По време на Заключителния концерт кметът на Поморие Иван Алексиев връчи на всички участници цветя, грамоти и кристални плакети с фестивалния символ. А музикалният и организационният директор – г-жа Таня Никлева и г-жа Йорданка Туджарова, удостоиха диригентите с дипломи за стойностното участие на ръководените от тях формации и със записи от участията им на електронен носител.
Накрая кметът благодари отново на всички участници, на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит и на всички допринесли фестивалът да го има. Пожела им творчески успехи и отправи покана за участие и в следващия 21-ви фестивал „Достойно есть“.
Юбилейният ХХ Международен фестивал на православната музика завърши с „Многолетствие“.
По повод паметта на св. пророк Йеремия, на 29 май (сряда), Преполовение на празника Възкресение Христово, в столичния храм „Св. пророк Йеремия“, кв. „Военна рампа“, бе отслужена архиерейска св. Литургия. Храмовият празник, който Православната църква отбелязва всяка година на 1 май, тази година поради съвпадането му със Страстната седмица тържествено бе отпразнуван в днешния ден.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол, бе отслужена архиерейска Златоустова св. Литургия, възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. С него съслужиха архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, иконом Петър Калчев, предстоятел на тържествуващия храм, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп. Църковните песнопения бяха молитвено изпълнени от г-н Даниел Кутлев и г-н Симеон Симеонов.
Златоустовата св. Литургия беше почетена от вярващи енориаши, дошли да се помолят за спасение на душите си.
В края на празничното богослужение епископ Поликарп произнесе проповед, като говори върху евангелското четиво за празника Преполовение и истината, която се разкрива в категоричните думи на Христос: „който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода”, както и припомни житието на св. пророк Йеремия, който е живял 600 г. преди Христа и е предсказал Рождеството на Господ Иисус Христос.
Владиката приветства богомолците от името на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий.
От името на всички поздрав към Негово Преосвещенство произнесе отец Петър Калчев. Той подари на владиката букет с красиви цветя.
За всички беше приготвена постна празнична трапеза.
Имахме нужда от Въплътен Бог, Бог, който да бъде умъртвен, за да можем ние да живеем. Ние бяхме умъртвени заедно с Него, за да можем да бъдем очистени; възкръснахме с Него, защото бяхме умъртвени с Него; бяхме прославени с Него, защото възкръснахме с Него. Наистина много са чудесата от онова време: Бог разпнат; слънцето помръкна и отново се разпали; тъй като беше подобаващо творението да страда със своя Творец; завесата се раздра; Кръвта и Водата се проляха от Неговата страна; едното като от човек, другото като над човек; скалите се срутват в името на Скалата; мъртвите възкръсват като обещание за окончателното Възкресение на всички хора; Знаменията при Гроба и които следват погребението, които никой не може достойно да пoчете; и въпреки това нито едно от тях не е равно на Чудото на моето спасение. Няколко капки Кръв сътворяват наново целия свят и стават за всички хора това, което е сирището за млякото, събирайки ни заедно и сплотявайки ни в единство.
В този ден, в третата Неделя на Великия пост, празнуваме поклонението на Честния и Животворящ Кръст поради следната причина. Тъй като по време на 40-дневния пост и ние по някакъв начин се разпъваме, умъртвявайки страстите, и чувстваме мъка, унивайки и изнемогвайки, то затова и се полага пред нас Честния и Животворящ Кръст, който ни носи прохлада и ни укрепва, като ни напомня за страданията на нашия Господ Иисус Христос и така ни утешава: защото, ако нашият Бог се разпна заради нас, то колко повече на нас подобава да полагаме усилия заради Него — Кръстът облекчава нашите трудове със спомена за скърбите на Господа. Защото както нашият Спасител, възкачвайки Се на Кръста, Се прослави чрез унижението и огорчението, така и на нас подобава да правим, че да се прославим с Него, ако някога претърпим нещо печално и скръбно. Иначе казано, както изминалите дълъг и труден път уморени пътници, намирайки някъде сенчесто дърво, си отдъхват, присядайки под него, и със свежи сили продължават напред, така и сега, във времето на поста, по пътя на скърбите и подвига, по средата му, светите отци са поставили източващото живот дърво на Кръста, което ни дава облекчение и прохлада, и нас – уморените прави силни и способни за по-нататъшен труд. Или както при приближаването на царя, отначало носят неговите знамена и скиптри, а после и самият той пристига, радвайки се на победата, и поданиците се веселят заедно с него, така и Господ наш Иисус Христос, желаейки да яви окончателната победа над смъртта и със слава да дойде в деня на Възкресението, първо ни изпраща Своя скиптър, царското знаме — Животворящия Кръст, който ни изпълва с много радост и утешение и ни приготвя подобаващо да приемем и колкото можем да вместим Самия Цар и радостно да Го възхвалим като Победител.
Установено е това в средната седмица, по средата на Светата Четиридесетница – защото тя е подобна на горчив извор заради нашето съкрушение и настоящата мъка и печал, които ни носи поста. Затова както в средата на този извор божественият Мойсей хвърли дървото и го направи сладък — така и Бог, превел ни през духовното Червено море и избавил ни от духовния фараон, чрез Животворящото Дърво на Честния и Животворящ Кръст услажда горчивината на 40-дневния пост и ни утешава, както пребиваващите в пустинята, докато не ни възведе чрез Своето Възкресение към горния Йерусалим. Или доколкото Кръстът се нарича и е Дърво на живота, а това дърво е посадено посред рая — Едем, съобразно с това и божествените отци посадиха Кръстното Дърво посред Светата Четиридесетница, едновременно напомняйки с това Адамовото сластолюбие, и заедно с това полученото чрез Дървото избавление, защото вкусвайки от него, ние повече не умираме, но напротив, оживяваме.
С неговата Сила, Христе Боже, опази ни от изкушенията на лукавия, сподоби ни радостно да преминем 40-дневния път на поста, да се поклоним на божествените Ти страдания и на живоносното Ти Възкресение и помилуй ни, защото само Ти си благ и Човеколюбец. Амин.
Преди Христос всички споделяхме проклятието на предците и осъждането се изсипваше върху всички ни от единия наш праотец сякаш извиращо от корена на цялото човечество и беше общия жребии на нашата природа. Действията на всеки един човек получаваха или укор или възхвала от Бога, но никой не можеше да направи нищо за споделеното проклятие и осъждане или за злото наследство, което му е било предадено и което чрез него ще премине към наследниците му.
Но Христос дойде, освобождавайки човешката природа и промени общото проклятие в обща благословия. Той възприе нашата виновна природа от Пречистата Дева и я обедини, нова и без примеса на старото семе, с Неговата Божествена Личност. Той я направил неопетнена и праведна, за да може всичките Негови духовни наследници да останат извън проклятието на предците и осъждане им. Как така? Той споделя Своята благодат с всекиго като личност и всеки получава опрощение за греховете си от Него. Защото Той не получи от нас човешка ипостас, а възприемайки природата ни я обнови, обединявайки я в своята ипостас. Неговата воля беше да спаси всички напълно и заради нас Той свел небесата и дошъл долу. Когато чрез Своите дела, думи и страдания Той показа пътя към спасението Той отиде отново на небето, изтегляйки с Него онези, които му вярвали. Неговата цел беше да даде съвършено изкупление не само на природата, която Той придобил от нас в неразлъчно единство, а и на всеки един от повярвалите в Него. Това Той направи и продължава да прави, помирявайки всеки един от нас чрез Себе Си към Отца, довеждайки всеки към послушания, като лекува нашето непослушание.
С тази цел Той установил Светото Кръщение и ни даде спасителни закони. Той проповядваше покаяние и сподели Своето Собствено Тяло и Кръв с нас. Защото не само човешката природа като цяло, но и всеки вярващ като личност [ипостас] бива кръстен, управлява живота си чрез свещените заповеди и става причастник на Хляба, който обожествява и на Чашата. Чрез това Христос оправдава всеки един от нас лично и ни върна към послушание на Небесния Отец. Той възобнови човешката природа, която Той взе от нас, чрез онова, което Той направи и страда в Неговата ипостас, обединена с нашата природа, Той я яви като осветена, оправдана и във всичко покорна на Отца…
Както цялата човешка природа била в Адама – така е и с Христос. Всички, които са получили битие от земния Адам са се върнали към земята и са били сведени, за съжаление, в Хадес. Но според апостола, чрез небесния Адам ние сме били повикани към небесати и направени достойни за славата и благодатта им. Тайно за сега, защото пише „
вашият живот е скрит с Христа в Бога“. Но „кога се яви Христос“ при неговото явяване и пришествие „тогава и вие ще се явите с Него в слава“ (Кол. 3:3). Какво има предвид под „всички“? Всички, които са получили осиновението в Христос чрез Духа и са доказали чрез делата им, че са Негови духовни деца.
На 15 март в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя публичната защита на дисертацията на ставроф. ик. Михаил Михайлов на тема: „Уставът на БПЦ-БП: практика, приложение и колизии с другите източници на църковно право“. Научен ръководител на работата е проф. дбн Дилян Николчев.
На защитата присъстваха деканът на Богословския факултет на СУ доц. Ивайло Найденов, преподаватели от факултета, гости.
Председател на научното жури беше проф. дбн Емил Трайчев. Рецензенти бяха проф. д-р о. Иван Иванов и проф. д-р Веселин Вучков, а свои становища представиха доц. д-р Мариян Стоядинов, доц. д-р Павлин Събев и проф. дбн Емил Трайчев.
ащитата започна с представяне на дисертационната работа от страна на о. Михаил Михайлов, който отбеляза, че събитията от последните седмици у нас, свързани с неуспешните опити за неканонични промени в Устава, са доказателство за актуалността на темата на дисертацията и потвърждават изводите от нея. „Станахме свидетели на противоуставно поведение от страна на висшата църковна йерархия“, посочи о. Михаил и отбеляза, че затова е важно църковното право и по-конкретно Уставът на БПЦ да се познава и да се спазва.
Научният труд на дисертанта включва 491 стандартни печатни страници и съдържа: съкращения, предговор, увод, пет глави, заключение, приложения и библиография (общо 129 заглавия на използвани трудове). В дисертационното съчинение е приложен научен апарат, състоящ се от 321 бележки под линия.
О. Михайлов отбеляза, че църковното право е естествена пресечна точка на научните му интереси, свързани едновременно с богословската и юридическата наука, но е и логичен резултат от опита и наблюденията, събрани при прякото му и непосредствено участие в организацията на църковния живот, „съчетани със съпоставката между практиката и църковноправната доктрина“.
В първата глава, озаглавена „Уставът на БПЦ-БП като източник на правото“, в пет раздела (след кратко въведение и общи бележки) са разгледани основните положения и характеристики на УБПЦ-БП, както и неговата структура и съдържание. В тази глава са представени уставните изисквания, свързани с образователния ценз на лицата, включени в органите на църковна власт.
В петте раздела на втора глава – „Централни органи на църковната власт в БПЦ“ – е отделено място за основните принципи на църковното право и тяхното отражение в църковния ни статут. Съответствието на тези принципи с конкретните уставни разпоредби се проследяват при представянето на централните органи на църковната власт в поместната ни православна църква във връзка с тяхното конституиране, състав и правомощия. Анализирани са и църковноправните норми, свързани с Църковния събор, патриаршеския институт, Св. Синод и Върховния църковен съвет.
Третата глава, носеща заглавието „Местни органи на църковната власт в БПЦ“, съдържа четири раздела, в които са разгледани въпросите за служението на епархийския митрополит в БПЦ, съставът и компетенцията на Епархийския съвет и юридическият статут и функциите на църковното настоятелство.
Необходимостта от контрол за спазване на правилата и законосъобразното функциониране на организационната система налага и изследването на нормативната уредба, свързана с църковния съд, на който са посветени петте раздела на четвърта глава „Църковният съд – регламентация, дейност и предизвикателства“. Тук е подчертана необходимостта от църковно правосъдие, разгледани са въпросите за състава и ведомството на църковните съдилища, посочват се правилата за църковното съдопроизводство, както и за реализацията на дисциплинарната и имуществената отговорност според УБПЦ-БП.
Особена практическа важност има и маркирането на констатираните неточности, празноти и противоречия на уставните норми, църковноадминистративните актове и действия на органите и членовете на БПЦ, несъответстващи на каноничните принципи и нарушаващи общото църковно право. Тези въпроси намират място в петата глава, именувана „Непълноти в УБПЦ-БП и колизии с други източници на църковно право“.
В последната глава от дисертацията са отразени някои колизии и празноти в поместното ни църковно законодателство. Особен акцент е поставен върху липсата на брачно и семейно право като църковноправен институт. Обръща се внимание и на неизпълнените задължения за изготвянето на регистър за имотите на БПЦ и правилник за методологията на отчисленията от продажба на църковни свещи, във връзка с което ще се направят конкретни предложения.
Дисертацията завършва със Заключение. В дисертационния труд са включени три Приложения, представляващи таблица с изискванията на всички актуални и отменени църковни регламенти, свързани с образователния ценз, Проект за Правилник за дейността на Епархийски съвет и Проект за Регистър на църковните имоти.
В края на представянето на дисертацията си о. Михаил Михайлов изрази благодарност на тези, които са му помогнали в работата по изследването, които са го вдъхновявали, подкрепяли, критикували, за да бъде завършен този труд. Благодари на научния си ръководител, който го е насочвал „с вещина и без чиято неоценима помощ тази дисертация нямаше да е налице“.
Проф. Николчев изрази удовлетворение от работата на своя докторант и посочи, че това е първи такъв завършен труд по въпросите на Устава на БПЦ, а о. Михаил е направил много задълбочено изследване на въпроса. Използвал е много литература, но е направил и свои анализи и интерпретации на Устава на БПЦ, отбеляза проф. Николчев, и подчерта отново актуалността на дисертационния труд, който без съмнение е със сериозен научен принос. Той изрази надежда, че когато бъде издадено това изследване, то ще стане „част от настолните книги на нашите митрополити“. В заключение проф. Николчев обобщи, че областта на каноничното право е „инфарктна“, но ще дойде ден, когато всички ще се убедят, че не в силата е Бог, а в правдата“.
Рецензентите на дисертацията единодушно посочиха сериозния научен принос на изследването на о. Михаил Михайлов както за богословието, така и за каноничното право. Многократно беше посочено, че трудът е забележително интердисциплинарно съчинение.
Рецензентите отбелязаха дълбочината и всестранността на изследването и отличните познания на докторанта в областта на богословието и в областта на правото. Според тях „това се дължи, разбира се, и на образователните му степени в двете научни сфери, както и на практическия му опит“.
Накрая научното жури единодушно гласува положителна оценка и присъждане на кандидата на образователната и научна степен „доктор“.
Михаил Михайлов е роден на 21 януари 1975 г. в гр. Михайловград (днес Монтана). През 1994 г. завършва Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, а през 2000 г. – Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. придобива магистърска степен в Юридическия факултет при ВТУ „Св. Кирил и Методий“, а в края на с. г. придобива юридическа правоспособност в Министерство на правосъдието. Зачислен е като докторант в катедра „Практическо богословие“ през 2019 г. От 2021 г., след спечелен конкурс, е назначен за асистент в катедра „Практическо богословие“ в Богословски факултет на СУ. Ръкоположен е за свещеник на 21 ноември 1997 г. От 1 декември 1997 г. до 14 юни 1999 г. изпълнява длъжността ефимерий при академичния параклис на Богословския факултет на СУ. От 15 юни 1999 г. до 1 юли 2001 г. служи като ефимерий в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София. На 2 юли 2001 г. преминава на служение в Старозагорска епархия, а от 1 януари 2002 г. до 30 юни 2018 г. е секретар на Старозагорска митрополия. От 1 юли 2018 г. е назначен за председател на храм „Св. апостол Йоан Богослов“ в София, а от 1 март 2020 г. е енорийски свещеник в храм „Св. вмчк Димитрий“ в столицата.
Ствроф. ик. Михаил Михайлов с членове на научното жури:
