Решение на Св. Синод за провеждането на избор за Сливенски митрополит
Св. Синод в нарочното си заседание на 25.05.2024 г., прот. № 9 – пълен състав, изслуша доклад на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, Наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол, с приложен протокол за проведения на 19 май 2024 г. епархийски избор за митрополит на Сливенска епархия, и единодушно реши:
На основание чл. 88, ал. 2 от УБПЦ – БП одобрява изборната преписка за проведения епархийски избор.
На основание чл. 90, ал. 1 от УБПЦ – БП на 26 май т.г. – 4 Неделя след Пасха – на Разслабления – св. ап. Карп, св. мчк Георги Софийски, Най-нови, да бъде проведен канонически избор за митрополит на Сливенска епархия в Синодалния параклис „Св. благоверен и равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител“.
25.05.2024_18:47 | Източник: Българска патриаршия 25.05.2024 17:14 |
Автор: Софийска митрополия
Днес почитаме третото намиране на главата на свети Йоан Предтеча и Кръстител. Известно е от евангелията, че той бил обезглавен по заповед на цар Ирод Антипа. След това учениците на Йоан съхранили главата му като светиня.
Йоан Кръстител и Иисус Христос са съвременници и далечни сродници. Според евангелист Лука Йоан се родил шест месеца преди Иисус, пораснал като чист и предан на Божията воля младеж, водил живот на отшелник. Когато дошло време да проповядва на народа покаяние и чистота от греховете, заедно с проповядването той започнал и да кръщава всички, които идвали при него разкаяни.
Това било подготовка на хората за идването на Христос – Месия, Когото по предсказания на пророците от векове еврейският народ очаквал. Затова Йоан е наречен предтеча: той вървял преди Христос и подготвял пътя Му. Един ден Сам Иисус дошъл при река Йордан и също се кръстил от Йоан (като Богочовек Христос е безгрешен и нямал нужда от покайно кръщение, но Той направил това, както казал, „за да се изпълни всяка правда“). По-късно Христос дал най-високата оценка за Кръстителя, като казал: сред родените от жена няма по-голям от Йоан Кръстител.
Църквата почита на първо място сред човеците света Богородица, родила Богочовека, въплътения Божи Син. На второ място и преди всички други светци се почита свети Йоан Предтеча. Затова има няколко празника през годината, посветени на света Богородица, както и няколко, посветени на Предтечата. Това са неговите: зачеване, раждане, кръщаване на Иисус, отсичане на главата на Йоан, както и три пъти намирането й. Тя е пазена от християните като светиня и при различните нашествия в Палестина и околните страни е била скривана и отново намирана заради почитта към Предтечата. Третото намиране на главата му и донасянето й в Цариград станало в 850 г. Това са допълнителни поводи свети Йоан да се почита през годината.
25.05.2024_08:03 | Източник: БТА 25.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев
На 24 май 2005 г. официално беше поставено началото на интернет-портала Двери на Православието. Вече деветнадесет години сайтът работи, за да осведомява своите читатели и да представя неказионна гледна точка към случващото в църковната сфера у нас и по света.
През тези години Двери отстоява себе си като независим източник на новини и коментари, дава трибуна на гласове, които не се страхуват да кажат истината, които търсят Божията правда.
Изминалите години са период, в който израсна и се разви нашето църковно общество. На страниците на Двери бяха отразявани, анализирани и коментирани възникващите трудности, противоречия, противопоставяния и проблеми. Тези години бяха първите стъпки на нашата съвременна църковна журналистика, която въведе хората в света на диалогичността, на смелостта да се чуват и обсъждат различни мнения, да се търсят нови решения, да не се робува на клишетата и страховете.Тези деветнадесет години бяха трудни, защото бяха път към зрелостта не само на Двери, но и на църковното ни общество. Това, което предстои, няма да е по-лесно. Екипът ни обаче е наясно, че подобен църковен медиен проект отдавна няма задача само да информира. Той има и друга важна роля: да образова, да насочва своите читатели към Образа и примера на Този, на Когото следва да подражаваме.
Затова положихме началото на Двери тъкмо на 24 май – деня, когато прославяме силата на Словото да променя и обновява не само отделни човеци, а и цели народи, следвайки завета на Господ Иисус Христос: „Ето, всичко ново творя!“ (Откр. 21:5).
24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Денят, в който отдаваме всенародната си почит към великото дело на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, създатели на нашата култура.
По този повод Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи благодарствен молебен пред паметника на Свв. Кирил и Методий в двора на Хуманитарната гимназия, носеща името на светите братя в град Пловдив за всички учащи, учащи се и радетели за духовната просвета на народа ни.
С Владиката съслужиха: Величкият епископ Сионий – игумен на Троянската и Бачковската света обител, Смолянският епископ Висарион – втори викарий на митрополита, архимандрит Максим, йеромонах Петър Еремеев – клирик на Пловдивска епархия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел на Пловдивска митрополия, свещеници от града и митрополитският протодякон Илиян Александров.
Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.
На молебена присъстваха: кметът на Пловдив г-н Костадин Димитров, командирът на Съвместното командване на специалните операции ген.-майор Явор Матеев, областният управител на Пловдивска област инж. д-р Илия Зюмбилев, председателят на Общинския съвет г-н Атанас Узунов, началникът на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, зам.-кметовете на Пловдив г-н Пламен Панов, г-н Владимир Темелков и г-н Николай Бухалов, кметът на район „Централен“ г-н Георги Стаменов, народни представители, общински съветници, държавни и обществени служители, учители и просветни дейци, общественици и граждани.
В края на молебена Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към народа с архипастирско слово за празника.
„Достойно в този ден е да преклоним коленете на сърцата си пред светата икона на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, да изплетем венци от благодарност, да украсим сияещите им в святост образи със славословия, с признателност и похвала.
Този ден мъдро е определен да бъде празник на всички учащи и учащи се, на всички преподаватели, учители и възпитатели, на всички духовници, защото не бива да се забравя, че българското училище е рожба на Българската църква, на светата православна вяра. Празник на всички творци на духовна култура“, каза Владиката.
Празничният молебен завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.
След като бяха поднесени венци пред паметника на първоучителите – светите братя Кирил и Методий, митрополитът, кметът, областният управител, генералът и духовниците застанаха начело на тържественото шествие, в което се включиха всички официални гости, дейци на културата и просветата, преподавателите и хиляди ученици от всички пловдивски училища. Под звуците на „Върви, народе възродени“ шествието премина радостно по Главната улица на града.
Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий, Наместник-предсетадел на Св. Синод отслужи тържествен молебен по повод 24 май – Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
В молитвеното последование участваха Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, храмовото духовенство и столични свещеници, както и протодяконите Иван Петков и Деян Коруновски.
След молитвеното последование митрополит Григорий, епископите, духовниците, хорът на Патриаршеската катедрала и православни християни се отправиха в лития към Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, където в присъствието на президента на България г-н Румен Радев, кмета на София Васил Терзиев, политици, общественици и множество държавни лица, академични представители, дейци на образованието и културата, граждани, родители, деца и ученици бе извършен тържествен водосвет.
След тържественото последование митрополит Григорий се обърна със слово, в което каза: „Празникът на нашата азбука и на израсналата благодарение на нея наша просвета, книжовност и култура е особено скъп за всяко българско сърце. Радостта ни в този светъл ден е израз на дълбоко вкоренения в народностния ни дух стремеж към просвещението и познанието, към високото и святото. Днешният празник ни сплотява и укрепва, прави ни по-уверени и силни, възкресява в съзнанието ни спомена за най-доброто, което сме дали на света през хилядолетната и превратна българска история… В този ден мислите и молитвите ни са по-специално с всички неуморни дейци на попрището на образованието и науката, на книжовността и културата, които с апостолска ревност, отдаденост и себежертвеност, независимо от трудностите, съпътстващи тяхното служение, с чувство за отговорност продължават и днес равноапостолното дело на нашите първоучители – богомъдрите Константин-Кирил Философ и Методий Славянобългарски. Делото на просветата е свято и свещено. То е висока чест и привилегия, а неговите плодове са непреходно богатство за целия ни народ и залог за пребъдването му през вековете. По молитвите на светите равноапостолни братя Кирил и Методий – всебългарски и всеславянски просветители – Човеколюбецът Бог да укрепва православния ни народ със Своята неоскъдяваща благодат и да бъде с нас във всяко наше добро начинание!“
Празникът завърши с многолетствие и химна на св. Братя „Върви, народе възродени“.
Молебенът бе излъчен и на живо в официалната страница на Св. Синод.
Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, молете Владиката на всичко да утвърди всички славянски народи в православието и единомислиeто, да умири света и да спаси нашите души! (Тропар, гл. 4)
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,
УВАВАЖЕМА Г-ЖО ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ Г-Н КМЕТ,
ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО, ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ,
УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА АКАДЕМИЧНАТА ОБЩНОСТ, УВАЖАЕМИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, КУЛТУРНИ ДЕЙЦИ,
СКЪПИ ДЕЦА, ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Празникът на нашата азбука и на израсналата благодарение на нея наша просвета, книжовност и култура е особено скъп за всяко българско сърце. Радостта ни в този светъл ден е израз на дълбоко вкоренения в народностния ни дух стремеж към просвещението и познанието, към високото и святото. Днешният празник ни сплотява и укрепва, прави ни по-уверени и силни, възкресява в съзнанието ни спомена за най-доброто, което сме дали на света през хилядолетната и превратна българска история.
Този празник е бил винаги скъп и за Православната ни църква. Макар и в най-ново време той да е отделèн от богослужебната прослава на равноапостолните братя Кирил и Методий, той обаче отново остава празник на Църквата, тъй като онова, което празнуваме днес, е родено, отгледано и утвърдено в нейните недра. Просвещението на нашия народ, неговото въздигане от мрака на езичеството към светлината на просветата, която светлина е Сам Христос Бог наш (срв. Иоан 1:4-9), е и остава дело на Църквата.
Църквата е не само духовна майка и кърмилница на православния български род, но също и негова просветителка, и тя остава такава и до днес, защото и днес тя продължава да учи своите верни на истините на вярата и на богопознанието, което е най-съвършеното познание и най-високата просвета. Защото всяко човешко знание е и остава несъвършено и безплодно, ако не се стреми и не води към съвършенството на богопознанието.
Водена от това разбиране и убеждение, светата ни Църква всякога се присъединява към всенародната радост на този светлопразничен ден и в гореща молитва към Всевишния Бог отново изпросва от Него великата Негова милост и щедрост към нашия народ, мирни и благодатни дни и години на съзидателен труд – за прослава на Неговото свето име и за утвърждаването ни в Неговата вечна истина.
В този ден мислите и молитвите ни са по-специално с всички неуморни дейци на попрището на образованието и науката, на книжовността и културата, които с апостолска ревност, отдаденост и себежертвеност, независимо от трудностите, съпътстващи тяхното служение, с чувство за отговорност продължават и днес равноапостолното дело на нашите първоучители – богомъдрите Константин-Кирил Философ и Методий Славянобългарски. Делото на просветата е свято и свещено. То е висока чест и привилегия, а неговите плодове са непреходно богатство за целия ни народ и залог за пребъдването му през вековете.
По молитвите на светите равноапостолни братя Кирил и Методий – всебългарски и всеславянски просветители – Човеколюбецът Бог да укрепва православния ни народ със Своята неоскъдяваща благодат и да бъде с нас във всяко наше добро начинание!
