Светоотеческо тълкувание за св. първовърховни апостоли Петър и Павел

На този ден Светата Църква възпоменава благоговейно страданията на светите славни и всехвални апостоли Петър и Павел. Свети Петър, най-ревностният последовател на Иисуса Христа, се удостои заради своето изповедание на Неговото Божество: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“, да чуе от Спасителя: „Блажен си ти, Симоне… Аз ти казвам: ти си Петър (Petrus), и на тоя камък (petra) Аз ще съградя Църквата Си“ (Мт. 16: 16–18).

На „този камък“ (petra), сиреч на казаното от теб: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“, на това това изповедание ще създам Църквата Си. Защото „ти си Петър“: от „камъка“ (petra) идва името Петър (Petrus), а не от името Петър (Petrus) се нарича „камъкът“ (petra), по същия начин, както от Христа идва името християнин, а не от християнина – Христос.

Искате ли да знаете какъв е този „камък“ (petra), на чието име апостол Петър (Petrus) е наречен тъй? – Чуйте апостол Павел: „Не искам, братя, да не знаете – казва Христовият апостол, – че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето; и всички ядоха една и съща духовна храна; и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос“ (1 Кор. 10: 1 – 4). Ето от кой „Камък“ идва името Петър!

Нашият Господ Иисус Христос в последните дни на земния Си живот, в дните на Своето служение на човешкия род, избра от средите на Своите ученици дванадесет апостоли, които да проповядват Словото Божие. Сред тях апостол Петър бе удостоен да заеме първо място заради своята пламенна ревност (Мат. 10:2) и да бъде като представително лице за цялата Църква. Затова тъкмо на него бе казано след като изповяда Сина Божи: „… ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Мат. 16:19). Но тези „ключове“ и правото да „свързва и развързва“ получи не един отделен човек, а Едната Вселенска Църква.

А че действително цялата Църкваа, а не само една личност, получи това право, се вижда от друго място от Свещеното Писание, където Господ казва същото на всички Свои апостоли: „И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго“ (Йоан 20:22), – и след това: „Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето“ (Мат. 18:18). И тъй, Църквата свързва, Църквата развързва; Църквата, основана на крайъгълния Камък – Самия Иисус Христос (Еф. 2:20), е тази, която свързва и развързва. Да благоговеят, прочее, и sвързаните, и развързаните. Раазвързаните – за да не паднат отново в старите си окови; вързаните, за да не останат завинаги в това състояние. Защото „в оковите на своя грях е той“, казва премъдрият Соломон (Притч. 5: 22); а освобождение не можем да получим никъде, освен в Светата Църква.

И след Своето Възкресение Господ поръчва на апостол Павел да пасе духовното Му стадо; не защото единствено на Петър е предоставена грижата за стадото Христово, но Христос се обръща главно към Петър, защото той бил първият сред апостолите и бил като представител на Църквата. При това, обръщайки се в този случай само към Петър като към първовърховен апостол, Христос подчертава с това единството на Църквата.

„Симоне Йонин, – казва Господ на Петър, – обичаш ли Ме?“. И Апостолът отговаря: „Тъй, Господи! Ти знаеш, че Те обичам“; и втори път Господ го пита по същия начин, и вторият път Петър отговаря същото; запитан обаче за трети път, той вижда, че не му вярват, и се натъжава. Но как може да не му вярва Онзи, Който познава сърцето му? И затова този път Петър отговаря: „Господи! Ти знаеш всичко; Ти знаеш, че Те обичам“. Иисус му казва и трите пъти: „Паси овците Ми“ (Ин. 21: 15–17).

Освен това трикратното запитване на Спасителя и трикратното изповедание на Петър имат и още една цел, добротворна за Апостола. Онзи, на когото бяха дадени „ключовете на Царството“ и правото да „връзва и да развързва“, сам върза себе си три пъти със страх и малодушие (Мт. 26: 69–75), и Господ също три пъти го развърза с питането Си и с изповяданата от него три пъти крепка любов. А заръката да пасат стадото Христово е дадена на всички Апостоли и техните приемници.

„Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо – казва апостол Павел на църковните презвитери, – сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв“ (Деян. 20: 28); също и апостол Петър на старейшините: „Пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно и богоугодно, не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото; и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата“ (1 Пет. 5: 2–4).

Забележете, че Христос казва на Петър: „Паси овците Ми“ – но не казва: „Паси овците си“. Паси, добрий рабе, овците Господни! „Нима се е разделил Христос? Нима Павел се е разпнал за вас? или в името на Павел сте се кръстили?“ (1Кор. 1:13). „Паси овците Ми“. Защото „лютите вълци грабители, лъжеучителите и наемниците, които не щадят стадото“ (Мт. 7: 15; Деян. 20: 29; 2 Пет. 2: 1; Ин. 10: 12), грабейки чуждото стадо и превръщайки плячката си сякаш в своя собственост, мислят, че пасат своето си стадо. Не такива обаче са добрите пастири, Божиите пастири. „Добрият пастир дава живота си за овците“ (Ин. 10: 11), които са му връчени от Самия Пастиреначалник (1 Пет. 5: 4). И апостол Петър, верен на своето призвание, даде живота си за словесното стадо Христово, запечатвайки апостолството си с мъченическа смърт, славена днес по целия свят.

И апостол Павел, бидейки преди това Савел, станал от хищен вълк кротко агне; преди бил враг на Църквата, след това е апостол, преди това бил нейн гонител, а после проповедник. Получил от първосвещениците властта да изпраща всички християни в окови на смърт, той вече беше на път, „дишайки заплахи и убийство срещу учениците на Господа“ (Деян. 9:1), жадуваше кръв, но – „Живеещият на небето ще му се посмее“ (Пс. 2:4).

Когато той, „гонейки и мъчейки“ по този начин „Църквата Божия“ (1 Кор. 15: 9; Деян. 8:3), наближи Дамаск, Господ го призова от Небето: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“ – „Аз съм и тук, Аз съм и там – казва сякаш с това Господ, – Аз съм навсякъде: тук е главата Ми, там е тялото Ми“. Няма защо да се учудваме на това; самите ние сме членове на Тялото Христово. „Савле, Савле, защо ме гониш; мъчно е за теб да риташ срещу ръжен“ (Деян. 9: 4,5). Тогава Савел „в трепет и ужас“, извика: „Кой си Ти, Господи?“ „Аз съм Иисус – отговори му Господ, – Когото ти гониш“. И Савел внезапно се променя: „Какво ще ми заповядаш да сторя?“ – пита той. И чува Глас: „Стани и влез в града; и ще ти се каже какво трябва да правиш“ (9: 5, 6).

Тук Господ изпраща Анания: „Стани и иди“ при човек „на име Савел“, и го кръсти, „защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви“ (9: 11, 15). А съсъдът трябва да се изпълни с Божията благодат. „Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име“ (9: 13, 14). Но Господ настоятелно заповядва на Анания: „Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име“ (9: 15, 16).

И наистина Господ показал на апостол Павел, че трябва да претърпи страдания в Негово име. Той го наставлявал в подвизите му; не го оставил в оковите, тъмниците, корабокрушенията; съчувствал му в страданията, сам го ръководил към този ден.

Ние честваме паметта на двамата апостоли и техните страдания в един ден, защото, ако и да са пострадали по различно време, по дух и по близост на своите страдания те са едно. Петър предварил, а Павел скоро го последвал. Този, който преди се казвал Савел, а след това Павел, претворил в свое лице гордостта в смирение, както показва и името му (Paulus), т.е. „малък, незначителен“. Какво е прочее апостол Павел? Питайте го, той сам ще ви отговори: „Аз съм най-малкият от апостолите… а повече от всички тях се потрудих – ала не аз, а Божията благодат, която е с мене“ (1Кор. 15: 9, 10).

И тъй, братя, празнувайки днес паметта на светите апостоли Петър и Павел и си припомняме славните им страдания, да обикнем истинската им вяра, светия им живот, да обикнем тяхната невинност, мъченичество и чистотата на вярата им. Като обикнем тези високи качества и подражаваме на великите им дела „като образец за подражание“ (2Сол. 3: 9), да добием и ние онова вечно блаженство, което е приготвено за всички светии. Пътят на нашия живот беше преди по-тежък, по-трънлив, по-мъчен, но „имайки такъв облак свидетели около нас“ (Евр. 12: 1), които са минали вече по него, той стана за нас и по-лек, и по-гладък, и по-лесен за минаване.

Пръв мина по него Самият „Началник и Извършител на вярата“ Господ Иисус Христос (Евр. 12: 2). Последваха Го неустрашимите Му апостоли, след това мъчениците, отроците, жените, девиците и многобройния сонм от свидетели. Кой обаче действаше в тях и им помагаше на този път? – Този, Който е казал: „Без Мен не можете да вършите нищо“ (Иoaн. 15: 5).

Блаж. Агустин, Еп. Ипонтски

Източник

ХХ Международен фестивал „Св. Богородица – Достойно есть“, Поморие – Заключителен концерт и закриване (фоторепортаж от 9 юни)

Снимка

 

По време на Заключителния концерт кметът на Поморие Иван Алексиев връчи на всички участници цветя, грамоти и кристални плакети с фестивалния символ. А музикалният и организационният директор – г-жа Таня Никлева и г-жа Йорданка Туджарова, удостоиха диригентите с дипломи за стойностното участие на ръководените от тях формации и със записи от участията им на електронен носител.

Накрая кметът благодари отново на всички участници, на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит и на всички допринесли фестивалът да го има. Пожела им творчески успехи и отправи покана за участие и в следващия 21-ви фестивал „Достойно есть“.

Юбилейният ХХ Международен фестивал на православната музика завърши с „Многолетствие“.

Анула Христова

10.06.2024_11:01 | Източник: Българска патриаршия 10.06.2024 03:03 |
Автор: Синодално издателство

На празника Преполовение беше почетена и паметта на св. пророк Йеремия

Снимка

 

По повод паметта на св. пророк Йеремия, на 29 май (сряда), Преполовение на празника Възкресение Христово, в столичния храм „Св. пророк Йеремия“, кв. „Военна рампа“, бе отслужена архиерейска св. Литургия. Храмовият празник, който Православната църква отбелязва всяка година на 1 май, тази година поради съвпадането му със Страстната седмица тържествено бе отпразнуван в днешния ден.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол, бе отслужена архиерейска Златоустова св. Литургия, възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. С него съслужиха архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, иконом Петър Калчев, предстоятел на тържествуващия храм, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп. Църковните песнопения бяха молитвено изпълнени от г-н Даниел Кутлев и г-н Симеон Симеонов.

Златоустовата св. Литургия беше почетена от вярващи енориаши, дошли да се помолят за спасение на душите си.

В края на празничното богослужение епископ Поликарп произнесе проповед, като говори върху евангелското четиво за празника Преполовение и истината, която се разкрива в категоричните думи на Христос: „който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода”, както и припомни житието на св. пророк Йеремия, който е живял 600 г. преди Христа и е предсказал Рождеството на Господ Иисус Христос.

Владиката приветства богомолците от името на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий.

От името на всички поздрав към Негово Преосвещенство произнесе отец Петър Калчев. Той подари на владиката букет с красиви цветя.

За всички беше приготвена постна празнична трапеза.

Текст: Андрей Касабов
Снимки: Димитър Цонков

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК


30.05.2024_08:37 | Източник: Българска патриаршия 29.05.2024 21:13 |
Автор: Софийска митрополия

 

Слово на св. Григорий Богослов за Неделя Кръстопоклонна

Имахме нужда от Въплътен Бог, Бог, който да бъде умъртвен, за да можем ние да живеем. Ние бяхме умъртвени заедно с Него, за да можем да бъдем очистени; възкръснахме с Него, защото бяхме умъртвени с Него; бяхме прославени с Него, защото възкръснахме с Него. Наистина много са чудесата от онова време: Бог разпнат; слънцето помръкна и отново се разпали; тъй като беше подобаващо творението да страда със своя Творец; завесата се раздра; Кръвта и Водата се проляха от Неговата страна; едното като от човек, другото като над човек; скалите се срутват в името на Скалата; мъртвите възкръсват като обещание за окончателното Възкресение на всички хора; Знаменията при Гроба и които следват погребението, които никой не може достойно да пoчете; и въпреки това нито едно от тях не е равно на Чудото на моето спасение. Няколко капки Кръв сътворяват наново целия свят и стават за всички хора това, което е сирището за млякото, събирайки ни заедно и сплотявайки ни в единство.

Синаксар за Неделя Кръстопоклонна

В този ден, в третата Неделя на Великия пост, празнуваме поклонението на Честния и Животворящ Кръст поради следната причина. Тъй като по време на 40-дневния пост и ние по някакъв начин се разпъваме, умъртвявайки страстите, и чувстваме мъка, унивайки и изнемогвайки, то затова и се полага пред нас Честния и Животворящ Кръст, който ни носи прохлада и ни укрепва, като ни напомня за страданията на нашия Господ Иисус Христос и така ни утешава: защото, ако нашият Бог се разпна заради нас, то колко повече на нас подобава да полагаме усилия заради Него — Кръстът облекчава нашите трудове със спомена за скърбите на Господа. Защото както нашият Спасител, възкачвайки Се на Кръста, Се прослави чрез унижението и огорчението, така и на нас подобава да правим, че да се прославим с Него, ако някога претърпим нещо печално и скръбно. Иначе казано, както изминалите дълъг и труден път уморени пътници, намирайки някъде сенчесто дърво, си отдъхват, присядайки под него, и със свежи сили продължават напред, така и сега, във времето на поста, по пътя на скърбите и подвига, по средата му, светите отци са поставили източващото живот дърво на Кръста, което ни дава облекчение и прохлада, и нас – уморените прави силни и способни за по-нататъшен труд. Или както при приближаването на царя, отначало носят неговите знамена и скиптри, а после и самият той пристига, радвайки се на победата, и поданиците се веселят заедно с него, така и Господ наш Иисус Христос, желаейки да яви окончателната победа над смъртта и със слава да дойде в деня на Възкресението, първо ни изпраща Своя скиптър, царското знаме — Животворящия Кръст, който ни изпълва с много радост и утешение и ни приготвя подобаващо да приемем и колкото можем да вместим Самия Цар и радостно да Го възхвалим като Победител.

Установено е това в средната седмица, по средата на Светата Четиридесетница – защото тя е подобна на горчив извор заради нашето съкрушение и настоящата мъка и печал, които ни носи поста. Затова както в средата на този извор божественият Мойсей хвърли дървото и го направи сладък — така и Бог, превел ни през духовното Червено море и избавил ни от духовния фараон, чрез Животворящото Дърво на Честния и Животворящ Кръст услажда горчивината на 40-дневния пост и ни утешава, както пребиваващите в пустинята, докато не ни възведе чрез Своето Възкресение към горния Йерусалим. Или доколкото Кръстът се нарича и е Дърво на живота, а това дърво е посадено посред рая — Едем, съобразно с това и божествените отци посадиха Кръстното Дърво посред Светата Четиридесетница, едновременно напомняйки с това Адамовото сластолюбие, и заедно с това полученото чрез Дървото избавление, защото вкусвайки от него, ние повече не умираме, но напротив, оживяваме.

С неговата Сила, Христе Боже, опази ни от изкушенията на лукавия, сподоби ни радостно да преминем 40-дневния път на поста, да се поклоним на божествените Ти страдания и на живоносното Ти Възкресение и помилуй ни, защото само Ти си благ и Човеколюбец. Амин.

Източник

Светоотечески откъс за Неделя на св. Григорий Палама

Преди Христос всички споделяхме проклятието на предците и осъждането се изсипваше върху всички ни от единия наш праотец сякаш извиращо от корена на цялото човечество и беше общия жребии на нашата природа. Действията на всеки един човек получаваха или укор или възхвала от Бога, но никой не можеше да направи нищо за споделеното проклятие и осъждане или за злото наследство, което му е било предадено и което чрез него ще премине към наследниците му.

Но Христос дойде, освобождавайки човешката природа и промени общото проклятие в обща благословия. Той възприе нашата виновна природа от Пречистата Дева и я обедини, нова и без примеса на старото семе, с Неговата Божествена Личност. Той я направил неопетнена и праведна, за да може всичките Негови духовни наследници да останат извън проклятието на предците и осъждане им. Как така? Той споделя Своята благодат с всекиго като личност и всеки получава опрощение за греховете си от Него. Защото Той не получи от нас човешка ипостас, а възприемайки природата ни я обнови, обединявайки я в своята ипостас. Неговата воля беше да спаси всички напълно и заради нас Той свел небесата и дошъл долу. Когато чрез Своите дела, думи и страдания Той показа пътя към спасението Той отиде отново на небето, изтегляйки с Него онези, които му вярвали. Неговата цел беше да даде съвършено изкупление не само на природата, която Той придобил от нас в неразлъчно единство, а и на всеки един от повярвалите в Него. Това Той направи и продължава да прави, помирявайки всеки един от нас чрез Себе Си към Отца, довеждайки всеки към послушания, като лекува нашето непослушание.

С тази цел Той установил Светото Кръщение и ни даде спасителни закони. Той проповядваше покаяние и сподели Своето Собствено Тяло и Кръв с нас. Защото не само човешката природа като цяло, но и всеки вярващ като личност [ипостас] бива кръстен, управлява живота си чрез свещените заповеди и става причастник на Хляба, който обожествява и на Чашата. Чрез това Христос оправдава всеки един от нас лично и ни върна към послушание на Небесния Отец. Той възобнови човешката природа, която Той взе от нас, чрез онова, което Той направи и страда в Неговата ипостас, обединена с нашата природа, Той я яви като осветена, оправдана и във всичко покорна на Отца…

Както цялата човешка природа била в Адама – така е и с Христос. Всички, които са получили битие от земния Адам са се върнали към земята и са били сведени, за съжаление, в Хадес. Но според апостола, чрез небесния Адам ние сме били повикани към небесати и направени достойни за славата и благодатта им. Тайно за сега, защото пише „

вашият живот е скрит с Христа в Бога“. Но „кога се яви Христос“ при неговото явяване и пришествие „тогава и вие ще се явите с Него в слава“ (Кол. 3:3). Какво има предвид под „всички“? Всички, които са получили осиновението в Христос чрез Духа и са доказали чрез делата им, че са Негови духовни деца.

Св. Григорий Палама, Проповед 5 (PG 151:62)