Негово Светейшество Българският патриарх Даниил присъства тази вечер, по покана на Н. Пр. посланика на САЩ у нас Кенет Мертен, на прием в Американското посолство, където се проведе тържество по повод предстоящия национален празник – Денят на независимостта.

Патриарх Даниил бе поздравен за своя избор и интронизация от Н. Пр. посланик Мертен, както и от множество общественици и политици, сред които и служебният министър-председател Димитър Главчев. На тържеството присъстваха високопоставени държавни служители, посланици и други.

03.07.2024_14:27 | Източник: Българска патриаршия 02.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия

Със спонтанни възгласи „Достоен!“ и бурни ръкопляскания посрещнаха Негово Светейшество новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит Даниил в Патриаршеския катедрален ставропигиален храм „Свети Александър Невски“. Камбаните на патриаршеската катедрала и на всички храмове и манастири в диоцеза на Българската православна църква биеха, радостно възвестявайки, че плеядата достойни предстоятели на Българската православна църква имат своя богодаруван наследник в лицето на Светейшия патриарх Даниил.

Още от предните дни катедралата беше подредена и украсена за отслужването на Чина на тържествената интронизация на Негово Светейшество. Официалните гости – представителите на сестрите Поместни православни църкви, представителите на държавната власт, на инославните и иноверни вероизповедания, на дипломатическия корпус, както и много миряни, бяха в очакване на пристигането на Светейшия Български патриарх. Последни своите места заеха държавният глава и главнокомандващ Българската армия президентът Румен Радев, придружен от своята съпруга, председателят на Народното събрание госпожа Рая Назарян и министър-председателят на служебното правителство г-н Димитър Главчев, както и Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей.

При тържественото си влизане Светейшият патриарх Даниил се възкачи на специален червен подиум в центъра на храма, облечен в червени архиерейски одежди, с архиерейска митра и архиерейски двойник. Като взе благословение от Негово Светейшество главният секретар на Светия Синод Преосвещеният Мелнишки епископ Герасим прочете от амвона Акта-изложение за станалия от Четвъртия патриаршески избирателен църковен събор, в който бе огласена пред цялото множество многовековната славна история на самостойната Българската православна църква от покръстването на българския народ до днешния важен за Българската православна църква – Българска патриаршия и цялото вселенско Православие ден.

След прочитането на Акта дяконите снеха от патриарх Даниил инсигнийте на митрополитското му достойнство – жезъл, митра, омофор, епитрахил, архиерейската му мантия, нагръдният кръст и енголпието и той застана пред Бога и пред своето паство като скромен монах.

След това започна тържественото му обличане в патриаршеските архиерейски одеяния и възлагането на патриаршеските му инсигнии, като неговите събратя митрополити от Светия Синод по старшинство донасяха от светия Олтар. Последна върху главата на Негово Светейшество бе възложена патриаршеската бяла епанокалимавка.

Последва произнасянето на специалните молитви от най-старшия член на Светия Синод митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф и на Негово Светейшество патриарх Даниил.

Светейшият патриарх Даниил осени с патриаршеското си благословение народа като се обръщаше в четирите посоки и при възгласи „Достоен!“ пое в ръцете си патриаршеския жезъл положен върху специално донесените за събитието мощи на свети патриарх Евтимий Търновски.

Последва Молебно последование по интронизирането на новоизбрания Български патриарх по време, на което двамата най-старши митрополити отведоха Светейшия Български патриарх към Патриаршеския трон. Преди да се възкачи на него и да заеме мястото си на славния престол на предстоятелите на Българската самостойна православна църква, патриарх Даниил се поклони и помоли пред мощите на стожерите на Православието по българските земи – св. Патриарх Евтимий Търновски, св. Йоан Рилски Чудотворец и честната глава на св. Климент Охридски.

Трикратно Патриарх Даниил бе поставян на патриаршески престол от Високопреосвещените митрополити, двама по двама по реда на старшинството им и трикратно се изправя и сяда отново при многократни възгласи: „Достоин! Достоин! Достоин!“

След като зае Патриаршеския си престол от името на Светия Синод на БПЦ-БП към новия предстоятел се обърна с напътствено слово Негово Високопреосвещенство на САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф, като старши митрополит на Светия Синод, като каза: „Патриаршеското служение е необичайно трудно и отговорно. По думите на свети апостол Павел „никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога“ (Евр. 5:4). Той ще иска отчет от всички нас как сме употребили дадените ни от Него таланти. „Имайки в себе си словото на живота …със страх и трепет вършете Вашето служение, защото Бог е Който прави… да действувате според благата Му воля“ (Филип. 2:16, 12, 13) и „близо е Господ към всички, които Го призовават“ (Пс. 144:18). И така, смирил се „под крепката ръка Божия“ (1 Петр. 5:6) и уповавайки се на щедрата помощ на Вседържителя, Вие ще можете достойно да изпълнявате това велико служение – „да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв“ (Деян. 20:28) със старание и отговорност, с грижа за нравственото просвещение на пасомите, като ги утвърждавате „във всяко слово и добро дело“ (2 Сол. 2:17) и призовавате да устройват живота си върху твърдата основа на Православието и ценностите, които то изповядва. Не слава и почести – те са бързопреходни – и, разбира се, не отдих и покой Ви очакват занапред, но всекидневно напрежение на силите, концентрация на волята и чувствата, сърдечна болка и безпокойство за тези наши съвременници, които още блуждаят по своите си пътища и, както слепец ходят пипнешком в тъмнина (вж. Второз. 28:19), тези, които още не са се обърнали към Бога и не са намерили покой за душите си. А такива са хиляди и хиляди, и всички те са наше паство и наша грижа, даже и в тези случаи, когато те самите не се считат за паство. Ние сме отговорни и за тях, защото Бог „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4). Носейки със смирение кръста на Първосветителското служение в това сложно време на конфликти и разделения, Вие трябва с „вяра, любов, търпение и кротост“ (1 Тим. 6:11) да наставлявате народа ни, като го призовавате да „се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него“ (Пс. 33:15)“. (Цялото слово може да прочетете тук)

От висотата на Патриаршеския си престол Светейшият патриарх Даниил произнесе Тронното си слово след което застанал пред Царските двери благослови със Светия Кръст църковното изпълнение. В словото си той каза: „Вярвам, че Господ, Който гледа на сърце и знае, че не съм се стремял към тази длъжност, като ме избра за това служение, Той ще ми бъде и помощник, защото Господ „възлага бреме, но и спасява“ (Пс. 67: 20) и защото Сам ни е казал, че без Него не можем да вършим нищо (Йоан 15:5), но и че е с нас „през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28: 20). В днешното объркано от умножаване на греховете ни време всички ние имаме нужда от живо и ясно свидетелство за Божието присъствие, милосърдие и любов към нас. Това ни задължава в предстоящето ни служение да бъдем подкрепа във вярата и живота по Бога на повереното ни духовно паство, в отстояване чистотата на Христовите вяра и благочестие, в насърчение по пътя към спасението. Затова, по наставлението на Апостола на народите, стремежът да се представя пред Бога „безукорен работник, който вярно преподава словото на истината“, (2 Тим. 2: 15) „с голямо постоянство в скърби, в нужди, в утеснение, (…) в скитания, в трудове, в бдения, в пости, с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, (…), при чест и безчестие, при укори и похвали,“, за да бъде „сърцето ни разширено“ (срв 2 Кор. 6: 4-11) за всички чеда на Българската ни православна църква ще продължи да бъде първостепенна задача за мен в личен план. Просветата в Православната вяра и благочестие ще бъде основна грижа в митрополитското ми служение в славната Софийска епархия, чийто престолен град носи името и е под покрова на Божията Премъдрост, и чийто епископски престол е прославен още от апостолско време, включително чрез служението на св. свмчк. Климент Римски и на много още знайни и незнайни светители през вековете.Следвайки примера на моите предшественици от най-ново време, приснопаметните Български патриарси Неофит, Максим и Кирил, ще се старая единството в Христа и братолюбното служение със събратята архиереи на Св. Синод, в дух на взаимно уважение и подкрепа при общата грижа за духовното ни паство да бъдат ръководните принципи в съвместното ни служение като предстоятел на Православната ни църква и Св. Синод, за да се слави „Бог чрез Господа в Духа Свети – Отец и Син и Дух Свети“ (34 Апостолско правило)“. (Цялото слово може да прочетете тук).

Приветствия към новоинтронизираният Светейши Български патриарх Даниил отправиха Негово Светейшество Вселенският патриарх Вартоломей (тук) и държавният глава Румен Радев (тук).

След тържествената интронизация на стълбището на ПКСХП „Св. Александър Невски“ Негово Светейшество патриарх Даниил и всички участници в тържеството се подредиха за паметна снимка.

03.07.2024_14:13 | Източник: Българска патриаршия 02.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия

Ваше Блаженство, Софийски митрополите и Патриарше на цяла България, господин Даниил

Ваши Блаженства и Преосвещенства, представители на поместните свети Божии църкви,

Други почитаеми братя архиереи,

Ваше Величество,

Ваше Превъзходителство, господин Президент,

Ваше Превъзходителство, госпожо Председател на Народното събрание,

Ваше Превъзходителство, господин Министър-председателю и други най-видни ръководители на страната,

Почитаеми представители на останалите християнски вероизповедания и религии,

Ваши Превъзходителства представители на дипломатическите мисии в страната,

Благоговейни клирици от всяка степен и преподобни монаси и монахини,

Възлюблени чеда на светата Православна църква в София и в цялата богоспасаема страна – България.

Трябва добродетелите да се насаждат ведно с вярата, а двете заедно да съграждат достойния човек. Защото правилните догмати украсяват живота, а чистотата на делата свидетелства за божествеността на вярата [1].

Днес, многообични и многопочитаеми в Христа Бога брате, господин Даниил, виждаме в лицето на Ваше Блаженство, който току-що бяхте избран с каноническо решение за Софийски митрополит и Патриарх на цяла България, да се осъществяват и потвърждават тези думи, които преди близо хиляда и двеста години е изрекъл към българския княз Борис-Михаил нашият предшественик Фотий Велики, понеже правотата на вярата е гаранция за красотата и благолепието на живота, а скъпоценният камък на божествените догмати и сиянието на благочестието възвестяват хубостта и истината на житието.

Облобизаваме и  прегръщаме Ваше Блаженство с дълбока любов и особена почит по случай избора Ви на първопрестолната катедра на Църквата в България като приемник на блаженопочиналия и приснопаметен Ваш предшественик – кроткия и тих патриарх Неофит, и с много надежда и благо очакване, със силен глас и трепетно сърце възгласяме: ДОСТОЕН!

Всички днес събрани „наедно”, както в горницата на светата Петдесетница, виждаме с ума на сърцето си огнените езици на Светия Дух – Утешителя, като още едно историческо явление в този знаменит момент. Ставаме и ние свидетели и продължители на свещената история на Църквата и добавяме по нещо малко към непрекъснатата последователност на вярата и потвърждаваме и ние, според силите си, неизменния завет на отците ни.

Разбира се, Източноправославната Църква не страда от синдрома на „историцизма“, тоест, от изчерпване на нейната актуална реалност и на нейната същност в едно маниакално зацикляне в случайни и отминали събития, защото историята никога не е била безоблачна. Тъкмо обратното, бихме казали открито, че тя е била неспокойна и изпълнена с множество вълнения. Отношенията, прочее, между нашата Константинополска света Велика Христова Църква с Вашата тук съ-избраница Църква, свети брате, понякога са били конфликтни и мъчителни. Въпреки това обаче историческото минало не може да бъде критерий за църковния живот, тъй като Църквата представлява есхатологична реалност, а не реалност от миналото. Разбира се, историята учи и който не се поучава от грешките и страстите от историческото минало, неизбежно ще претърпи последствия в бъдеще.

Църквата на Константинопол като обща майка-хранителка на всички православни църкви е вървяла, върви и – по Божията воля – ще върви винаги в историческия си живот с постоянна вярност към есхатологията, тъй като именно там се намира истината на нещата, без, разбира се, да изоставя особения си авторитет и да пренебрегва историята, тъй като в противен случай би изпаднала в един идеалистически начин на съществуване.

За съжаление днес някои православни братя разгръщат неоснователна полемика срещу същността на отговорностите на всеки един Константинополски архиепископ, който въплъщава жертвената природа на тези отговорности, както те са формулирани с действието на Всесветия Дух в неизменните канонични решения на светите Вселенски събори и както животът и вековната практика на Църквата са ги тълкували неотклонно.

Главното възражение на малодушните и неблагодарни към тяхната майка-благодетелка – Великата Христова църква, се концентрира в това, че първенствуващото място в жертвата и следователно в честта на Константинополския Архиепископ се е дължало на исторически дадености и състояния, безвъзвратно отминали (във времето) и следователно всички те днес имали само музейна и изследователска стойност, като нарочно и преднамерено пренебрегват факта, че тези отговорни привилегии (прерогативи) служат изключително на спасителната, сиреч на есхатологичната перспектива на Църквата, а не на някакви светски амбиции или властнически настроения.

Повтаряме настойчиво, дори и с риск да бъдем сметнати за банални, че отговорностите на Константинополската църква са установени от светите Вселенски събори, което ще рече: от Самия Всесвят Дух и от богоносните отци, които вслушвайки се в Неговите деликатни и боготворчески нашепвания са описали непоклатимия опит на Църквата.

Именно този животворен опит на Църквата ви носим днес вам, братя и чеда, участвайки лично във вашата радост, която е радост и тържество за целокупната Една, Света, Съборна и Апостолска Църква. За този опит свидетелстваме днес пред това свято събрание: нашия опит от носенето на кръста Христов, на страданията заради Неговата любов, на светостта, на единството, на помирението, на съгласието, на взаимодействието и на солидарността и на всичко онова, което съпътства и е характерно за истинния и автентичен църковен живот.

Приветстваме единодушния почин да бъдем поканени – за първи път в църковната практика – да присъстваме лично на избора и на въздигането на първия сред вас. Тоld изключително обнадеждаващо събитие ни дава нова перспектива в междуправославните отношения и по този начин открива нова епоха. Тази епоха трябва да бъде белязана с надмогването на историческите ограничения, на изолационизма и на самодостатъчността и с радостни сърца да открие пътя за възвръщане на „църковността“ в междуправославните отношения.

Като казваме това, обични и въжделени братя и чеда, въздаваме хвала и славословие на Трисветия Бог и отечески благославяме христолюбивия български народ, който пръв прегърна проповядваното от Константинополската църква-Майка благовестие на спасението в Христос.

А на тебе, Блаженейши брате, благопожелаваме да бъдеш пример за подражание, неотклонно насочен и хвърлил котва в тихите и безоблачни пристани на светата и Велика Христова Църква. В скромния, но вечно светещ „Фенер“, ти винаги ще намираш разбиране, подкрепа и помощ. В него ще се оживотворяваш от живителните струи на Богородичния Град, който с велико търпение и дълбоко вътрешно благодарение пази правотата на вярата и каноничното предание на здравата еклисиология.

И тъй, заедно с богоречивия апостол Павел ви „моля да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира. Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.“ (Еф. 4:1-6).

Бъди крепък, свети брате! Достоен!

[1] От писмото на светейшия Цариградски патриарх Фотий до Българския владетел Михаил „Кое е работа на владетеля“ , PG 102, 629 B.

03.07.2024_12:57 | Източник: Българска патриаршия 01.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия

ПП: виж 30.06.2024_22:20 https://anafora.bg/47828-2/

Мъченикът за вярата в Иисус Христос Якинт (в друго произношение Хиацинт) е роден в края на I век в град Кесария, област Кападокия, в централната част на Мала Азия. Млад станал християнин и като служител в двора на римския император Траян, скоро бил забелязан, че не участва в езическите обреди и жертвоприношения, отказвал също да яде от храната, принасяна в жертва на езическите богове. Това било докладвано на Траян и предизвикало гнева му.

След като убежденията не помогнали, императорът заповядал да го бият и измъчват, за да склони да изпълни заповедта му. Но Якинт бил непоколебим. Затова затворили 20-годишния служител и не му давали никаква храна, освен, ако не пожелаел да яде от жертвеното месо.

За Якинт обаче неговата принадлежност към християнството не било някаква прищявка или нещо, с което той просто да покаже, че е различен от другите. Вярата в Иисус Христос била за него определяща за цялостния му начин на живот и възможност да бъде със своя Господ както тук, на земята, така и във вечния живот. Затова с риск за здравето и живота си той 40 дни продължил да отказва да яде от идолските жертви. Накрая на 41-ия ден предал духа си на Бог, оставайки предан на искрените си убеждения.

В този ден с молитва си спомняме и за св. патриарх Анатолий Константинополски. Роден в Александрия, той станал духовник и заради достойнствата си бил изпратен в имперската столица, където по-късно е избран за патриарх. Остава верен на православната вяра и ръководи Четвъртия вселенски събор през 451 г. в Халкидон (днес в азиатската част на Истанбул), осъдил ереста монофизитство. Известен е и като съставител на множество църковни химни.

03.07.2024_12:29 | Източник: БТА 03.07.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Новоизбраният Български патриарх Даниил посети тази вечер Рилския манастир и се поклони на мощите на св. Йоан Рилски, когато се отбелязват 555 години от връщането на чудотворните му мощи от Търново през 1469 г. На този празник беше посветена и проповедта му след първата патриаршеска Литургия в понеделник в храм-паметник „Св. Александър Невски“, където той пожела „под покрова и по молитвите на св. Йоан Рилски Господ да ни събира да бъдем едно, да мислим за това, което е горе на небето, а не за това, което е долу на земята“.

„Многая лета“ изпяха на патр. Даниил в Рилския манастир деца, водени о. Стоян, игумен на манастира „Св. Константин и Елена“ край Варна, сред които и украински деца, които след началото на войната в Украйна живеят край Варна заедно с майка им Анастасия, която работи като клисарка в манастира. Патр. Даниил благослови българските и украинските деца и каза, че този поздрав за него е голяма благословия.

02.07.2024_17:28 | Източник: Двери на Православието 01.07.2024 |
Автор: БТА

Негово Светейшество Българският патриарх Даниил се поклони на мощите на св. Йоан Рилски на празника в Рилския манастир днес за честването на 555 години от връщането на чудотворните му мощи от Търново.

„Днешният празник има едно много силно послание към нас – кой е знаел за Рила планина преди да отиде там св. Иван Рилски, кой е мислел, че тази пустош, дива горска пустиня, може да процъфти и да даде такова светило за цялата вселена, и повече от 1000 години да се слави там Божието име и православни християни отвсякъде, но преди всичко от нашата българска земя, се събираме там. Действително там са съединени небето и земята, защото в това многоотрудено тяло на св. Иван Рилски, което простираше ръце към небето и измолваше Божията благодат, и още приживе под дара на чудотворство, който Господ му беше дал, идваха и се стичаха хора отвсякъде. Сега в неговите нетленни мощи почива Божията благодат и там са съединени действително небето и земята. И как Господ прослави свети Иван Рилски – не е по силите на човека, особено, след като си замине от този свят, да извърши всичко това, което св. Иван Рилски върши през тези повече от 1000 години“, каза в проповедта си новият български патриарх Даниил на неговата първа патриаршеска литургия в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

