На 24 май 2005 г. официално беше поставено началото на интернет-портала Двери на Православието. Вече деветнадесет години сайтът работи, за да осведомява своите читатели и да представя неказионна гледна точка към случващото в църковната сфера у нас и по света.
През тези години Двери отстоява себе си като независим източник на новини и коментари, дава трибуна на гласове, които не се страхуват да кажат истината, които търсят Божията правда.
Изминалите години са период, в който израсна и се разви нашето църковно общество. На страниците на Двери бяха отразявани, анализирани и коментирани възникващите трудности, противоречия, противопоставяния и проблеми. Тези години бяха първите стъпки на нашата съвременна църковна журналистика, която въведе хората в света на диалогичността, на смелостта да се чуват и обсъждат различни мнения, да се търсят нови решения, да не се робува на клишетата и страховете.Тези деветнадесет години бяха трудни, защото бяха път към зрелостта не само на Двери, но и на църковното ни общество. Това, което предстои, няма да е по-лесно. Екипът ни обаче е наясно, че подобен църковен медиен проект отдавна няма задача само да информира. Той има и друга важна роля: да образова, да насочва своите читатели към Образа и примера на Този, на Когото следва да подражаваме.
Затова положихме началото на Двери тъкмо на 24 май – деня, когато прославяме силата на Словото да променя и обновява не само отделни човеци, а и цели народи, следвайки завета на Господ Иисус Христос: „Ето, всичко ново творя!“ (Откр. 21:5).
Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, молете Владиката на всичко да утвърди всички славянски народи в православието и единомислиeто, да умири света и да спаси нашите души! (Тропар, гл. 4)
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,
УВАВАЖЕМА Г-ЖО ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ Г-Н КМЕТ,
ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО, ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ,
УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА АКАДЕМИЧНАТА ОБЩНОСТ, УВАЖАЕМИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, КУЛТУРНИ ДЕЙЦИ,
СКЪПИ ДЕЦА, ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Празникът на нашата азбука и на израсналата благодарение на нея наша просвета, книжовност и култура е особено скъп за всяко българско сърце. Радостта ни в този светъл ден е израз на дълбоко вкоренения в народностния ни дух стремеж към просвещението и познанието, към високото и святото. Днешният празник ни сплотява и укрепва, прави ни по-уверени и силни, възкресява в съзнанието ни спомена за най-доброто, което сме дали на света през хилядолетната и превратна българска история.
Този празник е бил винаги скъп и за Православната ни църква. Макар и в най-ново време той да е отделèн от богослужебната прослава на равноапостолните братя Кирил и Методий, той обаче отново остава празник на Църквата, тъй като онова, което празнуваме днес, е родено, отгледано и утвърдено в нейните недра. Просвещението на нашия народ, неговото въздигане от мрака на езичеството към светлината на просветата, която светлина е Сам Христос Бог наш (срв. Иоан 1:4-9), е и остава дело на Църквата.
Църквата е не само духовна майка и кърмилница на православния български род, но също и негова просветителка, и тя остава такава и до днес, защото и днес тя продължава да учи своите верни на истините на вярата и на богопознанието, което е най-съвършеното познание и най-високата просвета. Защото всяко човешко знание е и остава несъвършено и безплодно, ако не се стреми и не води към съвършенството на богопознанието.
Водена от това разбиране и убеждение, светата ни Църква всякога се присъединява към всенародната радост на този светлопразничен ден и в гореща молитва към Всевишния Бог отново изпросва от Него великата Негова милост и щедрост към нашия народ, мирни и благодатни дни и години на съзидателен труд – за прослава на Неговото свето име и за утвърждаването ни в Неговата вечна истина.
В този ден мислите и молитвите ни са по-специално с всички неуморни дейци на попрището на образованието и науката, на книжовността и културата, които с апостолска ревност, отдаденост и себежертвеност, независимо от трудностите, съпътстващи тяхното служение, с чувство за отговорност продължават и днес равноапостолното дело на нашите първоучители – богомъдрите Константин-Кирил Философ и Методий Славянобългарски. Делото на просветата е свято и свещено. То е висока чест и привилегия, а неговите плодове са непреходно богатство за целия ни народ и залог за пребъдването му през вековете.
По молитвите на светите равноапостолни братя Кирил и Методий – всебългарски и всеславянски просветители – Човеколюбецът Бог да укрепва православния ни народ със Своята неоскъдяваща благодат и да бъде с нас във всяко наше добро начинание!
Честване Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, както и паметта на свети Симеон Дивногорец.
24 май е датата на паметта на светите братя Кирил и Методий по стар стил. Макар Българската църква да е приела новия календарен стил още през декември 1968 г., държавният празник на славянските просветители е останал на 24 май. На този ден ги почитат и други славянски православни народи, които следват стария стил: в Беларус, Полша, Русия, Репубрика Северна Македония, Словакия, Сърбия, Украйна (по азбучен ред).
Само българите честваме паметта на светите братя Кирил и Методий два пъти и това правим с радост и признателност за тяхното велико дело. Богослужебното честване е само на 11 май, а днес в храмовете и в образователни, и научни институции се извършва молебен за благославяне на всички, които имат отношение към българската азбука, просвета и култура, и към славянската книжовност.
Свети Симеон живял през VI век в Антиохия (днес Антакия, Турция), Сирия. Когато поотраснал, станал ученик на известния в онзи край подвижник, стълпник (живеел на каменна кула) Йоан. Симеон също си построил кула и така се подвизавал в пост и молитва много години. Строгият му живот и подвиг, широките познания и дълбоката му мъдрост започнали да привличат не само монаси, но и много миряни, които жадували за висок пример и духовни наставления.
В един момент Симеон решил да се уедини на скрито място и затова отишъл в така наречената Дивна планина (затова е наречен Дивногорец) между сирийската столица Антиохия и пристанищния град Селевкия. Там, край река Оронт, продължил отшелническия си живот. Непрестанно изучавал Свещеното Писание и станал мъдър наставник на други монаси и на поклонници, които скоро научили къде е преподобният Симеон и пак идвали за съвет. Неговият живот станал отлично онагледяване на думите на Христос: „тъй да светне пред човеците светлината ви, че да видят добрите ви дела и да прославят небесния ваш Отец!“.
Свети Симеон се упокоил в 590 година.
24.05.2024_08:09 | Източник: БТА 24.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев
С благословението на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол, и по покана на църковното настоятелство при столичния храм „Възкресение Христово“, кв. Челопечене, р-н „Кремиковци“, се организира всенародно поклонение пред копието на чудотворната икона на Пресвета Богородица от Бачковския манастир, чийто оригинал се намира в св. обител.
Всенародното поклонение пред копието на чудотворната икона на Пресвета Богородица ще бъде тържествено отбелязано, със следната програма:
31 май 2024 г. (петък) 16:30 ч. – Посрещане на иконата в началото на кв. Челопечене; Литийно шествие до храма „Възкресение Христово“; 17:15 ч. – Празнична Вечерня. В края на вечернята ще бъде прочетена молитва за благоденствието на българския народ. Храмът ще бъде отворен до 00:00 часа.
01 юни 2024 г. (събота) 09:00 ч. – Златоустова св. Литургия. Храмът ще е бъде отворен от 07:00 до 22:00 часа.
02 юни 2024 г. (нeделя) 09:00 ч. – Златоустова св. Литургия. Храмът ще е бъде отворен от 07:00 до 19:00 часа.
Поканват се всички вярващи да вземат молитвено участие в празничните богослужби.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол, празникът на родения и пострадал мъченически за Христовата вяра в столицата св. Георги Софийски Най-нови ще бъде тържествено отбелязан, със следната програма:
25 май (събота), 17:00 ч. – Вечерня в параклис „Св. Георги Софийски Най-нови“, след която (ок. 18:00 ч.) ще се проведе литийно шествие от параклиса до гроба на светеца зад олтара на храм-ротонда „Св. Георги Победоносец“.
26 май (нeделя), 09:00 ч. – Архиерейска св. Литургия в храм-ротонда „Св. Георги Победоносец“.
В Неделята на светите жени мироносици, тази година – на 19 май, по решение на Св. Синод на БПЦ-БП в столичния храм „Св. св. Кирил и Методий” (ул. „Г. Вашингтон” № 47) се проведе 11-то награждаване във финала на Националния синодален конкурс „Петдесетница – съшествието на Светия Животворящ Дух” – 2024.
Св. Литургия възглави Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил – ръководител на Културно-просветния отдел при Св. Синод, съслужиха му Негово Преосвещенство Константийски епископ Михаил – викарий на Ловчанския митрополит, ставр. ик. Захарий Дечев – експерт в синодалния КПО, прот. Захарий Димитров от храма домакин, както и храмовите стажант-духовници. По време на богослужението всички заедно изповядаха Символа на вярата и се помолиха с Господнята молитва „Отче наш“, много деца се причастиха.
В проповедта си към богомолците Ловчанският митрополит Гавриил особено подчерта сърдечната радост, предаността към Господа, добротата и смелостта на св. жени мироносици и призова всички – особено момичетата, девойките и жените – да им подражаваме в това. Той каза, че на жената е присъщо да действа по гласа на сърцето си и да бъде добра. Запазването на тази доброта владиката открои като важна част от женското призвание в света.
В храма цареше тишина, пропита от искрената приповдигнатост на децата и техните тупкащи сърца, споделили вярата си и очакващи хубавите награди за положения от тях духовен труд в конкурса.
Децата бяха наградени от Ловчанския митрополит Гавриил и от Константийския епископ Михаил с грамоти, прекрасни предметни награди, духовна литература и ваучъри. Сред книжните подаръци бе и сборникът, в който са публикувани част от наградените лауреатски творби от конкурсното издание`2023.
Епископ Михаил връчи и много сертификати на ненаградени участници в конкурса, което им донесе радост и поощрение.
След това в Лекционната зала на Енорийския храмов център се състояа Рецитал с някои от най-добрите конкурсни съчинения от раздел “Литература“.
Бе открита и Изложба на наградените творби (икони, рисунки, фотографии), прекрасно и специално подредена за конкурсния финал от членовете на конкурсното жури по „Изобразително изкуство“ – доц. Йордан Йорданов и Антони Димитров.
В събитието се включи и гл. експерт по „Религия“ към МОН г-жа Ваня Найденова, както и PR-а на болница ИСУЛ г-жа Моника Николова. Тя разказа пред всички и благодари на Св. Синод за сътрудничеството, което, чрез благотворителните изложби и разпродаването на конкурсните творби в църковната кампания „Деца рисуват за деца“, осигурява финансови средства за подпомагане на детските отделения в ИСУЛ по онкохематология и УНГ. Събирането на средства продължава и през настоящата година.
В заключение Ловчанският митрополит Гавриил подчерта колко е важно децата да запазят завинаги радостта си, тази чиста, невинна радост, която се ражда от вярата и любовта към Бога – Пътя, Истината и Живота – и която струи от всички творби, изложени в залата. Той благодари на членовете на КПО при Св. Синод за организацията и успешното провеждане на конкурс`2024.
След изпращането на митрополит Гавриил и епископ Михаил в трапезарията на Енорийския център се състоя и почерпка за гостите на конкурсния финал, след която всички с благодарност и удовлетворение се разделиха, готови с дръзновение да продължат израстването си в православната вяра и начин на живот.
