Акатист на Всички Светии

Кондак 1

На избраните угодници Божии, на всички светии, просияли от века по целия свят и приели венците на славата в Небесата, принасяме похвално пение. Като имате голямо дръзновение пред Господа, освободете ни от всякакви беди, та хвалебно да ви призовем: радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.

Икос 1

Ангелският събор, намален поради падението на гордите ангели, но възпълван от вас, всички светии, светло тържествува в деня на вашата памет, и цялата вселена свиква за духовно веселие. Подражавайки на ангелите, ние с радост ви зовем:

Радвайте се, светии, от века предузнати от Бога и определени за слава небесна; радвайте се, от всички родове, места и времена избрани за служение на Господа.

Радвайте се вие, които с подвизи на благочестие оправдахте своето избиране; радвайте се, понеже с примера на вашите добри дела ни показвате правия път към Небето.

Радвайте се, вие, които преди писания Божи закон, по закона на съвестта праведно живяхте; радвайте се, вие, които под сянката на закона живота си благочестиво завършихте.

Радвайте се, вие, които в новата благодат светло просияхте с добродетели; радвайте се, задето в тези последни времена Богу благоугодихте и награда с първите получихте.

Радвайте се вие, които от земните скърби преминахте в небесния покой; радвайте се вие, които се удостоихте със съзерцание на неизразимата слава Божия.

Радвайте се, вие, които с безплътните ликове непрестанно възхвалявате Пресветата Троица; радвайте се, че винаги Я молите за всички, които ви почитат.

Радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.

Кондак 2

Православната Христова Църква, виждайки многочислените ликове на светиите, които като прекрасни райски цветя я украсяват, светло почита тяхната памет и величае Пречистата Божия Майка заедно с Родения от нея Христос Бог, като Му пее хвалебна песен: Алилуя.

Икос 2

Свети угодници Божии, изпросете от Господа просвещение за нашия разум, та отхвърляйки земните пристрастия, да възнесем сърцата и мислите си към наследените от вас и обещани на нас райски селения, и да ви пеем радостно:

Радвайте се, старозаветни праотци и патриарси, родоначалници по плът на Христа, Сина Божий; радвайте се, понеже с Божието благословение вашите родове се преумножиха като звезди небесни.

Радвайте се, вие, които сред мрака на древното беззаконие вашата права вяра в истинския Бог съхранихте; радвайте се, вие, които с надежда очаквахте обещания Изкупител.

Радвайте се, защото от вашия пламък възсия пре-светлата свещ – Богородица Мария; радвайте се, защото от нея се роди Победителят на смъртта и ада.

Радвайте се вие, които чрез вярата в идващия Христос спасение приехте; радвайте се, че така вместо древното проклятие, благословение получихте.

Радвайте се, вие, които и в ада Христовото пришествие очаквахте; радвайте се, вие, които от адските мъки бяхте от Него избавени.

Радвайте се вие, които на небесата със слава бяхте възведени; радвайте се, затова че заедно с ангелските ликове във вечните обители на небесния Отец бяхте поселени.

Радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.

Кондак 3

Осенени със силата на Всевишния, о светии, вие дръзновено се опълчихте против началствата и властите на поднебесната злоба и побеждавайки техните коварства, добре завършихте всички ваши добри начинания, като възпявахте всесилния Човеколюбец Бог: Алилуя.

 Икос 3

Свети пророци, като имате преславни обители в дома на небесния Отец и се просвещавате от вечно-съществуващата светлина на Божието лице, вие наистина се наслаждавате на неизказано блаженство заедно с всички светии; а ние, земните, желаейки да бъдем също нему причастни, ви възпяваме така:

Радвайте се, свети пророци, още преди раждането си от Бога избрани; радвайте се, вие, които вярно се потрудихте за Него преди Христовото въплъщение.

Радвайте се, вие, които още от младенческа възраст с благодатта на Светия Дух бяхте осветени; радвайте се, вие, пратени от Господа да вразумявате заблудените синове Израилеви.

Радвайте се, вие, които предвъзвестихте славното Христово раждане от Девата; радвайте се, звезди, предхождащи пришествието на истинското Слънце.

Радвайте се, дръзновени изобличители на законопрестъпните царе Израилеви; радвайте се, вие, които всяко човешко беззаконие с меча на словото Божие безпощадно посякохте.

Радвайте се, верни раби Господни, всяка Негова заповед изпълнили; радвайте се, неустрашими вестители на истината пред властите.

Радвайте се, вие, които много скърби в света претърпяхте; радвайте се, задето с всички избраници тържествувате на небесата във вечна слава.

Радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.

Кондак 4

Като се избавихте от житейските бури вие, светии, преминахте в небесния покой, на места злачни и прохладни, там където са потоците на неизказаната сладост, нетленната храна на Божията слава, пеенето и гласът на празнуващите; там и вие тържествувате заедно с всички ангелски сили, пеейки на Бога: Алилуя.

Икос 4

Око не е видяло, ухо не е чуло и сърцето човешко не е познало радостите и сладостите, на които вие сега се наслаждавате, свети апостоли; затова и ние благоговейно ви пеем:

Радвайте се, свети апостоли, които заедно с Предтечата Йоан сте най-близки Христови приятели; радвайте се, вие, които след Пресветата Дева Мария стоите първи пред престола на Светата Троица.

Радвайте се, възвестители пред света на тайнството на нашето изкупление; радвайте се, вие, които със светлината на Христовата вяра потъналите в мрак люде просветихте.

Радвайте се, вие, които семето на словото Божие в човешките сърца посяхте; радвайте се, вие, които жънете плодовете на вашите трудове в небесната градина.

Радвайте се, свети отци, които на седемте Вселенски Събора изповеданието на православната вяра утвърдихте; радвайте се, че бурята на еретическото нечестие укротихте.

Радвайте се, вие, които догматите на православната вяра ни изяснихте; радвайте се, че и до сега с вашето учение ограждате Църквата Христова от ереси и разколи.

Радвайте се, свети йерарси, които със слово и живот просияхте; радвайте се, че заедно с вашите чеда сега в незалязващата светлина обитавате.

Радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.

Кондак 5

Изкупени чрез пролятата Твоя божествена Кръв, Спасителю, всички светии, които вярно Ти послужиха на земята, сега сияят на звездното небе като пресветли звезди и всички нас, които плаваме в морето на страстния живот, наставляват на правия път, водещ към небесното Отечество; за това с радост благодарно пеем на Бога: Алилуя.

Икос 5

Виждайки, че в този свят всичко е суетно, напразно и тленно, вие свети мъченици, се потрудихте да благоугодите на предвечния Бог и чрез претърпяване на страшните мъчения да измените тленното в нетленно, за което и се сподобихте да предстоите пред страшния престол на Владиката във вечна слава; там не забравяйте и нас, които честваме вашата памет и ви пеем така:

Радвайте се, свети страстотерпци, които с кръвта си запечатахте вашата права вяра в Христа; радвайте се, понеже не се изплашихте от тия, които убиват тялото, но душата не могат да убият.

Радвайте се, вие, които претърпяхте страшни мъчения; радвайте се, вие, които явихте върху себе си образа на Христовите страдания.

Радвайте се, победители на свирепостта на лютите мъчители; радвайте се, понеже през огън и вода преминахте и във вечния покой влязохте.

Радвайте се, изповедници и свещеномъщеници, пострадали за благочестието и почитанието на светите икони; радвайте се, преподобномъченици, които с Бога в молитва беседвахте и чрез страданията си дявола победихте.

Радвайте се, вие, които за славата и честта на Небесния Цар мъжествено воювахте; радвайте се, понеже победна почест от Христа на небето приехте.

Радвайте се, защото велика благодат от Господа получихте; радвайте се, вие, които за слава Божия много и различни чудеса на земята извършвате.

Радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.

Кондак 6

Християнските родове проповядват вашата слава, о всички светии; вие станахте плодороден рай, насаден посред Църквата и имащ за Дърво на живота самия Господ; като вкусихте от Него райските сладости, вие презряхте всичко преходно на този свят и радостно влязохте в небесната градина, пеейки: Алилуя.

Икос 6

Правоверието и добродетелите на преподобните отци сияят като слънце над целия свят и просвещават мрачния път на земния живот за нас, та да не се заблудим в пустинята на греха и душепагубните ереси; затова с похвала ги възпяваме:

Радвайте се, преподобни отци, които заради Божията любов света и онова, що е от него, доброволно оставихте; радвайте се, преподобни майки, които с духовни подвизи денем и нощем живота си изпълнихте.

Радвайте се, пустинници, които в пещери и планини заедно със зверовете живяхте; радвайте се, постници, които в глад и жажда този временен живот прекарахте.

Радвайте се, стълпници, които заради небесното Царство мраз и зной претърпяхте; радвайте се, затворници, които в тишината на сърцето Бога потърсихте.

Радвайте се, девственици, които съхранихте целомъдрието си и непорочния Агнец Христос последвахте; радвайте се, послушници, които Христовото смирение придобихте.

Радвайте се, вие, които в общежитийните обители с взаимна братска любов ангелски поживяхте; радвайте се, мъдри и кротки наставници на монасите.

Радвайте се, всички трудолюбци, които съвършенството на добродетелите придобихте; радвайте се, вие, които в покоя на своя Господ влязохте.

Радвайте се, вси светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.

Кондак 7

Всеблагият Господ, желаейки да яви пред света, че не напразно се трудят всички, които Му благоугаждат, но че голяма награда им е приготвена в Царството небесно, прослави събора на Своите свети угодници, които по различен начин Му послужиха на земята, та и ние, като възжелаем техния живот, в очакване на вечната слава да Му пеем: Алилуя.

Икос 7

“Който вярва в Мене, макар и да умре, жив ще бъде” – рече Господ. За вас, всички светии, особено подхождат тези Господни думи; защото вие, макар и да умряхте по плът на земята, но с душите си сте винаги живи в горните селения, извършвайки много и неизказани чудеса в света и с горещото си застъпничество помагате на нас, които ви пеем така:

Радвайте се, че разсъждавайки за небесното с вашия ум истинния Бог познахте; радвайте се, че вашата права вяра в Светата Троица непорочна опазихте.

Радвайте се, вие, които Христа Сина Божи за истински Бог и истински Човек изповядвахте; радвайте се, че без съмнение вярвахте в Неговите спасителни страдания.

Радвайте се, вие, които с православието си като звезди сияете; радвайте се, вие, които с праведността си като феникс процъфтявате.

Радвайте се, че по плът живяхте на земята, но с ума си обитавахте на небесата; радвайте се, че чрез временната смърт към безкрайния живот преминахте.

Радвайте се, вие, които по тесния евангелски път вървяхте; радвайте се, че през тесните врата в Царството небесно достигнахте.

Радвайте се, наследници на вечните блага; радвайте се, горещи застъпници пред Бога за нашето спасение.

Радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.

Кондак 8

Като съзерцаваме с духовните си очи небесната страна, в която след земните си трудове почиват всички светии, ние, земните и облечените в плът, макар да не можем да постигнем тамошното блаженство, но го предусещаме чрез вярата и го предвкусваме в сърцата, пеейки на Бога, Който е дивен в Своите светии: Алилуя.

Икос 8

Като знаеш броя на звездите, на които си дал имена, Вседържителю Господи, Ти сам знаеш по име и всички, които са Ти благоугодили. А ние, бидейки творения на Твоята ръка, както не можем да преброим песъчинките на морския пясък, така не можем и да споменем по име всички светии, затова само най-великите сред Твоите раби, благоугодили Ти от началото на света, ще назовем, казвайки така:

Радвайте се, Адаме и Ево, праотци на целия род човешки; радвайте се, Авеле и Сите, първи в света любители на благочестието.

Радвайте се, Ное, втори родоначалник на нашия род, и Аврааме, приемник на Божия завет; радвайте се, Мойсее Боговидецо и Аароне, първи старозаветен свещенико.

Радвайте се, Енох и Илия, които не вкусихте смъртта по плът, но бяхте взети на небето; радвайте се, Исая, Давиде и Данииле, съзерцатели на тайните на Бога Вседържителя.

Радвайте се, Йоакиме и Анно, родители на Пресвета Дева Мария, Майката на Христа, нашия Бог; радвайте се, Петре, Павле, Йакове и Йоане, най-избрани апостоли Христови.

Радвайте се, светители Николай, Василий, Григорий, Йоан и Атанасий, непоколебими стълбове на Църквата Христова; радвайте се, преподобни Антоний, Пахомий, Евтимий, Иларионе, Сава и Йоане Рилски Чудотворче, на монасите велики наставници.

Радвайте се, Георги, Димитре, Евстратий и Пантелеймоне, велики Христови мъченици; радвайте се, Варвара, Ирина, Параскева, Екатерина и всички жени-мъченици, които със своята кръв тържеството на вярата възвеличихте.

Радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.

Кондак 9

Всички Твои светии, Господи, като подражават на ангелския чин, непрестанно славят Твоето пресвято Име на небесата, пеейки: „Свят, свят, свят!”; а заедно с тях, на земята, ние грешните с тленни уста зовем: Алилуя.

Икос 9

Лъжовно мъдруващите ритори не могат да кажат как вие, всички светии, бидейки подобострастни нам човеци, останахте непобедени от страстите, побеждавайки с мъжеството си безплътните врагове. А ние, прославяйки укрепилия ви Господ, възхваляваме вашата доблест и с умиление зовем:

Радвайте се, светии, от все сърце и душа Господа възлюбили; радвайте се, вие, които заради Неговата любов своя живот не пощадихте.

Радвайте се, победители на света и на дявола, който го владее; радвайте се, вие, които всички мрежи на древната змия като паяжина разкъсахте.

Радвайте се, вие, които под крепката ръка на всеблагия Божи Промисъл се смирихте; радвайте се, вие, които покорихте волята си на волята на Небесния Отец.

Радвайте се, вие, които в душите и телата си Господа прославихте; радвайте се, вие, които във всичките си дела Го възвеличихте.

Радвайте се вие, които устремявахте ръцете си към вършенето на добри дела; радвайте се, вие, които насочвахте стъпките си по правия път.

Радвайте се вие, които не привързахте сърца към земните богатства и наслади; радвайте се вие, които винаги мислехте за небесните блага и вечното веселие.

Радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.

Кондак 10

Като вървяхте в правия път на спасението и се поучавахте в съдбите на правдата Божия, о светии, вие станахте като доброплодни дървета край водни извори и принесохте на Бога плода на вашите добродетели, всеки в своето време. А сега в горния Едем, наслаждавайки се на неизказаното блаженство, спомнете си и за нас, вашите чеда, които възхваляваме отеческата ваша грижа за нашето спасение, пеейки Богу: Алилуя.

  Икос 10

Твърда стена против вражето лице сте вие, всички светии, и горещи молитвеници пред Христа за целия християнски род. Затова ние, които винаги предпазвате от стрелите на невидимия враг, радостно зовем:

Радвайте се, вие, които за човешкия род сте велико украшение; радвайте се, вие, които по време на земното странстване за нас сте вечна радост и утешение.

Радвайте се, вие, които в борбата с враговете на нашето спасение сте силни наши помощници; радвайте се, вие, които с вашите молитви от меча на Божия гняв ни защитавате.

Радвайте се вие, които сами бяхте изкушавани и на нас в изкушенията помагате; радвайте се вие, които на покаянието на нас грешните много се радвате.

Радвайте се, вие, които в различни места и времена праведно живяхте; радвайте се, вие, които макар и да съгрешихте, но с истинско покаяние и сълзи сквернотата на греха умихте.

Радвайте се, вие, които от Адам дори до днес с надежда за вечния живот умирате; радвайте се, вие, които от Изток и от Запад дойдохте и в лоното Авраамово влязохте.

Радвайте се, защото вашият събор с нови заселници от земята винаги се умножава; радвайте се, защото мястото на падналите духове в ангелския събор от вас се възпълва.

Радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.

Кондак 11

Нашите похвални песни, дори безброй да бяха, няма да стигнат, за да се прославят вашите добродетели, о светии, затова на нас немощните повече подобава да възлюбим безмълвието; но за да не се окажем лениви и неблагодарни за получените заради вас милости и благодеяния Божии, възпяваме прославилия ви Владика: Алилуя.

Икос 11

О, светии, вие сте светилници на незалязващата светлина, които заедно с ангелските чинове в молитва за нас постоянно горите пред Престола на Пресветата Троица и насочвате по светлия път на спасението ония, които ви зоват така:

Радвайте се, светилници на невеществения огън; радвайте се, обитатели на жилищата на Небесния Отец.

Радвайте се, гроздове от лозето Христово; радвайте се, благоуханни цветя от рая.

Радвайте се, реки от жива вода, които в духовната жажда ни напоявате; радвайте се, дъждоносни облаци, които в зноя на изкушенията ни разхлаждате.

Радвайте се, духовни ветрове, които зимата на унинието от сърцата ни прогонвате; радвайте се, сладкопойни славеи, които духовната пролет на вечното блаженство ни възвестявате.

Радвайте се, духовни планини, които към небето ни въздигате; радвайте се, лъчи на духовното Слънце, които Неговата милост над нас изливате.

Радвайте се, добри кормчии, които от греховното потъване ни спасявате; радвайте се, верни пътеводители, които в небесното отечество ни водите.

Радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.

Кондак 12

Благодатта, дадена ви от Бога, като въздаяние за многото ви добродетели, кой от родените на земята може да прослави, о светии? Защото както не можем да изчерпим капка по капка морето, така и вашите чудни дела и даряваните ни от вас благодеяния не ще да изброим. Затова с радост извършваме славното ви тържество и всички зовем към действащия във вас Господ: Алилуя.

