Из книга Изход:
Рече Господ на Моисея в деня, когато изведе синовете Израилеви от Египетската земя: посвети Ми всяко първородно, което разтваря утроба у синовете Израилеви. И отиде Моисей и събра целия народ и рече: помнете тоя ден, в който излязохте от Египетската земя, от дома на робството, защото със силна ръка ни изведе Господ оттам, и опазете Неговия закон. И ще ви въведе Бог в земята Ханаанска, както Се кле на отците ни. Отделяй на Господа всяко мъжко първородно, което отваря утроба. И кога отпосле те попита син ти и рече: що е това? ти му кажи: със силна ръка ни изведе Господ от Египет, от дома на робството; защото, когато фараонът се противеше да ни пусне, Господ умъртви всички първородни в Египетската земя, от първородните човешки до първородните от добитъка. Затова аз принасям в жертва Господу всичко мъжко, което отваря утроба, а всеки първороден от моите синове откупувам; и това да бъде като знак неизменен пред очите ти; защото тъй рече Господ Бог Вседържител: давай Ми първородния от синовете си; кога се роди мъжко, на осмия ден му обрежете крайната плът; и трийсет и три дена жената не трябва да се доближава до светилището Божие при свещеника, докато не изтекат дните на очистването й. След това тя трябва да принесе Господу при портите на скинията, на свещеника едногодишно агне, чисто, за всесъжение и млад гълъб или гургулица. Или вместо тях да принесе пред Господа две гургулици, или два млади гълъба, и свещеникът ще се помоли за първородното. Защото те Ми са дадени измежду синовете Израилеви и Аз ги приех и ги осветих за Себе Си вместо Египетските първородни, в оня ден, в който поразих всички първородни в Египетската земя, от човек до добитък, рече Бог всевишний, Светият Израилев.
Из пророчеството на Исая
В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и славата Му изпълваше целия храм. Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше. И викаха един към други и думаха: свят, свят, свят е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава! И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим. И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, – и очите ми видяха Царя, Господа Саваота. Тогава бе пратен при мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника, докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти – и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти. И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя и кой ще отиде при тоя народ? И аз казах: ето ме, проводи мене. Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате – и не ще видите. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря. И казах: докога, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее. И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.
Из пророчеството на Исая
Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски, и сърцето им ще се стопи в тях. И духът на Египет ще се смути в тях, и Той ще разруши кроежите им, и ще предаде египтяните в ръцете на жесток владетел, казва Светият Господ, Господ Саваот. И водите в морето ще изчезнат, и реката ще пресекне и изсъхне; Това казва Господ: къде са сега твоите мъдреци? нека те сега ти кажат какво Господ Саваот е определил за Египет. В оня ден египтяни ще бъдат в страх и трепет от движението на ръката на Господа Саваота, която Той ще дигне върху тях. В оня ден ще има жертвеник Господу всред Египетската земя, и паметник Господу – в нейните предели. Той ще бъде личба и свидетелство за Господа Саваота в Египетската земя навеки, защото те ще викнат към Господа и Той ще им проводи човек, който ще ги спаси. И Господ ще яви Себе Си в Египет и в оня ден египтяни ще познаят Господа и ще принесат жертви и дарове, ще дадат оброци Господу и ще ги изпълнят.
Преподобни Ксенофонт, съпругата му Мария и техните синове Йоан и Аркадий живели през V век в Цариград. Ксенофонт бил знатен патриций и Бог благословил християнският му брак с двама сина – Йоан и Аркадий. Голямо било благочестието на този богат велможа, който вършил всичко, за да даде на любимите си деца съвършено възпитание не само чрез едно блестящо образование, но и с личния си образцов пример на крайно добродетелен християнин. За да обогати техните знания, той ги изпратил да се учат в стария финикийски град Бейрут, където по онова време имало прочуто училище. При изпращането им благородният баща произнесъл дълго и прекрасно наставление, което е достатъчно за цял учебник по истинско християнско възпитание.
Придружени от своите слуги, благородните младежи се качили на наетия кораб и попътния вятър опънал платната, за да ги отведе към финикийските брегове. Пътуването започнало приятно, но ненадейно се извила все по-застрашителна буря. Разбушуваните вълни подмятали кораба като жалка черупка. Напразно моряците свлекли палтната и употребили всички средства, за да спасят кораба, себе си и своите неопитни пътници. Моряците проявили рядко безчестие: като си давали вид, че вземат предпазни мерки, те се измъкнали с единствената спасителна лодка и оставили кораба с пътниците на произвола на морската стихия. Достойни за своите родители, изпадналите в беда младежи горещо се молели на Бога да пощади младия им живот от гибелните вълни, които напирали да разломят на парчета целия кораб. Йоан и Аркадий мислели в тези страшни минути повече един за друг, за родителите си и за своите слуги, отколкото за себе си. Пълно крушение разчупило на парчета кораба, момчетата съблекли дрехите си, заловили се за отделни корабни отломки и огромните вълни ги откъснали един от други в различни посоки. Повече никой никого не видял. Всеки мислел другия за погинал. Но Бог не оставил никого да погине. Всички до един се спасили, изхвърлени на различни брегове.
Излязъл на морския бряг, Йоан скърбял повече за смъртта на милия си брат. Той и не помислил да се връща у дома си, за да занесе такава страшна вест на родителите си и сякаш съжалявал, че само той е останал жив. Преживяният страшен ужас извършил пълен прелом в душата му. Едва що избягнатата смърт по-ясно от всичко му показала суетността на земните преходни блага и той още на брега решил да скрие своята тъга и да потърси душевното си спасение в някой от близките манастири. Той усърдно се помолил на Бога да насочи неговите стъпки и скоро се озовал пред портите на една света обител. На почукването се откликнал монахът-вратар и много се учудил от вида на младия странник. Той му подал дреха да скрие голотата си, подкрепил изчерпаните му сили с храна и го разпитал за неволята, която го е довела в този вид в манастира. Като узнал, че корабокрушенецът горещо желае да стане негов събрат, вратарят съобщил на игумена за клетия странник и неговата молба. Игуменът ведната изслушал Йоан и неговата прозорливост му открила, че пред него стои един бъдещ Божи угодник, защото реданието твърди, че това бил самия сетнешен св. Йоан Лествичник. Йоан бил приет в манастира.
Подобна била съдбата и на по-младия брат Аркадий. Сродни по кръв и по дух, двамата братя стигнали до едни и същи решения след преживяната катастрофа. Той имал щастието да срещне на пътя си един прозорлив и свят старец, който го утешил със съобщението, че брат му и останалите техни спътници от кораба са живи и че всички са постъпили в манастири. Това още повече утвърдило решението на Аркадий да последва техния пример и се хвърлил в нозете на стареца с молба да го посвети в монашески чин. Старецът го завел в Сукийската обител на св. Харитон, постригал го и му дал монашеска килия.
Изминали две години без никаква вест от двата синове. Ксенофонт и Мария с растяща тревога напразно чакали вест от своите любими рожби. Най-сетне бащата изпратил верен слуга в Бейрут да потърси младите си господари, но той не открил никаква следа от тях. Сам решил да ги потърси в далечна Атина, която била най-прочутото средище на тогавашната образованост, но и тук търсенията му останали безуспешни. Отчаян тръгнал верният служител за Цариград, но спрял по пътя да почине в един крайпътен дом и там разпознал в лицето на един пътуващ за Светата земя монах едного от слугите, които преди две години тръгнали с младите господари за Бейрут. И узнал страшната истина. Този монах също мислил, че е единственият, който е преживял корабокрушението. Той също нямал сили да занесе такава огромна скръб в дома на добрите си господари и, скрит под покайното монашеско облекло, мислел да отнесе жестоката истина в гроба си.
Голяма била мъката на верния слуга и с много сълзи оплакал горката участ на клетите младежи и на още по-нещастните им родители, които изведнъж били лишени и от двамата си сина.
Привлечени от плача му, околните узнали за великата злочестина и го увещали да се завърни и да съобщи на господарите си за станалото. Той пристигнал в Цариград, влязъл в палата на Ксенофонт, но не посмял да се яви пред никого. Видели го да седи в дълбока скръб и веднага съобщили на Мария за завръщането му. Тя заповядала веднага да се яви при нея, но той не могъл да каже изведнъж истината. Отговарял уклончиво и се оправдавал, че загубил писмото на Йоан и Аркадий, които пишели, че били живи и здрави. Но майчиното сърце предусетило нещо лошо и той повече не издържал.
С горки ридания преданият служител разказал за гибелта на кораба и на нейните синове. Но вместо да припадне от разкъсваща майчинска скръб и да избухне в неудържими ридания, вярващата майка повторила с християнски думи старите библейски слова на многострадалния Иов. Тя забранила на слугата да казва комуто и да било за случилото се и зачакала своя мъж, който още не бил се прибрал в къщи.
Когато тя му съобщила за сполетялото ги нещастие, благочестивият и безкрайно предан на Божията воля Ксенофонт не останал по-долу от героичната си съпруга. Двамата се затворили в своята молитвена стая и през цялата нощ променяли сълзите с молитва и спомен за синовете си с надежда за бъдещия живот на своите чисти и праведни рожби. Изморени от силните преживявания, те задремали и Бог ги утешил с чудно видение на техните деца, от което пламнала надеждата им, че те навярно не са загинали. На сутринта решили да заминат за Йерусалим.
Когато били в околностите на реката Йордан, те срещнали прозорливия старец на малкия си син Аркадий. Той устроил общата щастлива среща най-напред между двамата братя – монаси, а след това и на синовете с техните родители. Тази среща станала в храма Гроба Господен. Братята се познали един друг и прегърнати изливали в радостни сълзи горещата си благодарност към Бога за своето необикновено намиране в ангелския образ на иноческия подвиг. Но родителите не могли да познаят двамата си сина – толкова много били те променени от строгия молитвен и постически живот в своите манастири. Най-сетне в страноприемницата, където били отседнали Ксенофонт и Мария, старецът накарал Аркадий да разкаже пред родителите си своята и на брата си история. Неизказана била радостта, неспирни били общите сълзи от това богоустроено събиране на цялото благочестиво семейство на Ксенофонт.
Старецът изпълнил молбата на родителите да постриже и тях в монашество, след което ги наставил в пътя на иноческото житие. Мария постъпила в женски манастир и достигнала върхове на монашеското съвършенство, като била удостоена с дара на чудотворството и с блажено отшествие във вечността на Божиите угодници. Йоан и Аркадий отишли със стареца си в пустинята, където ги последвал и Ксенофонт, след като раздал цялото си имущество на бедните и освободил всичките си роби. Ксенофонт също се прославил с дар на пророчество, а цялото семейство било причислено от Църквата в лика на светците заради дивните подвизи на своя отшелнически живот.
Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Който идва при Бога и наистина желае да бъде последовател на Христа, трябва да идва с цел да се промени, да измени предишнoто си състояние и поведение, да се покаже по-добър и нов човек, който не е оставил в себе си нищо от присъщото на стария човек. Защото е казано: „който е в Христа, той е нова твар” (2 Кор. 5:17). Нашият Господ Иисус Христос е дошъл, за да промени, преобрази и обнови естеството и душата, поради престъпването на заповедта, низвергната от страстите, и да възсъздаде отново, като я съразтвори със Своя Божествен Дух. Той е дошъл да направи вярващите в Него нов ум, нова душа, нови очи, нов слух, нов духовен език, с една дума – да направи всички нови човеци или нови мехове, като ги помаже със светлината на Своето познание, за да влее в тях ново вино, тоест Своя Дух. Защото казва, че ново вино се налива в нови мехове (Мат. 9: 17).
2. Както врагът взема подчинилия му се човек и го прави нов за себе си, като го обгражда с вредоносни страсти, помазва го с духа на греха и влива в него виното на всякакво беззаконие и зло учение, така и Господ, след избавлението на човека от врага, го е направил нов, помазал го е със Своя Дух, влял е в него виното на живота, новото учение на Духа. Който е превърнал пет хляба в множество хлябове, дал е на безсловесната по природа ослица глас, обърнал е блудницата към целомъдрие, направил е така, че изгарящият по природа огън е оросявал хвърлените в пещта, и е укротил естеството на диви зверове и лъвове за Даниила, Той може и запустялата и подивяла от греха душа да претвори в Своята благост, кротост и мир със светия и благ Дух на обещанието.
3. Както пастирът може да излекува болна овца и да я опази от вълците, така само истинският пастир Христос е могъл да дойде и погиналата и покрита със струпеи овца – човека, да изцели от греховната нечистота и проказа и да го върне при Себе Си. Предишните иереи, левити и учители не са могли да изцелят душата с приноси на дарове, жертви и поръсване с кръв и дори са били неспособни да изцелят самите себе си, защото и сами били свързани с немощи: защото, както е речено, не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове (Евр. 10:4). А Господ, показвайки немощите на тогавашните лекари, е казал: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам (Лук. 4:23), като с това изразил следното: „Аз не съм като тях, неспособните да изцелят себе си; Аз съм истински лекар и добър пастир; Аз съм положил душата Си за овците, мога да изцеля всяка душевна болест и немощ; Аз съм непорочен агнец, веднъж принесен в жертва, и мога да изцеля онези, които идват при Мене.“ Истинското изцеление се подава на душата само от Господ; защото е казано: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света (Иоан. 1:29), тоест греховете на душата, повярвала в Него и обикнала Го от цялото си сърце.
4. Затова добрият пастир изцелява покритата със струпеи овца, а овца овца не може да изцелява. И ако словесната овца – човекът, не бъде изцелена, няма да влезе в небесната Господня Църква. Така се говори и под сянката и образа на закона. Защото това дава да се разбере Духът, когато говори за прокажения и имащия телесен недостатък. Казано е: който е прокажен или има телесен недостатък, да не влиза в църквата Господня (Лев. 21:17-23). На прокажения е предписано да иде при иерея и да го умолява да дойде в дома му и да възложи ръце на мястото, уязвено от проказата, и да го изцели (Лев. 13). По същия начин и Христос, истинският Архиерей на идещите блага, снизхождайки към душите, поразени от греховна проказа, влиза в телесната им скиния, лекува и изцелява страстите; и тогава душата вече може да влезе в небесната Църква на светиите, на истинския Израил. Защото, ако душа, която носи в себе си греховната проказа на страстите, не пристъпи към истинския Архиерей и още сега не бъде изцелена от Него, няма да влезе в стана на светиите, в небесната Църква. Като непорочна и чиста, тази Църква изисква непорочни и чисти души. Защото е казано: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8).
5. Истински вярващата в Христа душа трябва от сегашното порочно състояние да премине в друго, добро, сегашното унизено естество да промени в друго, божествено естество, и да стане естество ново при съдействащата сила на Светия Дух; и тогава тя може да стане благопотребна за небесното царство. А да достигнат това могат само онези, които вярват, истински Го обичат и изпълняват всички Негови свети заповеди. Ако при Елисей дървото, което по природа не потъва във водата, е изнесло върху себе си желязото, тежко по природа, без съмнение Господ още тук ще прати лекия, подвижен, благ и небесен Свой Дух и с Него ще облекчи, окрили и издигне в небесните висини душата, потънала във водите на лукавството, ще претвори и ще промени нейното собствено естество.
