Дисертация за колизиите в Устава на БПЦ беше защитена в Богословския факултет на СУ

Снимка

На 15 март в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя публичната защита на дисертацията на ставроф. ик. Михаил Михайлов на тема: „Уставът на БПЦ-БП: практика, приложение и колизии с другите източници на църковно право“. Научен ръководител на работата е проф. дбн Дилян Николчев.
 
На защитата присъстваха деканът на Богословския факултет на СУ доц. Ивайло Найденов, преподаватели от факултета, гости.
 
Председател на научното жури беше проф. дбн Емил Трайчев. Рецензенти бяха проф. д-р о. Иван Иванов и проф. д-р Веселин Вучков, а свои становища представиха доц. д-р Мариян Стоядинов, доц. д-р Павлин Събев и проф. дбн Емил Трайчев.

Снимка

ащитата започна с представяне на дисертационната работа от страна на о. Михаил Михайлов, който отбеляза, че събитията от последните седмици у нас, свързани с неуспешните опити за неканонични промени в Устава, са доказателство за актуалността на темата на дисертацията и потвърждават изводите от нея. „Станахме свидетели на противоуставно поведение от страна на висшата църковна йерархия“, посочи о. Михаил и отбеляза, че затова е важно църковното право и по-конкретно Уставът на БПЦ да се познава и да се спазва.

Научният труд на дисертанта включва 491 стандартни печатни страници и съдържа: съкращения, предговор, увод, пет глави, заключение, приложения и библиография (общо 129 заглавия на използвани трудове). В дисертационното съчинение е приложен научен апарат, състоящ се от 321 бележки под линия.

Снимка

О. Михайлов отбеляза, че църковното право е естествена пресечна точка на научните му интереси, свързани едновременно с богословската и юридическата наука, но е и логичен резултат от опита и наблюденията, събрани при прякото му и непосредствено участие в организацията на църковния живот, „съчетани със съпоставката между практиката и църковноправната доктрина“.

В първата глава, озаглавена „Уставът на БПЦ-БП като източник на правото“, в пет раздела (след кратко въведение и общи бележки) са разгледани основните положения и характеристики на УБПЦ-БП, както и неговата структура и съдържание. В тази глава са представени уставните изисквания, свързани с образователния ценз на лицата, включени в органите на църковна власт.

Снимка

В петте раздела на втора глава – „Централни органи на църковната власт в БПЦ“ – е отделено място за основните принципи на църковното право и тяхното отражение в църковния ни статут. Съответствието на тези принципи с конкретните уставни разпоредби се проследяват при представянето на централните органи на църковната власт в поместната ни православна църква във връзка с тяхното конституиране, състав и правомощия. Анализирани са и църковноправните норми, свързани с Църковния събор, патриаршеския институт, Св. Синод и Върховния църковен съвет.

Третата глава, носеща заглавието „Местни органи на църковната власт в БПЦ“, съдържа четири раздела, в които са разгледани въпросите за служението на епархийския митрополит в БПЦ, съставът и компетенцията на Епархийския съвет и юридическият статут и функциите на църковното настоятелство.

Снимка

Необходимостта от контрол за спазване на правилата и законосъобразното функциониране на организационната система налага и изследването на нормативната уредба, свързана с църковния съд, на който са посветени петте раздела на четвърта глава „Църковният съд – регламентация, дейност и предизвикателства“. Тук е подчертана необходимостта от църковно правосъдие, разгледани са въпросите за състава и ведомството на църковните съдилища, посочват се правилата за църковното съдопроизводство, както и за реализацията на дисциплинарната и имуществената отговорност според УБПЦ-БП.

Особена практическа важност има и маркирането на констатираните неточности, празноти и противоречия на уставните норми, църковноадминистративните актове и действия на органите и членовете на БПЦ, несъответстващи на каноничните принципи и нарушаващи общото църковно право. Тези въпроси намират място в петата глава, именувана „Непълноти в УБПЦ-БП и колизии с други източници на църковно право“.

В последната глава от дисертацията са отразени някои колизии и празноти в поместното ни църковно законодателство. Особен акцент е поставен върху липсата на брачно и семейно право като църковноправен институт. Обръща се внимание и на неизпълнените задължения за изготвянето на регистър за имотите на БПЦ и правилник за методологията на отчисленията от продажба на църковни свещи, във връзка с което ще се направят конкретни предложения.

Дисертацията завършва със Заключение. В дисертационния труд са включени три Приложения, представляващи таблица с изискванията на всички актуални и отменени църковни регламенти, свързани с образователния ценз, Проект за Правилник за дейността на Епархийски съвет и Проект за Регистър на църковните имоти.

В края на представянето на дисертацията си о. Михаил Михайлов изрази благодарност на тези, които са му помогнали в работата по изследването, които са го вдъхновявали, подкрепяли, критикували, за да бъде завършен този труд. Благодари на научния си ръководител, който го е насочвал „с вещина и без чиято неоценима помощ тази дисертация нямаше да е налице“.

Снимка

Проф. Николчев изрази удовлетворение от работата на своя докторант и посочи, че това е първи такъв завършен труд по въпросите на Устава на БПЦ, а о. Михаил е направил много задълбочено изследване на въпроса. Използвал е много литература, но е направил и свои анализи и интерпретации на Устава на БПЦ, отбеляза проф. Николчев, и подчерта отново актуалността на дисертационния труд, който без съмнение е със сериозен научен принос. Той изрази надежда, че когато бъде издадено това изследване, то ще стане „част от настолните книги на нашите митрополити“. В заключение проф. Николчев обобщи, че областта на каноничното право е „инфарктна“, но ще дойде ден, когато всички ще се убедят, че не в силата е Бог, а в правдата“.

Рецензентите на дисертацията единодушно посочиха сериозния научен принос на изследването на о. Михаил Михайлов както за богословието, така и за каноничното право. Многократно беше посочено, че трудът е забележително интердисциплинарно съчинение.

Рецензентите отбелязаха дълбочината и всестранността на изследването и отличните познания на докторанта в областта на богословието и в областта на правото. Според тях „това се дължи, разбира се, и на образователните му степени в двете научни сфери, както и на практическия му опит“.

Накрая научното жури единодушно гласува положителна оценка и присъждане на кандидата на образователната и научна степен „доктор“.

Михаил Михайлов е роден на 21 януари 1975 г. в гр. Михайловград (днес Монтана). През 1994 г. завършва Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, а през 2000 г. – Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. придобива магистърска степен в Юридическия факултет при ВТУ „Св. Кирил и Методий“, а в края на с. г. придобива юридическа правоспособност в Министерство на правосъдието. Зачислен е като докторант в катедра „Практическо богословие“ през 2019 г. От 2021 г., след спечелен конкурс, е назначен за асистент в катедра „Практическо богословие“ в Богословски факултет на СУ. Ръкоположен е за свещеник на 21 ноември 1997 г. От 1 декември 1997 г. до 14 юни 1999 г. изпълнява длъжността ефимерий при академичния параклис на Богословския факултет на СУ. От 15 юни 1999 г. до 1 юли 2001 г. служи като ефимерий в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София. На 2 юли 2001 г. преминава на служение в Старозагорска епархия, а от 1 януари 2002 г. до 30 юни 2018 г. е секретар на Старозагорска митрополия. От 1 юли 2018 г. е назначен за председател на храм „Св. апостол Йоан Богослов“ в София, а от 1 март 2020 г. е енорийски свещеник в храм „Св. вмчк Димитрий“ в столицата.

Ствроф. ик. Михаил Михайлов с членове на научното жури:

Снимка

Снимки: Елена Дюлгерова

20.03.2024_13:39 | Източник: Двери на Православието 19.03.2024 |
Автор: Двери на Православието

Слово за Неделя Месопустна

Един мистик от Германия, в една от своите поеми казва: „Аз съм, колкото Бог е велик, Бог е толкова малък, колкото съм аз.“

Ако само можем да помним това, а затова съда е не само момент, в който сме изправени пред опасността от осъждане; в самата идея за съда има нещо велико и вдъхновяващо. Ние няма да бъдем съдени по нашите човешки правила на поведение и благоприличие. Ние ще бъдем съдени по мерилото на Бога, а то е любов: не любов усетена, нито пък емоционална любов, а любов изживяна и изпълнена. Фактът, че ще бъдем съдени, че наистина всички ще сме съдени непрестанно над всичко означава, че отвъд нашата нищета се разкрива величието ни. И притчата, която чухме днес може да бъде разгледана по същия начин: човеците са съдени от Христос в тази притча въз основа на тяхната човечност. Били ли са тези хора човеци или не? Познали ли са как да обичат в сърцето си първо, но също и на дело, в техните дела, защото, както св. Йоан казва, „Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е“ (1 Йоан 4:20). Няма любов към Бога, ако не е изразена във всеки момент от нашите взаимоотношения хората, с всеки един човек. … И ако, по време на тази седмица намерим къде принадлежим, ние ще открием както недостатъците си, така и величието на нашето призвание; ако се помирим с онези, които са ни длъжници, то тогава, когато дойде времето да прощаваме, когато и друг стигне до същото откритие, ще можем с радост да дадем мир и прошка от отговорност и от творческата радост на покаянието.

Митр. Антоний Сурожски

Из Житие на св. Потит Сердикийски

Случи се в онези дни едно дете – св. Потит, който се роди и прекарадетството си
в град Сердика, да се изпълни с Дух Свети. Баща му, който се каз-ваше Хилас, се опита да го принуди да принесе жертва на идолите и на лъжливи те богове, на които всички принасяха жертви. Но св. Потит отказа и твърдо муотговори: „Напразно си хабиш думите, татко, като ме каниш да принеса жертвана демоните”. … Св. Потит сусмивка му отговори: „Татко, нелепи думи говориш: Нашият Господ Иисус Христос,Който е изкупител на душите ни, той Сам ще даде необходимите сили на Свояслуга. Не знаеш ли, че в името Господне Давид се изправи срещу Голиат с камък, а със собствения му меч отсече главата му? Затова, татко,повярвай в Господа Иисус Христа и ще се спасиш. Защото вашите богове санищо и никой от тях никога не е спасявал, нито е побеждавал. Твоите богове щегорят във вечния огън и той няма да отстъпи от тях. Защото (напразно) някой
обича статуи от бронз и мрамор, които, като паднат на земята, не могат да сеизправят, но се разпадат като прах; нито говорят, защото са неми като змии.Който страда в името Господне, лъв и змей ще тъпче (Пс. 90:13)”. Баща му Хилас с възхита гледаше
сина си и като падна по лице на земята, въз-кликна: „Наистина, Бог е с моя син Потит! И тежко на мене, грешния! Нека дакажат, че синът ми е по-мъдър от мен”.Веднага след това св. Потит беше взет на облак в небето и оставен на място,наречо Епир. Тогава св. Потит, като падна на колене, започна да се моли: „Божена ангелите и архангелите, Боже мой, чуй ме, чуй грешния Твой слуга …

понеже греховете ми се преумножиха. Дай на моя баща разум, за даразбере, че Ти единствен си Господ, че не трябва да отдава слава на дявола, ноизпрати над него Своя Дух Свети, за да признае Тебе и никога да не се разделя смен, защото той е мой родител”. И веднага на св. Потит се яви ангел Господени му каза: „Твоята молитва беше чута: Бог е с теб и когато и да Го призовеш,Господ е готов да помогне. Но знай, че дяволът, който е съблазнител на душите,е готов да се сражава с теб и да те убеди с много измамни думи, като твърди,че е самият Христос. Затова не му се покланяй, а кажи: „Ако наистина си Христос, коленичи с мен и се моли”. И ще видиш, че петите му не могат да докоснатземята”. Като каза това, ангелът го напусна. Тогава св. Потит, като се молеше,каза: „Помилуй ме, Боже, и се смили, защото душата ми се уповава на Тебе”. Ието, дяволът застана пред него и му каза: „Ето ме, дойдох Потите, защо мъчишдушата си? Отиди в бащиния си дом и пирувай”. Свети Потит му отвърна:„Няма да съблазниш раба Христов”. А дяволът каза: „Не виждаш ли, че аз съмХристос, смилих се над сълзите ти и дойдох при тебе?”. Св. Потит отвърна:

„Ако си Христос, нека се помолим”. Но като погледна петите му, видя, чене докосват земята. Тогава св. Потит се смири в молитвата си и каза: „ГосподиИисусе Христе, премахни това беззаконие от мене, да не би да възтържествуваи да се подиграе с Твоя раб”. Тогава дяволът, като разбра, че не може да съ-блазни светеца, се озлоби още повече. Св. Потит, като видя, че дяволът губиувереност, му каза: „Отстъпи, враже, защото няма да убедиш раба Христов. Нокакто Господ ти заповяда: отстъпи и се поклони на Господа, Твоя Бог, защототи бе наредено да служиш само на Него”. И веднага дяволът промени лика си иприе формата на разярен бик, дишащ огън, и изкрещя и удари срещу Христовиявоин. Тогава св. Потит се осени с кръстния знак, който дяволът не можеше дапонесе. Дяволът се разяри още повече, като викаше: „О, св. Потите, пусни ме;защо ме върза? Изгарям”. Св. Потит му отвърна: „Закълни се в кръста, който тесвърза, че никога няма да притесняваш християните, и аз ще те пусна”. Дяволътпросъска: „Кълна ти се в този кръст, с който съм свързан, че вече няма да сесражавам с теб”. И освободен, посрамен си отиде, като каза: „Ох, едно дете мепобеди! Колко срамно! … “

Превод: Венцислав Каравълчев; Източник

Молитва за новата година

Владико Господи Боже наш, извор на живота и безсмъртието, създател на всички видими и невидими твари! Ти положи времената и годините в Твоя власт и с премъдрия и всеблагия Твой промисъл управляваш всичко. Милостиво приеми тая наша благодарност и молба от нас, Твоите недостойни раби, в Твоя небесен жертвеник и добросърдечно ни помилвай.

Благодарим Ти за Твоите щедрости, които прояви към нас през миналото време на нашия живот и те молим, премилосърдни Господи, благослови настъпващата година с Твоята благост и с благодатта на Твоето човеколюбие. Отвърни от нас всеки Твой гняв заради нашите грехове. Не си спомняй и прости на нас и на всички Твои люде безбройните наши беззакония и всичките ни волни и неволни прегрешения, които сторихме през изтеклата година. Не ни въздавай според нашите дела, но спомни си за нас с благост и милосърдие. Прогони от нас всички душевредни страсти и гибелни навици и насади божествения Твой страх в сърцата ни, за да изпълняваме всички Твои заповеди. Обнови правия дух в нашите сърца. Укрепи ни в православната вяра и направи да успяваме във вършенето на добри дела. Прекрати всички ереси, секти и отстъпничества, като насадиш навсякъде правоверие и благочестие. Обърни всички отстъпили от правата вяра да познаят Твоята истина и ги присъедини към Твоята света православна Църква, която утвърди, разшири и умири во веки.

Избави и през настъпващата година нашето Отечество, всеки наш град и село и всички страни от зли обстоятелства, от глад, мор, земетръс, потоп, градушка, огън, меч, нападение на друговерци, от междуособни войни и от всякакви смъртоносни рани, болести, скърби и беди. Премахни от нашата страна всички вражди, безредия и междуособни войни. Дай на всички ни мир, твърда и нелицемерна любов, благоустройство, добродотелен, безгрешен и дългоденствен живот със здраве и с успех във всяко добро. Прати ни своевременни дъждове – ранни и късни, роса плодоносна, умерени и благоразтворени ветрове, животворна слънчева топлина и изобилни земни плодове.

Дай, щедродарителю Боже, на всички нас и на всеки благопотребния дар: запази вярата, закрепи Отечеството, умири света, утеши скърбящите, изцери болните, повдигни падналите, възвърни в пътя на истината и спасението заблудените, подкрепи трудещите се, вразуми невежите и закриляй сираците и вдовиците.
Сподоби ни винаги – на Тебе, безначалния Отец, с Твоя единороден син и с пресветия и животворящ Твой Дух, в едно същество славения Бог, да принасяме благодарност и да възпяваме Твоето пресвято име: слава на Тебе, Боже, Благодетелю наш, във вечни векове. Амин!

Св. Григорий Палама за Преображение Господне

За силата на Божия Дух, чрез Когото Царството Божие се разкрива, Господа предсказал: “
Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си.“ (Мат. 16:28) Навсякъде и по всеки начин Царят ще присъства, навсякъде ще бъде Царството Му, тъй като пришествието на Царството Му не означава преминаването от едно място към друго, а по-скоро откровението на силата му в Божествения Дух. Затова е казано, че е „дошло в сила“ (1 Сол. 1:5). И тази сила не се проявява просто на обикновени хора, а на онези, които стоят с Господа, тоест, онези, които са потвърдили вярата си в Него както Петър, Яков и Йоан, а и най-вече онези, които са свободни от нашето естествена низост. Тогава, и именно затова, Бог разкрива Себе Си на планината, от една страна слизайки от висините, а от друга – издигайки ни от дълбочината на нашата низост, тъй като Стоящият отвъд всичко приема смъртна природа. Със сигурност такова разкритие надмогва най-крайните граници на способността на ума да разбере, но е разкрито в силата на Божествения Дух.

Така Светлината на Преображението на Господа не е нещо, което изведнъж започва да е, а после изчезва, нито е подчинена на сетивата, въпреки че е съзерцавана с телесни очи за кратко на върха на планината. Но посветените в Тайнството [учениците] на Господа в този момент преминали отвъд проста плът в дух, чрез преобразяването на сетивата, извършено вътре в тях от Духа, и по такъв начин те съзряли, доколкото Божествения Дух позволил, блаженството да видят неизказаната Светлина.

Онези, които не разбират това противоречат и настояват, че избраните между Апостолите видели Светлината на Преображението на Господа със плътски и тварни сетива, а с това се опитват да понижат до тварно естество не само тази Светлина, Царството и Слава Божия, но и Силата на Божествения Дух, чрез Когото е благо да се разкриват Божествените Тайни. По всяка вероятно такива хора не са чули думите на Апостол Павел: „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“. А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии (1 Кор. 2:9-10).

Дори и лицето на Мойсел било осветено от неговото общение с Бога. Нима не знаете, че Мойсей бил преобразен, когато се качил на планината, където видял Славата Божия? Но той не направил сам това, а по-скоро претърпял преображението. Нашия господ Иисус Христос, обаче, имал тази Светлина в Себе Си. Той всъщност нямал нужда молитва, за да свети плътта му с Божествената Светлина, но това е било, за да покаже откъде слиза тази Светлина на Божиите светии и как да бъде съзерцавана. Защото е писано, че дори светиите „ще блеснат като слънце в царството на Отца си“ (Maт. 13:43), тоест, че съвсем са пронизани от Божествена Светлина, докато съзерцават Христа, божествено и неописуемо просиявайки Неговата Светлина, произлизаща от Неговата Божествена природа. На Таворската Планина тя е била проявена също и в неговата Плът, заради ипостасното единство. Четвъртия Вселенски Събор в Халкидон определил единството на двете Христови природи, божествена и човешка, като “неслитно, неизменно, неразделно, неразлъчно.”

Ние вярваме, че при Преображението Той проявил не някаква друга светлина, а единствено онази, която била скрита под Неговата телесна външност. Тази Светлина била Светлината на Божествената Природа и, като такава, е била Нетварна и Божествена. По същия начин и в ученията на Отците, Иисус Христос бил преобразен на планината, не взимайки за Себе Си нещо ново, нито бивайки преобразен в нещо, което преди не Е бил. По-скоро е било, за да покаже на учениците Си това, което Той вече Е, разкривайки техните очи и извеждайки ги от слепота към прозрение. Защото нима не виждате, че очи, които виждат естествени неща са слепи за такава Светлина?

Така тази Светлина не е сетивна светлина и онези, които я съзерцават не правят това с телесните си очи, а по-скоро са изменени чрез силата на Божествения Дух. Те били преобразени и само по този начин видели да се случва Преображението посред самото убеждение за нашето тление, но вместо това с обóжението, чрез единението със Словото Божие вместо това тление.

-Св. Григорий Палама, Проповед 18

Почина ставрофорен иконом Николай Танев от столичния храм „Покров Богородичен“

Снимка

 
Софийска света митрополия с прискърбие съобщава, че днес, на 27 юли, ставрофорен иконом Николай Танев се престави в Господа на 62-годишна възраст.

Отец Николай бе дългогодишен свещенослужител и предстоятел на столичния храм „Покров Богородичен“.

Ставрофорен иконом Николай Петров Танев е роден на 14 декември 1960 г. в гр. Своге.

Основно и начално образование придобива в гр. Своге. Завършва средно духовно образование в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ – гара Черепиш, а през 1989 г. и висше богословско образование в Духовната академия „Св. Климент Охридски”.

Ръкоположен е от Левкийския епископ Партений – за дякон на 19 май 1981 г., а за свещеник на 25 май 1981 година.

С офикията „протойерей“ е отличен на 1 октомври 1995 г. от Крупнишки епископ Натанаил, с офикията „иконом“ на 21 ноември 2001 г. от Знеполски епископ Николай и с офикията „ставрофорен иконом“ на 1 октомври 2018 г. от Белоградчишки епископ Поликарп.

Веднага след ръкоположението му е назначен на енорийско служение при храма „Покров Богородичен”, гр. София, с кратко прекъсване за половин година – от месец юли до месец декември 1989 г., като е изпратен на енорийско служение в столичния храм „Св. Троица”, кв. „Разсадника“. От 01.01.1990 г. до последния си ден е председател на църковното настоятелство при столичния храм „Покров Богородичен”, където развива голяма и разнообразна енорийска дейност.

Има две деца – дъщеря Анна и син – протойерей Васил, служещ в столичния храм „Св. София”.

Опелото на ставрофорен иконом Николай Танев ще бъде извършено на 30 юли 2023 г. (нeделя) от 12:00 ч. в столичния храм „Покров Богородичен“, ул. „Георги Д. Зографина“ № 2.

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!

28.07.2023_00:22 | Източник: Българска патриаршия 27.07.2023 15:05 |
Автор: Софийска митрополия