Новизбраният Български патриарх Даниил присъства днес на пленарното заседание на Народното събрание, на което трябваше да се гласуват, но не бяха гласувани премиер и правителство. На излизане от сградата на парламента Негово Светейшество коментира политическата ситуация с думите: „Нашата молитва е Бог да помогне, за да има разбирателство в истината и в полезните неща. Всички се нуждаем от това: да бъдем смирени. Това е демокрацията – дебати, решения“.

Патриарх Даниил беше придружаван в Народното събрание от Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод.

Снимка: Сайт на парламента

04.07.2024_11:49 | Източник: Двери на Православието 03.07.2024 |
Автор: Двери на Православието

По покана на Н. Пр. г-жа Лхагвасурен Саянаа, посланик на Монголия у нас, Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил присъства на тържествен прием в посолството на страната тази вечер. Светейшият патриарх бе поздравен от Нейно Превъзходителство за неговия избор и интронизация за предстоятел на родната ни Църква. От своя страна патриарх Даниил изтъкна добрите отношения между България и Монголия и изрази желание за повече съвместни срещи, разговори и инициативи между дипломатическата служба и Българската православна църква. На тържественото събитие присъстваха Н. В. цар Симеон II, множество политици, посланици и общественици. Патриарх Даниил бе придружен от Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Герасим, гл. секретар на Св. Синод.

04.07.2024_11:37 | Източник: Българска патриаршия 04.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия

Св. Андрей, архиепископ на остров Крит, се родил в град Дамаск, Сирия, през 660 г. Бил ням по рождение, но след много молитви на родителите му на седемгодишна възраст Андрей проговорил след причастяване в църква с тялото и кръвта Христови. В следващите години той бързо напреднал в учението, а на 15 години постъпил за послушник в манастира на св. Сава Освещени в Палестина. Йерусалимският патриарх оценил качествата му и скоро го приел в клира на патриаршията.

Младият Андрей живял в нравствена чистота, сърдечна молитва и въздържание, и бил обичан от всички. Полагал големи грижи за сираците и болните в трудните времена, когато светият град бил завладян от арабите. След няколко години Йерусалимският патриарх го изпратил с мисия в Константинопол, където направил добро впечатление на патриарха и на императора. Тук също се отличил с голяма молитвеност и благотворителна дейност за бедните, болните и сираците. Затова през 710 г. бил избран за архиепископ на остров Крит. И тук ревностно служил на вярващия народ, като го защитавал от еретици, помагал и при отбраната на острова срещу сарацините. Чрез силата на неговите молитви по време на суша измолвали дъжд, който превръщал земята в плодородна.

Свети Андрей се отличил също като проповедник и химнограф. Заради изящната си словесност е смятан за един от най-големите църковни оратори на византийската епоха. Написал известния Велик покаен канон и множество други молитвени текстове в мерена реч. Те се изпълняват и до днес в оригинал или в преводи в православните църкви по света.

По време на пътуване от столицата за Крит през 740 г. починал на кораба и бил погребан на остров Лесбос. По-късно е признат за светец и мощите му са пренесени в Константинопол.

04.07.2024_11:20 | Източник: БТА 04.07.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Негово Светейшество Българският патриарх Даниил присъства тази вечер, по покана на Н. Пр. посланика на САЩ у нас Кенет Мертен, на прием в Американското посолство, където се проведе тържество по повод предстоящия национален празник – Денят на независимостта.

Патриарх Даниил бе поздравен за своя избор и интронизация от Н. Пр. посланик Мертен, както и от множество общественици и политици, сред които и служебният министър-председател Димитър Главчев. На тържеството присъстваха високопоставени държавни служители, посланици и други.

03.07.2024_14:27 | Източник: Българска патриаршия 02.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия

Със спонтанни възгласи „Достоен!“ и бурни ръкопляскания посрещнаха Негово Светейшество новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит Даниил в Патриаршеския катедрален ставропигиален храм „Свети Александър Невски“. Камбаните на патриаршеската катедрала и на всички храмове и манастири в диоцеза на Българската православна църква биеха, радостно възвестявайки, че плеядата достойни предстоятели на Българската православна църква имат своя богодаруван наследник в лицето на Светейшия патриарх Даниил.

Още от предните дни катедралата беше подредена и украсена за отслужването на Чина на тържествената интронизация на Негово Светейшество. Официалните гости – представителите на сестрите Поместни православни църкви, представителите на държавната власт, на инославните и иноверни вероизповедания, на дипломатическия корпус, както и много миряни, бяха в очакване на пристигането на Светейшия Български патриарх. Последни своите места заеха държавният глава и главнокомандващ Българската армия президентът Румен Радев, придружен от своята съпруга, председателят на Народното събрание госпожа Рая Назарян и министър-председателят на служебното правителство г-н Димитър Главчев, както и Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей.

При тържественото си влизане Светейшият патриарх Даниил се възкачи на специален червен подиум в центъра на храма, облечен в червени архиерейски одежди, с архиерейска митра и архиерейски двойник. Като взе благословение от Негово Светейшество главният секретар на Светия Синод Преосвещеният Мелнишки епископ Герасим прочете от амвона Акта-изложение за станалия от Четвъртия патриаршески избирателен църковен събор, в който бе огласена пред цялото множество многовековната славна история на самостойната Българската православна църква от покръстването на българския народ до днешния важен за Българската православна църква – Българска патриаршия и цялото вселенско Православие ден.

След прочитането на Акта дяконите снеха от патриарх Даниил инсигнийте на митрополитското му достойнство – жезъл, митра, омофор, епитрахил, архиерейската му мантия, нагръдният кръст и енголпието и той застана пред Бога и пред своето паство като скромен монах.

След това започна тържественото му обличане в патриаршеските архиерейски одеяния и възлагането на патриаршеските му инсигнии, като неговите събратя митрополити от Светия Синод по старшинство донасяха от светия Олтар. Последна върху главата на Негово Светейшество бе възложена патриаршеската бяла епанокалимавка.

Последва произнасянето на специалните молитви от най-старшия член на Светия Синод митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф и на Негово Светейшество патриарх Даниил.

Светейшият патриарх Даниил осени с патриаршеското си благословение народа като се обръщаше в четирите посоки и при възгласи „Достоен!“ пое в ръцете си патриаршеския жезъл положен върху специално донесените за събитието мощи на свети патриарх Евтимий Търновски.

Последва Молебно последование по интронизирането на новоизбрания Български патриарх по време, на което двамата най-старши митрополити отведоха Светейшия Български патриарх към Патриаршеския трон. Преди да се възкачи на него и да заеме мястото си на славния престол на предстоятелите на Българската самостойна православна църква, патриарх Даниил се поклони и помоли пред мощите на стожерите на Православието по българските земи – св. Патриарх Евтимий Търновски, св. Йоан Рилски Чудотворец и честната глава на св. Климент Охридски.

Трикратно Патриарх Даниил бе поставян на патриаршески престол от Високопреосвещените митрополити, двама по двама по реда на старшинството им и трикратно се изправя и сяда отново при многократни възгласи: „Достоин! Достоин! Достоин!“

След като зае Патриаршеския си престол от името на Светия Синод на БПЦ-БП към новия предстоятел се обърна с напътствено слово Негово Високопреосвещенство на САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф, като старши митрополит на Светия Синод, като каза: „Патриаршеското служение е необичайно трудно и отговорно. По думите на свети апостол Павел „никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога“ (Евр. 5:4). Той ще иска отчет от всички нас как сме употребили дадените ни от Него таланти. „Имайки в себе си словото на живота …със страх и трепет вършете Вашето служение, защото Бог е Който прави… да действувате според благата Му воля“ (Филип. 2:16, 12, 13) и „близо е Господ към всички, които Го призовават“ (Пс. 144:18). И така, смирил се „под крепката ръка Божия“ (1 Петр. 5:6) и уповавайки се на щедрата помощ на Вседържителя, Вие ще можете достойно да изпълнявате това велико служение – „да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв“ (Деян. 20:28) със старание и отговорност, с грижа за нравственото просвещение на пасомите, като ги утвърждавате „във всяко слово и добро дело“ (2 Сол. 2:17) и призовавате да устройват живота си върху твърдата основа на Православието и ценностите, които то изповядва. Не слава и почести – те са бързопреходни – и, разбира се, не отдих и покой Ви очакват занапред, но всекидневно напрежение на силите, концентрация на волята и чувствата, сърдечна болка и безпокойство за тези наши съвременници, които още блуждаят по своите си пътища и, както слепец ходят пипнешком в тъмнина (вж. Второз. 28:19), тези, които още не са се обърнали към Бога и не са намерили покой за душите си. А такива са хиляди и хиляди, и всички те са наше паство и наша грижа, даже и в тези случаи, когато те самите не се считат за паство. Ние сме отговорни и за тях, защото Бог „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4). Носейки със смирение кръста на Първосветителското служение в това сложно време на конфликти и разделения, Вие трябва с „вяра, любов, търпение и кротост“ (1 Тим. 6:11) да наставлявате народа ни, като го призовавате да „се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него“ (Пс. 33:15)“. (Цялото слово може да прочетете тук)

От висотата на Патриаршеския си престол Светейшият патриарх Даниил произнесе Тронното си слово след което застанал пред Царските двери благослови със Светия Кръст църковното изпълнение. В словото си той каза: „Вярвам, че Господ, Който гледа на сърце и знае, че не съм се стремял към тази длъжност, като ме избра за това служение, Той ще ми бъде и помощник, защото Господ „възлага бреме, но и спасява“ (Пс. 67: 20) и защото Сам ни е казал, че без Него не можем да вършим нищо (Йоан 15:5), но и че е с нас „през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28: 20). В днешното объркано от умножаване на греховете ни време всички ние имаме нужда от живо и ясно свидетелство за Божието присъствие, милосърдие и любов към нас. Това ни задължава в предстоящето ни служение да бъдем подкрепа във вярата и живота по Бога на повереното ни духовно паство, в отстояване чистотата на Христовите вяра и благочестие, в насърчение по пътя към спасението. Затова, по наставлението на Апостола на народите, стремежът да се представя пред Бога „безукорен работник, който вярно преподава словото на истината“, (2 Тим. 2: 15) „с голямо постоянство в скърби, в нужди, в утеснение, (…) в скитания, в трудове, в бдения, в пости, с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, (…), при чест и безчестие, при укори и похвали,“, за да бъде „сърцето ни разширено“ (срв 2 Кор. 6: 4-11) за всички чеда на Българската ни православна църква ще продължи да бъде първостепенна задача за мен в личен план. Просветата в Православната вяра и благочестие ще бъде основна грижа в митрополитското ми служение в славната Софийска епархия, чийто престолен град носи името и е под покрова на Божията Премъдрост, и чийто епископски престол е прославен още от апостолско време, включително чрез служението на св. свмчк. Климент Римски и на много още знайни и незнайни светители през вековете.Следвайки примера на моите предшественици от най-ново време, приснопаметните Български патриарси Неофит, Максим и Кирил, ще се старая единството в Христа и братолюбното служение със събратята архиереи на Св. Синод, в дух на взаимно уважение и подкрепа при общата грижа за духовното ни паство да бъдат ръководните принципи в съвместното ни служение като предстоятел на Православната ни църква и Св. Синод, за да се слави „Бог чрез Господа в Духа Свети – Отец и Син и Дух Свети“ (34 Апостолско правило)“. (Цялото слово може да прочетете тук).

Приветствия към новоинтронизираният Светейши Български патриарх Даниил отправиха Негово Светейшество Вселенският патриарх Вартоломей (тук) и държавният глава Румен Радев (тук).

След тържествената интронизация на стълбището на ПКСХП „Св. Александър Невски“ Негово Светейшество патриарх Даниил и всички участници в тържеството се подредиха за паметна снимка.

03.07.2024_14:13 | Източник: Българска патриаршия 02.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия

Ваше Блаженство, Софийски митрополите и Патриарше на цяла България, господин Даниил

Ваши Блаженства и Преосвещенства, представители на поместните свети Божии църкви,

Други почитаеми братя архиереи,

Ваше Величество,

Ваше Превъзходителство, господин Президент,

Ваше Превъзходителство, госпожо Председател на Народното събрание,

Ваше Превъзходителство, господин Министър-председателю и други най-видни ръководители на страната,

Почитаеми представители на останалите християнски вероизповедания и религии,

Ваши Превъзходителства представители на дипломатическите мисии в страната,

Благоговейни клирици от всяка степен и преподобни монаси и монахини,

Възлюблени чеда на светата Православна църква в София и в цялата богоспасаема страна – България.

Трябва добродетелите да се насаждат ведно с вярата, а двете заедно да съграждат достойния човек. Защото правилните догмати украсяват живота, а чистотата на делата свидетелства за божествеността на вярата [1].

Днес, многообични и многопочитаеми в Христа Бога брате, господин Даниил, виждаме в лицето на Ваше Блаженство, който току-що бяхте избран с каноническо решение за Софийски митрополит и Патриарх на цяла България, да се осъществяват и потвърждават тези думи, които преди близо хиляда и двеста години е изрекъл към българския княз Борис-Михаил нашият предшественик Фотий Велики, понеже правотата на вярата е гаранция за красотата и благолепието на живота, а скъпоценният камък на божествените догмати и сиянието на благочестието възвестяват хубостта и истината на житието.

Облобизаваме и  прегръщаме Ваше Блаженство с дълбока любов и особена почит по случай избора Ви на първопрестолната катедра на Църквата в България като приемник на блаженопочиналия и приснопаметен Ваш предшественик – кроткия и тих патриарх Неофит, и с много надежда и благо очакване, със силен глас и трепетно сърце възгласяме: ДОСТОЕН!

Всички днес събрани „наедно”, както в горницата на светата Петдесетница, виждаме с ума на сърцето си огнените езици на Светия Дух – Утешителя, като още едно историческо явление в този знаменит момент. Ставаме и ние свидетели и продължители на свещената история на Църквата и добавяме по нещо малко към непрекъснатата последователност на вярата и потвърждаваме и ние, според силите си, неизменния завет на отците ни.

Разбира се, Източноправославната Църква не страда от синдрома на „историцизма“, тоест, от изчерпване на нейната актуална реалност и на нейната същност в едно маниакално зацикляне в случайни и отминали събития, защото историята никога не е била безоблачна. Тъкмо обратното, бихме казали открито, че тя е била неспокойна и изпълнена с множество вълнения. Отношенията, прочее, между нашата Константинополска света Велика Христова Църква с Вашата тук съ-избраница Църква, свети брате, понякога са били конфликтни и мъчителни. Въпреки това обаче историческото минало не може да бъде критерий за църковния живот, тъй като Църквата представлява есхатологична реалност, а не реалност от миналото. Разбира се, историята учи и който не се поучава от грешките и страстите от историческото минало, неизбежно ще претърпи последствия в бъдеще.

Църквата на Константинопол като обща майка-хранителка на всички православни църкви е вървяла, върви и – по Божията воля – ще върви винаги в историческия си живот с постоянна вярност към есхатологията, тъй като именно там се намира истината на нещата, без, разбира се, да изоставя особения си авторитет и да пренебрегва историята, тъй като в противен случай би изпаднала в един идеалистически начин на съществуване.

За съжаление днес някои православни братя разгръщат неоснователна полемика срещу същността на отговорностите на всеки един Константинополски архиепископ, който въплъщава жертвената природа на тези отговорности, както те са формулирани с действието на Всесветия Дух в неизменните канонични решения на светите Вселенски събори и както животът и вековната практика на Църквата са ги тълкували неотклонно.

Главното възражение на малодушните и неблагодарни към тяхната майка-благодетелка – Великата Христова църква, се концентрира в това, че първенствуващото място в жертвата и следователно в честта на Константинополския Архиепископ се е дължало на исторически дадености и състояния, безвъзвратно отминали (във времето) и следователно всички те днес имали само музейна и изследователска стойност, като нарочно и преднамерено пренебрегват факта, че тези отговорни привилегии (прерогативи) служат изключително на спасителната, сиреч на есхатологичната перспектива на Църквата, а не на някакви светски амбиции или властнически настроения.

Повтаряме настойчиво, дори и с риск да бъдем сметнати за банални, че отговорностите на Константинополската църква са установени от светите Вселенски събори, което ще рече: от Самия Всесвят Дух и от богоносните отци, които вслушвайки се в Неговите деликатни и боготворчески нашепвания са описали непоклатимия опит на Църквата.

Именно този животворен опит на Църквата ви носим днес вам, братя и чеда, участвайки лично във вашата радост, която е радост и тържество за целокупната Една, Света, Съборна и Апостолска Църква. За този опит свидетелстваме днес пред това свято събрание: нашия опит от носенето на кръста Христов, на страданията заради Неговата любов, на светостта, на единството, на помирението, на съгласието, на взаимодействието и на солидарността и на всичко онова, което съпътства и е характерно за истинния и автентичен църковен живот.

Приветстваме единодушния почин да бъдем поканени – за първи път в църковната практика – да присъстваме лично на избора и на въздигането на първия сред вас. Тоld изключително обнадеждаващо събитие ни дава нова перспектива в междуправославните отношения и по този начин открива нова епоха. Тази епоха трябва да бъде белязана с надмогването на историческите ограничения, на изолационизма и на самодостатъчността и с радостни сърца да открие пътя за възвръщане на „църковността“ в междуправославните отношения.

Като казваме това, обични и въжделени братя и чеда, въздаваме хвала и славословие на Трисветия Бог и отечески благославяме христолюбивия български народ, който пръв прегърна проповядваното от Константинополската църква-Майка благовестие на спасението в Христос.

А на тебе, Блаженейши брате, благопожелаваме да бъдеш пример за подражание, неотклонно насочен и хвърлил котва в тихите и безоблачни пристани на светата и Велика Христова Църква. В скромния, но вечно светещ „Фенер“, ти винаги ще намираш разбиране, подкрепа и помощ. В него ще се оживотворяваш от живителните струи на Богородичния Град, който с велико търпение и дълбоко вътрешно благодарение пази правотата на вярата и каноничното предание на здравата еклисиология.

И тъй, заедно с богоречивия апостол Павел ви „моля да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира. Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.“ (Еф. 4:1-6).

Бъди крепък, свети брате! Достоен!

[1] От писмото на светейшия Цариградски патриарх Фотий до Българския владетел Михаил „Кое е работа на владетеля“ , PG 102, 629 B.

03.07.2024_12:57 | Източник: Българска патриаршия 01.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия

ПП: виж 30.06.2024_22:20 https://anafora.bg/47828-2/