6. Както във видимия свят никой не може сам да преплува и премине морето, ако няма лек и удобен кораб, който е построен от дърво и може да се носи по водите, защото иначе ще потъне и загине, така и душата не може сама да премине, да преодолее и преплува горчивото море на греха, непроходимата бездна на лукавите сили и тъмни страсти, ако не приеме в себе си подвижния, небесен, лекокрил Дух Христов, Който потъпква и отхвърля всяко лукавство. Чрез Него тя ще може да шества право и да встъпи в небесния пристан на успокоението, в града на царството. Но както плаващите по море не черпят и не пият от него, не вземат от него одежди и храна, а донасят на кораба всичко това отвън, така и християнските души не от този свят, а свише, от небето приемат небесна храна и духовни одеяния и с тях живеят на кораба на благия и животворящ Дух, избягвайки вражеските лукави сили на начала и власти. И както корабите, на които хората могат да преплават морето, се правят от дърво, така и всички християнски души, укрепявайки се от едното Божество на небесната светлина, от различните дарования на единия Дух, преминават през цялото море на лукавството.
7. За доброто плаване на кораба е нужен кормчия и умерен и благоприятен вятър; и във вярна душа всичко това става Господ. Той дава на душата сила да премине свирепите вълни на лукавството, при страшни бури и неистови пориви на греховните ветрове. И укротява вълнението, както само Той знае, със сила, бързина и изкуство. А без небесния кормчия – Христа, никой не може да премине лукавото море на тъмните сили и надигащите се вълни на горчивите изкушения. Защото е казано: възлизат до небесата, слизат до бездната (Пс. 106:26). Цялото изкуство да се управлява кораба, да се водят битки, да се издържат изкушения е познато на Онзи, Който е ходел по свирепите вълни. Защото е речено: Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне (Евр. 2:18).
8. Затова нашите души трябва от това състояние да преминат в друго и да се променят в Божествено естество, от ветхи да станат нови, тоест от негодни и неверни – добри, честни и верни; и по такъв начин да станат благоустроени и благопотребни за небесното царство. И блаженият Павел за своето изменение и за това, как бил уловен от Господа, пише следното: но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса (фил. 3:12). Как бил уловен от Бога? Както метежникът взима някого в плен и го отвежда при себе си, но после сам бива уловен от истинския цар; така и Павел, когато в него действал дух на греха, гонел и разорявал Църквата; но понеже правел това по неведение, а не от съпротивление на Бога, и смятал, че се подвизава за истината, Господ не го презрял и го уловил. Небесният и истинският Цар неизречено го озарил, сподобил го да чуе Неговия глас, ударил го по лицето като раб и после му дарувал свобода. Виждаш ли благостта на Владиката, виждаш ли как прилепилите се към порока и ожесточението души Господ може да промени в един миг и да им дарува Своята благост и мир.
9. Всичко е възможно за Бога, както е явено с разбойника; в един миг той бил променен от вярата и въведен в рая. Господ е дошъл, за да промени и възсъздаде душите ни, да ги направи, както е писано, участници в божественото естество (2 Петр. 1:4), и в нашата душа да вложи небесната душа, тоест божествения Дух, Който ни води към всяка добродетел, за да живеем живот вечен. Затова с цялото си сърце трябва да вярваме на Неговите неизповедими обещания, защото истинен е Обещалият. Ние трябва да възлюбим Господа, с всички сили да се стараем да преуспяваме в добродетелите, неуморно и непрестанно да молим всецяло и пълно да приемем обещанието на Неговия Дух, за да се оживотворят душите ни, докато още сме в плът. Защото, ако душата още в този свят не приеме в себе си светините на Духа заради голямата си вяра и многото молитви и не стане причастна на Божественото естество, съразтваряйки се с благодатта, със съдействието на която може непорочно и чисто да изпълни всяка заповед; тя е непригодна за небесното царство. И доброто, което някой е придобил тук, в онзи ден за него ще бъде живот, по благодатта на Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин.
Източник: Преп. Макарий Велики. Из „Духовни беседи“
Света мъченица Татяна произлизала от знатно и богато римско семейство, което я възпитало от ранно детство в християнската вяра, макар нейният баща да бил три пъти прeфект на гр. Рим. Изцяло проникната от тази вяра, Татяна била посветена за дякониса и всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. Тя се отказала от светски радости и се обрекла на целомъдрие и по този начин още повече засияла като достойна за мъченически венец.
Скорошната насилствена смърт на жестокия император Хелиогабал (203-212 г.) освободила християните от заплахата на едно, може би чудовищно гонение и всички били готови да си отдъхнат, когато на престола го заменил 16-годишния му братовчед Александър Север (205-238 г.), майката на когото, Юлия Мамея, решително покровителствала християните и била почитателка на знаменития християнски учител Ориген. Самият Александър имал еклектически убеждения: равнодушен към вярванията на другите, той не се придържал към един определен светоглед, поради което всред идолите на различните езически божества в дома си имал изображението и на Иисус Христос. Но тъкмо при Александър Север дошъл страшния час за мъченица Татяна.
Поради малолетство на императора държавните работи били ръководени от административни сановници и пълномощници на сената, които по своя преценка прилагали неотменените закони за сигурността на държавата. Още били меродавни противохристиянските разпореждания на императорите Траян, Марк Аврелий и Септимий Север. Анонимният житиеписец на св. Татяна съобщава за жестоките разпоредби и преследвания на християнтие от управители и сановници като Улпиан, Виталий и Кай, които „проливали християнската кръв като вода“.
Без да гледат на знатното положение на Татяна и на нейния безукорен живот, тя била заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва. Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета. След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания, като дори изболи очите й и рязали ивици от нейната снага. След всяко мъчение Бог извършвал чудо със Своята изповедница – тя се явявала на другия ден излекувана. Това привеждало в голямо смущение обърканите мъчители. Тези слуги на управителя били разколебани в правотата на своите господари, а молитвата на неустрашимата девойка била само една – Бог да докосне сърцата им и да ги обърне към Себе Си.
И молитвата на светата мъченица била чута. Самите мъчители молили господаря си да спре мъченията над невинната римлянка. А когато ги осияла светлина от небето и те видели ангели да подкрепят страдащата девица, не могли да издържат повече. И осмината управителеви слуги коленичили пред Татяна и възкликнали: „Прости ни служителко на истинския Бог!“ Разбира се, всички те веднага били предадени на смърт, като новоявени християни.
Когато след целодневно мъчение отвели девойката в тъмницата, през цялата нощ тя, огряна от нетленна светлина, велегласно славословела Бога, пригласяна от небесни ангели, които лекували нейните страшни рани. И това чудо не трогнало мъчителя. На другия ден той отново я подложил на жестоки изтезания. Уморен от нейната несломимост, безсилният управител наредил да я предадат на изгладнелите зверове, но пуснатият лъв се заумилквал около светата мъченица и ближел кротко нозете й. Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на „галилеяните“, управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и бащата на мъченица Татяна.
Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
През най-жестокото гонение срещу християните, което предприел римският император Диоклетиан (284-305 г.), Никомидийският епископ Теопемпт дал славен пример на изповедническа твърдост. Той станал жертва на едикта, който предписвал да бъдат затваряни най-напред църковните предстоятели с клирици и четци. Този указ бил проведен с такова усърдие, че не останало място в тъмниците за углавните престъпници.
Столичният епископ Теопемпт бил затворен в тъмницата и дал съвършен пример за свърхчовешка издръжливост, която много утвърдила вярата и смелостта на останалите християни. С леката увереност, че като поразят пастира, ще сломят лесно и неговите духовни овце, палачите връхлетели върху светия епископ с адски изтезания, но той след всяко мъчение оставал невредим. Хвърлян в разпалена пещ, свирепо измъчван в продължение на 22 дни, напояван със силна отрова, обесен на дърво с камък на шията, св. Теопемпт отново оживявал като неуязвим.
Тези очевидни чудеса не успели да вразумят мъчителите на светия старец. Макар и учудени, те приписвали чудото на някакво християнско магесничество и потърсили езически маг, който да преодолее и затъмни тайнственото “изкуство” на Христовия епископ. Най-сетне се явил магесникът Теона, който самоуверено обещал да извърши по-големи чудеса. Той дал на мъченика да изпие друга отрова, в чийто смъртоносен състав той бил напълно убеден, но тя се оказала напълно безвредна за св. Теопемпт. Смаян, но все още неотстъпващ, Теона заявил на всички, че ако още едно негово изпитано средство не окаже убийственото си въздействие върху християнския епископ, той ще признае себе си за победен и ще повярва в Бога на Теопемпт. Като истински жрец на Хеката – злосторната адска богиня на магията и вълшебството – Теона приготвил нова смес от най- отровните билки и я подал на неустрашимия мъченик. Но всички вярващи добре помнели обещанието на своя Божествен Учител и Господ преди Възкресението: „Ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди!“(Марк 16:18). Св. Теопемпт спокойно изпил смъртоносната течност без някаква вреда за себе си. Победеният Теона, който по-добре от всички преценил какво велико чудо се е извършило пред очите му, паднал пред нозете на епископа, изповядал Иисус Христос за Бог и станал християнин.
Мъчителят се удивил не на чудотворната сила, а на християнското знание на магията. Разгневен и безсилен, той изпратил и двамата в тъмница. Тук светият Никомидийски епископ просветил в истините на вярата езичника Теона, който приел светото Кръщение под името Синесий, което значи “изпълнен с разум”. На другия ден Теопемпт и Теона били подложени на нови ужасни изтезания, но двамата мъченици останали верни на Христа. Тогава отсекли главата на епископ Теопемпт, а Теона заровили жив в земята.
Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
В царуването на император Максимиан (IV в.) живяла в гр. Александрия една девойка от царски род на име Екатерина. Майка й била християнка, но скривала вярата си, понеже в това време жестоко гонели християните. Екатерина била девойка с рядка мъдрости красота. На 18 г. тя била вече изучила лекарската наука.
Богати князе искали ръката на красивата Екатерина. Майка й и роднините й я уговаряли да се омъжи, но тя отказвала на всички, които искали ръката й и казвала на своите близки: „Ако искате да се омъжа, намерете ми момък, който да бъде равен на мене по благородство, богатство, красота и ученост!“ Такъв момък нямало. Имало между царските синове момци знатни и богати, но по красота и мъдрост те не могли да се равняват на Екатерина.
В околностите на града по него време се криел един пустинник, човек със светъл ум и праведен живот. Той бил духовен баща на Екатеринината майка. Майката завела при него едничката си дъщеря, за да й даде добри съвети. Като видял мъдростта на девойката, старецът решил да я обърне към познанието на истинския Бог и й казал:
– Аз зная един чуден Момък, Който те превъзхожда във всичко: красотата му е по-светла от слънчевото сияние; премъдростта Му управлява целия свят; богатството му се дели постоянно, но от това не се намалява; благородството Му е неизказано; няма подобен Нему!
Екатерина се смутила, изменила лице и запитала дали е истина това.
– Истина е – отговорил старецът. – При това Той има такива съвършенства, които е невъзможно да се опишат.
– А чий син е тоя момък, когото ти тъй хвалиш? – попитала девойката.
– Той няма баща на земята – казал пустинникът. – Той се е родил по чудесен начин от пресвета и пречиста Дева, която заради великата си чистота и светост се удостоила да бъде майка на такъв син. Тя останала безсмъртна по душа и тяло и е възнесена на Небето, където ангелите й се покланят като на царица.
Екатерина запитала, може ли да види чудесния Момък.
Старецът й казал, че тя ще види Момъка, ако изпълни Неговите повели. Той й дал една икона на пресвета Богородица с божествения Младенец и й заповядал да я отнесе в къщи и да прекара нощта в молитва пред нея. „Тук е изобразена Майката на оня Момък, за Когото ти говорих. Наричат я Дева Мария. Помоли й се с вяра, и аз се надявам, че тя ще изпълни желанието ти, и ти ще видиш лицето на нейния Син“, прибавил старецът.
Екатерина послушала стареца. Във време на молитвата си от умора тя заспала и видяла чуден сън. Присънило й се, че небесната Царица стои пред нея и държи на ръце Младенеца, от Когото излизат като че ли слънчеви лъчи. Но напразно се стараела Екатерина да погледне Младенеца в лицето: Той отвръщал от нея своя светъл лик. Тогава Божията Майка започнала да моли Сина си да погледне девойката и хвалила нейната красота и мъдрост. Но Младенецът отговорил, че тя е безобразна, безумна и бедна, поради което той не иска да я погледне.
– Не презирай Твоето създание – казала Божията Майка. – Кажи й какво трябва да прави, за да се наслаждава на Твоята слава и да види Твоето светло лице?
– Нека отиде при стареца – отговорил Младенецът – и ще узнае от него какво трябва да прави. Ако тя изпълни това, ще Ме види и ще намери при Мене благодат.
Чудният сън дълбоко поразил девойката. Щом се съмнало, тя отишла при стареца, паднала при нозете му и поискала неговата помощ и съвет. Старецът подробно й обяснил истинската вяра; говорил й за райското блаженство, за гибелта на грешниците. Учената и мъдра девойка скоро разбрала истината, повярвала от всичкото си сърце и приела от стареца св. Кръщение.
Екатерина се върнала у дома си обновена по душа, дълго се молила, много плакала и отново заспала по време на молитвата. В съня си пак видяла Божията Майка, но сега лицето на божествения Младенец се обърнало към нея. Той кротко и милостиво погледнал девойката.
– Угодна ли ти е сега тая девойка? – запитала Божията Майка.
– Сега – отговорил Младенецът – тя е толкова богата и премъдра, колкото по-рано бе бедна и неразумна. Искам тя да бъде Моя нетленна невяста.
Екатерина паднала на земята и казала: „Аз съм недостойна, преславни Владико, да видя Твоето царство, но удостой ме да бъда Твоя рабиня!“ Пресветата Дева хванала дясната ръка на девойката. Младенецът й надянал чуден пръстен и й казал: „Не търси земен годеник!“
Екатерина се събудила с неизяснима радост; на ръката си имала чуден пръстен. От тогава тя съвършено се изменила. Не мислела вече за нищо земно; душата й била пълна с божествена любов; тя мислела само за своя небесен Годеник.
В това време в Александрия пристигнал беззаконият цар – гонител на християните. Той разпратил глашатаи по всички градове да свикат народа на езически празник. Скоро градът се напълнил с тълпи пришълци. Всеки донесъл каквото могъл за жертвоприношение и се започнало празненството.
Екатерина много жалела за това безумие на царя и народа. Като взела със себе си няколко служители, тя отишла в езическия храм и застанала на прага. В храма се извършвало жертвоприношение. Всички се обърнали към нея, чудейки се на нейната красота. Царят я повикал. Тя му се поклонила и казала:
– Не те ли е срам, царю, да се молиш на гнусни идоли! И вашите учени говорят, че боговете, на които вие се кланяте, били люде, и че тям за някакво славно дело поставили стълбове и статуи. Познайте истинния, безначалния и безкрайния Бог! Чрез Него царете царуват, светът стои. Той е слязъл на земята и Сам станал човек за нашето спасение. Той не обича жертви, не се радва на заколването на животни, но иска ние да живеем по неговите заповеди.
Царят се разгневил, но заповядал да продължат жертвоприношението и казал, че после ще поговори с девойката. Когато празникът свършил, той заповядал да доведат при него Екатерина. С изумление гледал нейната красота и питал, коя е тя, как се наричат нейните родители и какво учение тя проповядва.
– Името ми е Екатерина – отговорила девойката. – Аз съм дъщеря на княза, който царуваше преди тебе. Изучила съм всичката човешка мъдрост, но познах непълнотата на земното учение и станах невяста на Христа Бога, Който каза чрез пророците си: „Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните“. Сама аз съм пепел и прах, но Бог ме надари с красота, за да познаят людете силата на Твореца, Който и на земния прах може да даде красота и мъдрост. А тия богове, които вие почитате, са нищожни и лъжливи и влекат душите ви в погибел.
Царят се разгневил. „Не хули боговете, които имат безсмъртна слава!“ – казал той.
Екатерина отговорила:
– Ако искаш да отърсиш мрака, който затъмнява твоя ум, ще познаеш суетата на своите богове и ще разбереш истинния Бог.
Царят не искал да продължава спора с Екатерина и й казал:
– Не подобава на царя да влиза в спор с жена. Но аз ще събера мъдрите философи. Нека те ти докажат твоите заблуждения.
След това царят заповядал да пазят Екатерина, а в това време пратил да повикат мъдреците и учените, за да оспорят думите на девойката и да я изобличат в заблуждение. 50 мъдреци пристигнали в града. Един от тях особено се отличавал с остроумие и ученост. Много народ се събрал да слуша пренията за вярата. Пратили за девойката. Нейното сърце било твърдо и спокойно, понеже й се явил архангел Михаил и й казал, че Господ ще й даде сила да победи мъдреците, и че тя мнозина ще обърне в истинската вяра.
Започнал спорът. Езическият мъдрец защищавал своите езически богове. После започнала да му отговаря девойката. Отначало тя доказвала лъжливостта на езическите богове с думи на философите и поетите, а след това обяснила ония места в техните съчинения, в които се вижда предчувствие и предсказание за живота и смъртта на Иисуса Христа. „Той милва грешниците, казала тя, прощава греховете на каещите се.“ Той говори: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. Повярвайте в Него и ще бъдете спасени!“
Мъдрецът слушал с удивление и накрай се признал победен. Всички други се отказали да продължат спора. Напразно царят се гневял, заплашвал със смърт и мъчения. Мъдреците започнали да проповядват истинския Бог, Комуто се покланяла Екатерина. Те приели мъченическа смърт и с радост чули от Екатерина, че мъчението ще бъде вместо кръщение и ще им отвори входа на Царството небесно.
Царят обаче не се отказал от намерението си да убеди Екатерина. Нейната чудна красота му внушила грешна любов. Той предлагал дори половината си царство, стараел се да я прелъсти с дарове и с обещания за почести и слава. Но Екатерина отговорила, че дрехата на мъченица за нея е по-красива от царска багреница. Напразно царят я убеждавал чрез различни обещания и след това я заплашвал със страшна смърт. Тя казала, че нейните страдания ще доведат много люде до Бога и ще им отворят небесното царство. Тогава царят заповядал жестоко да я мъчат. Били я безжалостно, цялото й тяло се покрило с рани, а след това я затворили в тъмница.
Дълго лежала в затвора светата мъченица. Искали да я уморят с глад, но Господ не я оставил. Едно чудно видение укрепило нейната вяра. Тя видяла своя небесен Годеник, обкръжен от ликове ангели. „Не се бой, казал й Той, със своето търпение ти мнозина ще обърнеш към Мене!“
В това време царят по някаква работа напуснал града. Царица Августа, неговата жена, като слушала за красотата и мъдростта на Екатерина, отдавна желаела да я види. Тя открила това свое желание на Порфирий, стотник и царски приятел. Това желание особено се усилило, след като Августа видяла един чуден сън. Присънило й се, че Екатерина стои, обкръжена от прекрасни момци и девойки. Всички те били облечени в бели дрехи, озарени от чудно сияние. Екатерина повикала при себе си Августа, надянала й златен венец и казала, че Владиката Христос й праща тоя венец. Като разказала на Порфирий тоя сън, царицата прибавила, че тя няма да се успокои, докато не види девойката. Порфирий обещал да изпълни желанието й и сам я отвел нощем в тъмницата, където била затворена светицата. Подир тях вървели много войници. Светлото лице на Екатерина тъй поразило царицата, че тя паднала пред нозете й и извикала: „Щастлива съм, че най-после те видях! Няма да съжалявам, ако за това изгубя дори живота си и царството си. Радвам се от душа и сърце, че виждам твоята светла красота. Блажена си ти и достойна да похвала, че си се привързала към такъв Господар и си получила от Него толкова чудни дарове!“
Екатерина й отговорила:
– И ти си блажена, царице. Аз виждам над главата ти венец, поддържан от ръцете не ангели. Ти ще получиш тоя венец за малкото мъчения, които ще изтърпиш, и ще отидеш при истинския Цар във вечното царство.
Царицата отговорила:
– Боя се от мъчения, боя се от особено жестокия си съпруг“.
– Иисус Христос ще бъде винаги с тебе – отговорила й Екатерина. – Малко ще пострада тялото ти, а там ще се успокоиш навеки.
Порфирий, като слушал тези думи, запитал:
– Какво дава Христос на оня, който вярва в Него? Аз искам да стана Негов войн и да вярвам в Него.
– Не си ли чул или не си ли чел християнските писания? – запитала Екатерина.
– Не – отговорил Порфирий. – Аз от младини съм се упражнявал във войски дела и не съм имал други грижи.
Тогава св. Екатерина обяснила на всички присъстващи Христовото учение и казала, че не могат да се изкажат радостите, които преблагия и човеколюбив Господ приготвил на обичащите Го и изпълняващите Неговите заповеди. Царицата, Порфирий и войниците, които ги придружавали, повярвали в Христа и благоговейно се простили с девойката.
Когато царят се върнал, той отново пратил за Екатерина. Сиянието на нейната красота го удивило. Той запитал как дългия затвор и глад не са изменили нейния вид, и и скал да накаже стражарите и вратарите. Но Екатерина казала, че не човешка ръка я пазела, Сам Бог. Царят пак се обърнал към нея с прелъстителни думи: „Ти си по-красива и по-мъдра от нашата богиня Артемида. Не погубвай красотата си! Раздели с мене царството и земното веселие!“
– Не мисли за моята красота – казала девойката. – Това е прах и кал, които ще окапят като цвят и ще изчезнат като сън.
Непреклонността на Екатерина отново възбудили яростта и злобата на царя. Той заповядал да донесат колело с остри зъбци и заплашил девойката, че ще я привърже към това страшно наказателно оръдие, ако не се поклони на боговете. Тия заплашвания не уплашили девойката. Тогава царят заповядал да я подложат на ужасни мъчения. Но едва те били почнали, и невидим Божи ангел счупил оръдието за мъчение и девойката се изправила невредима. Народът в изумление извикал: „Велик е християнският Бог!“
Царица Августа, като чула за станалото, излязла от своя дворец и гръмко започнала да укорява царя, задето той смее да се бори с живия Бог и да мъчи Неговите рабо. Царят страшно се разгневил. Той обърнал яростта си срещу царицата, подложил я на мъки и я осъдил на смърт.
– Рабиньо на истинския Бог – казала царицата на Екатерина преди смъртта си, – помоли се за мене!
– Иди с мир – отговорил Екатерина, – за да царуваш вечно с Христа!
На царицата отсекли главата с меч.
Порфирий същата нощ заедно с повярвалите войници погребал честното тяло на царицата. След това те отишлш при царя и му заявили, че и те са християни, войници на истинския Бог. Всички те били смъртно наказани.
На другия ден царят за последен път повикал девойката и й казал:
– Заслужаваш строго наказание; ти прелъсти жена ми, ти погуби и мъжествения мойн и смути народа. Но аз ще ти простя, ако се поклониш на боговете, защото ми е жал да те предам на смърт. Аз с тебе ща разделя царството си. Ти ще живееш в богаство и удоволствия, които не е изпитвала още никоя царица.
Но лукавите думи не могли да отлъчат светата девойка от любовта Христова. Виждайки, че усилията му са напусто, царят заповядал да я предадат на смърт.
Когато я водели на мястото на наказанието, подир нея вървяло множество народ. Всички плачели и жалели за нея. Младите жени и девойки говорили: „Защо погубваш своята младост и красота? Иди при царя и го послушай!“
– Не плачете за мене – отговорила св. девойка, – но се радвойте с мене! Днес аз ще видя Иисуса Христа, моя Творец и Спасител. Той е красота, слава и венец на мъчениците. Той ме вика към неизказани райски радости. Плачете по-добре за себе си, защото вашето неверие ще ви погуби!
Пред смъртта си св. Екатерина се молела:
„Господи Иисусе Христе, благодаря Ти, че си поставил нозете ми върху камък на търпение и си им указал истинския път! Простри Твоите пречисти ръце, изранени на кръста, и приеми душата ми, която Ти принасям като жертва на моята любов! Спомни, Господи, човешката немощ и прости съгрешенията ми, извършени по незнание – да ги умие моята кръв, която аз проливам за Твоето име! Направи, Господи, тялото ми, което ще бъде посечено с меч, да остане невидимо за моите врагове и гонители! Погледни от Твоята висота, Господи, и на стоящите тук люде, просвети ги чрез светлината на Твоето познание! Прояви Твоята милост към ония, които ще се обърнат чрез моята смърт, да възпяват Твоето величие вовеки!“
Войник отсякъл главата на девойката. Това станало около 305 г. Преданието разказва, че св. ангели взели тялото й и го отнесли на Синайската планина.
След повече от два века подир смъртта на мъченицата братята на Синайската обител намерили главата и едната й ръка и пренесли тия св. мощи в храма, който се намира в тяхната св. обител (виж Mанастирът „Св. Екатерина“ в Египет).
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