„Св. Иван Рилски се яви на своите ученици, заповяда им да вземат тялото му, да го занесат в София, от София в Унгария го носеха на ръце, след това във Велико Търново го носеха на ръце и когато България я сполетя тази беда, поради раздорите, неверието и караниците ни, и на царското семейство, и на народа след това, Бог допусна да се случи тази беда. Пак св. Иван Рилски ни събра, защото, братя и сестри, първата общобългарска институция, която се възстанови след падането на България под турско робство, това е Рилският манастир. Само 73 години, след като България беше опустошена, свети Иван Рилски събра най-напред да се възстанови манастира. Отидоха хора, съградиха отново манастира и през 1469 г. – 73 години след падането на Видинското царство, свети Иван Рилски се върна в своята обител“, с тези думи се обърна към вярващите, дошли на неговата първа патриаршеска литургия, Негово Светейшество.

Патриархът каза още: „Ние считаме начало на Възраждането, на пробуждането, на съзнанието на народа, написването на „История славянобългарска“, но да не забравяме, че там, в светата Рилска обител, беше онова дихание на молитвата, на общуването с Бога, което възкресява човешката душа и човешкото сърце, за да даде сили да се свърши и общата работа за пробуждането на народа и за освобождението на отечеството ни. Виждаме колко силно е това послание за всички нас – да не търсим земната слава, братя и сестри, която е преходна, която днес я има, а утре я няма. Да се доверим на славата, която Господ дава и никой друг не може да даде тази слава. И тя се дава за нашето покаяние, за нашето чистосърдечие, за нашата вярност към Бога, за нашето братолюбие, за нашето желание да следваме Христа, както той се смири, стана човек, уми краката на учениците си, прие поругание, рани, бичуване, смърт. Той, който е цар на царете, Господ на господарите, творец на небето и на земята, на всичко – видимо и невидимо. Затова нека не считаме за унижение, когато най-напред признаваме грешките си, каем се заради тази слава, която Господ дойде да ни донесе, да ни обогати с божеството си“.

Патриарх Даниил пожела под покрова и по молитвите на св. Иван Рилски Господ да ни събира да бъдем едно, да мислим за това, което е горе на небето, а не за това, което е долу на земята. Ние сме временни човеци – днес ни има, а утре ни няма, а Господ пребъдва вечно, добави Негово Светейшество.

Той завърши с думите: „Наша цел и наша първостепенна задача е да пазим това единство на църквата, както Господ ни е заповядал това, и да се стараем да се въдворява Христовият мир в сърцата ни, и да вървим по пътя на спасението. Тогава да познаят всички човеци, че сме Христови ученици, тогава да повярват, че има по-важни неща от материалните придобивки и материалните ценности, които са обсебили съзнанието на съвременния човек, и не му дават да погледне към небето. Това, което най-много ни липсва днес е любовта, братя и сестри. Всеки търси своето, никой не търси Иисус Христовото. Всеки търси да устрои собствения си дом, тук на земята, а не се труди да устрои душевния си дом, да го приготви за вечното живелище на небесата. По молитвите на св. Иван Рилски Господ насочва нашите пътища, нашите стъпки, умове и желания, сърдечни намерения към нашето призвание и да процъфтява любовта и братолюбието, единството между нас и да се слави Божието име – во веки веков“.

„Знаменателен е днешният ден, в който се празнува възвръщането на мощите на св. Йоан Рилски в Рилската света обител през 1469 г. Рилският манастир е първият български общонароден институт, който се възражда след падането на България под турско робство и мястото на св. Йоан Рилски сред нашите предци е изключително. Това ясно е показано и в неговия живот, и в цялата история на светеца, след като си е заминал от този свят. Знаменателно е как всичко и през такива превратности, които са преминали през държавата ни и които е изтърпяла Рилската света обител, тя винаги е възстановявана и много ясно се вижда подкрепата на светеца и неговото закрилничество. И действително св. Йоан Рилски е един общобългарски покровител, който от една страна се застъпва пред Божия престол за всички нас, а от друга страна ни показва какъв е пътят на всички нас”, каза патриарх Даниил тази сутрин преди литургията.

По информация на БТА.

02.07.2024_11:55 | Източник: Българска патриаршия 01.07.2024 |
Автор: Софийска митрополия