Новини от православна България

Новият брой ще обогати ежедневието на устремилия се към живот в Христа с авторските душеполезни четива на наши трима благоговейни отци, свещеници в различни градове на страната, и научната студия на обичан приснопаметен професор – свещенопроповедник.

По повод годишнината през изминалия месец февруари от обесването на йеродякон Игнатий, броят като цяло е посветен на мъченичеството по българските земи по време на турското робство. Така в него може да прочетете следните занимателни текстове:

Изповедничество на вярата: „ХРИСТИЯНСКОТО МЪЧЕНИЧЕСТВО ИЗ ПОРОБЕНА БЪЛГАРИЯ СПОРЕД СБОРНИКА НА ЙЕРОМОНАСИТЕ НИКИФОР И ЙЕРОТЕЙ ОТ 1822 Г.“ на блаженопочиналия през 2013 г. преподавател в Богословския факултет на СУ професор Славчо Вълчанов – стр. 1, 4-5;

Духовен живот: „НОЩНАТА МОЛИТВА“ на свещеник Ясен Шинев, енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, Варна – стр. 6;

Духовникът споделя: „ЕДНА ИСТОРИЯ С ДЯКОНА ЛЕВСКИ“ на свещеник Ивайло Борисов, енорийски свещеник в църквата „Успение Богородично“, кв. „Обеля“, София – стр. 8;

Църковен календар: „ЖИТИЕ НА СВ. ВМЦА АГАТИЯ (БЛАГА)“ – стр. 7;

Нова книга:

• „ВИЗАНТИЙСКИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ИСЛЯМА“ на свещеноиконом д-р Стелиян Кунев, енорийски свещеник в храм „Св. Богородица“ и председател на ЦН на храм „Св. Пимен Зографски“, Бургас – стр. 5;
• „КОЙ НИ ЧУВА, КОГАТО ПЕЕМ В ХРАМА“ на свещ. Ивайло Борисов – стр. 8;

Църковни вести – стр. 1-3.

Отговорен редактор на броя:

Анула Христова, главен редактор „Синодално издателство“

02.03.2025_09:06 | Източник: Българска патриаршия 01.03.2025 |
Автор: Българска патриаршия

На 1 март, по повод 1 година от блажената кончина на приснопаметния Български патриарх и Софийски митрополит Неофит, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи панихида в митрополитския храм „Св. вмчца Марина“ в Пловдив.

В съслужение с владиката бяха Белоградчишкият епископ Поликарп – първи викарий на митрополита, архимандрит Максим – епархийски духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, протойерей Ангел Ангелов – духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков, свещеноиконом Еленко Йосифов, храмовото духовенство, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Калоян Миндев.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

Накрая архипастирят на Пловдивска епархия произнесе прочувствено и трогателно слово за Светейшия патриарх Неофит, за неговия живот, всеотдайно служение на Бога и на св. Църква.

„Вечная памет“ огласи митрополитския храм „Св. вмчца Марина“.

Снимки

02.03.2025_09:01 | Източник: Българска патриаршия 01.03.2025 |
Автор: Пловдивска митрополия

На 1 март Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи молебен и откри Седмата учителска конференция „Добри практики в обучението по религия“ в аулата на ПДСиА „Свв. Кирил и Методий“.

В съслужение с владиката бяха Белоградчишкият епископ Поликарп – първи викарий на митрополита, архимандрит Максим – епархийски духовен надзорник, архимандрит Дамян – ефимерий на семинарията, ставрофорен свещеноиконом д-р Добромир Костов – ректор на ПДСиА „Свв. Кирил и Методий“, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, свещеноиконом Николай Величков – архиерейски наместник на Ивайловградска духовна околия, протойерей Ангел Ангелов – духовен надзорник, свещеници от епархията и митрополитският протодякон Илиян Александров.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев заедно с ученици от духовната семинария.

След молебена архипастирят на Пловдивска епархия се обърна с приветствено слово към организаторите и 120-те участници в учителския форум, дошли от цялата страна. Митрополит Николай благослови всички и благопожела успех на учителската конференция.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

Първият доклад изнесе организаторът на конференцията – завеждащата Културно-просветния отдел г-жа Недка Чолакова. Тя изтъкна, че е по-добре усилията на Пловдивска митрополия да се насочат към откриването на повече църковно-енорийски училища. „Защото чрез храмовото благолепие с множеството икони и стенописи, светата Литургия, свещенодействията, църковната музика, ароматът на тамян, пламъкът на запалените свещи се въздейства върху различните сетива на децата; на техните души и сърца. Така по естествен начин им се предават истините на православната вяра и се създава у тях желание за добродетелен живот; намират спокойствие и съпричастност“, допълни тя.

Форумът продължи с открит урок на тема „Божията Майка – небесна Закрилница за християните“, изнесен от презвитера Гергана Хубенова от Неделно училище при храм „Св. Св. Константин и Елена“ в Пловдив.

Свещеноиконом Николай Величков представи презентацията „Живот в Христос“, посветена на работата с деца в Неделното училище при средновековния манастир „Св. Йоан Предтеча“ в Кърджали.

Преподавателката в Неделно училище „Благонравие“ към храм „Св. Атанасий“ в Асеновград г-жа Мария Калайджиева представи лекцията „Прилагане на диференцирания подход в обучението по религия като важен фактор за мотивацията на децата“.

На принципа на спираловидност в обучението по религия – стълбица за духовно-нравствено израстване на децата, бе посветена беседата на презвитера Екатерина Тошева – учител по религия в ОУ „Кочо Честеменски“ и ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“.

Презвитера Йорданка Василева, учител по религия в СУ „Христо Ботев“ и Неделно училище при храм „Св. Харалампий“ в град Септември, представи доклада си „Църковно-енорийското училище – нашето духовно семейство“.

Последна в програмата бе лекцията на презвитера Алена Кильова от Неделното училище при храм „Св. Димитър“ в Хасково на тема „Мястото на електронните ресурси в обучението по религия“.

02.03.2025_08:54 | Източник: Българска патриаршия 01.03.2025 |
Автор: Пловдивска митрополия

Заупокойни богослужения – света Литургия, панихида и трисагий, бяха отслужени днес в митрополитската катедрала „Св. Неделя“ по повод изпълването на една година от кончината на Българския патриарх Неофит. Блаженопочившия предстоятел на Българската църква почина на 13 март 2024 г., но поради настъпването на Великия пост и особеностите на богослужебния ред през този период заупокойните богослужения бяха отслужени в събота – 1 март.

Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил възглави светата Литургия като бе в съслужение с Техни Високопреосвещенства Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопския митрополит Серафим, Врачанския митрополит Григорий, както и с Техни Преосвещенства Мелнишкия епископ Герасим – гл. секретар на Св. Синод, Тивериополския епископ Тихон – викарий на Българския патриарх, Велбъждски епископ Исаак – викарий на Софийския митрополит и Агатополски епископ Йеротей, архим. Йоан – протосингел на Софийска св. митрополия, архим. Василий – председател на църковното настоятелство на митрополитската катедрала, архим. Евтимий, храмовото духовенство, архиерейски наместници, столични свещеници и протодяконите Иван Петков и Деян Коруноски.

В словото си патриарх Даниил каза:

Дядо Неофит беше духовник с особен такт, духовна чувствителност, с удивителната способност да обединява човеците, да примирява враждуващите, да постига мира и съгласието. Ще го помним и почитаме винаги като всеотдайно любящ архипастир, верен наш наставник в Божията правда и в пътя на спасението и неуморен радетел за църковното ни единство.

Той допълни, че в служението си патриарх Неофит неизменно се е уповавал на Спасителя, като винаги се е стараел да подражава на своите достойни предшественици. „С благородството на своя характер дядо Неофит проявяваше уважение, внимание и любов към всички човеци, без да наранява, пренебрегва или подценява никого. В тежките и често пъти непоносими страдания на болестта, с Божията благодатна помощ, той проявяваше забележително търпение, понасяйки безропотно всички скърби и болки“, каза още патриарх Даниил.

След заупокойната света Литургия бе отслужена и панихида, както и трисагий на гроба на блаженопочившия Български патриарх Неофит, който остава вовеки жив в сърцата и паметта ни със своето искрено човеколюбие, отеческа обич, дълготърпение, монашеско смирение и ангелогласно пение.

Вечна и блажена да бъде паметта му!

02.03.2025_08:40 | Източник: Българска патриаршия 01.03.2025 |
Автор: Българска патриаршия

Тази вечер е Сирни заговезни – последната нeделя преди Великия пост, в която се ядат блажни храни (млечни, яйца и риба), защото от утре започва Великият пост, завършващ в навечерието на Великден – Възкресение Христово. Но за вярващите хора нещата винаги имат две измерения – телесно и духовно. Телесното измерение на днешния ден е прекратяването с блажната храна за седем седмици напред. А духовното измерение е дадено от Иисус Христос.

Както свети Йоан Предтеча, така и Спасителят Христос започват проповедите си с основния призив: покайте се, защото се приближи небесното царство, Божието царство! Покаянието е в основата на християнския живот. Не случайно в гръцката дума за покаяние се съдържа идеята за „промяна на мисленето“. Как мога да стана друг, нов човек, без да променя мисленето си? Ако продължавам да мисля и да действам по досегашния си модел на мисъл и поведение, аз не съм истински християнин, не съм последовател на Иисус Христос. По този въпрос няма и не може да има две мнения.

Телесната, физическата промяна може да настъпи с промяната на храните (да са постни), облеклото (да е скромно, а не предизвикателно), действията си (въздържание в семейния живот и в отношението към околните). А духовната промяна трябва да започне от възприемане на друга мисловна нагласа, която се нарича покаяние: да приема, че в поведението ми наистина има много пропуски и нередности, които трябва да се постарая да изправя. За това е нужно да поискам прошка от всички, с които общувам или които дори от разстояние съм засегнал с нещо (дума или действие), а и аз да дам прошка на всички, които смятам, че са ме засегнали, колкото и егоизмът да ми диктува друго поведение. Това означава да си християнин, да живееш като християнин.

Затова днес се събират млади и стари, кумове и кумци, приятели и близки, за да си кажат от сърце: „Прошка давам! Моля за прошка!“ или кратичкото „Простено, прости!“. И да се постараем тези думи да направим свой модел на действие в семейството и обществото.

Днес честваме и паметта на свещеномъченик Теодот, Киринийски епископ. Той бил родом от област Галатия в Мала Азия. В края на трети век отишъл на остров Кипър да проповядва вярата в Христос. Неговите думи и добродетелният му живот силно въздействали на езичниците на острова. Мнозина от тях повярвали и се покръстили в името на Господ Иисус.

Постепенно се събрала голяма християнска общност и в град Кириния на северния бряг на Кипър избрали Теодот за епископ. Той много години успешно ръководил църквата. Но източният император Лициний, който заедно с Константин Велики подписал Миланския едикт за свобода на християнството, после се отметнал и продължил да преследва християните.

Затова управителят на Кипър Савин заповядал да повикат Теодот на съд според старите изисквания. Епископът узнал за заповедта му, не дочакал пратените войници и сам се явил при Савин. Той се опитал да го убеди да се отрече от вярата си, но епископът бил непреклонен. Започнали да го изтезават, прилагали различни мъчения, които Теодот търпеливо понасял. След това го отвели окървавен в тъмницата.

Подир няколко дни управителят отново го повикал и се опитал да го убеди да се откаже от Христос. Епископът обаче продължавал спокойно да понася мъченията. Без да обръща внимание на собствените си страдания, той молел Бог да дарува мир на Църквата и търпение на гонените християни. Мнозина от присъстващите езичници, като видели неговата твърдост, проумели силата на истинския Бог.

Накрая управителят заповядал да отведат Теодот в тъмницата и го държал дълго там. Вярващи го посещавали в килията и той ги наставлявал да живеят достойно за званието християни. Скоро след това император Константин победил Лициний и заповядал да се прекрати гонението. Затворените в тъмници християни били освободени. Свети Теодот живял още две години като Киринийски епископ и се упокоил в мир в около 326 г.

02.03.2025_08:23 | Източник: БТА 02.03.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Ваши Високопреосвещенства,

Ваши Преосвещенства,

Всечестнѝ отци,

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Всяка раздяла с онези, които обичаме и които имат особено място в нашите сърца, неизбежно носи болка и скръб. Тъгуваме поради отшествието им от нас и нашия свят, и с времето все по-ясно осъзнаваме тяхната липса. В мислите и молитвите си разговаряме с тях, припомняме си техните думи и наставления, общуването с тях и любовта, с която са ни обгръщали приживе,и която, независимо от земната и временна раздяла с тях, ние продължаваме да чувстваме, защото истинската любов в Христа надмогва смъртта и продължава във вечността. Всичко това и още много можем да отнесем и към светлата личност на блаженопочиналия и приснопаметен наш отец Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.

Изповядваме и вярваме, че Нашият Бог „не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи“ (Лука 20:38). Именно с тази вяра сме се събрали днес, за да се помолим заедно, с едно сърце и едни уста, за Българския патриарх Неофит. Познаваме и помним патриарх Неофит като човек на вярата, на пословичната кротост, на смиреното понасяне на изпитанията, трудностите и изкушенията. Учихме се и продължаваме да се учим от неговата благост, кротост и дълготърпение, от цялото благородство, одухотворение и мъдрост, които той излъчваше и които успяваше да предава и възпитава в умовете и сърцата на докосналите се до него. Дядо Неофит беше духовник с особен такт, духовна чувствителност, с удивителната способност да обединява човеците, да примирява враждуващите, да постига мира и съгласието. Ще го помним и почитаме винаги като всеотдайно любящ архипастир, верен наш наставник в Божията правда и в пътя на спасението и неуморен радетел за църковното ни единство. В служението си той неизменно се уповаваше на Пастиреначалника Христа Иисуса, като всячески се стараеше да подражава и на своите достойни предшественици – с чувство за високата отговорност, лежаща върху плещите му, и със стремеж към приемственост. С благородството на своя характер дядо Неофит проявяваше уважение, внимание и любов към всички човеци, без да наранява, пренебрегва или подценява никого. В тежките и често пъти непоносими страдания на болестта, с Божията благодатна помощ, той проявяваше забележително търпение, понасяйки безропотно всички скърби и болки.

Нека днес, само ден преди взаимното всеопрощение и влизането ни в благодатния период на Светия и велик пост, още веднъж да измолим от Всещедрия наш Бог Неговата прошка и Неговата велика милост и за Светейшия наш патриарх Неофит, като простим и ние всяко негово волно и неволно прегрешение, с което като човек може да е съгрешил, помнейки добре как и сам той винаги пръв прощаваше всичко на всекиго, защото такава е и Божията повеля към всички нас: „… прощавайте, и простени ще бъдете“ (Лука 6:37).

По молитвите и небесното застъпничество на Всесветата Божия майка, на дивния мъченик Неофит и всички отвека просияли в светост Свои угодници Човеколюбецът Бог да упокои приснопаметния Български патриарх и Софийски митрополит Неофит и да го приеме в Своето Царство на светлината, мира и радостта, а нас да помилва!

Вечна и блажена да бъде паметта му!

† ДАНИИЛ, Патриарх Български

01.03.2025_13:16 | Източник: Българска патриаршия 01.03.2025 |
Автор: Българска патриаршия

На 28 февруари в Богословския факултет на СУ се състоя защитата на докторска дисертация на тема: „Злото пред Господа“ в книга Съдии Израилеви“ на Зоран Цветков Калев. Научен ръководител на докторанта е доц. д-р Ивайло Найденов. Председател на научното жури беше доц. д-р Екатерина Дамянова.

 

В началото на защитата Зоран Калев представи накратко своята концепция за развитието на темата. Той изясни, че „Злото пред Господа“ в книга Съдии е почитането на ханаански божества, но то засяга и осмислянето на важни концепции като избраничеството, покаянието и избавлението, развитието на съзнание за виновност у израилтяните.

 

Научният ръководител доц. Найденов отбеляза, че това е първият негов дисертант, достигнал до публична защита, вероятно заради високите изисквания, които поставя пред докторантите си. В тази връзка той подчерта качествата на Зоран Калев като изследовател и новаторския му и смел подход към темата и нейното разработване. Според Ивайло Найденов това е съчинение от нов тип, „представено атрактивно, смело, с лекота“. „Радвам се на успеха му“, каза в заключение научният ръководител.

Първият рецензент на дисертацията – проф. дбн Емил Трайчев – акцентира върху умението на докторанта да анализа, „важно качество за човек, който се занимава с научна работа“. В работата си той е предложил ясни тези, които след това защитава аргументирано, посочи в рецензията си проф. Трайчев.

Другият рецензент – доц. д-р Павлин Събев- също отбелязва качествата на Зоран Калев за научен анализ и определя дисертацията му като „приносно библеистично изследване“.

Положителна оценка за дисертационния труд на Зоран Калев дадоха в своите становища и проф. д-р Теодор Стойчев, доц. д-р Екатерина Дамянова и доц. д-р Галя Йорданова.

Научното жури гласува единодушно за присъждането на образователната и научна степен „Доктор“ по теология на Зоран Калев по професионално направление 2.4. Религия и теология. Научна специалност „Библеистика – Стар Завет“.

Зоран Калев е завършил бакалавърска и магистърска степен по теология в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2019 г. Зачислен е за редовен докторант в катедра „Библеистика“ в Богословския факултет на 1.02.2020 г. с тема на дисертационен труд „ʻЗлото пред Господа“ в книга Съдии Израилеви“. От октомври 2020 г. с конкурс е назначен за асистент в същата катедра.

01.03.2025_12:02 | Източник: Двери на Православието 01.03.2025 |
Автор: Двери на Православието

01.03.2025 г. (събота), 09:00 ч. – Заупокойна света литургия с панихида по повод една година от кончината на блаженопочившия Български патриарх Неофит в митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

02.03.2025 г. (неделя), 09:00 ч. – Патриаршеска света литургия за празника Неделя Сиропустна в митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

02.03.2025 г. (неделя), 17:00 ч. – Сиропустна вечерня и чин на взаимно опрощение в митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

03.03.2025 г. (понеделник), 16:00 ч. – Велико повечерие с Покаен канон на св. Андрей Критски I част в митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“, отслужено от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

04.03.2025 г. (вторник), 18:00 ч. – Велико повечерие с Покаен канон на св. Андрей Критски II част в храм „Св. София – Премъдрост Божия“ – архиерейско богослужение.

05.03.2025 г. (сряда), 09:00 ч. – Преждеосвещена света литургия в митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

05.03.2025 г. (сряда), 18:00 ч. – Велико повечерие с Покаен канон на св. Андрей Критски III част в храм „Св. Седмочисленици“ – архиерейско богослужение.

06.03.2025 г. (четвъртък), 18:00 ч. – Велико повечерие с Покаен канон на св. Андрей Критски IV част в храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ (Петте кьошета) – архиерейско богослужение.

07.03.2025 г. (петък), 09:00 ч. – Преждеосвещена света литургия в храм „Св. София – Премъдрост Божия“, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

07.03.2025 г. (петък), ок. 11:00 ч. – Панихида в храм „Св. София – Премъдрост Божия“ по повод четиредесет дни от упокоението на схиархимандрит Амвросий, отслужена от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

07.03.2025 г. (петък), 18:00 ч. – Малко повечерие и Първа статия на Богородичния акатист в митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“, отслужени от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

08.03.2025 г. (събота), 09:00 ч. – Патриаршеска света литургия за Тодорова събота в митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

09.03.2025 г. (неделя), 09:00 ч. – Патриаршеска света литургия за празника Неделя Православна в ПКСХП „Св. Александър Невски“, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, с молебен и литийно шествие.

14.03.2025 г. (петък), 09:00 ч. – Преждеосвещена света литургия в храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, гр. Дупница, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

14.03.2025 г. (петък), 17:00 ч. – Малко повечерие и Втора статия на Богородичния акатист в храм „Покров Богородичен“, гр. Дупница, отслужени от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

14.03.2025 г. (петък), 18:00 ч. – Малко повечерие и Втора статия на Богородичния акатист в храм „Покров Богородичен“, гр. София – архиерейско богослужение.

16.03.2025 г. (неделя), 09:00 ч. – Патриаршеска света литургия за празника Неделя на св. Григорий Палама в храм „Св. Троица“, кв. Слатина, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

21.03.2025 г. (петък), 09:00 ч. – Преждеосвещена света литургия в храм „Успение Богородично“, гр. Ихтиман, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

21.03.2025 г. (петък), 17:00 ч. – Малко повечерие и Трета статия на Богородичния акатист в храм „Успение Богородично“, гр. Долна баня, отслужени от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

21.03.2025 г. (петък), 18:00 ч. – Малко повечерие и Трета статия на Богородичния акатист в храм „Успение Богородично“, гр. София, пл. „Ручей“ – архиерейско богослужение.

23.03.2025 г. (неделя), 09:00 ч. – Патриаршеска света литургия за празника Неделя Кръстопоклонна в храм „Въздвижение на Честния Кръст“, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

25.03.2025 г. (вторник), 09:00 ч. – Патриаршеска света литургия за празника Благовещение в храм „Св. Благовещение“, ж.к. Дружба 2, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

28.03.2025 г. (петък), 09:00 ч. – Преждеосвещена света литургия в храм „Свети Димитър“, гр. Кюстендил, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

28.03.2025 г. (петък), 17:00 ч. – Малко повечерие и Четвърта статия на Богородичния акатист в храм „Успение Богородично“, гр. Кюстендил, отслужени от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

30.03.2025 г. (неделя), 09:00 ч. – Патриаршеска света литургия за празника Неделя на св. Йоан Лествичник в храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Дървеница, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

01.03.2025_11:48 | Източник: Софийска митрополия 28.02.2025 |
Автор: Софийска митрополия

Света Евдокия е родена в град Илиопол във Финикия (днес град Баалбек в Ливан) и живяла по времето на император Траян. На младини тя прекарвала живота си в грях и разврат, с красотата си съблазнявала много мъже да съгрешават с нея и натрупала много пари. Но Божията милост не я изоставила и неочаквано в душата на Евдокия станала чудна промяна.

След тежко боледуване тя напуснала града и греха му, и се върнала там година по-късно напълно променена. Искала да остане неизвестна и затова се заселила в покрайнините на града. Там тя срещнала един стар и праведен християнин на име Герман, който я запознал със спасителната вяра в Христос. Той живял и проповядвал няколко десетилетия преди това на стотина километра южно от Илиопол. Като послушала наставленията на Герман, Евдокия се разкаяла за предишния си греховен живот и се покръстила.

Оттогава животът й коренно се променил, тя дарила цялото си богатство за благотворителната дейност на местната църква и живяла праведно, както подобава на християнка. Но император Траян започнал гонение срещу християните, на което станала жертва и Евдокия. Тя била заловена и съдена заедно с други християни. Понеже не склонила да се отрече от вярата си, Евдокия била обезглавена в 107 г.

Света Антонина живяла по времето на император Галерий в град Никея (сега Изник в Турция). Тя била една от дейните християнки на града и при започналото гонение от римската власт била сред първите заловени. Съдили я за неподчинение на заповедта за почитане на езическите богове, както и на обожествяваната личност на императора. Антонина решително отказала да изпълни заповедта и затова била подложена на жестоки изтезания. С Божията подкрепа тя устояла на мъченията, но накрая била завързана в чувал и удавена в езерото край града в 305 г.

01.03.2025_11:37 | Източник: БТА 01.03.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Институтът за изследване на изкуствата при Българската академия на науките и Националният църковен историко-археологически музей при Светия Синод представят книгата „Икони от Националния църковен историко-археологически музей“ – 11 март 2025 г., 18 ч., зала „Проф. Марин Дринов“, Българска академия на науките, ул. 15 ноември № 1.

Книгата е резултат от тригодишна научноизследователска работата на голям екип специалисти и е осъществена с финансовата подкрепа на фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката. С изданието, посветено на 100-годишнината на Музея, се обнародва за първи път най-голямата колекция от иконописни произведения в България, представена почти изцяло в масивния том с над 700 фотографии и придружаващи ги научни статии.

За изданието

„Икони от Националния църковен историко-археологически музей“ (ISBN 978-619-7619-35-5) е с обем 548 с. и 733 ил., с автори Александър Куюмджиев, Веселина Йончева, Дарина Бойкина, Иван Ванев, Иван Рашков, Иванка Гергова, Майя Захариева, Маргарита Куюмджиева, Мариела Стойкова, Мария Колушева, Наталия Неделчева, Ралица Русева, Тереза Бачева, Цвета Кунева, Цветан Василев.

Националният църковен историко-археологически музей притежава най-голямата колекция от произведения на християнското изкуство в България. Сред тях са и иконите от Иконографския отдел на музея. Става въпрос за значителен по своите мащаби и разнообразие фонд, с хронологични граници от края на XIII до края на ХХ в. Голяма част от тази колекция е съставена от иконописни произведения, които не са били експонирани, проучвани и публикувани. Във фонда са и едни от най-значимите образци на средновековното и възрожденското ни изкуство.

В изданието са включени 600 иконописни произведения, като голяма част от тях се публикуват за първи път. Те са представени в три големи раздела, включващи иконите от края на XIII до края на XVII в., тези от XVIII в. и икони от края на XVIII до края на XIX в. Оформени са и допълнителни тематични групи, представящи двустранните икони, руските икони и триптисите.

Структурата на изданието е изцяло съобразена с характера на колекцията и отделните произведения, като същевременно отговаря на съвременните научни изисквания за анализ и публикуване на икони. Изготвените статии и анотации съдържат не само информация, свързана със спецификата на всеки обект, но и данни за неговия произход, постъпването му в музея, допълнителни сведения за предходни реставрационни намеси, участия в изложби, библиография и др.

Направени са нови атрибуции, идентифицирани са нови зографи, непознати досега на науката, и са коригирани неточности, свързани с творчеството на някои популярни майстори. Към това е прибавен и епиграфски анализ на запазените надписи от всички икони, който позволи да бъдат възстановени важни сведения, свързани с тяхното датиране, произход и дарители.

В изданието е използван иновативен подход, специално за Възрожденския раздел, като иконите от него са представени не само в хронологична последователност, но са подредени по поколенията зографи и тяхната родова обвързаност. Този подход е свързан със спецификата на музейната колекция, която съдържа икони от всички краища на страната, а и извън нея и на практика се явява представителна извадка за иконописната продукция в българските земи под османска власт от края на XVIII и XIX в.

В допълнение, книгата съдържа и встъпителна студия, която проследява историята на Националния църковен историко-археологически музей от неговото основаване през 1923 г. до 1960 г. Акцентът е поставен върху дейността на протойерей Иван Гошев, основател и дългогодишен директор на музея. Изследването на процеса на формирането на колекцията в началните години от съществуването на музея също се прави за първи път в научната литература.

28.02.2025_23:27 | Източник: Българска патриаршия 28.02.2025 |
Автор: Българска патриаршия