Божествена света Литургия на 5 Неделя след Пасха – на Самарянката, и избор на делегати за Патриаршески избирателен събор

Снимка

 

На 2 юни 2024 г. с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан духовници от цялата епархия съслужиха празничната света Литургия в Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“. По време на богослужението Архиереят прочете молитви за благодатен успех в провеждането на избори на делегати за предстоящия Патриаршески избирателен събор.

Митрополит Йоан произнесе проповед, в която наблегна на честваното евангелско събитие – беседата на Господ Иисус Христос със самарянката.

Неделята на самарянката има вътрешна връзка с предходната и следващата недели – Неделя на разслабления и Неделя на слепия. Трите недели са наречени по евангелските четива, които се четат в литургиите на тези дни. Химнографията на тези седмици ни представя Христос като Лекар на душите и телата, като извор на живота и като светлина на света. Вътрешната връзка между трите евангелски перикопа и трите празника на средните недели на пентикостара е, че и трите разказа се развиват около водни извори: изцеряването на разслабления станало при къпалнята Витезда, беседата със самарянката ­– при Иакововия кладенец, а изцеряването на слепия – чрез плюнката на Христос и след измиването в къпалнята Силоам.

Влияние върху тези три недели има и празникът Преполовение, в който Господ Иисус Христос се възпява като Учител, Който притежава жива вода, утоляваща жаждата на човешката душа. Този лайтмотив изпъква и в отпустителния тропар: „Преполовившуся празника жаждущую душу мою благочестия напой водами…“.[1]

Цялото слово на Негово Високопреосвещенство може да видите на официалната страница на Варненска и Великопреславска света митрополия във Facebook:
https://www.facebook.com/varnenska.mitropolia/videos/1110103026888417/.

На своето заседание от 19 март 2024 г. Светият Синод реши и oпредели на 30 юни 2024 г. да бъде свикан Патриаршески избирателен църковен събор за избор на нов Български патриарх. По този повод на 2 юни в епархиите на Българската православна църква – Българска Патриаршия бяха проведени избори на делегати за Патриаршеския избирателен събор.

[1] Протопр. Благой Чифлянов. Православна литургика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2008, с. 91.

Изготви: Георги Великов

03.06.2024_23:25 | Източник: Българска патриаршия 03.06.2024 15:29 |
Автор: Варненска и Великопреславска митрополия

На 13 юни 2024 г., Възнесение Господне, се изпълват 3 месеца от блажената кончина на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит

Снимка

 

С благословението на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол, на 08 юни 2024 г., събота, от 09.00 ч. в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“, София, ще бъде отслужена Архиерейска заупокойна св. Литургия, след която към 11.00 ч. ще бъде извършена панихида.

ОТ СВ. СИНОД НА БПЦ-БП И СОФИЙСКА СВ. МИТРОПОЛИЯ

03.06.2024_23:18 | Източник: Българска патриаршия 03.06.2024 11:35 |
Автор: Българска патриаршия

Архиерейска Литургия за Пета Неделя след Пасха в столичния митрополитски храм „Св. Неделя“

Снимка

На 2 юни, с благословението на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол, в столичния митрополитски храм „Св. Неделя“ бе отслужена архиерейска св Литургия по повод петата Неделя след Пасха посветена на Самарянката.

Неделното богослужение бе оглавено от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Василий, протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Кирил Попов, иконом Николай Цурев, протойерей Димитър Шумов, свещеник Никола Чочев, свещеник Кирил Попов, йеродякон Вартоломей, йеродякон Поликарп и дякон Юлиян Переклиев.

Литургичните песнопения бяха огласени от храмовите псалти.

На литургията в олтара на храма молитвено участие взе и Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий.

След богослужението епископ Поликарп се обърна със слово към вярващия народ и проповяда за добродетелите на Самарянката, която чрез разговора с Христос обърна не само своя живот, но и живота на многото народ, който и по думата на жената и по свое лично свидетелство повярваха и тръгнаха с Христос.

След проповедта епископът благодари на съслужителите, на народа и благопожела на всички благодатна нeделя и поздрави събралото се множество от името на Високопреосвещения Врачански митрополит Григорий.

Текст: йеродякон Вартоломей
Снимки: Бехнам-Емануил Сетайеш

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК


03.06.2024_23:06 | Източник: Българска патриаршия 03.06.2024 09:50 |
Автор: Софийска митрополия

 

Честваме паметта на свети мъченик Лукилиан и на другите с него, както и на преподобния Атанасий Чудотворец

Снимка

 

Честваме паметта на свети мъченик Лукилиан и на другите с него, както и на преподобния Атанасий Чудотворец

Христос е казал: „Невъзможното за човеците е възможно за Бог“. Наистина, кой би очаквал човек, прекарал почти целия си живот в езичество, на което е бил и свещеник, да стане християнин? И все пак! Това се случило със стария езически свещеник Лукилиан, който живял по времето на император Аврелиан.

Когато Лукилиан за първи път чул християнска проповед в родния си град Никомидия (днес Измит, Турция), божествената благодат произвела дълбока промяна в него. Неговите езически вярвания, от десетилетия вкоренени в душата му, се сринали като хартиени кули. Старческите му очи се отворили и с младежка сила той обявил вярата си в Христос. Дори се опитал с проповедта си да доведе други души при Него.

Но по това време започнало поредното гонение на християните и Лукилиан бил заловен и затворен, за да бъде съден за непочитане на държавните езически божества. В затвора Лукилиан намерил четирима млади християни – Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий, които скоро били осъдени на смърт и обезглавени. А свети Лукилиан бил осъден на кръстна смърт. Не по-лека била участта на младата християнка Павла, която погребала тялото на свети Лукилиан, но след това и тя била заловена, измъчвана жестоко и накрая обезглавена. Всички те пострадали в 270 г.

Свети Атанасий бил родом от област Памфилия, Югозападна Мала Азия, и живял през IX-X век. Когато станал пълнолетен, той почувствал нужда да се научи на духовен живот. Отишъл в един манастир в онези места. След години на подготовка бил ръкоположен за свещеник и служел в храма, а също умело преписвал свещени текстове от Библията и от отците на Църквата. Бог му дал и благодатни сили да лекува болести на тялото и на духа. Неговите молитви давали здраве на мнозина, затова хора от разни места идвали при него, за да се помоли и да ги изцери. Упокоил се в мир в дълбока старост.

03.06.2024_09:45 | Източник: БТА 03.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 2 юни се избират патриаршеските избиратели

По решение на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия патриаршеските избиратели трябва да се изберат утре, 2 юни 2024 г.

Както е известно, след кончината на 13 март т. г. на блаженопочиналия Български патриарх Неофит синодът под председателството на наместник-председателя Врачански митрополит Григорий предприе предписаните от устава на Църквата ни действия с основна цел избора на нов патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца от овдовяването на патриаршеския престол (чл. 42, ал. 2).

Най-напред Св. Синод определи датата за свикване на Патриаршеския избирателен църковен събор, който ще избере новия ни патриарх. Това е денят 30 юни, празникът Събор на св. апостоли.

След това се разпореди с окръжно писмо до епархийските митрополити (независимо, че те самите взимат това решение; само митр. Йосиф за САЩ, Канада и Австралия е отсъствал) да направят нужното за избиране на патриаршески избиратели. За целта те трябва да свикат в епархиите си в определен неделен ден епархийските избиратели и да изберат трима клирици и двама миряни за членове от епархията на Патриаршеския избирателен църковен събор. Тъкмо това ще стане утре, 2 юни.

Самите действия не са сложни. Те са на принципа на съборността, т. е. колективността в ръководенето на църковните дела. Във всяка епархия на всеки четири години се избират ръководни органи (без митрополита, който е на доживотно служение). Сред тях са и епархийските избиратели. Те са по шестима от всяка духовна околия (които пък са различен брой за всяка епархия – според големината ѝ), като половината са клирици, а другата половина – миряни. Тези епархийски избиратели от всички околии, надлежно уведомени от своите епархийски архиереи, ще се съберат утре в седалището на митрополита и ще изберат петима представители на епархията в патриаршеския събор или, както разговорно се наричат, патриаршески избиратели. От Софийска епархия ще изберат десет души, защото те ще избират и патриарх, но и свой, софийски митрополит.Възниква въпросът: кои са избираеми за епархийски представители в Патриаршеския избирателен събор? Това става ясно от устава, където се казва: „Чл. 44. (1) Списъкът на достоизбираеми за представители на епархията в избора на Български патриарх и Софийски митрополит съдържа имената на 15 клирици и 8 миряни, които отговарят на изискванията по чл. 102 и чл. 103 (виж тук, накрая). (2) Списъкът се съставя от управляващия митрополит при участието на епархийските съветници и архиерейските наместници“.

Практиката показва, че в този подбор решаваща е винаги думата на митрополита, с когото останалите решаващи послушно се съгласяват, но за това не са виновни само митрополитите.

И така, тези епархийски представители, т. е. членове на Патриаршеския избирателен църковен събор или, иначе казано, епархийски избиратели ще се съберат на 30 юни в София да изберат новия ни патриарх. Те са общо осемдесет души (т. е. 15 епархии по петима души плюс петима допълнителни от Софийска). Към тях, освен участващите по право в избора митрополити и епископи (Американски, Канадски и Австралийски Йосиф, Великотърновски Григорий, Плевенски Игнатий, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Западно- и Средноевропейски Антоний, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Русенски Наум, Старозагорски Киприан, Врачански Григорий – понастоящем първенствуващ в синода, Видински Даниил, Доростолски Яков, Сливенски Арсений, бивш Старозагорски Галактион, Мелнишки Герасим – главен секретар на синода, Крупнишки Инокентий, Месемврийски Яков, Адрианополски Евлогий, Тивериополски Тихон, Велички Сионий, Агатоникийски Борис, Проватски Игнатий, Белоградчишки Поликарп, Агатополски Йеротей, Смолянски Висарион, Браницки Пахомий, Константийски Михаил, Главиницки Макарий, Велбъждки Исаак, Никополски Матей) ще се прибавят по един представител на ставропигиалните манстири (Рилски, Бачковски и Троянски) и на духовните семинарии в София и Пловдив, по един монах и една монахиня от всяка епархия (някъде няма такива). Така се събират до около 145 патриаршески избиратели. Числото е приблизително, защото не се знае колко епархии ще изпратят монаси и монахини, а не е известно и дали всички от каноничните епископи, които не са на някаква длъжност в БПЦ понастоящем, ще дойдат да участват в събора и да упражнят правото си на избор.

Бел.: „Чл. 102. Клирик може да бъде избран за епархийски избирател при следните условия:

  1. да е клирик на епархията;
  2. да е на възраст не по-малко от 30 години;
  3. да не е лишен по решение на църковен съд от църковни права;
  4. да е познат с точното изпълнение на църковно-служебните си задължения, опитност, примерен живот и правдолюбие.

Чл. 103. Мирянин може да бъде избран за епархийски избирател при следните условия:

  1. да има качествата на избираем за църковен настоятел по чл. 142;
  2. да има най-малко средно образование;
  3. да е член на енория в епархията;
  4. да не е осъждан за престъпления от общ характер или за църковни провинения и простъпки – от църковен съд“.


02.06.2024_08:43 | Източник: Двери на Православието 01.06.2024 |
Автор: Иван Димитров

Неделя на самарянката e днес, чества се и паметта на свети Еразъм Охридски, и на патриарх Никифор Цариградски

Снимка

 

Неделя на самарянката e днес, чества се и паметта на свети Еразъм Охридски, и на патриарх Никифор Цариградски.

Петата нeделя след Великден е наречена нeделя на самарянката, защото в нея се чете евангелкият разказ за разговора на Иисус Христос с една жена от област Самария в Палестина. Самаряните били родом евреи, които по време на Вавилонския плен се смесили с други народи и затова по-късно, по времето на Христос, останалите евреи не ги приемали за свои сънародници и едноверци. Но тъкмо на жена от тази област Иисус разкрил едни от най-важните истини на Своето учение, като казал: „Бог е дух и тези, които Му се покланят, трябва да Му се покланят с дух и с истина“. Или в почитта си към Бог да не оставаме на равнището само на формални думи и действия, а трябва да Го приемем с духа си и да Го следваме истински. След разговора на Христос с нея тя станала Негова последователка, а по-късно била проповедничка на вярата в Спасителя.

Свети Еразъм бил родом от град Антиохия, Сирия, и живял през III-IV век. Той бил усърден духовник на тамошната църква, отличил се в грижата за бедните и в проповядването на Христовото благовестие. Бил посветен и в епископски сан. В желанието си да привлече нови хора към вярата и живота в Христос, той предприел проповеднически пътувания, по време на които ревностно разпространявал Божието слово.

С просветлението на Светия Дух, Еразъм постигнал много успехи, защото Бог отварял сърцата и умовете на хората да слушат и да следват спасителното учение. Така стигнал и в днешния град Охрид, където пострадал мъченически в началото на IV век. Свети Еразъм бил покровител на Охрид и основоположник на местната църква, която по-късно била наследена от българите. В Първото българско царство почитта към светеца се разпространила в цялата ни страна. В Охрид има раннохристиянска базилика, посветена на свети Еразъм, както и скална църква. Житието му е преведено на старобългарски преди XII век.

Свети Никифор е роден в Цариград през 758 г. Родителите му били верни привърженици на православието, така възпитали и сина си. Никифор получил добро образование и станал монах, а сетне и клирик на патриаршията. Императорът му възложил да поеме управлението на голям дом за бедни, а след смъртта на патриарх Тарасий в 806 г. Никифор бил избран за негов приемник. На този висок пост той открито се противопоставил на иконоборческата ерес. Но с това станал неудобен на новия император Лъв V Арменец, който предприел гонение срещу иконопочитателите. Настойчивостта на Никифор в защита на православието предизвикала гнева на императора, който през 815 г. го свалил от патриаршеския престол и го изпратил на заточение, където патриархът изповедник на вярата починал на 2 юни 828 г.

02.06.2024_08:25 | Източник: БТА 02.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев