Новини от православна България

 

Със спонтанни възгласи „Достоен!“ и бурни ръкопляскания посрещнаха Негово Светейшество новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит Даниил в Патриаршеския катедрален ставропигиален храм „Свети Александър Невски“. Камбаните на патриаршеската катедрала и на всички храмове и манастири в диоцеза на Българската православна църква биеха, радостно възвестявайки, че плеядата достойни предстоятели на Българската православна църква имат своя богодаруван наследник в лицето на Светейшия патриарх Даниил.

Още от предните дни катедралата беше подредена и украсена за отслужването на Чина на тържествената интронизация на Негово Светейшество. Официалните гости – представителите на сестрите Поместни православни църкви, представителите на държавната власт, на инославните и иноверни вероизповедания, на дипломатическия корпус, както и много миряни, бяха в очакване на пристигането на Светейшия Български патриарх. Последни своите места заеха държавният глава и главнокомандващ Българската армия президентът Румен Радев, придружен от своята съпруга, председателят на Народното събрание госпожа Рая Назарян и министър-председателят на служебното правителство г-н Димитър Главчев, както и Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей.

При тържественото си влизане Светейшият патриарх Даниил се възкачи на специален червен подиум в центъра на храма, облечен в червени архиерейски одежди, с архиерейска митра и архиерейски двойник. Като взе благословение от Негово Светейшество главният секретар на Светия Синод Преосвещеният Мелнишки епископ Герасим прочете от амвона Акта-изложение за станалия от Четвъртия патриаршески избирателен църковен събор, в който бе огласена пред цялото множество многовековната славна история на самостойната Българската православна църква от покръстването на българския народ до днешния важен за Българската православна църква – Българска патриаршия и цялото вселенско Православие ден.

След прочитането на Акта дяконите снеха от патриарх Даниил инсигнийте на митрополитското му достойнство – жезъл, митра, омофор, епитрахил, архиерейската му мантия, нагръдният кръст и енголпието и той застана пред Бога и пред своето паство като скромен монах.

След това започна тържественото му обличане в патриаршеските архиерейски одеяния и възлагането на патриаршеските му инсигнии, като неговите събратя митрополити от Светия Синод по старшинство донасяха от светия Олтар. Последна върху главата на Негово Светейшество бе възложена патриаршеската бяла епанокалимавка.

Последва произнасянето на специалните молитви от най-старшия член на Светия Синод митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф и на Негово Светейшество патриарх Даниил.

Светейшият патриарх Даниил осени с патриаршеското си благословение народа като се обръщаше в четирите посоки и при възгласи „Достоен!“ пое в ръцете си патриаршеския жезъл положен върху специално донесените за събитието мощи на свети патриарх Евтимий Търновски.

Последва Молебно последование по интронизирането на новоизбрания Български патриарх по време, на което двамата най-старши митрополити отведоха Светейшия Български патриарх към Патриаршеския трон. Преди да се възкачи на него и да заеме мястото си на славния престол на предстоятелите на Българската самостойна православна църква, патриарх Даниил се поклони и помоли пред мощите на стожерите на Православието по българските земи – св. Патриарх Евтимий Търновски, св. Йоан Рилски Чудотворец и честната глава на св. Климент Охридски.

Трикратно Патриарх Даниил бе поставян на патриаршески престол от Високопреосвещените митрополити, двама по двама по реда на старшинството им и трикратно се изправя и сяда отново при многократни възгласи: „Достоин! Достоин! Достоин!“

След като зае Патриаршеския си престол от името на Светия Синод на БПЦ-БП към новия предстоятел се обърна с напътствено слово Негово Високопреосвещенство на САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф, като старши митрополит на Светия Синод, като каза: „Патриаршеското служение е необичайно трудно и отговорно. По думите на свети апостол Павел „никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога“ (Евр. 5:4). Той ще иска отчет от всички нас как сме употребили дадените ни от Него таланти. „Имайки в себе си словото на живота …със страх и трепет вършете Вашето служение, защото Бог е Който прави… да действувате според благата Му воля“ (Филип. 2:16, 12, 13) и „близо е Господ към всички, които Го призовават“ (Пс. 144:18). И така, смирил се „под крепката ръка Божия“ (1 Петр. 5:6) и уповавайки се на щедрата помощ на Вседържителя, Вие ще можете достойно да изпълнявате това велико служение – „да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв“ (Деян. 20:28) със старание и отговорност, с грижа за нравственото просвещение на пасомите, като ги утвърждавате „във всяко слово и добро дело“ (2 Сол. 2:17) и призовавате да устройват живота си върху твърдата основа на Православието и ценностите, които то изповядва. Не слава и почести – те са бързопреходни – и, разбира се, не отдих и покой Ви очакват занапред, но всекидневно напрежение на силите, концентрация на волята и чувствата, сърдечна болка и безпокойство за тези наши съвременници, които още блуждаят по своите си пътища и, както слепец ходят пипнешком в тъмнина (вж. Второз. 28:19), тези, които още не са се обърнали към Бога и не са намерили покой за душите си. А такива са хиляди и хиляди, и всички те са наше паство и наша грижа, даже и в тези случаи, когато те самите не се считат за паство. Ние сме отговорни и за тях, защото Бог „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4). Носейки със смирение кръста на Първосветителското служение в това сложно време на конфликти и разделения, Вие трябва с „вяра, любов, търпение и кротост“ (1 Тим. 6:11) да наставлявате народа ни, като го призовавате да „се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него“ (Пс. 33:15)“. (Цялото слово може да прочетете тук)

От висотата на Патриаршеския си престол Светейшият патриарх Даниил произнесе Тронното си слово след което застанал пред Царските двери благослови със Светия Кръст църковното изпълнение. В словото си той каза: „Вярвам, че Господ, Който гледа на сърце и знае, че не съм се стремял към тази длъжност, като ме избра за това служение, Той ще ми бъде и помощник, защото Господ „възлага бреме, но и спасява“ (Пс. 67: 20) и защото Сам ни е казал, че без Него не можем да вършим нищо (Йоан 15:5), но и че е с нас „през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28: 20). В днешното объркано от умножаване на греховете ни време всички ние имаме нужда от живо и ясно свидетелство за Божието присъствие, милосърдие и любов към нас. Това ни задължава в предстоящето ни служение да бъдем подкрепа във вярата и живота по Бога на повереното ни духовно паство, в отстояване чистотата на Христовите вяра и благочестие, в насърчение по пътя към спасението. Затова, по наставлението на Апостола на народите, стремежът да се представя пред Бога „безукорен работник, който вярно преподава словото на истината“, (2 Тим. 2: 15) „с голямо постоянство в скърби, в нужди, в утеснение, (…) в скитания, в трудове, в бдения, в пости, с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, (…), при чест и безчестие, при укори и похвали,“, за да бъде „сърцето ни разширено“ (срв 2 Кор. 6: 4-11) за всички чеда на Българската ни православна църква ще продължи да бъде първостепенна задача за мен в личен план. Просветата в Православната вяра и благочестие ще бъде основна грижа в митрополитското ми служение в славната Софийска епархия, чийто престолен град носи името и е под покрова на Божията Премъдрост, и чийто епископски престол е прославен още от апостолско време, включително чрез служението на св. свмчк. Климент Римски и на много още знайни и незнайни светители през вековете.Следвайки примера на моите предшественици от най-ново време, приснопаметните Български патриарси Неофит, Максим и Кирил, ще се старая единството в Христа и братолюбното служение със събратята архиереи на Св. Синод, в дух на взаимно уважение и подкрепа при общата грижа за духовното ни паство да бъдат ръководните принципи в съвместното ни служение като предстоятел на Православната ни църква и Св. Синод, за да се слави „Бог чрез Господа в Духа Свети – Отец и Син и Дух Свети“ (34 Апостолско правило)“. (Цялото слово може да прочетете тук).

Приветствия към новоинтронизираният Светейши Български патриарх Даниил отправиха Негово Светейшество Вселенският патриарх Вартоломей (тук) и държавният глава Румен Радев (тук).

След тържествената интронизация на стълбището на ПКСХП „Св. Александър Невски“ Негово Светейшество патриарх Даниил и всички участници в тържеството се подредиха за паметна снимка.

 

03.07.2024_14:13 | Източник: Българска патриаршия 02.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия

 

Ваше Блаженство, Софийски митрополите и Патриарше на цяла България, господин Даниил

Ваши Блаженства и Преосвещенства, представители на поместните свети Божии църкви,

Други почитаеми братя архиереи,

Ваше Величество,

Ваше Превъзходителство, господин Президент,

Ваше Превъзходителство, госпожо Председател на Народното събрание,

Ваше Превъзходителство, господин Министър-председателю и други най-видни ръководители на страната,

Почитаеми представители на останалите християнски вероизповедания и религии,

Ваши Превъзходителства представители на дипломатическите мисии в страната,

Благоговейни клирици от всяка степен и преподобни монаси и монахини,

Възлюблени чеда на светата Православна църква в София и в цялата богоспасаема страна – България.

Трябва добродетелите да се насаждат ведно с вярата, а двете заедно да съграждат достойния човек. Защото правилните догмати украсяват живота, а чистотата на делата свидетелства за божествеността на вярата [1].

Днес, многообични и многопочитаеми в Христа Бога брате, господин Даниил, виждаме в лицето на Ваше Блаженство, който току-що бяхте избран с каноническо решение за Софийски митрополит и Патриарх на цяла България, да се осъществяват и потвърждават тези думи, които преди близо хиляда и двеста години е изрекъл към българския княз Борис-Михаил нашият предшественик Фотий Велики, понеже правотата на вярата е гаранция за красотата и благолепието на живота, а скъпоценният камък на божествените догмати и сиянието на благочестието възвестяват хубостта и истината на житието.

Облобизаваме и  прегръщаме Ваше Блаженство с дълбока любов и особена почит по случай избора Ви на първопрестолната катедра на Църквата в България като приемник на блаженопочиналия и приснопаметен Ваш предшественик – кроткия и тих патриарх Неофит, и с много надежда и благо очакване, със силен глас и трепетно сърце възгласяме: ДОСТОЕН!

Всички днес събрани „наедно”, както в горницата на светата Петдесетница, виждаме с ума на сърцето си огнените езици на Светия Дух – Утешителя, като още едно историческо явление в този знаменит момент. Ставаме и ние свидетели и продължители на свещената история на Църквата и добавяме по нещо малко към непрекъснатата последователност на вярата и потвърждаваме и ние, според силите си, неизменния завет на отците ни.

Разбира се, Източноправославната Църква не страда от синдрома на „историцизма“, тоест, от изчерпване на нейната актуална реалност и на нейната същност в едно маниакално зацикляне в случайни и отминали събития, защото историята никога не е била безоблачна. Тъкмо обратното, бихме казали открито, че тя е била неспокойна и изпълнена с множество вълнения. Отношенията, прочее, между нашата Константинополска света Велика Христова Църква с Вашата тук съ-избраница Църква, свети брате, понякога са били конфликтни и мъчителни. Въпреки това обаче историческото минало не може да бъде критерий за църковния живот, тъй като Църквата представлява есхатологична реалност, а не реалност от миналото. Разбира се, историята учи и който не се поучава от грешките и страстите от историческото минало, неизбежно ще претърпи последствия в бъдеще.

Църквата на Константинопол като обща майка-хранителка на всички православни църкви е вървяла, върви и – по Божията воля – ще върви винаги в историческия си живот с постоянна вярност към есхатологията, тъй като именно там се намира истината на нещата, без, разбира се, да изоставя особения си авторитет и да пренебрегва историята, тъй като в противен случай би изпаднала в един идеалистически начин на съществуване.

За съжаление днес някои православни братя разгръщат неоснователна полемика срещу същността на отговорностите на всеки един Константинополски архиепископ, който въплъщава жертвената природа на тези отговорности, както те са формулирани с действието на Всесветия Дух в неизменните канонични решения на светите Вселенски събори и както животът и вековната практика на Църквата са ги тълкували неотклонно.

Главното възражение на малодушните и неблагодарни към тяхната майка-благодетелка – Великата Христова църква, се концентрира в това, че първенствуващото място в жертвата и следователно в честта на Константинополския Архиепископ се е дължало на исторически дадености и състояния, безвъзвратно отминали (във времето) и следователно всички те днес имали само музейна и изследователска стойност, като нарочно и преднамерено пренебрегват факта, че тези отговорни привилегии (прерогативи) служат изключително на спасителната, сиреч на есхатологичната перспектива на Църквата, а не на някакви светски амбиции или властнически настроения.

Повтаряме настойчиво, дори и с риск да бъдем сметнати за банални, че отговорностите на Константинополската църква са установени от светите Вселенски събори, което ще рече: от Самия Всесвят Дух и от богоносните отци, които вслушвайки се в Неговите деликатни и боготворчески нашепвания са описали непоклатимия опит на Църквата.

Именно този животворен опит на Църквата ви носим днес вам, братя и чеда, участвайки лично във вашата радост, която е радост и тържество за целокупната Една, Света, Съборна и Апостолска Църква. За този опит свидетелстваме днес пред това свято събрание: нашия опит от носенето на кръста Христов, на страданията заради Неговата любов, на светостта, на единството, на помирението, на съгласието, на взаимодействието и на солидарността и на всичко онова, което съпътства и е характерно за истинния и автентичен църковен живот.

Приветстваме единодушния почин да бъдем поканени – за първи път в църковната практика – да присъстваме лично на избора и на въздигането на първия сред вас. Тоld изключително обнадеждаващо събитие ни дава нова перспектива в междуправославните отношения и по този начин открива нова епоха. Тази епоха трябва да бъде белязана с надмогването на историческите ограничения, на изолационизма и на самодостатъчността и с радостни сърца да открие пътя за възвръщане на „църковността“ в междуправославните отношения.

Като казваме това, обични и въжделени братя и чеда, въздаваме хвала и славословие на Трисветия Бог и отечески благославяме христолюбивия български народ, който пръв прегърна проповядваното от Константинополската църква-Майка благовестие на спасението в Христос.

А на тебе, Блаженейши брате, благопожелаваме да бъдеш пример за подражание, неотклонно насочен и хвърлил котва в тихите и безоблачни пристани на светата и Велика Христова Църква. В скромния, но вечно светещ „Фенер“, ти винаги ще намираш разбиране, подкрепа и помощ. В него ще се оживотворяваш от живителните струи на Богородичния Град, който с велико търпение и дълбоко вътрешно благодарение пази правотата на вярата и каноничното предание на здравата еклисиология.

И тъй, заедно с богоречивия апостол Павел ви „моля да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира. Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.“ (Еф. 4:1-6).

Бъди крепък, свети брате! Достоен!

[1] От писмото на светейшия Цариградски патриарх Фотий до Българския владетел Михаил „Кое е работа на владетеля“ , PG 102, 629 B.

03.07.2024_12:57 | Източник: Българска патриаршия 01.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия

ПП: виж 30.06.2024_22:20 https://anafora.bg/47828-2/

 

Мъченикът за вярата в Иисус Христос Якинт (в друго произношение Хиацинт) е роден в края на I век в град Кесария, област Кападокия, в централната част на Мала Азия. Млад станал християнин и като служител в двора на римския император Траян, скоро бил забелязан, че не участва в езическите обреди и жертвоприношения, отказвал също да яде от храната, принасяна в жертва на езическите богове. Това било докладвано на Траян и предизвикало гнева му.

След като убежденията не помогнали, императорът заповядал да го бият и измъчват, за да склони да изпълни заповедта му. Но Якинт бил непоколебим. Затова затворили 20-годишния служител и не му давали никаква храна, освен, ако не пожелаел да яде от жертвеното месо.

За Якинт обаче неговата принадлежност към християнството не било някаква прищявка или нещо, с което той просто да покаже, че е различен от другите. Вярата в Иисус Христос била за него определяща за цялостния му начин на живот и възможност да бъде със своя Господ както тук, на земята, така и във вечния живот. Затова с риск за здравето и живота си той 40 дни продължил да отказва да яде от идолските жертви. Накрая на 41-ия ден предал духа си на Бог, оставайки предан на искрените си убеждения.

В този ден с молитва си спомняме и за св. патриарх Анатолий Константинополски. Роден в Александрия, той станал духовник и заради достойнствата си бил изпратен в имперската столица, където по-късно е избран за патриарх. Остава верен на православната вяра и ръководи Четвъртия вселенски събор през 451 г. в Халкидон (днес в азиатската част на Истанбул), осъдил ереста монофизитство. Известен е и като съставител на множество църковни химни.

03.07.2024_12:29 | Източник: БТА 03.07.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

 

Новоизбраният Български патриарх Даниил посети тази вечер Рилския манастир и се поклони на мощите на св. Йоан Рилски, когато се отбелязват 555 години от връщането на чудотворните му мощи от Търново през 1469 г. На този празник беше посветена и проповедта му след първата патриаршеска Литургия в понеделник в храм-паметник „Св. Александър Невски“, където той пожела „под покрова и по молитвите на св. Йоан Рилски Господ да ни събира да бъдем едно, да мислим за това, което е горе на небето, а не за това, което е долу на земята“.

„Многая лета“ изпяха на патр. Даниил в Рилския манастир деца, водени о. Стоян, игумен на манастира „Св. Константин и Елена“ край Варна, сред които и украински деца, които след началото на войната в Украйна живеят край Варна заедно с майка им Анастасия, която работи като клисарка в манастира. Патр. Даниил благослови българските и украинските деца и каза, че този поздрав за него е голяма благословия.

02.07.2024_17:28 | Източник: Двери на Православието 01.07.2024 |
Автор: БТА

 

Негово Светейшество Българският патриарх Даниил се поклони на мощите на св. Йоан Рилски на празника в Рилския манастир днес за честването на 555 години от връщането на чудотворните му мощи от Търново.

„Днешният празник има едно много силно послание към нас – кой е знаел за Рила планина преди да отиде там св. Иван Рилски, кой е мислел, че тази пустош, дива горска пустиня, може да процъфти и да даде такова светило за цялата вселена, и повече от 1000 години да се слави там Божието име и православни християни отвсякъде, но преди всичко от нашата българска земя, се събираме там. Действително там са съединени небето и земята, защото в това многоотрудено тяло на св. Иван Рилски, което простираше ръце към небето и измолваше Божията благодат, и още приживе под дара на чудотворство, който Господ му беше дал, идваха и се стичаха хора отвсякъде. Сега в неговите нетленни мощи почива Божията благодат и там са съединени действително небето и земята. И как Господ прослави свети Иван Рилски – не е по силите на човека, особено, след като си замине от този свят, да извърши всичко това, което св. Иван Рилски върши през тези повече от 1000 години“, каза в проповедта си новият български патриарх Даниил на неговата първа патриаршеска литургия в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

„Св. Иван Рилски се яви на своите ученици, заповяда им да вземат тялото му, да го занесат в София, от София в Унгария го носеха на ръце, след това във Велико Търново го носеха на ръце и когато България я сполетя тази беда, поради раздорите, неверието и караниците ни, и на царското семейство, и на народа след това, Бог допусна да се случи тази беда. Пак св. Иван Рилски ни събра, защото, братя и сестри, първата общобългарска институция, която се възстанови след падането на България под турско робство, това е Рилският манастир. Само 73 години, след като България беше опустошена, свети Иван Рилски събра най-напред да се възстанови манастира. Отидоха хора, съградиха отново манастира и през 1469 г. – 73 години след падането на Видинското царство, свети Иван Рилски се върна в своята обител“, с тези думи се обърна към вярващите, дошли на неговата първа патриаршеска литургия, Негово Светейшество.

Патриархът каза още: „Ние считаме начало на Възраждането, на пробуждането, на съзнанието на народа, написването на „История славянобългарска“, но да не забравяме, че там, в светата Рилска обител, беше онова дихание на молитвата, на общуването с Бога, което възкресява човешката душа и човешкото сърце, за да даде сили да се свърши и общата работа за пробуждането на народа и за освобождението на отечеството ни. Виждаме колко силно е това послание за всички нас – да не търсим земната слава, братя и сестри, която е преходна, която днес я има, а утре я няма. Да се доверим на славата, която Господ дава и никой друг не може да даде тази слава. И тя се дава за нашето покаяние, за нашето чистосърдечие, за нашата вярност към Бога, за нашето братолюбие, за нашето желание да следваме Христа, както той се смири, стана човек, уми краката на учениците си, прие поругание, рани, бичуване, смърт. Той, който е цар на царете, Господ на господарите, творец на небето и на земята, на всичко – видимо и невидимо. Затова нека не считаме за унижение, когато най-напред признаваме грешките си, каем се заради тази слава, която Господ дойде да ни донесе, да ни обогати с божеството си“.

Патриарх Даниил пожела под покрова и по молитвите на св. Иван Рилски Господ да ни събира да бъдем едно, да мислим за това, което е горе на небето, а не за това, което е долу на земята. Ние сме временни човеци – днес ни има, а утре ни няма, а Господ пребъдва вечно, добави Негово Светейшество.

Той завърши с думите: „Наша цел и наша първостепенна задача е да пазим това единство на църквата, както Господ ни е заповядал това, и да се стараем да се въдворява Христовият мир в сърцата ни, и да вървим по пътя на спасението. Тогава да познаят всички човеци, че сме Христови ученици, тогава да повярват, че има по-важни неща от материалните придобивки и материалните ценности, които са обсебили съзнанието на съвременния човек, и не му дават да погледне към небето. Това, което най-много ни липсва днес е любовта, братя и сестри. Всеки търси своето, никой не търси Иисус Христовото. Всеки търси да устрои собствения си дом, тук на земята, а не се труди да устрои душевния си дом, да го приготви за вечното живелище на небесата. По молитвите на св. Иван Рилски Господ насочва нашите пътища, нашите стъпки, умове и желания, сърдечни намерения към нашето призвание и да процъфтява любовта и братолюбието, единството между нас и да се слави Божието име – во веки веков“.

„Знаменателен е днешният ден, в който се празнува възвръщането на мощите на св. Йоан Рилски в Рилската света обител през 1469 г. Рилският манастир е първият български общонароден институт, който се възражда след падането на България под турско робство и мястото на св. Йоан Рилски сред нашите предци е изключително. Това ясно е показано и в неговия живот, и в цялата история на светеца, след като си е заминал от този свят. Знаменателно е как всичко и през такива превратности, които са преминали през държавата ни и които е изтърпяла Рилската света обител, тя винаги е възстановявана и много ясно се вижда подкрепата на светеца и неговото закрилничество. И действително св. Йоан Рилски е един общобългарски покровител, който от една страна се застъпва пред Божия престол за всички нас, а от друга страна ни показва какъв е пътят на всички нас”, каза патриарх Даниил тази сутрин преди литургията.

По информация на БТА.

02.07.2024_11:55 | Източник: Българска патриаршия 01.07.2024 |
Автор: Софийска митрополия

 

На този ден честваме едно историческо събитие в живота на Църквата, случило се през втората половина на V век. По времето на император Лъв I Тракиец (457-474 г.), родом от земите на днешна Северна България, двама негови патриции Галвий и Кандид от Константинопол отишли на поклонение в Палестина.

В севернопалестинския град Назарет, където живяла Света Богородица в младините си, те установили голяма почит към една запазена дреха на Божията майка. Пазела я благочестива възрастна еврейка християнка, която я получила като скъпо завещание в своята младост. Много хора идвали в този дом да се молят за застъпничеството на Света Богородица и получавали духовна помощ и телесни изцеления.

Патрициите преценили, че тази свещена реликва ще бъде много ценна светиня за столицата и затова с хитрост успели да вземат дрехата, и да я занесат в Константинопол. Там с голямо благоговение и всенародно въодушевление Богородичната дреха била посрещната от императора, патриарха и народа, а скоро била поставена в прочутия храм в чест на Света Богородица във Влахерна (близо до брега на Златния рог).

В този храм светинята престояла в продължение на много векове и била почитана от вярващите, които се стремели да подражават на добродетелите на Света Богородица. А християнската традиция повелява, както тя е спазвала всички думи на своя божествен Син Иисус Христос, запечатани дълбоко в сърцето й (виж Лука 2:51), така и ние да се стремим да постъпваме.

Според преданието честната дреха на Божията майка е пренесена по-късно, през VIII век, по време на иконоборството и погрома над християнските светини, в Грузия, където се пази и сега в град Зугдиди.

02.07.2024_11:29 | Източник: БТА 02.07.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

 

Изборът на предстоятел на Българската православна църква – Българска Патриаршия идва в момент на изпитания и смут за цялото човечество. Ето защо обръщаме поглед към патриарх Даниил с надежда да отстоява единството и автокефалността на нашата църква и добруването на Отечеството. Да въздига вярата, че Православната ни църква ще остане пазител на живота, крепител на мира и стожер на своята историческа мисия да бъде нравствена опора на българския народ, да го води към духовен възход, да му дава упование и напътствие в трудни дни.

Независимата Българска Патриаршия е безценно наследство от нашето многовековно минало, нравствена крепост и исторически подвиг, всеотдаен покровител на християнската вяра и националното ни съзнание. Във времена на униние нашите църковни водачи и православният клир неведнъж укрепваха моралните ни сили, просвещаваха и напътстваха, и в крайна сметка винаги съумяваха да преведат българите през не една духовна зима или чуждо потисничество.

Към ярката плеяда вечни духовни закрилници на България се прибави и блаженопочившият патриарх Неофит, който се радваше на дълбока почит и с мъдрост, такт и личен пример ни насочваше по спасителния път на християнските и общочовешки ценности.

Вярвам, че във високоотговорното си служение патриарх Даниил ще бъде воден от любовта си към Бога и хората. В днешния тържествен ден му пожелавам да съхранява единството на православието; да въздига авторитета и достойното място на Българската Патриаршия в семейството на православните църкви; да отстоява нейната градивна роля в обществото и да укрепва с търпение традиционно добрите отношения между религиозните общности в България; да насърчава ревностно съпричастността, милосърдието и щедростта към нуждаещите се. Нека в сърцето на Негово Светейшество не спира да отеква топлата грижа за духовенството, храмовете, манастирите и миряните.

Бог да пази България!

01.07.2024_23:28 | Източник: Българска патриаршия 01.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия

Възлюбени в Господа братя и сестри,С благодарност към Всеподателя Бога за Неговата отеческа любов и всички Негови щедрости към православния ни народ, с топъл архипастирски благослов и в пълнота на духовната радост се обръщаме към всички вас по повод избора на нов, от Бога и Неговия народ избран, предстоятел на светата ни Църква. Молим Господа и наш Спасител Иисус Христос – всякогашният Първосвещеник и единствен Глава на Църквата, „която Той си придоби със своята кръв“ (Деян. 20:28), щото дните и годините на първосветителстването на Негово Светейшество да бъдат дълги, мирни и благодатни, да бъдат време на още по-голям възход на Православната ни църква, на утвърждаване на нейното свидетелство и нейния авторитет – както в нашето общество, така и в междуцърковните отношения, на укрепване и засилване на нейната мисия и на нейното единство.

На древния и прославен Патриаршески български престол Негово Светейшество наследява достойни и именити архипастири, сторили много за православния ни народ, за неговия духовен и културен живот и за неговите исторически институции. В най-ново време той е четвърти поред патриарх на светата ни Църква, след приснопаметните наши първосветители о Бозе почившите Кирил, Максим и Неофит. Всеки един от тях, в своето време и с даруваните му от Бога сили и таланти, предстояваше Православната ни църква с твърда вяра и упование в Пастиреначалника Христа Иисуса – „добрият пастир“, Който „полага душата си за овците“ (Иоан 10:11). Всеки от тях има своя принос в съзиждането на светата ни Църква, като добър съработник на Онзи, „от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите ѝ, нараства, за да се съзижда в любов“ (Еф. 4:16).

Вярваме, че Господ ще благоволи и сега към светата Българска Патриаршия и към нейния нов първойерарх, който беше избран от Патриаршеския избирателен църковен събор, проведен в София на 30 юни т. г., та стореното досега да не бъде пропиляно, но да бъде умножено стократно. Отсега и занапред Негово Светейшество ще се моли за всички нас, а неговото име ще се споменава на всяка света Божествена литургия, отслужвана от неговите събратя – епархийските митрополити, както и във всяка ставропигия на светата ни Църква, а също така и от предстоятелите на православните сестри-църкви.

В нашето време на продължаваща духовна криза, на все повече задълбочаващи се противоречия и конфликти, на все по-трудно различаване на „добро и зло“ (Евр. 5:14), Православната ни църква отново е онази единствена сигурна духовна опора, която е била за богодарувания ѝ народ винаги във времето на своето съществуване. И днес в Църквата се извършва тайнството на човешкото спасение и чрез нея се благовести Евангелието на Царството Божие. Светлината, с която Църквата просвещава, не може да бъде обзета от мрака (срв. Иоан 1:4-5) и на Църквата „портите адови“ все така не могат да „надделеят“ (Мат. 16:18) – защото тя е Църква Божия, която в дълбоката си същност е богочовешки организъм, ръководен от такива, които Сам Бог избира и поставя в нея (срв. 1 Кор. 12:28).

Всякога във вековната история на Православната ни църква нейният предстоятел е бил обединителна и сплотяваща фигура за нашия народ. С особена сила това е валидно за Светейшите ни патриарси от всички времена, а това може само да означава, че и днес всички ние сме призовани да се обединим около Негово Светейшество, та водени от него да вървим заедно по пътя към спасението. Да няма помежду ни разцепления, а да бъдем „съединени в един дух и в една мисъл“ (1 Кор. 1:10), защото този е единственият път, по който ще изпълним добре светата и съвършена Божия воля, с надеждата да достигнем и до „пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13). Такова е свидетелството на Господа Иисуса Христа и Неговите свети апостоли, така са разсъждавали и най-големите имена на светоотеческото богословие, един от които – богоносният наш отец свети Йоан Златоуст, тълкувайки Първо послание на свети апостол Павел до коринтяните, настоява: „Името на Църквата не е име на разделение, а е име на единение и на съгласие“.

Въплъщаването в живота на тази вечна и непреходна истина зависи от всички нас – като църковно общество. Нашето единство е залогът за пребъдването ни и като Църква Божия, и като православен народ – със свое лице и своя идентичност, в съвременния свят на все по-голямо взаимно отчуждение между човеците и все по-силно задълбочаваща се криза на ценностите, приоритетите и перспективите. Православната вяра е съхранявала нашите предци и в най-мрачните периоди от историята ни, във времената на най-тежки беди и изпитания. Тази спасителна вяра е вярата на Църквата, която затова и съществува в нашия свят – за да благовести Евангелието на спасението, та както още в апостолските времена, към нея постоянно да се прибавят такива, които да се спасяват (срв. Деян. 2:47). Сигурен водач в тази наша отеческа вяра е нашето духовенство, начело със Светия Синод, председателстван от Светейшия ни патриарх, а затова и неговият избор днес е тържество и празник за цялата ни света Църква.

Нека всички заедно споделим това тържество и да влезем в радостта на празника, като синовно благодарим на Бога задето е благоволил светата ни Православна църква да се радва на най-високото в православния свят достойнство – патриаршеското, защото то е ярко свидетелство за смисъла на нейното съществуване и за нейната роля в живота на поверения ѝ от Бога народ, за успехите на нейната благовестническа и просветна мисия, за плодовете от нейния труд в миналото и днес.

По молитвите и небесното застъпничество на Пресвета Богородица и всички Свои дивни угодници от православния български род Всещедрият наш Бог да благоволи към светата Българска православна църква – Българска Патриаршия, да я предпазва от греха на разделението и да я съхранява като „славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но… света и непорочна“ (Еф. 5:27).

Отечески приветстваме и поздравяваме всечестнòто монашество, освещения клир и Божия народ на светата Българска Патриаршия с избора и интронизацията на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, с архипастирски благопожелания за мир и радост в Светия Дух и нека сред нас „благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ“ (Рим. 5:21).

За много и благословени години!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† ДАНИИЛ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит  ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит  ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит  ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит  ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит  НИКОЛАЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит  АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит  ЙОАН

† Неврокопски митрополит  СЕРАФИМ

† Русенски митрополит  НАУМ

† Старозагорски митрополит  КИПРИАН

† Врачански митрополит  ГРИГОРИЙ

† Доростолски митрополит  ЯКОВ

† Сливенски митрополит АРСЕНИЙ

 

01.07.2024_22:34 | Източник: Българска патриаршия 01.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия

 

За слава на Светата, Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица – Отец, Син и Дух Светий.

Самостойната Българска православна църква – Българска Патриаршия, която е “неотделим член на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква” (чл. 1, ал. 1 от Устава на БПЦ-БП) е скъп и жив завет, предаван в приемствеността от поколение в поколение още  от нашето славно многовековно минало, което осмисля настоящето ни и озарява бъдещето на православния ни български народ. Основана още през деветото столетие при св. цар Борис-Михаил І – Покръстителя, която точно преди 1160 години от св. Фотий Велики, Патриарх Kонстантинополски, е със статут на автономна Поместна църква в юрисдикцията на Вселенския патриаршески апостолски Трон на Константинопол от 4-ти март 870 г. под наименованието “Плисковско-Преславска архиепископия и Константинополски Екзархат на цяла България”. През 893 г. в Българската църква се въвежда официално за богослужебен език българският. Едва 10 години след Покръстването на Суверена на България и неговите поданици, българизацията в новоучредената Българска църква се извършва от ръкоположените български архиереи св. Климент Охридски, епископ Велички, св. Наум Преславско-Охридски, Константин, епископ Преславски, и епископ Марко Деволски. През 913 г. във Влахернския дворец в Константинопол Вселенският патриарх св. Николай І Мистик като регент на малолетния патриарх Константин VІІ Багренородни провъзгласява Българския владетел Симеон І за Цар на българите и изпраща, според Теодор Дафнопат, патриаршески епириптарий (патриаршеска епанокалимавка) на българския духовен глава, като това се счита за първи акт  на въздигане на Българската църква в патриаршеско достойнство, макар и все още подчинено на Константинопол.

През 919 г. Българската църква придобива окончателно статут на първата Църква след основаните от апостолско време и признати от най-висшия църковен форум – Вселенските събори като автокефална първородна Църква-Дъщеря на Великата Христова църква в Константинопол. Тази първа автокефалия е окончателно препотвърдена като напълно самоуправляема Църква от месец октомври 927 г. с ранг на Патриаршия, имаща за седалище българския столичен град Преслав и диоцез – цяла България, което е видно от специални Актове на Константинополските патриарси Стефан ІІ Амасийски, св. Трифон и Теофилакт Цариградски.

Ето така Българската църква е първата, която заема шестото място сред древните първопрестолни и равнодостойни центрове на целия християнски свят, като престолният на Българския патриарх град Преслав се нарежда непосредствено след Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим.

След завладяването на Източна България и нейната столица Преслав, Българският патриаршески престол се мести в посока запад, където продължава фактическото и юридическо съществуване на Българската държава. В Първи сигилий от м. юли 1019 г. и във Втори сигилий от м. май 1020 г. на императора на Източната Римска империя, именувана от модерната историография Византия, Василий ІІ се потвърждава автокефалният статут на Българската Архиепископия със седалище гр. Охрид за правоприемник на понижената от Патриаршия в Архиепископия на Дръстър от император Йоан Цимисхи през 969 г., макар и той да извършва това чрез правото на силата без изискуемата сила на правото, изискваща църковна санкция. От посочените императорски едикти се определя, че Тронът на Българския архиепископ е в Охрид – последна столица на България, управлявана от династията на Комитопулите. С издадените два сигилия на император Василий ІІ Българският патриарх Давид бива отстранен и изпратен в Константинопол, а за пръв “Архиепископ на Охрид и на цяла България” се поставя Йоан. В писмо до Арменския владетел Леон ІІ от края на 1213 г. Вселенският патриарх Теодор ІІ Ириникос споменава “Светейшия Архиепископ и Архипименарх на всички българи” Йоан Каматир, чието архиепископско седалище е в гр. Охрид

През 1235 г., на големия Всеправославен събор, провел се в град Лампсак, Българската църква – с престолнина в царствения Търновград, също получава официално и каноническо признаване на патриаршеското си достойнство от всички Източни Патриаршии, като автокефалният Търновски патриарх подобаващо е поставен на петото място в Православния диптих и се утвърждава като първостепенен деятел в църковния и държавния, политико-обществения и културно-просветния живот на българския род и на Вселенското православие.

За пръв Търновски патриарх този Събор провъзгласява Йоаким Първи – първият Български патриарх, ръкоположен от всички Източни патриарси в  Лампсак, който е причислен към сонма на светиите. Канонизирани за светци на св. Православна църква са и други Търновски патриарси: свещеномъченикът за вярата Макарий и славният, всехвален и богоносен патриарх св. Евтимий, при когото светата Православна църква по българските земи достига висок авторитет и огромно междуцърковно влияние. Патриаршеският институт става стожер, освен на вярата в Христа, но и символ на българското народностно и духовно-културно единство. В този славен период Българската православна църква успешно разпростира Словото Божие на
говорим от народите език в земите от Западните Балкани и в Северната шир, където за първосветители са избирани и ръкополагани представители на Търновската книжовна школа като митрополити – Киевски, Литовски, Московски и на цяла Рус.

През трагичната за народа ни 1393-та година светата Българската Патриаршия споделя участта на нашата държава и по настъпили военно-политически обстоятелства преустановява своето институционално съществуване. В Османската империя Българската църква преминава – не по църковно решение, съобразно Църковното право, а по волята на Султана – под фактическото и правно  управление на Вселенската Патриаршия, а през 1416 г. – и официално в нейната юрисдикция. В това положение православният Български народ живее почти пет столетия.

Съдбата на славната Търновска Патриаршия в 1767 г. споделя и другият наш вековен църковен институт – автокефалната Българска Архиепископия със седалище в град Охрид. Така българите – единственият народ имал едновременно две автокефални Православни църкви по време на Второто Българско царство и с една народностна, но и държавотворна Българска Архиепископия, то в цялост светата ни Църква, със своите древни и славни престоли – Патриаршеския в Търново и Архиепископския в Охрид – временно преустановява съществуването си, докато Всемилостивият и Всещедър наш Бог я възроди отново и ни я дари за трети път с благодатта на автокефалията.

След няколко десетилетия на блянове, прошения и активни действия, при възродено национално самосъзнание, се осъществиха всенародни процеси, особено в столицата на Османската империя Цариград, за църковна автономия или автокефалия, която Вселенската Патриаршия във Фенер да предостави, тъй като самоопределилият се в рамките на Империята Български народ, желаейки своята пълноценна и дори държавна независимост, копнееше, както във времената на св. братя Кирил и Методий и св. цар Борис, да участва в богослужения, извършвани на говоримия от него роден български език.

Всичко това доведе до стремеж за предобиване на пълна каноническа църковна самоуправляемост, като на 27 февруари 1870 г. Българската църква беше възобновена – под наименованието Българска Екзархия.

Както някога султан Баязид беше подчинил чрез военната си мощ православния български род, предавайки светата ни Българска църква в подчинение на Вселенския патриарх в Константинопол, който е бил определен в пределите на цялата Османска империя да представлява всички християни пред Високата порта, така и неговият приемник султан Абдул Азис със свой Ферман възстанови църковната ни самостоятелност, учредявайки Българската Екзархия с престолнина в неговата имперска столица Цариград.

На 16 септември 1872 г. Светият и Велик събор на Православната църква, свикан от Вселенския патриарх, обяви възродилата се със Султански декрет Българска църква и целия българския род за схизматични. Този акт на Събора не получи одобрението на всички свети Църкви. Патриаршията на Светия Град Йерусалим, на Светите Земи и на цяла Палестина, където Сам Господ Иисус Христос по обещанието Си изпрати, след Възнесението Си, на Петдесетница Светия Дух и основа Своята Си Църква, откъдето всички Негови апостоли, разпростирайки се по целия свят основаха всички останали Християнски църкви, не одобри и отхвърли този акт като противен на евангелските повели и Свещените Канони.

Така Блаженейшите Екзарси на всички българи продължиха да предстояват светата ни Църква, въпреки ограниченията на наложената схизма, от сърцето на султанския град Цариград, тъй като имаха най-естественото призвание при петвековно чуждо владичество да обединяват всички православни християни от българския род, пръснати из обширната територия на Империята.

След възстановяването пък на политическата независимост на страната ни,
светата Българска Екзархия спомогна за укрепването на обновената ни държавност, вдъхвайки така необходимите на новоосвободена млада България сили за институционален живот, доказателство за което е Учредителното събрание, проведено през 1879 г. в старопрестолния Търновград, председателствано от бившия вече към този момент Български екзарх Антим.

В годините и десетилетията след Освобождението Българската Екзархия – и в границите на свободното Княжество България с василитет към Високата порта, в Източна Румелия, автономна област на Османската империя, а след 1885 г. съединени в единен държавен организъм, който след 1908 г. като провъзгласено и признато независимо Царство България,  а и извън пределите дори на международно признатите държавни граници на Третото Българско царство, във всички земи, обитавани от православни
българи, благодарение усилията и дипломатическия такт на Екзарх Йосиф, се организират църковни и просветни структури, които ръководят живота на Българския народ, укрепвайки православната ни и културна идентичност.

След Балканските войни седалището на Българския екзарх се премества в новата българска столица София, макар след кончината на блаженопочиналия Български екзарх Йосиф през 1915 г. цели тридесет години до 1945 г. Българската църква няма свой Предстоятел – Екзарх, а се ръководи от Светия Синод, председателстван от Наместник-председател. И в този период обаче Православната ни църква не изостави духовните си чеда, полагайки майчински грижи за тях, включително в далечните земи на Северна Америка, където учредява свои духовни центрове.

В символ на единството на православна България се превърна построеният през 1912 г. и осветен през 1924 г. храм-паметник “Св. Александър Невски”, издигнат в памет на отдалите живота си за освобождението на България и в чест на възстановяването на Българската държава. До днес този храм със статут на ставропигия е Патриаршеска катедрала от общонационално значение, в който се намира славният Патриаршески престол на Светейшите Български първойерарси.

Жестоките промени, настъпили в Родината ни след 9 септември 1944 г., осъществиха погром в християнския нравствен порядък и традиции на благочестивия ни народ. Православна България попадна след Втората Световна война окончателно в сферата на влияние на болшевишкия безбожен тоталитарен строй на човеконенавистна диктатура. Враждебността към Вярата, към светата Църква и към благочестивите българи от страна на тираничния комунистически режим се проявяваше без каквато и да е милост чрез убийства, зверства, затвори без съд и присъда. Даже и през това тежко време на гонения, страдания и маргинализация на Църквата, обаче, подвигът на представители на нашето православно българско духовенство и на верния Божи народ принесе достоен плод пред Всеблагия Бог, а Православната ни църква, въпреки утеснението и изолацията, в които бе поставена, се увенча с  нови успехи.

На 21 януари 1945 г., подир тридесетилетна вакантност на Българския екзархийски престол, беше избран за нов Български екзарх – Софийският митрополит Стефан. Тържествената му Екзархийска интронизация се проведе в древния храм-базилика “Света Софuя – Премъдрост Божия”, гордост на столичния ни град, в който през далечната 343 г. е проведен Сердикийският събор.

Независимо от изпитанията на времето, на 22 февруари 1945 г. с Томос на Вселенския патриарх Вениамин в Патриаршеския катедрален храм на Константинопол “Св. вмчк Георги Победоносец” бе вдигната наложената по-рано върху Българската църква злополучна схизма. С този акт се премахна внесената изкуствено аномалия в единството на Тялото Христово и каноничното общение на Православната ни църква с Майката-Църква и с всички Поместни православни сестри-църкви беше възстановено. Пълно вътрешно канонично устройване на Църквата ни обаче беше постигнато едва на Поместния събор на светата ни Църква на 10 май 1953 г.

На този забележителен в най-новата ни църковна история ден, след като светият Патриаршески български престол беше вдовствал в продължение на петстотин и шестдесет години, беше възстановена старославната и скъпа на сърцата ни света Българска Патриаршия. В същия ден Третият църковно-народен събор, естествено прераснал в Първи Патриаршески избирателен, избра за пръв в Новото време Български патриарх и Софийски митрополит тогавашния Пловдивски митрополит Кирил, с когото Престолът на Патриарсите ни беше отново въздигнат в слава и величие.

Патриаршеското достойнство на родния ни Първойерарх беше признато от Православните църкви, участвали в интронизацията на новия Български патриарх. На 27 юли 1961 г. (църковното честване на светите Седмочисленици) най-високият ранг на Поместна православна църква – Патриаршия бе признат официално от Вселенския патриарх Атинагор, който със специална Патриаршеска енциклика призна възстановения в 1953 г. патриаршески статут и институт на светата ни Българска православна църква, а това откри пътя към всеобщото признаване на Патриаршията ни от всички свети Православни църкви.

Богу било угодно, щото след осемнадесетгодишно многоплодно и разностранно патриаршеско служение, на 7 март 1971 г. да призове в Своите небесни селения Светейшия Кирил, Патриарх Български и Митрополит Софийски. Съгласно предсмъртната му воля той беше погребан в съборния храм “Успение на Пресвета Богородица” – в ставропигиалния Бачковски манастир. Там е бил заточен, починал и погребан последният Български патриарх на Търново св. Евтимий, чиито честни свети мощи бяха открити през 1905 г., които през миналата 2023 г. бяха тържествено прославени и Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия определи тяхното честване и богослужебно преклонение пред тях да се извършва ежегодно на датата 22 октомври. В същата св. обител мирно се покоят тленните останки на последния Български екзарх Стефан, който ведно с Българския патриарх Кирил са обявени за “Праведници на света” по повод основната им роля за спасяването на над 50 000 български евреи, което е уникално достижение и подвиг до степен на саможертва в годините на безчовечния режим на Третия райх и Холокоста.

На 4 юли 1971 г. в Синодалната палата в българската столица София беше свикан Патриаршески избирателен църковно-народен събор, който избра за следващ Български патриарх и Софийски митрополит тогавашния Ловчански митрополит Максим. Той възглавяваше Православната ни църква повече от четири десетилетия – период на политически и обществени промени. Изпитанията, през които премина светата ни Църква при Светейшия Максим, бяха тежки, но те бяха преодолени благодарение на апостолската му ревност, себеотдание и търпение, на неуморните му трудове и на молитвите му.

С присъщата за него мъдрост, благост и дълготърпение Патриарх Максим въздигна авторитета на светата ни Църква основно в междуцърковните взаимоотношения, но и в българското общество. С личния си монашески пример на живот и служение, в годините на атеистичната диктатура, Светейшият Максим успя да съхрани Църквата, като принесе своя плод на изповедничество и послужи за пример на мнозина архиереи и духовници. С благочестие и смирение, с твърда вяра и висок християнски морал той не позволи Православната ни църква да рухне и в тежкия период на достопечалния разкол, като се подчини на решенията на Всеправославния надюрисдикционен събор, свикан и председателстван от Вселенския патриарх Вартоломей през есента на 1998 г. в Патриаршеската катедрала в София. Този Събор с християнска любов и църковна икономия опрости и бащински възприе в лоното на Българската църква всички отклонили се от църковното единство, които пожелаха да се завърнат в него. Патриарх Максим ни завеща да сме в мир с всички Божии чеда и да пребиваваме в благоволение помежду си, като така ни водеше всички нас по пътя на Христовата любов.

В уединение и непрестанна молитва към Бога, след боледуване, на 6 ноември 2012 г. Светейшият Български патриарх и Софийски митрополит Максим се пресели в небесните селения за служение Богу в тържествуващата Му Небесна Църква, на Когото беше посветил целия си живот, дело и всеотдайност.

След кончината на блаженопочиналия и приснопаметен Патриарх  Максим на Българския патриаршески престол се възкачи Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, който дотогава оглавяваше Русенска епархия. Каноническият му избор се извърши от Третия Патриаршески избирателен църковен събор, проведен в столицата София на 24 февруари 2013 г.

През годините на своето първосветителско служение в светата ни Църква Светейшият Неофит беше приемник на достойни предходници, полагайки усилия да надгражда върху положените от тях здрави основи, да съхранява мира и църковното единство. В паметта на Църквата ни той остава със своята кротост и смирение, блага воля и христоподражателна отеческа любов към всички свои чеда. Затова блажената му кончина на 13 март 2024 г. донесе много болка и скръб на светата ни Църква и на цялото православно изпълнение в нашето общество.

През изтеклите седемдесет и една години от Възстановяването на патриаршеското достойнство на Православната ни църква и възвръшане блясъка на патриаршеската митра – при служението на приснопаметните наши патриарси блаженопочиналите Кирил и Максим и новопреставления Неофит – Българската Патриаршия се възобнови, укрепна и се утвърди още повече в призванието си да бъде духовна майка и кърмителница на православния ни български род. Тя издигна своя престиж и авторитет във вътрешен, но все по-значимо и във външен план, оставайки вярна на своята мисия – да просветява богохранимото и паство със светлината и непреходните истини на Христовото Благовестие, като го укрепява в праотеческата Православна вяра и го води към духовен възход.

Като отчита историческата отговорност и мисия, а и градивната роля на родната ни Патриаршия за църковния и държавния, обществения и културния живот на православното ни изпълнение и на целокупния ни народ, живеещ в мир и хармония с представителите на всички вероизповедания в страната, то нейните заслуги в миналото за запазване и утвърждаване духовното единство на българския народ, Светият Синод, в изпълнение на Свещените Канони и Устава на светата ни Църква, определи, щото Българската Патриаршия да бъде отново възглавена, като бъде избран нов Патриарх и интронизиран на овдовелия ни Патриаршески престол.

Вземайки в съображение всичко гореизложено, Св. Синод в заседанието си от 19 март 2024 г., протокол № 7 – пълен състав, на основание чл. 42 – чл. 47 от УБПЦ – БП, реши на 30 юни 2024 г., в град София, да се произведе Четвъртият Патриаршески избирателен църковен събор и Патриаршеска интронизация.

Така, след като цялата предварителна каноническа процедура по подготовката, организирането, свикването и провеждането на Патриаршеския избирателен църковен събор е вече изпълнена, днес, 30 юни 2024 г., след Божествената света литургия, отслужена в Синодалния параклис “Св. цар Борис-Михаил Покръстител” в столицата София, членовете на настоящия Четвърти Патриаршески избирателен църковен събор се събраха заедно в Приемния салон на Синодалната палата, за да изберат чрез тайно гласоподаване, съгласно чл. 47, ал. 1-4 от УБПЦ – БП, Предстоятел на светата Българска православна църква – Светейши Патриарх Български и Митрополит Софийски.

Съгласно разпоредбите на УБПЦ – БП, чл. 41, в състава на този Събор влизат всички епархийски митрополити, членове на Св. Синод, епископи на БПЦ – БП, по седем представители от всяка епархия – трима клирици, двама миряни, един монах и една монахиня, а за Софийска епархия дванадесет представители – шестима клирици, четирима миряни, един монах и една монахиня, също и по един представител от трите ставропигиални манастира, на двете Духовни семинарии и, съгласно приетата от Св. Синод Наредба в заседанието му от 25.05.2024 г., протокол № 9 – пълен състав, деканите на Богословските факултети на СУ “Св. Климент Охридски” и на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, както и Ректорът на Православната духовна академия “Св. св. Кирил и Методий”, гр. Пловдив, всичко – сто и четиридесет души.

След пристойна към нашия Господ и Спасител Иисус Христос молитва Наместник-председателят на Светия Синод – Врачанският митрополит Григорий прогласи Патриаршеския избирателен събор за открит.

Съгласно чл. 46, ал. 2 от УБПЦ – БП, преди да се пристъпи към самия избор, беше избрано Избирателно бюро в състав: Наместник-председателят на Светия Синод и Председател на Патриаршеския избирателен църковен събор – Врачански митрополит
Григорий, и членове:

1. Ст. ик. Михаил Руменов Михайлов – единодушно
2. Ст. ик. Борис (Борислав) Стилянов Петров – единодушно
3. Борис Иванов Калибацев – 83 гласа
4. Доц. д-р Николай Светославов Янев – 81 гласа

Комисията по пълномощията, утвърдена с решение на Св. Синод в заседанието му на 12 юни 2024 г., прот. № 10 – пълен състав, провери пълномощията на избирателите и ги съобщи на Избирателното бюро.  От всичко 140 избиратели присъстват с редовни пълномощия 138, което съставлява изискуемото в чл. 46, ал. 3 от УБПЦ – БП, мнозинство.

Наместник-председателят на Св. Синод и Председател на Патриаршеския избирателен църковен събор обяви имената на тримата епархийски митрополити, избрани от
Св. Синод за достойни за Патриаршеския престол, а именно:

1. Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
2. Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
3. Видински митрополит ДАНИИЛ

След това той прикани избирателите чрез тайно гласоподаване да дадат своя вот.

Като приключи гласуването, Избирателното бюро публично провери валидността на бюлетините, преброи подадените гласове и установи следния резултат:

1. За Врачански митрополит ГРИГОРИЙ са подадени 64 гласа.
2. За Ловчанския митрополит ГАВРИИЛ са подадени 19 гласа.
3. За Видински митрополит ДАНИИЛ са подадени 51 гласа.
4. Невалидни бюлетини 4

Общо 138

Поради обстоятелството, че никой от тримата митрополити не получи изискуемото мнозинство от 2/3 от присъстващите избиратели, се пристъпи към втори тур на гласоподаването. След приключването на гласуването  на втория тур Избирателното бюро публично провери валидността на бюлетините, преброи подадените гласове и установи следния резултат:

1. За Врачански митрополит ГРИГОРИЙ са подадени 66 гласа
2. За Видински митрополит ДАНИИЛ са подадени 69 гласа
3. Невалидни бюлетини 3

Общо 138

На основание чл. 47, ал. 3 от УБПЦ – БП  Председателят на Избирателното бюро обяви Негово Високопреосвещенство Видински митрополит ДАНИИЛ, получил повечето гласове, за канонично и уставно избран от клира и народа СВЕТЕЙШИЙ БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ И СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ.

За всичко станало, на основание чл. 47, ал 4 от УБПЦ – БП, се състави този Акт, който се вписа в Кондиката на Св. Синод и се подписа от Бюрото на Събора и от всички присъствали членове на Патриаршеския избирателен църковен събор за вечен спомен.

1. Председател на Патриаршеския избирателен църковен събор и Наместник-председател на Св. Синод

Врачански митрополит Григорий

1. Епархийски митрополит, членове на Св. Синод

1. На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф
2. Великотърновски митрополит Григорий
3. Плевенски митрополит Игнатий
4. Ловчански митрополит Гавриил
5. Пловдивски митрополит Николай
6. Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний
7. Варненски и Великопреславски митрополит Йоан
8. Неврокопски митрополит Серафим
9. Русенски митрополит Наум
10. Старозагорски митрополит Киприан
11. Видински митрополит Даниил
12. Доростолски митрополит Яков
13. Сливенски митрополит Арсений

III. Епископи на Българската православна църква –
Българска Патриаршия

1. Мелнишки епископ Герасим
2. Адрианополски епископ Евлогий
3. Тивериополски епископ Тихон
4. Велички епископ Сионий
5. Белоградчишки епископ Поликарп
6. Агатополски епископ Иеротей
7. Смоленски епископ Висарион
8. Константийски епископ Михаил
9. Браницки епископ Пахомий
10. Главиницки епископ Макарий
11. Велбъждски епископ Исаак
12. Никополски епископ Матей

 

1. Епархийски делегати, избрани и определени за
   членове на Патриаршеския избирателен църковен събор

А. Софийска епархия

1. архим. Василий (Васил Иванов Савов)
2. ст. ик. Георги Методиев Паликарски
3. ст. ик. Кирил Богданов Дидов
4. ст. ик. Михаил (Мишо) Димитров Колев
5. ст. ик. Михаил Руменов Михайлов
6. архим. Януарий (Янко Василев Джангозов)
7. проф. д-р Александър Стоянов Омарчевски
8. Ангел Владимиров Младенов
9. Даниел Павлов Николов
10. доц. д-р Николай Светославов Янев
11. архим. Йоаким (Борислав Милчев Балтов)
12. монахиня Марина (Десислава Димитрова Горненска)

Б. Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия

1. прот. Атанас Димитров Мегеров
2. ст. ик. Петър Пенчев Тотев
3. прот. Антоний Зоран Попоски
4. Бисер Михайлов Георгиев
5. Ивайло Върбанов Върбанов
6. йером. Климент (Кирил Иванов Страхилов)

В. Великотърновска епархия

1. ик. Руслан Любомиров Личев
2. ик. Михаил Йорданов Хаджиев
3. прот. Георги Йорданов Йорданов
4. Полина Веселинова Помакова
5. доц. д-р Николай Цветанов Марков
6. йером. Михаил Юриевич Максимов
7. монахиня Пелагия (Петя Цветанова Костова)

Г. Плевенска епархия

1. ик. Антон Гавраилов Търнев
2. ик. Венци Яков Христов
3. свещ. Момчил Венциславов Риджалски
4. Марина Константинова Георгиева
5. Цанка Петрова Илкова

Д. Ловчанска епархия

1. ст. ик. Любомир Иванов Казашки
2. ст. ик. Вениамин (Венцислав) Димитров Павлов
3. ст. ик. Борис (Борислав) Стилянов Петров
4. Стефка Пенчева Спиридонова
5. Христо Иванов Минков
6. йером. Нектарий (Радомир Михайлов Балабанов)
7. монахиня Касиана (Касиана-Мария Георгиева Тодорова)

Е. Пловдивска епархия

1. ст. ик. Атанас Стоянов Манолов
2. свещ. Ангел Георгиев Ангелов
3. ст. ик. Тодор Димитров Хаджиев
4. Радомир Петров Чолаков
5. Борис Иванов Калибацев
6. архим. Максим (Кузман Георгиев Глухчев)
7. монахиня Филотея (Милена Тодорова Динева)

Ж. Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа

1. ст. ик. Юлиян Теофилов Ангелов
2. ст. ик. Недялко Атанасов Калинов
3. прот. Цоло Митков Кривачков
4. Мартин Ганчев Пенев
5. Христо Петров Беров
6. схиархим. Йоханес Пфайфер

З. Варненска и Великопреславска епархия

1. ст. ик. Дончо Александров Дончев
2. ик. Йордан Василев Найденов
3. ик. Стефан Иванов Николов
4. Ивайло Петров Николов
5. д-р Христо Василев Манев
6. Архим. Прокопий Атанасов Костадинов
7. монахиня Теофана (Румянка Върбанова Иванова)

И. Неврокопска епархия

1. ик. Андон Георгиев Шавулев
2. ст. ик. Георги Костадинов Кумбаров
3. Свещ. Никола Христов Златински
4. Емил Асенов Мингов
5. Росен Атанасов Михайлов
6. архим. Теофил (Данев Андреев)
7. монахиня София (Захариева Заркова)

Й. Русенска епархия

1. ст. ик. Илия Йорданов Тонков
2. ст. ик. Валентин Георгиев Лазаров
3. ст. ик. Георги Иванов Георгиев
4. Теодора Михова Кятовска
5. Никола Джипов Николов
6. архим. Филарет (Асен Радославов Драгомиров)
7. монахиня Макрина (Мирослава Кирилова Бонджева)

К. Старозагорска епархия

1. архим. Богослов (Димитър Здравков Димитров)
2. ик. Тодор Недялков Донев
3. протодякон Димитър Петров Куманов
4. Кристиан Стоянов Иванов
5. Диан Станимиров Димитров
6. архим. Панкратий (Кольо Стефанов Бузов)
7. монахиня Пелагия (Боряна Христова Григорова)

Л. Врачанска епархия

1. ик. Аспарух Томиславов Аспарухов
2. ик. Владислав Велизаров Цветанов
3. ик. Николай Димитров Костадинов
4. Михаил Любомиров Димитров
5. Наталия Чавдарова Тодорова
6. монах Софроний (Калин Иванов Бошняков)
7. монахиня Ксения (Моника Петкова Райкова)

