Велики четвъртък от Страстната седмица е днес. В първите три дена от Страстната седмица вниманието беше насочено към някои притчи на Иисус Христос с важни поучителни послания в тях, както и към Негови срещи и разговори с различни хора.

А във Велики четвъртък и петък си припомняме Неговите спасителни страдания, смъртта и погребението Му. Днес почитаме събитията около последната вечеря на Христос с апостолите (нарича се и „тайна вечеря“ заради установеното на нея тайнство Евхаристия). Той измил нозете на учениците, установил светата Евхаристия, направил важната прощална беседа с апостолите и казал първосвещеническата молитва, излязъл заедно с учениците в Гетсиманската градина, бил заловен и отведен под стража, за да бъде съден.

Предиобед в православните храмове се служи Василиева литургия и Велик маслосвет (единствено днес). Вечерта се отслужва утринната от петък (изтеглена напред) и между нейните молитви, и песнопения се прочитат 12 различни по дължина откъси от четирите евангелия, които предават събитията от четвъртък и петък. Макар съдържанието на откъсите в някои от случаите да се припокрива заради еднаквото описание на събитията от различните евангелисти, всички те се изчитат последователно за по-пълна картина на спасителните събития.

Между петото и шестото евангелие се чете и пее песента: Днес виси на дърво Този, Който повеси земята над водите; с трънен венец се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци; плесница приема Този, Който (с кръщението) в река Йордан освободи Адам (от греха); с гвоздеи се приковава Младоженецът на Църквата; с копие се пробожда Синът на Девата.

По време на четенето и пеенето на тази църковна песен се изнася от олтара Разпятието и се поставя в средата на храма за поклонение от вярващите до предиобеда на следващия ден – Велики петък.

02.054.2024_07:33 | Източник: БТА 02.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На Велики Понеделник, вечерта на 29 април, в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай бе отслужено Последованието на Жениха, което възглави Знеполският епископ Арсений – викарий на митрополита.

Красивите песнопения изпълниха викарният епископ, свещениците и митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

По време на Утренята, която се полага в тези дни да се отслужва вечерта, Преосвещеният епископ Арсений прочете и Синксара, духовно четиво в което се изяснява смисъла и значението на богослужението и предложената тема за 10-те девици, която е в основата на тропара на утренята „Ето Женихът идва“.

При запяването на светилния “Чертог Твой вижду…” от светия Олтар бе изнесена иконата с образа на Страдащия Спасител, бе поставена в средата на храма за поклонение.

Преосвещеният епископ Арсений, всички духовници и боголюбивите миряни след третото изпяване на светилния “Ето Женихът идва…” се поклониха пред иконата на Жениха.

Снимки

01.05.2024_15:00 | Източник: Българска патриаршия 01.05.2024 12:10 |
Автор: Пловдивска митрополия

Вечерта на Велики Вторник – 30 април, в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив бе отслужено третото и последно за Страстната седмица Последование на Жениха. Бoгослужението възглави Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай.

Прекрасните песнопения изпълниха Високопреосвещеният митрополит Николай с духовенството и митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

На утренята на Велика Сряда, която се отслужва по канон вечерта на Велики Вторник, Светата Църква възпоменава помазването на нозете на Господ Иисус Христос с миро от жената-грешница, както и свикването на юдейския Синедрион за осъждане на Господа и замисъла на Юда да предаде Божествения Учител.

Кулминацията на богослужението бе изнасянето от св. Олтар на иконата на Страдащия Спасител, при което верният Божи народ, изпълнил докрай митрополитския храм, коленичи благоговейно. На Честния образ на Господа Иисуса Христа се поклони най-напред митрополит Николай, после всички духовници и боголюбивите миряни.

Пред иконата на Жениха, Владиката и певците изпяха “Славата” на стиховните стихири, забележителното църковно песнопение на монахиня Касиана – изключителното по своята поетичност произведение на монахиня Касиана.

Снимки

01.05.2024_14:53 | Източник: Българска патриаршия 01.05.2024 12:00 |
Автор: Пловдивска митрополия

Продължава кампанията за спасяване от разруха на най-стария храм в Ямбол „Св. Троица“, която тече вече седма година. В момента се извършва спешен ремонт на църквата, но за цялостен са необходими над 500 хил. лева. Църковните настоятели Ивелина Господинова, Васко Стоянов и Елка Добрева изказаха благодарност към всички дарители през годините с пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Ямбол.

От началото на тази година са събрани близо 10 хил. лева. Половината от сумата е от поредния благотворителен базар на Цветница, а останалите са от дарения. Стотици са се отзовали до момента, всеки със своята лепта. Сред тях са както миряни от Ямбол и кметът Валентин Ревански, така и хора от страната. Материали и безвъзмезден труд са дарили строителни фирми, архитекти, проектанти, строителен надзор, разказаха църковните настоятели.

За седем години в кампанията за храма са събрани 130 хил. лева. Със 120 хил. от тях преди около месец започна частичен външен ремонт на храма – на покрива, фасадата, подмяна на настилката в двора и канализацията. Необходима е обаче и реставрация на пострадалите от влагата иконописи, ремонт на пода и тавана, на рушащата се камбанария и затова кампанията продължава.

Църквата „Св. Троица“ се намира в най-стария ямболски квартал – „Каргон“. Според историци датира от 17-и век, като е била вкопана в земята. След учредяването на Българската екзархия на мястото ѝ се издига нова църква през 1871 г. По време на Руско-турската война храмът е опожарен от изтеглящите се османски войски, наричани от историците „петте дни на ужаса в Ямбол“. Съграден е отново през 1884 г. Иконописите са дело на майстор Цоньо от Тревненската школа.

Именно от църквата „Света Троица“ идва началото на празника на Ямбол – Свети Дух. В двора на храма през 1862 г. е погребан видният ямболски възрожденец – Ради Иванов Колесов, който е бил учител във взаимното училище в храма.

01.05.2024_14:16 | Източник: БТА 01.05.2024 13:30 |
Автор: Кореспондент на БТА в Ямбол Мира Безус

Бургаският остров Света Анастасия кани жителите и гостите на града на изложба с икони от Тошко Вачев и Джанета Русева. Експозицията се осъществява във връзка с отбелязването на 10 години от благоустройството на острова и посрещането на неговите първи туристи, съобщават от пресцентъра на Община Бургас, която е собственик на острова.

Изложбата се открива днес. Тя ще бъде разположена в преддверието на островния параклис, където ще остане до края на летния сезон.

Иконописецът Тошко Вачев е единственият бургазлия, роден в един от символите на града – построената през 1903 г. „Кула на фаропазача“, която в миналото е била централен вход на пристанище Бургас, гласи още съобщението. Творческият път на художника започва преди 28 години, в които Вачев има създадени над 1000 икони, част от които са дарени на различни каузи.

Джанета Русева е възпитаник на школа по батик, а между 2012 и 2015 година изучава специалност „Иконопис и стенопис” в школа за византийска иконопис и стенопис в Атина. Член е на „Юнеско – Атина за изкуство и култура“, както и на Дружеството на бургаските художници и на Българското иконографско сдружение.

Както БТА съобщи, от началото на тази година сред най-новите атракции край острова са мраморни параклис и статуя с човешки ръст на света Анастасия Фармаколитрия. Тя бяха поставени от клуб „Приятели на морето“ на морското дъно на около 15 метра дълбочина и на около 400 м. североизточно от остров Света Анастасия. Атракцията е насочена към любителите на гмуркането с подходяща техника.

БТА припомня, че остров Света Анастасия е собственост на община Бургас и бе реставриран по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013“: „Културно – историческото наследство на остров „Света Анастасия“ и гр. Бургас – атрактивна и конкурентоспособна туристическа дестинация“. Островът за първи път посрещна туристи през лятото на 2014 г.

01.05.2024_14:10 | Източник: БТА 01.05.2024 10:00 |
Автор: Мая Стефанова

За поредна година децата на Кърджали ще се съберат в двора на средновековен манастир „Св. Йоан Предтеча“, за да боядисват великденски яйца. Това каза за БТА отец Николай Величков, свещеник при храма.

Тази година яйцата са 1800, малко повече от предходната, когато броят им бе около 1500, а в боядисването се включиха над 200 деца от града, не само от Неделното училище.

Отец Николай изказа благодарност за това, че отново има спомоществователи, пожелали да осигурят и подарят яйцата.

„В 10:00 часа в събота очакваме децата на Кърджали да дойдат в храма – там, където е редно да се сложи такова подобно начало – боядисването на яйца. Има едно условия и то е, че яйцата, които боядисат трябва да си ги вземат за вкъщи, заедно с подаръци, които ще им подготвим за тържественото посрещане на празника.“, каза отец Николай.

Той припомни и какво се прави на Велика събота и по-точно за кратката вечерна служба от 23:30 часа, която протича в порядъка – изнасяне на Благодатния огън от Светия олтар, раздаване на миряните и излизане извън храма.

„Трябва да знаем, че Възкресението се възвестява извън дома господен, извън храма“, подчерта отец Николай. Той допълни, че смисълът е да се възвести Възкресението отвън и с литийно шествие да се отслужи Светата божествена литургия, което свещенодействие обаче няма символиката и задължителен елемент да се обикаля един или много пъти храма.

Свещеникът обърна внимание и на Разпети петък. „Искам изрично да вмъкна, че на този ден не се поздравяваме с честит празник, което означава, че все едно се поздравяваме, че сме разпънали Христос, а идваме съкрушени в храма и не просто за да минем под масата, а коленопреклонно, чинно да се поклоним на гроба на Господ и Иисус Христос, върху който гроб е поставено неговото тяло, в образ на плащеницата“.

01.05.2024_14:03 | Източник: БТА 30.04.2024 12:35 |
Автор: Кореспондент на БТА в Кърджали Валентина Стоева