Ваше Високопреосвещенство митрополит Григорий, наместник-председател на Св. Синод,

Ваши Високопреосвещенства,

На милостивия Господен благослов за отговорно призвание и на благосклонния вот за високо доверие, които днес получавам с избирането ми за Архипастир на Сливенската катедра, аз с трепетно вълнение и смирено съзнание се откликвам: „Ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля“. (Евр.10:9). На Божията свята воля, изявена чрез гласа на Светия Синод на родната ни Света Църква, аз подчинявам своето лично желание, защото: „кой съм аз, за да можех попречи Богу“ (Деян.11:17).

С трепет се изпълва сърцето ми в този момент, когато бивам избран на тази висота в църковното служение, и поставен за Архипастир на Сливенската епархия.

Чувствам се слаб да изпълня това велико служение, за което съм повикан, но се уповавам на Божията сила, която се в немощ напълно проявява (2 Кор.12:9). Като сърдечно моля Вас свети Архипастири да ми бъдете в подкрепа чрез светите Ви молитви и мъдри съвети, чрез братска отзивчивост и единодействие за да мога и аз с вас, да понасям един другиму теготите, за да изпълня закона Христов (Гал.6:2). А, аз, най-малкия сред вас, ще се старая да бъда „добър служител на Иисуса Христа, хранен с думите на вярата и доброто учение“ (1Тим. 4:6), за да бъда „образец на верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота“ (1 Тим.4:12)., да ръководя поверения ми клир и паство на Сливенската епархийска църква, с дълготърпение и благост, с нелицемерна любов, със слово на истината чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка при чест и безчестие, при укори и похвали (2Кор.6:6-8), като не търся човешка слава (1Сол.2:6), нито се стремя към гнусна печалба (1Петр.5:2).

Поемайки кръста на митрополитското служение на Сливенската епархия, като се надявам на молитвите на верните, които да ме ободряват за да поддържам винаги горящ светилника на ревността в служението си, за да допринеса за усъвършенстване в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово (срв. Еф.4:12-13).

Умиление изпълва душата ми, чувствата, които ме вълнуват в тоя момент, ще оставят дълбоки и незаличими следи в живота ми. Ясно виждам Божията милост още в ранните години на моето посвещение в монашество, когато Бог ме срещна с мъдър богоозарен мъж, изпълнен с пламенна ревност по Бога, моя духовен отец и наставник във вяра и иночество Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, на когото засвидетелствам своята вярност, синовна обич и благодарност, признателност за грижите, за проявеното отеческо внимание и изрядна любов – любов, която „всичко извинява и всичко претърпява“ (1 Кор.13:7)– по време на моето служение, в Пловдивската епархия в различните длъжности, които заемах, съобразно Вашето благословение, така Вие ме направихте свидетел на Вашето всеотдайно служение на Бога и на светата ни Църква, от които се възпитах в ревностно и усърдно пазене истините на светата вяра, свещените канони и догмати, литургичната и богослужебна практика, храмостротелство, просветна дейност, църковната администрация и мъдро ръководство в делото на епархията като Ваш помощник.

Искрено съм Ви благодарен Високопреосвещени Владико Николай, че въпреки човешките ми слабости, Вие ме покрихте с толкова милост и облякохте в толкова благодат. Нямам достатъчно думи, за да изразя в достойна мяра всичко, което направихте за мен. Разчитам на Вас, на Вашата подкрепа, на Вашите мъдри съвети и молитви.

Сърдечно благодаря на Високопреосвещения Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, който като наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол положи много труд и усилия за провеждането на избора в Сливенска епархия.

Вседушевно благодаря на Високопреосвещените митрополити Антоний и Яков с които се трудехме в Пловдивска епархия, на Преосвещените епископи- Велички Сионий, който бе и мой ректор в Соф Дух Семинария, Белоградчишкия епископ Поликарп и Смолянския епископ Висарион, за братската взаимопомощ и разбирателство.

Отправям и сърдечна благодарност към епархийските избиратели, посочили ме като един от двамата предпочетени кандидати за техен епархийски архиерей. Едно обстоятелство, което ме задължава да положа всичките си човешки сили, за да оправдая тяхното доверие за служение в мир, разбирателство и взаимен напредък.

Вратата на Сливенската митрополия ще бъде отворена за всеки един – клирик или мирянин, търсещ помощ, утеха или съвет.

Благодаря и на моите родители, които винаги ме подкрепят, на моите преподаватели в семинарията и духовната академия, на духовните ми чада и приятелите ми, които никога не ме изоставиха. Никого никога няма да забравя в молитвите си.

В своето служение ще се старая да подражавам на примера на моите предшественици, и особено на присноблажения Сливенски митрополит Йоаникий, който възложи десница на епископската ми хиротония, и който прояви усърдно старание за благопреуспяването на Сливенската епархия.

С молитва и преклонение отдавам почит към приснопаметния български патриарх Неофит, който благослови ръкоположението ми за епископ, и който чрез своите отечески съвети и наставления затвърди в мен смиреността, търпимостта и послушанието към св. Църква.

Бог да ги упокои в Царството Си!

Богомъдри Високопреосвещени Архипастири,

С умилено сърце и от цялата си душа още веднъж Ви благодаря, за топлите чувства, които ми засвидетелствахте, и Ви уверявам, че моята архипастирска дейност ще се ръководи и въодушевлява изключително от Божествените установления, по силата на които Църквата живее.

Господ да ми бъде свидетел, помощник и закрилник. Нека служението ми бъде „не за да угаждам на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни“ (1Сол.2:4). Амин.

26.05.2024_16:16 | Източник: Българска патриаршия 26.05.2024 14:04 |
Автор: Българска патриаршия

След Светата литургия, в 4 Неделя след Пасха – на Разслабления. Св. ап. Карп. Св. мчк Георги Софийски, Най-нови – в Синодния параклис „Св. цар Борис-Михаил“ в София, се проведе каноничният избор за нов Сливенски митрополит.

Със 7 гласа „ЗА“ от общо 12 Св. Синод на БПЦ-БП избра за Сливенски митрополит Негово Преосвещенство Знеполския епископ Арсений.

Преосвещеният Знеполски епископ Арсений бе подкрепен с гласовете на митрополитите Великотърновски Григорий, Плевенски Игнатий, Пловдивски Николай, Западно- и Средноевропейски Антоний, Русенски Наум, Старозагорски Киприан и Доростолски Яков.

Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод прогласи избирането на Знеполския епископ Арсений за нов член на Св. Синод в качеството му на Сливенски митрополит.

На 26 май 2024 г. в синодалния параклис „Св. княз Борис-Михаил“ в София Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия в пълен състав проведе каноническия избор на нов Сливенски митрополит.

След обръщението си във връзка с избора митрополит Григорий откри гласуването, което се извърши от митрополитите в светия олтар, върху светия престол в синодния параклис. Митрополитите взимаха изборни бюлетини и празен плик, влизаха в олтара, целуваха светото Евангелие и светия кръст и върху олтарния престол вписваха своя избор.

След като всички синодални членове дадоха своя глас, при преброяването на 12-те подадени бюлетини митрополит Григорий огласи следния изборен резултат:

Общо подадени бюлетини – 12 присъстващи членове на Св. Синод.

Общо 7 гласа „ЗА“ това нов Сливенски митрополит да бъде Знеполският епископ Арсений.

Вторият кандидат за Сливенската митрополитска катедра Мелнишкият епископ Герасим получи 5 гласа, като за него гласуваха митрополитите Врачански Григорий, Ловчански Гавриил, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Видински Даниил.

На основание получения изборен резултат Врачанският митрополит Григорий, от името на Св. Синод, прогласи за канонично избран Сливенски митрополит Знеполски епископ Арсений и му пожела многоуспешно и богоугодно служение.

26.05.2024_16:10 | Източник: Българска патриаршия 26.05.2024 11:40 |
Автор: Българска патриаршия

Христос воскресе!

Ваше Високопреосвещенство,

От днес – Четвърта нeделя след Пасха – по решение на Светия Синод на светата ни Православна Църква Вие встъпвате в служение като Митрополит на Сливенската епархия. Приемаме Ви сред нас братски и с радост, като от сърце Ви желаем дълги и благословени от Бога години на доброплоден труд в полза на светата ни Църква. Надяваме се и вярваме, че във Ваше лице Светият Синод получава още един всеотдаен съработник, решен и готов да даде всичко от себе си за доброто и благопреуспяването както на Сливенската епархия, така и на цялата ни света Православна църква.

На Сливенския митрополитски престол Вие наследявате упокоилия се в Господа в началото на настоящата година приснопаметен и непрежалим наш събрат – митрополит Йоаникий – един от най-ярките архиереи на Православната ни църква в ново и най-ново време. Това обстоятелство ще Ви задължава винаги, но винаги ще бъде и Ваше насърчение – да подражавате, според силите си, на Вашия достоен предшественик в управлението на поверената Ви епархия, да следвате оставения Ви от него пример и, с Божията помощ, да надграждате върху положената от него и всички Ваши предходници здрава основа.

Вашият избор не беше лесен и безпроблемен. Той беше съпътстван от напрежения от различен характер, от изкушения и бушуващи страсти, крайности и противоборства. Всичко това не можеше да не ни смущава, но, от друга страна, то беше и свидетелство, че Православната ни църква е жива, че освещеният клир и Божият народ в богохранимата и скъпа на сърцата ни Сливенска епархия не са безразлични към личността на онзи, който ще води всички по пътя на спасението. Пък и нали още апостолът казва, че „трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас“ (1 Кор. 11:19).

Надяваме се и разчитаме на Вас, че с много любов и търпение, с пастирска мъдрост и много разсъдливост ще успеете да върнете мира и благата воля в поверената Ви епархия, да потушите страстите и примирите противоречията, така щото всички заедно – кириарх, клир и Божи народ – да вървите заедно към „… единство на вярата и на познаването Сина Божий“, към „пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13).

Църквата е мистично Тяло Христово. В нея невидимо обитава Пресветият Божи Дух – Дух на премъдрост и „всяка истина“ (срв. Иоан 16:13). Църквата е спасителен кораб сред бурното житейско море, в който – във великата тайна на богочовечеството – постоянно се извършва спасението на човешкия род от греха, смъртта и тлението. Едно от условията за това е тази общност на спасението, която сме всички ние – Свещеноначалие, клир и народ – да пребъдваме в единство и единомислие, както и Сам Господ наш Иисус Христос моли Своя и наш Небесен Отец: „… да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно“ (Иоан 17:21).

Работете, Ваше Високопреосвещенство, върху постигането и съхраняването на това съвършено единство, и Всещедрият Бог ще Ви укрепва всячески във всички Ваши трудове. Основата и залогът за това съвършено единство в Църквата Христова е любовта – любовта, която Сам Бог пръв ни засвидетелства (срв. Иоан 3:16) и която Той иска да види въплътена и в нас: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Иоан 13:35). Нека тази божествена и богоподражателна любов да бъде всякога между Вас и всички онези, които днес Бог Ви поверява, за да бъдете техен пастир – в подражание на Пастиреначалника Христа, Който е „добрият пастир“ и Който пръв „полага душата си за овците“ (Иоан 10:11).

Живеем в усилно и размирно време. Време на дълбоки разделения и непримирими противоречия. Време на тежки изпитания пред християнската и човешката съвест, когато човеците отново се питат „що е истина?“ (Иоан 18:38). Кризата на духовността, за която се говори отдавна, се задълбочава все повече. Все по-трудно става за човеците „да различават добро и зло“ (Евр. 5:14), да изпитват духовете – „дали са от Бога“ (1 Иоан. 4:1) – и да търсят и изпълняват съвършената и свята Божия воля.

Във времена като тези отговорността на светата Църква е още по-голяма, а мисията ѝ – още по-трудна. Това обаче не бива да ни отчайва, но тъкмо напротив: с още по-голямо усърдие и ревност, с Божията благодатна помощ и подкрепа ние трябва отново и отново да свидетелстваме за вечната Божия истина, да бъдем „солта на земята“ и „светлината на света“ (Мат. 5:13-14), като сигурни водачи по пътя към Царството на светлината, правдата и вечния живот, който живот Господ ни е дарувал „в изобилие“ (Иоан 10:10).

Използвайте, Ваше Високопреосвещенство, целия натрупан от Вас опит във Вашето досегашно служение на светата Църква Христова, заедно с придобитите от Вас монашески добродетели, вече като архипастир на богохранимата Сливенска епархия, така щото – по думите на Христа за жетваря – да получите и Вие Вашата награда и да съберете „плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят“ (Иоан 4:36).

Нека в предстоящото Ви митрополитско служение с Вас всякога да бъдат любовта и молитвите на повереното Ви паство и да бъдете „едно стадо и един Пастир“ (Иоан 10:16). Своята помощ и подкрепа днес Ви засвидетелстват и всички Ваши събратя, архиереите от Светия Синод на светата ни Църква, които Ви приветстват с „Добре дошли!“ и Ви желаят всяко добро от Господа.

По молитвите на Своята Пречиста Всесвета майка, на преп. Арсений Велики и всички Свои дивни угодници Всемилостивият и Всещедър Бог да Ви укрепва в предстоящото Ви служение за доброто и благопреуспяването на светата ни Църква и скъпото ни отечество!

Христос воскресе!

† ГРИГОРИЙ, Митрополит Врачански

Наместник-председател на Св. Синод

26.05.2024_16:04 | Източник: Българска патриаршия 26.05.2024 11:14 |
Автор: Българска патриаршия

Днес е четвърта нeделя след Великден – на разслабения. Определението разслабен в българската Библия се използва за парализиран човек. За изцеряването от Иисус Христос на такъв парализиран се разказва в днешното евангелско четиво. В Йерусалим при така наречените Овчи порти имало къпалня, водоем, който евреите наричали Витезда, тоест „Дом на милосърдието“, защото там периодично ставали изцеления на хора с различни увреждания.

От време на време Господен ангел раздвижвал водата и който пръв влизал след нейното раздвижване, оздравявал, от каквато болест и да страдал. Там лежал и един човек, болен от трийсет и осем години, който бил парализиран и все не можел да свари пръв да влезе във водата след раздвижването й – винаги някой друг го изпреварвал. Иисус го видял там, смилил се над него и го изцерил само с думите: „Стани, вземи си постелката и ходи!“.

Човекът веднага оздравял и започнал да ходи. На това завидели юдейските противници на Иисус и изтъкнали, че Той извършил изцерението в събота, който бил ден за пълен покой. Те поставяли законовата разпоредба над милостта към един тежко страдащ човек. Но Христос пренебрегнал разпоредбата от милост към парализирания от толкова години човек. Това събитие се припомня всяка година в четвъртата нeделя след Великден. А по името на „къпалнята при Овчи порти“ и за спомен на чудесното изцерение, възпято в църковните книги, един лековит извор край София от векове е наречен „Овча купел“.

Карп бил от широкия кръг на седемдесетте апостоли на Иисус Христос. Живял през I век. Единствен път се споменава името му от апостол Павел във второто послание до Тимотей. Карп бил негов сътрудник в град Троада, пристанище при южния вход на протока Дарданели (градът е продължител на древната Троя). Оттам минал апостол Павел в средата на века, когато за пръв път се отправил с кораб за европейския бряг. Според древни свидетелства апостол Карп после проповядвал в град Верея, Тракия, което отговаря на днешния град Стара Загора. Потрудил се много за разпространението на вярата в Христос и завършил мирно живота си.

Новомъченикът свети Георги Софийски Най-нови се родил в София в началото на XVI век в семейство на българи християни. Нарича се „най-нов“ за разлика от другия мъченик Георги Софийски Нови, който пострадал за вярата през 1515 г. и чиято памет се чества на 11 февруари.

В детска възраст Георги се научил да чете и пише и станал съзнателен и деен християнин. На 25 години, понеже бил образован, красив и добродетелен, някои мюсюлмани пожелали да го привлекат към своята вяра. Но като не успели да постигнат това с убеждения, те насила навили на главата му свещената за тях чалма и го обявили за мюсюлманин. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал. Тогава озлобената мюсюлманска тълпа го предала на съдията. Но всички усилия се оказали напразни. Нито съблазнителните обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения сломили непоклатната твърдост на неговата християнска вяра. Накрая съдията заповядал Георги да бъде обесен. Изтощен от страданията обаче страдалецът умрял в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата. Това станало на 26 май 1530 г.

26.05.2024_08:25 | Източник: БТА 26.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

По установена вече традиция 24 май, Денят на св. братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се чества и в Рим, където делото на славянските първоучители получава благословението на папа Адриан. Тази година се навършват 100 години от първото официално църковно и държавно отпразнуване на празника на светите братя в Рим, проведено през май 1924 г., тогава организирано от Комитета за уреждане на отпразнуването на българския национален празник св. св. Кирил и Методий в Рим, по инициатива на проф. Любомир Милетич – председател на БАН и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.

Българската делегация в Рим тази година беше оглавена от президента Румен Радев. В състава ѝ влизаха представители на Българската православна църква, на Римокатолическата църква в България, общественици, дейци на културата и музикалното изкуство. В програмата бяха включени редица църковни и културни събития, свързани с честването на 24 май. В тях взеха участие и Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний и проф. д-р свещ. ик. Иван Иванов, който организира и координира църковната част от програмата. Тази година на честванията в Рим гостува и хорът за църковни песнопения „Агия“ с ръководител Никола Антонов.

На 22 май в Папския Латерански университет в Рим беше открита изложбата „Атон в рисунки и фотографии“. Творбите в експозицията са плод на над петдесет експедиции до Света гора в рамките на две десетилетия. Изложбата е дело на художника Андрей Янев и на професора по семиотика на изкуството и ректор на НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ Мирослав Дечев, член-кореспондент на БАН и автор на девет тома от поредицата „Атониада“.

На откриването президентът Радев подчерта, че тази експозиция е „доказателство, че отношенията между християните са базирани на взаимно уважение, сътрудничество и на общото разбиране за мисията да строим свят, изпълнен с вяра, надежда и общи дела за мир, духовно извисяване и благоденствие“.

В приветствието си на откриването митр. Антоний отбеляза, че с изложбата се поставя началото на честванията на 24 май в Рим, тъй като тази експозиция разкрива „древната монашеска традиция на Православната църква, която се е съхранила благодарение на вярата, молитвата, на онези, които са избрали да се отдалечат от света и да запазят в себе си силата на духа, да пребивават в непрестанна молитва към Бога за всички нас“.Хор „Агия“ изпълни няколко песнопения, които допълниха впечатленията на посетителите от духа на православната духовност и традиции.Експозицията, която беше отворена до 24 май,  беше организирана със съдействието на Министерството на културата на РБ, на Западно- и Средноевропейска епархия на БПЦ, Папския Латерански университет, Посолството на Република България при Светия Престол и при суверенния Малтийски орден, Българския културен институт в Рим, БПЦО „Св. Седмочисленици“ в Рим, Център за културни и семиотични изследвания в България.На 23 май българската църковна делегация беше на аудиенцията при папа Франциск. Заедно с президента Радев при главата на Римокатолическата църква бяха митр. Антоний и о. Иван Иванов.Папа Франциск пожела здраве, мир и благоденствие на българския народ. „Нека вашите млади хора бъдат по-силно „вкоренени“ в България и нека знанията, които получават, да бъдат насочени към бъдещето, така че народът ви да успява“, заяви папата при срещата си с българската делегация и изрази надежда в България да се раждат повече деца и те да получават достойно образование, обвързано с възпитание, за да растат с уважение и познаване на българската история, литература, език и култура.Главата на Римокатолическата църква получи в дар оригинална икона на св. Братя от втората половина на 19 в. Иконата е дело на зографи от Софийската иконописна школа и е рисувана с природни бои, оцветени с естествени багрила.Кулминацията на честванията в Рим беше богослужението в базиликата „Сан Клементе“, където св. Кирил и Методий са извършили за първи път богослужение на славянски език. На централния олтар на храма беше отслужена св. Литургия от митр. Антоний, заедно с о. Иван, ставр. ик. Юлиян Ангелов и архим. проф. Авенир (Георгиев), клирици на епархията. Литургийните песнопения бяха изпълнени от хор „Агия“. В края на богослужението от името на БПЦО „Свети Седмочисленици“ в Рим беше поднесен подарък на българския президент – копие на икона на св. вмк Георги Победоносец от Търновската иконописна школа от XVIII век.

По-късно в криптата на базиликата „Сан Клементе“ се състоя традиционното поклонение при гроба на св. Константин-Кирил Философ, където беше отслужен молебен.

По-късно президентът и водената от него делегация посети и базиликата „Санта Мария Маджоре“.

На самия празник 24 май за четвърта поредна година беше отслужен молебен и в параклиса на покровителите на Европа св. Кирил и Методий и св. Бенедикт в крипта на папите във Ватиканската базилика „Св. Петър“. Бoгослужението оглави митрополит Антоний в съслужение с доц. архим. д-р Авенир Георгиев., ставр.ик. Юлиян Ангелов, и свещ.ик. проф. д-р Иван Иванов. На събитието присъстваха официални лица, настоятели на БПЦО „Св. Седмочисленици“ в Рим и българи, дошли за честванията в италианската столица. Участниците в молебена имаха възможност да се поклонят и на мощите на св. апостол Петър.

Интересен детайл от честванията на св. братя в Рим тази година беше иконата на св. Кирил и Методий, поставена по време на св. Литургия на централния олтар на базиликата „Сан Клементе“. Изображението се вписва по подходящ начин в иконографията на храма и в прославата на славянските просветители, извършвана тези дни там.

Изображението е дело на иконографката Елеонора Караиванска от София и е дарено на Българската църковна община в Рим по инициатива на Елка и Росица Йончеви. През 2018 г., двете сестри се обръщат към г-жа Караиванска да изпише икона на св. Братя, която искат да дарят на 61-во училище „Св. Кирил и Методий“ в столичния квартал „Връбница“, в памет на техните родители, които са учили там. След като иконата е готова Галин Паскалев създава оригинална стойка, на която изображението да се постави в училището. По-късно Елка и Росица Йончеви организират копие на иконата да бъде изпратено на Българската църковна община в Рим, за да се използва при богослуженията там.

Снимки: Мартин Митов

25.05.2024_18:56 | Източник: Двери на Православието 25.05.2024 |
Автор: Двери на Православието

Решение на Св. Синод за провеждането на избор за Сливенски митрополит
Св. Синод в нарочното си заседание на 25.05.2024 г., прот. № 9 – пълен състав, изслуша доклад на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, Наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол, с приложен протокол за проведения на 19 май 2024 г. епархийски избор за митрополит на Сливенска епархия, и единодушно реши:

На основание чл. 88, ал. 2 от УБПЦ – БП одобрява изборната преписка за проведения епархийски избор.

На основание чл. 90, ал. 1 от УБПЦ – БП на 26 май т.г. – 4 Неделя след Пасха – на Разслабления – св. ап. Карп, св. мчк Георги Софийски, Най-нови, да бъде проведен канонически избор за митрополит на Сливенска епархия в Синодалния параклис „Св. благоверен и равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител“.

25.05.2024_18:47 | Източник: Българска патриаршия 25.05.2024 17:14 |
Автор: Софийска митрополия