  Икос 12

Възпявайки Те, Владико Вседържителю, ние всички възхваляваме Твоето пресвято Име, защото от началото на света в различни времена Ти яви приснопаметните Твои светии, които само на Теб – Единия прославян в Троица Бог благоугодиха и по чиито молитви избавяш от всички злини онези, които зоват към тях:

Радвайте се, свети Божи угодници, заедно с най-святата от всички твари Приснодева Мария; радвайте се и вие, безплътни ангели, пазители на рода човешки.

Радвайте се, свети царе и князе, които на земята благочестиво царувахте и Небесното Царство наследихте; радвайте се, добри градоначалници, които се удостоихте в небесния Град да обитавате.

Радвайте се, справедливи земни съдии, които от Небесния Съдия оправдание и милост получихте; радвайте се, ревностни пастири на словесните овци, от Пастиреначалника Христа похвалени и прославени.

Радвайте се, праведни земеделци, които в простота на сърцето и в кротост Богу послужихте; радвайте се, търпеливи странници, които небесното Отечество достигнахте.

Радвайте се, юродиви, които подигравки и укори заради

Христа претърпяхте; радвайте се, безсребърници, които даром давахте изцеления на болните и на Небесата награда приехте.

Радвайте се, съпрузи и съпруги от всяка възраст и звание угодили Богу, защото вие сте едно в Господа и душите ви са в ръцете Божии; радвайте се, защото в бъдещия век заедно с душите ви и телата ви на вечната слава причастни ще бъдат.

Радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.

Кондак 13

О, всеблажени угодници Божии, всички светии, приели наследството на вечните блага! Приемете това наше хвалебно пение и чрез вашите приятни на Бога молитви изпросете за нас прошка на греховете и избавяне от вечните мъки, та заедно с вас в небесното наше Отечество да пеем Богу: Алилуя.

(Този кондак се чете три пъти и след това  икос 1 и кондак 1)

Молитва

О, преблажени угодници Божии, всички светии, които предстоите пред Престола на Пресветата Троица и се наслаждавате на неизказано блаженство! Ето сега, в деня на вашето общо тържество, милостиво погледнете към нас, вашите по-малки братя, които ви поднасят това хвалебно пение и чрез вашето застъпничество просят милост и опрощаване на греховете от преблагия Господ: защото знаем, наистина знаем, че всичко, каквото поискате, да изпросите от Него можете. Затова смирено ви молим: молете милостивия Владика да ни дари с духа на вашата ревност в опазването на Неговите свети заповеди, та тръгвайки по вашите стъпки да можем в добродетелен живот и без порок да преминем земното поприще и в покаяние да достигнем преславните райски селения, и там заедно с вас да прославяме Отца и Сина и Светия Дух, во веки веков, амин.

Изтончик

Житие на св. Георги Софийски Най-нови

Свети Георги бил син на благочестиви родители. Неговият баща Йоан и майка му Мария били сред най-знатните хора в град Средец. Георги бил дарен на родителите си от Бога, в отговор на техните горещи молитви, тъй като до преклонна възраст те нямали деца, подобно на Авраам и Сара в древност. По тази причина Йоан и Мария усърдно се молили на Господа, на Неговата Пречиста Майка и на светия великомъченик Георги Кападокийски. Те всеки ден ходели в църквата, която била посветена на този Божи угодник, раздавали милостиня и горещо молели Господа да ги освободи от тяхното безплодие. И Господ не презрял молитвите им, но в тяхната старост дарил утробите им с рожба от мъжки пол. Йоан и Мария донесли младенеца в храма на свети великомъченик Георги и го кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух, като в светото Кръщение му дали името Георги.

Детето било възпитавано в страх Божий. Георги се научил да чете и скоро толкова добре изучил Свещеното Писание, че превъзхождал със знанията си всички свои връстници. Като пораснал и станал юноша, той твърде много заприличал – с красотата на лицето си и със своето целомъдрие – на древния Йосиф.

В това време България се владеела от турците. Когато Георги станал на двадесет и пет години (в това време родителите му вече били починали), турците започнали да се опитват да го привлекат към своето нечестие. Те му говорели:

– Георги! Остави християнството и приеми нашата вяра. Приеми Божия пратеник Мохамед и нашия закон.

При това турците насила слагали на неговата честна глава чалма, каквато те обичайно носели и с която влизали в своите молитвени домове. Но светият им отговарял така:

– Не подобава на нас, християните, да подражаваме на вашите нечестиви обичаи и да носим на главите си чалми. Не ни подобава на нас да се отричаме от Христа, истинния Бог, Твореца на небето и земята, и да се лишаваме от плодовете на светото Кръщение. Кажете ми: мога ли аз да вярвам на Мохамед, който не е бил изпратен нито от Бога, нито от Божиите пророци, нито пък от Божиите апостоли, а е бил само един военачалник, и то военачалник на сатанинския полк, който издига знамената на дявола? Ето, дори и вие самите не знаете в какво вярвате. Самите вие сте отстъпили от истинския път.

Изобличавайки така турците, свети Георги започнал дръзновено да изповядва Христа като истински Бог, Създател и Творец на всичко съществуващо – видимо и невидимо, земно и небесно.

А след това, като заплюл в лицето нечестивците и ги нарекъл безбожници, светият хвърлил чалмата на земята и започнал да я тъпче с нозете си, говорейки сам на себе си:

– О, Георги! Защо се бавиш? Христос те призовава при Себе Си!

Турците, като се разгневили, хванали светеца и нанасяйки му жесток побой и обсипвайки го с ругатни, го повлекли към техния съдия. Изправили го пред съдията и му казали:

– Ето тоя хули и се подиграва с нашата вяра.

А съдията, поразен от красотата на лицето му и от неговия мъжествен вид, отначало се опитал да го прелъсти с обещания:

– Ако се отречеш от Иисуса Христа, Когото вие наричате Син Божий, и ако се подчиниш на заповедта на самодържеца Селим и изпълниш неговата воля (защото на този Селим много царства се подчиняват), ти ще получиш за това много дарове и всевъзможни почести от нашия цар и ще бъдеш поставен за началник на всички воеводи във великия град Средец.

Но Христовият мъченик отново изповядал Господ Иисус Христос и изобличил турската вяра пред многочислената тълпа, която се била събрала. Тогава мъчителят се разярил и наредил безмилостно да бият светията с тояги. Георги бил мъчен жестоко, така че цялата му плът била разкъсана от тоягите, а от многобройните му рани обилно се леела кръв. Но без да обръща внимание на това, той не показал ни най-малко намерение да се подчини на нечестивата царска повеля.

Тогава съдията заповядал да режат кожата му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му, а плътта му се топяла, както восъкът се топи от огъня. Но Христовият мъченик доблестно понасял страданията, призовавайки и изповядвайки името на Господа Иисуса Христа.

След това мъчителят заповядал на войниците да развеждат мъченика из града, при което да бият барабани и да крещят:

– Не хули Божия пратеник Мохамед и не се подигравай с мюсюлманската вяра, която той ни предаде!

А светията се молел на Христа Господа и увещавал турците да повярват в Христа.

След това нечестивците натрупали голяма клада насред града, като възнамерявали да изгорят светеца. Христовият мъченик Георги бил заведен на мястото, приготвено за неговото изгаряне.

Но изнемогвайки от раните си, той паднал на земята, без да може да издаде глас, само устните му се движели, призовавайки помощта на Господа. А турците, като взели светията, още жив, го хвърлили в огъня. Така завършил своя страдалчески подвиг Христовият мъченик Георги. Нечестивците изгорили в огъня и много кучета, та християните да не могат да разпознаят мощите на мъченика. Но Бог прославил Своя угодник: внезапно върху това място се спуснал облак, загърмяло, засвяткали светкавици и се излял проливен дъжд, който загасил огъня, така че от кладата не излизал вече и дим. Турците, изплашени от това толкова дивно чудо, се разбягали. А дъждът продължил да вали до падането на нощта.

Когато настъпила нощта, над мястото, където било изгорено честното тяло на мъченика, се явила огромна ярка светлина, която озарявала всичко наоколо. Тогава протойереят на съборната църква, посветена на свети великомъченик Георги Кападокийски, се отправил заедно с останалите християни при съдиите и като им дал пари, измолил тяхното разрешение да вземе честните мощи на светия мъченик и да ги погребе, според християнските обреди. След като съдиите дали съгласието си, свещеникът отишъл при митрополит Иеремия и му разказал всичко за светия мъченик. Митрополитът, бързо и с голяма вяра, съпроводен от целия свещен клир и от много христолюбиви човеци, с псалмопения и със запалени свещи и кандила, се отправил към мощите на светия мъченик. Като разровили пепелта на мястото, над което сияела светлината, християните намерили честните мощи на светия мъченик Георги Нови, които били останали незасегнати от огъня. В същото време костите на кучетата се били превърнали в пепел.

По местата, където Христовият мъченик бил развеждай из града и където била капала неговата кръв, през нощта се явявала светлина, подобна на светлината от запалена свещ; и това било видяно от всички християни.

Като взел честните мощи, митрополитът ги положил в ковчег в храма на свети великомъченик Георги Кападокийски. Там, по Божията благодат, те подавали изцеление на всички, които с вяра пристъпвали към тях. Днес не е известно къде се намират те.

А Христовият мъченик Георги пострадал в българския град Средец, където бил и израснал и възпитан. Мъченическия си подвиг той приел в 7022 година от сътворението на света, а от Рождението на Бог Слово – 1514/30 година, в 26-ия ден на месец май, в царуването на Владетеля на всички – нашия Господ Иисус Христос, Когото славим, заедно с Отца и Светия Дух, во веки. Амин.

Източник: Жития на българските светии от Левкийски епископ Партений, том първи. Синодално издателство, София, 1974.

Житие на свети свещеномъченик Патрикий, епископ Пруски и тримата презвитери: Акакий, Меандър и Полиен

Тези свещеномъченици пострадали за Христовата вяра през времето на император Юлиан Отстъпник (361–363 г.) в гр. Пруса, наричан още Бруса (във Витиния, Мала Азия). Царският наместник Юний, управител на Витиния, който дошъл на лечение в Бруса, където имало прочути горещи минерални води, довел тези християни – духовни лица при горещите води и запитал Патрикий. – Кой е създал тия лековити води, ако не нашите богове Ескулап и други, на които ние се кланяме? Свети Патрикий отговорил: – Ваши богове са демоните, а тия води, както и всичко друго, е създал Христос, нашият Господ и Бог. Тогава наместникът го запитал: – А дали твоят Христос би те спасил, ако аз те хвърля в тая вряла вода? Светителят отговорил: – Ако иска, Той може да ме запази цял и невредим, макар аз да желая в тая вряла вода да се освободя от тоя временен живот, за да живея вечно с Христа. Но нека бъде върху мене Неговата свята воля, без която ни косъм не пада от главата на човека! Като чул това наместникът заповядал да хвърлят Патрикий във врялата вода. Горещи капки се пръснали по всички страни и попарили мнозина от присъствуващите, но светителят Божи, който пребивавал в постоянна молитва, останал невредим, като да е стоял в хладка вода.

Виждайки това, наместникът се вбесил от ярост и срам и заповядал да отсекат със секира главите на епископ Патрикий и тримата негови свещеници. Незлобивите Христови последователи се помолили и навели главите си под секирата на палача и един след друг преминали в блаженото безсмъртие на небесните селения, в които има „много жилища“ (Йоан 14:2) за всички, които са възлюбили явяването на нашия Господ и Спасител Иисус Христос (2Тим. 4:8).

Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Житие на св. Епифаний, еп. Кипърски

Св. Епифаний, който се прославил със своя живот, ученост и чудеса, бил син на беден еврейски земеделец във Финикия. Той от детство останал без баща, и майка му с труда си издържала двете си деца – син и дъщеря. Живеели в голяма бедност, случвали се дни, когато нямали дори хляб.

Веднъж майката на Епифаний пратила сина си в близкия град да продаде магарето, понеже нямало с какво да си купят хлаб. Добичето било твърде упорито и негодно за работа. Момчето повело магарето на пазара и скоро дошъл един евреин, който пожелал да го купи. Като видял, че Епифаний е негов сънародник той му казал:

– Ние с тебе се покланяме на един и същ Бог, Който обича справедливостта и истината, затова не трябва да ощетяваме никого. Да оценим твоето добиче по истинската му цена, за да не би, измамвайки се един друг, да прогневим Бога!

Момчето отговорило:

– Аз няма да ти продам магарето, защото не го бива за работа. Майка ми от нужда ме прати да го продам, понеже нямаше какво да ядем. Но щом ти ми говориш, че е грешно заради печалба да се ощетява ближния, то аз няма да ти го продам, понеже се боя от Бога и не ти желая зло.

Евреинът бил поразен от ума и честността на момчето, дал му пари за хляб и Епифаний се отправил за дома си заедно с добичето.

На връщане го срещнал човек, който също така искал да купи магарето, но Епифаний отказал да го прададе, като му обяснил – защо. В това време магарето започнало да рита и хвърлило момчето, което се ударило. Непознатият го дигнал и му оказал помощ, като го прекръстил и молитвено призовал името на Иисуса Христа.

– Кой е тоя Иисус Христос, Когото ти призоваваш? – запитало момчето.

– Син Божи, Когото разпнали евреите – отговорил непознатият.

Епифаний като чул, че евреите разпнали Сина Божи, не посмял да каже че сам е евреин, и тръгнал за дома си, като мислел за Разпнатия Христос и желаел да узнае повече за Него.

Сиромашията на семейството му още повече се усилила. Майката била принудена да продаде нивата си и търсела някъде да нареди сина си да учи на занаят, когато изведнъж им дошла неочаквана помощ. Един богат еврейски законоучител на име Трифон, се съжалил над тяхната сиромашия, помогнал им и взел при себе си Епифаний. Той го обикнал и започнал да го учи.

Момчето, което било разсъдливо и умно, скоро придобило големи знания по закона и Библията. Трифон го осиновил и го направил наследник на целия си имот. Майката на Епифаний по това време се поминала. Той взел сестра си при себе си и те живеели заедно в доволство и благоденствие.

Станало нужда Епифаний да отде в село, за да прегледа останалото му наследство. По същия път вървял един инок на име Лукиан, който пишел книги, и с парите, получени от продажбата им, хранел просяците. Епифаний влязъл в разговор с него и те тръгнали заедно, когато неочаквано ги срещнал просяк, който паднал в нозете на Лукиан и извикал: „Смили се над мене, човече Божи! Ето вече три дни не съм ял нищо!“ Лукиан нямал пари, но снел горната си дреха и я дал на просяка, като му казал: „Продай тази дреха и си купи хляб!“

Епифаний се чудел на милосърдието на инока и изведнъж се удостоил с чудно видение: той видял, че от небето слиза към Лукиан светла, бяла дреха. Епифаний паднал пред нозете на инока, като го молел да му каже от каква вяра е. Лукиан разбрал, че благодат свише се е докоснала до душата на младия момък и че Господ го призовава. Той почнал да му говори за Христа и му обяснил истините на християнската вяра.

Думите му дълбоко трогнали Епифаний. Той повярвал от цялото си сърце и помолил инока да дойде при него в къщи. Лукиан се съгласил и скоро Епифаний и сестра му повярвали и пожелали да се кръстят. Когато те чрез молитва и изучаване на християнския закон се приготвили да приемат светото тайнство Кръщение, епископът на тоя град един неделен ден ги повикал в църква, за да ги кръсти. По време на богослужението епископът погледнал случайно Епифаний и видял, че лицето му е озарено от необикновена светлина и че над главата му сияе венец. Той разбрал, че Божията благодат почива върху него.

Скоро след това Епифаний поверил сестра си на благочестиви жени и постъпил в манастир. С удивителна ревност тоя започнал да изучава Свещеното писание и скоро със своя строг и свят живот спечелил уважението на всички иноци. Бог му дал сила да прави чудеса и мнозина започнали да прибягват до неговата помощ и молитви. След като проживял доста дълго в манастира, Епифаний пожелал пустинен живот. Но славата на неговите чудеса, мъдрост и светост привлякла към него и в пустинята ревностни подвижници, които се заселили близо до него.

Епифаний се стараел да избягва славата и известността и често оставял мястото, където се бил прославил чрез някое чудо, и заминавал другаде, за да може в усамотение и безмълвие да се предаде на молитва. Но навсякъде се събирали при него ученици, понеже той бил твърда мъдър, с удивителна яснота обяснявал Свещеното писание и с поученията си обърнал много езичници към истинския Бог.

Епифаний бил на около 60 години, когато по чудесен начин бил възведен в сан епископ Кипъркси. Веднъж Епифаний говорел на свети Иларион Палестински за своето желание да живее в усамотение. Иларион му отговорил:

– Иди в град Саламин! Там трябва да живееш.

Но Епифаний предпочел да отиде в Аскалон и Газа, като се надявал там да заживее усамотено.

– Аз ти казвам – повторил Иларион, – иди в Саламин, там ти трябва да живееш!

Епифаний обаче на послушал съвета на стареца, а постъпил по собственото си желание. Отишъл на пристанището, където имало два кораба – единият трябвало да отиде в Саламин, а другият в Аскалон. Епифаний се качил на последния и тръгнал. Изведнъж се вдигнала страшна буря. Корабът дълго се носел по вълните и най-после бил изхвърлен на брега близо до Саламин.

В това време в Саламин ставал избор на епископ, на мястото на неотдавна умрелия. Там се събрали епископите от разни градове на острова и били в затруднение – кого да изберат. И поискали съвета на един свят старец, епископ Папий, когото всички уважавали за неговите добродетебли и за страданията му по време на последното гонение. Папий бил на повече от сто години. Той молил Бога да го научи и молитвата му била чута.

Епифаний, след като си поотпочинал малко в Саламин, се готвел да напусне града и с един свой ученик отишъл на пазара да си купи нещо за път. Той взел два хубави грозда и искал да заплати за тях, когато изведнъж около него тълпата взела да тича насам-нататък и да говори, че идат епископите. Епифаний погледнал: двама дякони водели под ръка почтения старец и подир тях вървели няколко епископи. А какво било учудването на Епифаний, кагото видял, че те идват направо към него и пред него спират!

– Чедо Епифание – нарекъл го старецът по име, – остави гроздовете и дойди с нас в църква!

Изуменият Епифаний тръгнал подир тях. В църква духовенството го посрещнало с думите:

– Бог те е пратил при нас! Бъди архиепископ на тоя град и на целия Кипърски остров!

Епифаний започнал да отказва и със сълзи молел епископите да изберат другиго. Тогава Папий му казал:

– Би трябвало да замълча за даденото ми откровение. Но понеже ти се отказваш, аз съм принуден да ти съобщя, че Господ те е избрал. Тези свети отци, епископите, в недоумението си кого да изберат, възложиха това на мене грешния. Аз дълго се молих и Господ насън ми каза: „Иди на пазара! Там ще видиш един инок да купува грозде: той да бъде тук епископ! Името му е Епифаний.“

След това Епифаний не могъл повече да се съпротивлява. Той бил ръкоположен за епископ и със своите добродетели и мъдрост заслужил любовта и уважението на паството си.

Не много време преди смъртта си Епифаний, вече обременен от годините, трябвало да отиде в Цариград. Там в това време императрица Евдоксия, съпруга на Аркадий, преследвала св. Йоан Златоуст. Тя се стараела да склони на своя страна епископ Епифаний, като му представяла Йоан за еретик. Епифаний я увещавал към милосърдие и кротост и не се съгласил да изпълни волята й. Йоан предсказал, че Епифаний няма да се върне в Кипър, а Епифаний предсказал, че Йоан няма да стигне до мястото на изгнанието си. Двете предсказания се изпълнили. Йоан бил върнат, без да стигне до определеното му място за изгнание, понеже императрицата се уплашила от народното вълнение. А Епифаний заболял на връщане и чувствайки, че болестта му е смъртна, повикал учениците си, които били с него на короба, дал им наставления, благословил ги и на третия ден с молитва починал в Господа на 115-годишна възраст. Известието за неговата смърт опечалило всички жители на острова.

Епифаний бил много учен, знаел пет езика – гръцки, латински, еврейски, египетски и сирски – и написал няколко духовни книги, между които „Изложение на ересите“ и „Тълкуване на библейските пророци“.

Източник: Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

Синаксар за Неделя на блудния син

В този ден празнуваме възвръщането на блудния син, което божествените отци са поставили в Триода на второ място по причина, че мнозина съзнават своите безбройни беззакония, живеейки от младини блудно, прекарвайки времето си празно, в пиянство и нечистота, и по такъв начин, падайки в пропастта на злото, изпадат в отчаяние, което е следствие от гордостта. Затова те съвсем не искат да се обърнат към поправяне, оправдавайки се с пленяването от злото, с което падат в още по-голямо зло.

Проявявайки към такива хора отеческо човеколюбие и желаейки да ги избавят от отчаянието, светите отци предлагат тук днешната притча след предишната – за митаря и фарисея, за да изтръгнат от корен тази страст у многото съгрешили блудници и да ги склонят отново към придобиването на добродетели, откривайки преблагото Божие милосърдие. Чрез тази притча се показва, че няма такива грехове, които да надминат човеколюбието на Бога.

И тъй двамата синове на човека, тоест на Богочовека Словото – това са праведните и грешните. Големият син е този, който винаги пребъдвал в изпълнение на Божиите заповеди и в Неговата благодат и никога не отстъпвал от Него. А по-малкият е оня, който възлюбвайки греха и чрез срамни дела отпаднал от пребиваване с Бога, поради греха се самолишил от Божието човеколюбие и заживял блудно. Той не опазил целомъдрието, послушал лукавия демон и поради сластолюбие се поробил на неговата воля, но не могъл да удовлетвори желанията си. Защото грехът, който разпалва привичката към временните наслаждения е ненаситен и Господ в притчата го уподобява на рожкови – храната на свинете, защото те в началото са сладки, а после стават горчиви като плевели; така е и с греха.

Накрая, идвайки на себе си, блудният син, погиващ от глада по добродетелите, се връща при Отца с думите: „Отче! Съгреших против небето и пред Тебе и вече не съм достоен да се нарека Твой син.” (Лк. 15, 8). Но Отец приема каещия се без укор, с отворени обятия, явявайки Божествената Си и отеческа любов. И му дава одежда, тоест Светото Кръщение, печат и пръстен — благодатта на Всесветия Дух, и добавя обуща, та отсега змиите и скорпионите да не нараняват нозете му, а напротив – той сам с тях да тъпче главите им. После Отец заради него с голяма радост заколва угоеното теле – Своя Единороден Син и му дава да се причасти с Неговата Плът и Кръв. И сякаш удивен на безкрайното милосърдие на Отца, големият брат изразява цялото си негодувание. Но Човеколюбецът и него привежда към безмълвие, като го кани с тихи, кротки и благосклонни слова, казвайки: „Ти винаги си с Мен и трябва да споделиш угощението Ми и да се радваш, че тоя Мой син преди бе мъртъв заради греха и оживя, разкайвайки се за безразсъдните дела. Загубен бе, отделяйки се от Мен заради греховния навик и бе намерен от Мен, Който пострадах за него по Своето милосърдие и го призовах по Своята милост.” (ср. Лк. 15, 31—32).

Тази притча е приложима и към еврейския народ и към нас. По тази причина тя е поставена тук от светите Отци, та както се каза по-рано, да отблъсне отчаянието и нерешителността да се започне добродетелния живот, поучавайки към покаяние и обръщане на съгрешилия, подобно на блудния син. Защото разкаянието е най-доброто оръжие и силна помощ против демонските стрели.

Христе Боже наш, по неизказаното Си човеколюбие помилуй ни. Амин.

Източник

Синаксар за Неделята на митаря и фарисея

Стих на Триода: Творче на небето и земята, Който приемаш от ангелите Трисветата песен, приеми и от човеците Трипеснеца.

Стих на митаря и фарисея: Който живее по фарисейски пребъдва далеч от Църквата, а Христос се приема чрез смирение.

В настоящия ден, с Божията помощ, започваме Постния Триод или Трипеснец, съставен от светите и богоносни отци, които вдъхновени от Светия Дух, оформили тази богослужебна книга от красиви духовни песнопения. Първи положил началото на Трипеснеца великият химнограф св. Козма Маюмски (†743 г.), който в чест на Светата и Живоначална Троица написал канони от по три песни за Великата и Свята Седмица на Христовите страдания, като е съчинил и кратък акростих съответно за всеки ден от тази Седмица. По негов образец и други свети отци, като св. Теодор (†826 г.) и  св. Йосиф (†830 г.) Студити, написали трипесенни канони за останалите седмици на Св. Четиридесетница, които първо влезли в практиката на Студийския манастир. Освен това, те съставили и подредили песни, които заимствали и от други книги на отците. И тъй като според Триода, неделята е първи, както и последен или осми ден на седмицата, те предписали първата песен на канона да се пее във втория ден от седмицата, сиреч понеделник. Втората песен се пее в третия ден – т.е. вторник, третата – в сряда, четвъртата – в четвъртък, петата – в петък, а шестата и седмата – в събота. Останалите осма и девета песни се пеят всеки ден и така през цялата седмица се пеят по три песни на утренното богослужение, с изключение на съботата, когато песните са четири, и неделята, когато се пее цял канон (без втора песен). В Триода има и служби, които съдържат канони не само от по три песни, но понеже повечето от тях са именно трипесенни, особено през Страстната седмица, затова книгата носи това наименование.

В Постният Триод са излети покайните сълзи, въздишките и сърдечното съкрушение на вдъхновени от Светия Дух боголюбци и богопросветени песнотворци, които съставили тази богата съкровищница на вярата и покаянието, извор на благодатни сили за богоугоден живот и спасение. Според премъдрия замисъл на светите наши отци, Постният Триод накратко излага всички Божии благодеяния към нас от самото начало. Той ни напомня за нашето сътворяване от Бога, за изгонването ни от рая поради отхвърлянето на заповедта, дадена ни за познание и вкусването на забранената храна и че това изгонване стана чрез завистта на древния злодей – змията и врагът, който бе свален поради гордост; напомня ни се как пребъдвахме далеч от райските блага, водени от дявола; и как Синът и Словото Божие пострада по Своето милосърдие, слизайки от небесата и вселявайки се в Девата, за да стане Човек заради нас и да ни покаже чрез живота Си възхождането към небето, преди всичко чрез смирението, и после чрез поста и отхвърлянето на злите помисли и чрез всички Свои дела; как Той пострада, възкръсна и пак възлезе на небето и изпрати Светия Дух на Своите ученици и апостоли и как всички те Го проповядваха като Син Божи и съвършен Бог; напомня ни се също, че на божествените апостоли съдейства благодатта на Светия Дух, чрез която от краищата на вселената са събрани всички светии, за да изпълнят горния свят, което е и замисълът на Твореца от самото начало.

Великият пост или Св. Четиридесетница се предхожда от три подготвителни седмици – на митаря и фарисея, на блудния син и на Страшния съд. Те са положени от светите Отци като подготвителни уроци за подбуждане към духовното усилие на поста и за отстраняване на нашите порочни навици.

В първата подготвителна неделя, която празнуваме днес, св. отци на Църквата ни предлагат за поука притчата за митаря и фарисея и наричат следващата седмица предварителна или встъпителна. Защото тези, които желаят да встъпят в телесна битка на бойното поле, първо получават от своите началници време преди битката, за да почистят и подготвят оръжията си, да устроят добре останалите си дела и така, отстранявайки от пътя си всички пречки, с усърдие да се устремят към подвига. Често преди битка те си разказват истории и притчи, за да подтикнат душите си към ревност, отблъсквайки леността, страха, унинието и всяко друго неподходящо чувство. Така и божествените отци предизвестяват за наближаващия пост като оръжие срещу демонските пълчища, за да очистим душите си от всяка страст и от отровата на злите дела, натрупана от дълго време. И тъй, нямайки още тези блага, нека се потрудим да ги придобием и въоръжавайки се както е потребно, да са подготвим за подвига на поста.

Първо оръжие сред добродетелите са покаянието и смирението, а пречка пред придобиването на великото смирение са гордостта и високомерието. Затова отците първо ни излагат настоящата достоверна притча от Евангелието, като ни поучават да отбягваме фарисейската гордост и надменност и да развием у себе си противоположните им добродетели, които притежаваше митарят – смирението и покаянието. Защото първата и най-голяма страст е гордостта и самопревъзнасянето, тъй като чрез нея дяволът падна от небето преди още да ги има звездите и бе хвърлен в тъмнината. Затова и нашият родоначалник Адам, вкусвайки от храната, бе изгонен от рая. Чрез този пример св. Отци ни учат да не се гордеем със своите достижения и да не се превъзнасяме над ближния, а да бъдем винаги смирени, защото Господ се противи на горделиви, а на смирени дава благодат. По-добре е съгрешаващият да се покае, отколкото добродетелният да се възгордява. Христос каза: “Митарят отиде у дома си оправдан повече, отколкото фарисея.” Тази притча разкрива, че никой не трябва да се възгордява, дори и да върши праведни дела, но следва да бъде винаги смирен и от сърце да се моли на Бога, защото макар и да пада в най-големи грехове, спасението му не е далеч.

По молитвите на всички твои светии – песнописци, Христе Боже, помилуй ни, амин.

Източник.