М. Видинска епархия

1. ик. Рафаил Иванов Александров
2. свещ. Благовест Георгиев Борисов
3. архим. Нифонт (Димитров Димитров)
4. Илияна Иванова Мавродиева-Ангелова
5. Симо Николов Симеонов
6. йером.Йоан (Иван Георгиев Иванов)
7. монахиня Касиана (Елена Йорданова Велкова)

Н. Доростолска епархия

1. ик. Стефан Иванов Димитров
2. протопрезвитер Добри Чаков Иванов
3. ик. Иво Йорданов Георгиев
4. Цветана Илиева Цанова
5. Маргарита Русева Славова
6. йером. Назарий (Николай Стефанов Николов)
7. монахиня Михаила (Лилка Василева Попова)

О. Сливенска епархия

1. архим. Димитрий (Димитър Стоянов Драганов)
2. ик. Емилиан Михайлов Михайлов
3. ст. ик. Николай Гинчев Клюнков
4. Иван Димитров Млечков
5. Димитър Валентинов Загоров
6. архим. Амвросий (Ангел Атанасов Пандилев)
7. игумения Серафима (Силвана Александрова Спирова)

 

1. Ставропигии

 

1. Рилска ставропигиална света обител

архим. Виталий (Румен Василев Гичев-Виталий)

 

2. Бачковска ставропигиална света обител

йеродяк. Евтимий (Христо Стефанов Жгумов)

 

3. Троянската ставропигиална света обител

архим. Стефан (Симеон Тодоров Тричков)

 

4. Софийска духовна семинария “Св. Иван Рилски”

архим. Мелетий (Радослав Славчев Спасов)

 

5. Пловдивска духовна семинария “Св. св. Кирил и Методий”

доц. д-р Димитър Атанасов Мирчев

 

25. Членове на ПИЦС на основание Синодална наредба приета от Св. Синод на 25.05.2024 г. прот. № 9 – ПС

 

1. Павославна духовна академия “Св. св. Кирил и Методий” гр. Пловдив

ст. ик. д-р Добромир Кирилов Костов

 

2. Богословски факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”

доц. д-р Ивайло Иванов Найденов

 

3. Православен Богословоски факултет на Великотърновски университет
   “Св. св. Кирил и Методий”

проф. д-р Магдалена Маринова Легкоступ

01.07.2024_22:20 | Източник: Българска патриаршия 01.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия

 

На 1 юли, когато Светата православна църква чества празника на Възвръщане честните мощи на преп. Йоан Рилски чудотворец и светите безсребреници Козма и Дамян от Рим новоизбраният Български патриарх Даниил отслужи своята първа света Литургия като предстоятел на Българската православна църква. За да съслужат и съучастват в радостта на Българската църква в Божествената литургия се включиха и представителите на Поместните православни църкви.

Негово Светейшество бе посрещнат в храм-паметника „Св. Александър Невски“ рано сутринта, като преди да влезе в храма пред медиите той отправи и едно от първите си послания, като каза, „че главата на Българската православна църква (БПЦ) е фигура, личност, която следва да олицетворява единството на Светия синод, на БПЦ и на народа. Призванието на Църквата е именно това да събира онези, които са разделени. Църква означава единство и самото име на църквата ни говори за това единство – народ, който е призван от Бога да бъде заедно с него и да бъдат съединени в любов“.

По време на светата Литургия на различни езици прозвучаха молитвените прошения към Всеподателя Бога. Обединени от разбираемия за всички език на Христовата Любов и съборното литургично единство около светия Престол заедно с новоинтронизирания Български патриарх застанаха: Диосполски митрополит Емануил (Александрийска патриаршия), Тимочки митрополит Иларион и Нишки митрополит Арсений (Сръбска православна църква), Карпасийски епископ Христофор (Кипърска архиепископия),  Монемвасийски и Спартански митрополит Евстатий и Янински митрополит Максим (Гръцка православна църква), Корчански митрополит Йоан и Амантийски митрополит Натанаил (Албанска православна църква), а молитвено участие взеха представителите на Йерусалимската патриаршия, Руската патриаршия, Грузинската патриаршия и на Украинската православна църква.

В светата Литургия взеха участие и архиереите на БПЦ – Техни Високопреосвещенства: Великотърновски митрополит Григорий, Ловчански митрополит Гавриил, Пловдивски митрополит Николай, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопски митрополит Серафим, Русенски митрополит Наум, Старозагорски митрополит Киприан, Врачански митрополит Григорий, Доростолски митрополит Яков, Сливенски митрополит Арсений; Техни Преосвещенства: Мелнишки епископ Герасим, гл. секретар на Св. Синод, Велички епископ Сионий, игумен на Троянския и Бачковския манастири, Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, Агатополски епископ Йеротей, Смоленски епископ Висарион, викарий на Пловдивския митрополит, Константийски епископ Михаил, викарий на Ловчанския митрополит, Браницки епископ Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, Главиницки епископ Макарий, викарий на Русенския митрополит и Велбъждски епископ Исаак, втори викарий на Софийския митрополит, молитвено участие взе Никополският еп. Матей, архим. Харалампий Ничев (Вселенска патриаршия), архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, архим. Мелетий, зам.-ректор на Софийската духовна семинария, архим. Стефан, брат на Троянската св. обител, Схиархимандрит Йоан, архим. Симеон и йеродякон Лазар от германския православен манастир „Света Троица“ в Бухаген от Западно- и Средноевропейската ни епархия, храмовото духовенство, столични свещеници и протодякон Иван Петков, протодякон Деян Коруновски, йеродякон Вартоломей, йеродякон Евтимий от Бачковската света обител.

По време на светата Литургия патриарх Даниил спомена за първи път в битността си на новоизбран и интронизиран Български патриарх всички предстоятели на Поместните православни църкви – Светейшите православни патриарси: Константинополски Вартоломей, Александрийски Теодор, Антиохийски Йоан X, Йерусалимски Теофил III, Московски и на цяла Русия Кирил, Грузински Илия II, Сръбски Порфирий, Румънски Даниил и блажените архиепископи и митрополити: Кипърски Георги, Атински Йероним, Полски Сава, Албански Анастасий, на Чехия и Словия Ростислав и на Северна Македония Стефан.

Патриаршеско и синодално послание до клира и народа по повод провеждането на Патриаршеския избирателен църковен събор от амвона на храма прочете Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим – главен секретар на Светия Синод на БПЦ-БП.

„Днешният празник има едно много силно послание към нас – кой е знаел за Рила планина, преди да отиде там св. Йоан Рилски, кой е мислел, че тази пустош, дива горска пустиня, може да процъфти и да даде такова светило за цялата вселена, и повече от 1000 години да се слави там Божието име и православни християни отвсякъде, но преди всичко от нашата българска земя, се събираме там. И действително там са съединени небето и земята, защото в това многоотрудено тяло на св. Йоан Рилски, което простираше ръце към небето и измолваше Божията благодат, и още приживе под дара на чудотворство, който Господ му беше дал, идваха и се стичаха хора отвсякъде. Сега в неговите нетленни мощи почива Божията благодат и там са съединени действително небето и земята. И как Господ прослави св. Йоан Рилски – не е по силите на човека, особено, след като си замине от този свят, да извърши всичко това, което св. Йоан Рилски върши през тези повече от 1000 години“, каза в словото си новоизбраният Български патриарх и допълни: „Наша цел и наша първостепенна задача е да пазим това единство на църквата, както Господ ни е заповядал това, и да се стараем да се въдворява Христовият мир в сърцата ни, и да вървим по пътя на спасението. Тогава да познаят всички човеци, че сме Христови ученици, тогава да повярват, че има по-важни неща от материалните придобивки и материалните ценности, които са обсебили съзнанието на съвременния човек, и не му дават да погледне към небето. Това, което най-много ни липсва днес е любовта, братя и сестри. Всеки търси своето, никой не търси Иисус Христовото. Всеки търси да устрои собствения си дом, тук на земята, а не се труди да устрои душевния си дом, да го приготви за вечното живелище на небесата. По молитвите на св. Йоан Рилски Господ насочва нашите пътища, нашите стъпки, умове и желания, сърдечни намерения към нашето призвание и да процъфтява любовта, и братолюбието, единството между нас и да се слави Божието име – во веки веков“, с тези думи завърши словото си патриарх Даниил.

Последваха Многолетствия за Светейшия патриарх Даниил, клира и народа под неговия първосветителски омофор. Десетки православни християни поздравиха лично Светейшия патриарх на излизане от Патриаршеската катедрала.

01.07.2024_22:06 | Източник: Българска патриаршия 01.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия