Новини от православна България

Днес почитаме третото намиране на главата на свети Йоан Предтеча и Кръстител. Известно е от евангелията, че той бил обезглавен по заповед на цар Ирод Антипа. След това учениците на Йоан съхранили главата му като светиня.

Йоан Кръстител и Иисус Христос са съвременници и далечни сродници. Според евангелист Лука Йоан се родил шест месеца преди Иисус, пораснал като чист и предан на Божията воля младеж, водил живот на отшелник. Когато дошло време да проповядва на народа покаяние и чистота от греховете, заедно с проповядването той започнал и да кръщава всички, които идвали при него разкаяни.

Това било подготовка на хората за идването на Христос – Месия, Когото по предсказания на пророците от векове еврейският народ очаквал. Затова Йоан е наречен предтеча: той вървял преди Христос и подготвял пътя Му. Един ден Сам Иисус дошъл при река Йордан и също се кръстил от Йоан (като Богочовек Христос е безгрешен и нямал нужда от покайно кръщение, но Той направил това, както казал, „за да се изпълни всяка правда“). По-късно Христос дал най-високата оценка за Кръстителя, като казал: сред родените от жена няма по-голям от Йоан Кръстител.

Църквата почита на първо място сред човеците света Богородица, родила Богочовека, въплътения Божи Син. На второ място и преди всички други светци се почита свети Йоан Предтеча. Затова има няколко празника през годината, посветени на света Богородица, както и няколко, посветени на Предтечата. Това са неговите: зачеване, раждане, кръщаване на Иисус, отсичане на главата на Йоан, както и три пъти намирането й. Тя е пазена от християните като светиня и при различните нашествия в Палестина и околните страни е била скривана и отново намирана заради почитта към Предтечата. Третото намиране на главата му и донасянето й в Цариград станало в 850 г. Това са допълнителни поводи свети Йоан да се почита през годината.

25.05.2024_08:03 | Източник: БТА 25.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 24 май 2005 г. официално беше поставено началото на интернет-портала Двери на Православието. Вече деветнадесет години сайтът работи, за да осведомява своите читатели и да представя неказионна гледна точка към случващото в църковната сфера у нас и по света.

През тези години Двери отстоява себе си като независим източник на новини и коментари, дава трибуна на гласове, които не се страхуват да кажат истината, които търсят Божията правда.

25.05.2024_00:11 | Източник: Двери на Православието 24.05.2024 |
Автор: Двери на Православието

24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Денят, в който отдаваме всенародната си почит към великото дело на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, създатели на нашата култура.

По този повод Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи благодарствен молебен пред паметника на Свв. Кирил и Методий в двора на Хуманитарната гимназия, носеща името на светите братя в град Пловдив за всички учащи, учащи се и радетели за духовната просвета на народа ни.

С Владиката съслужиха: Величкият епископ Сионий – игумен на Троянската и Бачковската света обител, Смолянският епископ Висарион – втори викарий на митрополита, архимандрит Максим, йеромонах Петър Еремеев – клирик на Пловдивска епархия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел на Пловдивска митрополия, свещеници от града и митрополитският протодякон Илиян Александров.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

На молебена присъстваха: кметът на Пловдив г-н Костадин Димитров, командирът на Съвместното командване на специалните операции ген.-майор Явор Матеев, областният управител на Пловдивска област инж. д-р Илия Зюмбилев, председателят на Общинския съвет г-н Атанас Узунов, началникът на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, зам.-кметовете на Пловдив г-н Пламен Панов, г-н Владимир Темелков и г-н Николай Бухалов, кметът на район „Централен“ г-н Георги Стаменов, народни представители, общински съветници, държавни и обществени служители, учители и просветни дейци, общественици и граждани.

В края на молебена Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към народа с архипастирско слово за празника.

„Достойно в този ден е да преклоним коленете на сърцата си пред светата икона на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, да изплетем венци от благодарност, да украсим сияещите им в святост образи със славословия, с признателност и похвала.

Този ден мъдро е определен да бъде празник на всички учащи и учащи се, на всички преподаватели, учители и възпитатели, на всички духовници, защото не бива да се забравя, че българското училище е рожба на Българската църква, на светата православна вяра. Празник на всички творци на духовна култура“, каза Владиката.

Празничният молебен завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

След като бяха поднесени венци пред паметника на първоучителите – светите братя Кирил и Методий, митрополитът, кметът, областният управител, генералът и духовниците застанаха начело на тържественото шествие, в което се включиха всички официални гости, дейци на културата и просветата, преподавателите и хиляди ученици от всички пловдивски училища. Под звуците на „Върви, народе възродени“ шествието премина радостно по Главната улица на града.

Снимки

25.05.2024_00:02 | Източник: Българска патриаршия 24.05.2024 14:30 |
Автор: Пловдивска митрополия

Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий, Наместник-предсетадел на Св. Синод отслужи тържествен молебен по повод 24 май – Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

В молитвеното последование участваха Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, храмовото духовенство и столични свещеници, както и протодяконите Иван Петков и Деян Коруновски.

След молитвеното последование митрополит Григорий, епископите, духовниците, хорът на Патриаршеската катедрала и православни християни се отправиха в лития към Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, където в присъствието на президента на България г-н Румен Радев, кмета на София Васил Терзиев, политици, общественици и множество държавни лица, академични представители, дейци на образованието и културата, граждани, родители, деца и ученици бе извършен тържествен водосвет.

След тържественото последование митрополит Григорий се обърна със слово, в което каза: „Празникът на нашата азбука и на израсналата благодарение на нея наша просвета, книжовност и култура е особено скъп за всяко българско сърце. Радостта ни в този светъл ден е израз на дълбоко вкоренения в народностния ни дух стремеж към просвещението и познанието, към високото и святото. Днешният празник ни сплотява и укрепва, прави ни по-уверени и силни, възкресява в съзнанието ни спомена за най-доброто, което сме дали на света през хилядолетната и превратна българска история… В този ден мислите и молитвите ни са по-специално с всички неуморни дейци на попрището на образованието и науката, на книжовността и културата, които с апостолска ревност, отдаденост и себежертвеност, независимо от трудностите, съпътстващи тяхното служение, с чувство за отговорност продължават и днес равноапостолното дело на нашите първоучители – богомъдрите Константин-Кирил Философ и Методий Славянобългарски. Делото на просветата е свято и свещено. То е висока чест и привилегия, а неговите плодове са непреходно богатство за целия ни народ и залог за пребъдването му през вековете. По молитвите на светите равноапостолни братя Кирил и Методий – всебългарски и всеславянски просветители – Човеколюбецът Бог да укрепва православния ни народ със Своята неоскъдяваща благодат и да бъде с нас във всяко наше добро начинание!“

Празникът завърши с многолетствие и химна на св. Братя „Върви, народе възродени“.

Молебенът бе излъчен и на живо в официалната страница на Св. Синод.

24.05.2024_23:56 | Източник: Българска патриаршия 24.05.2024 12:26 |
Автор: Българска патриаршия

Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, молете Владиката на всичко да утвърди всички славянски народи в православието и единомислиeто, да умири света и да спаси нашите души!  (Тропар, гл. 4)

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

УВАВАЖЕМА Г-ЖО ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ Г-Н КМЕТ,

ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО, ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ,

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА АКАДЕМИЧНАТА ОБЩНОСТ, УВАЖАЕМИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, КУЛТУРНИ ДЕЙЦИ,

СКЪПИ ДЕЦА, ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Празникът на нашата азбука и на израсналата благодарение на нея наша просвета, книжовност и култура е особено скъп за всяко българско сърце. Радостта ни в този светъл ден е израз на дълбоко вкоренения в народностния ни дух стремеж към просвещението и познанието, към високото и святото. Днешният празник ни сплотява и укрепва, прави ни по-уверени и силни, възкресява в съзнанието ни спомена за най-доброто, което сме дали на света през хилядолетната и превратна българска история.

Този празник е бил винаги скъп и за Православната ни църква. Макар и в най-ново време той да е отделèн от богослужебната прослава на равноапостолните братя Кирил и Методий, той обаче отново остава празник на Църквата, тъй като онова, което празнуваме днес, е родено, отгледано и утвърдено в нейните недра. Просвещението на нашия народ, неговото въздигане от мрака на езичеството към светлината на просветата, която светлина е Сам Христос Бог наш (срв. Иоан 1:4-9), е и остава дело на Църквата.

Църквата е не само духовна майка и кърмилница на православния български род, но също и негова просветителка, и тя остава такава и до днес, защото и днес тя продължава да учи своите верни на истините на вярата и на богопознанието, което е най-съвършеното познание и най-високата просвета. Защото всяко човешко знание е и остава несъвършено и безплодно, ако не се стреми и не води към съвършенството на богопознанието.

Водена от това разбиране и убеждение, светата ни Църква всякога се присъединява към всенародната радост на този светлопразничен ден и в гореща молитва към Всевишния Бог отново изпросва от Него великата Негова милост и щедрост към нашия народ, мирни и благодатни дни и години на съзидателен труд – за прослава на Неговото свето име и за утвърждаването ни в Неговата вечна истина.

В този ден мислите и молитвите ни са по-специално с всички неуморни дейци на попрището на образованието и науката, на книжовността и културата, които с апостолска ревност, отдаденост и себежертвеност, независимо от трудностите, съпътстващи тяхното служение, с чувство за отговорност продължават и днес равноапостолното дело на нашите първоучители – богомъдрите Константин-Кирил Философ и Методий Славянобългарски. Делото на просветата е свято и свещено. То е висока чест и привилегия, а неговите плодове са непреходно богатство за целия ни народ и залог за пребъдването му през вековете.

По молитвите на светите равноапостолни братя Кирил и Методий – всебългарски и всеславянски просветители – Човеколюбецът Бог да укрепва православния ни народ със Своята неоскъдяваща благодат и да бъде с нас във всяко наше добро начинание!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

24.05.2024_23:49 | Източник: Българска патриаршия 24.05.2024 12:04 |
Автор: Българска патриаршия

Честване Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, както и паметта на свети Симеон Дивногорец.

24 май е датата на паметта на светите братя Кирил и Методий по стар стил. Макар Българската църква да е приела новия календарен стил още през декември 1968 г., държавният празник на славянските просветители е останал на 24 май. На този ден ги почитат и други славянски православни народи, които следват стария стил: в Беларус, Полша, Русия, Репубрика Северна Македония, Словакия, Сърбия, Украйна (по азбучен ред).

Само българите честваме паметта на светите братя Кирил и Методий два пъти и това правим с радост и признателност за тяхното велико дело. Богослужебното честване е само на 11 май, а днес в храмовете и в образователни, и научни институции се извършва молебен за благославяне на всички, които имат отношение към българската азбука, просвета и култура, и към славянската книжовност.

Свети Симеон живял през VI век в Антиохия (днес Антакия, Турция), Сирия. Когато поотраснал, станал ученик на известния в онзи край подвижник, стълпник (живеел на каменна кула) Йоан. Симеон също си построил кула и така се подвизавал в пост и молитва много години. Строгият му живот и подвиг, широките познания и дълбоката му мъдрост започнали да привличат не само монаси, но и много миряни, които жадували за висок пример и духовни наставления.

В един момент Симеон решил да се уедини на скрито място и затова отишъл в така наречената Дивна планина (затова е наречен Дивногорец) между сирийската столица Антиохия и пристанищния град Селевкия. Там, край река Оронт, продължил отшелническия си живот. Непрестанно изучавал Свещеното Писание и станал мъдър наставник на други монаси и на поклонници, които скоро научили къде е преподобният Симеон и пак идвали за съвет. Неговият живот станал отлично онагледяване на думите на Христос: „тъй да светне пред човеците светлината ви, че да видят добрите ви дела и да прославят небесния ваш Отец!“.

Свети Симеон се упокоил в 590 година.

24.05.2024_08:09 | Източник: БТА 24.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

С благословението на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол, и по покана на църковното настоятелство при столичния храм „Възкресение Христово“, кв. Челопечене, р-н „Кремиковци“, се организира всенародно поклонение пред копието на чудотворната икона на Пресвета Богородица от Бачковския манастир, чийто оригинал се намира в св. обител.

Всенародното поклонение пред копието на чудотворната икона на Пресвета Богородица ще бъде тържествено отбелязано, със следната програма:

31 май 2024 г. (петък)
16:30 ч. – Посрещане на иконата в началото на кв. Челопечене; Литийно шествие до храма „Възкресение Христово“;
17:15 ч. – Празнична Вечерня. В края на вечернята ще бъде прочетена молитва за благоденствието на българския народ.
Храмът ще бъде отворен до 00:00 часа.

01 юни 2024 г. (събота)
09:00 ч. – Златоустова св. Литургия.
Храмът ще е бъде отворен от 07:00 до 22:00 часа.

02 юни 2024 г. (нeделя)
09:00 ч. – Златоустова св. Литургия.
Храмът ще е бъде отворен от 07:00 до 19:00 часа.

Поканват се всички вярващи да вземат молитвено участие в празничните богослужби.

23.05.2024_22:30 | Източник: Българска патриаршия 23.05.2024 18:46 |
Автор: Софийска митрополия

На 22 май Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай присъства на церемонията по връчването на Годишните награди на Регионалното управление на образованието в Пловдивска област, която се проведе в Малката базилика в Пловдив.

Лично началникът на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова посрещна с букет цветя Владиката, който бе придружен от Смолянския епископ Висарион – втори викарий на митрополита, и архимандрит Максим.

Архипастирят на Пловдивска епархия поздрави присъстващите от цялата област учители с Празника на празниците, светлото Възкресение Христово. Митрополит Николай се обърна с вдъхновено слово към присъстващите от цялата област учители и изрази преклонението си пред подвига на учителския труд, който е достойно служение на просветата, на образованието, на доброто и полезно знание, и възпитанието на младежта.

Владиката изтъкна, че учителството не е професия, а Божествено призвание, каквото е и апостолското служение, и благослови учителите като достойни следовници на делото на светите братя Кирил и Методий.

На Десетата годишна церемония по връчване на наградите на РУО-Пловдив присъстваха: началникът на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, областният управител инж. д-р Илия Зюмбилев, г-жа Донка Щилянова – началник на отдел „Образование“ в община Пловдив, г-жа Петранка Калоферова – областен координатор на Синдиката на българските учители,  учители, директори на училища и детски градини.

Тържеството бе украсено с музикална програма на ученици от НУМТИ „Проф. Добрин Петков“.

Специалната учителска награда бе връчена г-жа Екатерина Тошева – учител по религия в Основно училище „Кочо Честеменски“ в Пловдив, Духовната академия „Свв. Кирил и Методий“, в училището и в детската градина в село Труд. Г-жа Тошева е съпруга на енорийския свещеник в село Труд отец Кирил Тошев.

Снимки

23.05.2024_22:24 | Източник: Българска патриаршия 23.05.2024 09:44 |
Автор: Пловдивска митрополия

На 21 май, когато празнуваме паметта на св. равноапостолни царе Константин и Елена, в посветения на светците параклис до с. Мирково беше отслужена св. Литургия, възглавена от Високопреосвещения Ловчански митрополит Гавриил. На владиката съслужиха архиерейският наместник на Пирдопска духовна околия свещеноиконом Йоан Алексиев, свещеник Петър Милошов и дякон Андроник Попов.

Архиереят честити празника на присъстващите християни и произнесе проповед, след което раздаде иконки и нафора.

На края на проповедта архиереят още веднъж благодари на фирма „Елаците – мед“ АД, – с. Мирково, която построи този параклис на място, където от древност се е почитала паметта на св. велики равноапостолни царе Константин и Елена.

23.05.2024_22:16 | Източник: Българска патриаршия 22.05.2024 17:00 |
Автор: Ловчанска митрополия

Църковният празник на св. братя просветители – равноапостолните Кирил и Методий – 11 май, е от особено значение за Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография (НПГПФ) в София. По традиция на тази дата се изпращат абитуриентите, но тъй като тази година 11 май беше неучебен ден, на 10 май с водосвет и тържество беше изпратен юбилейният випуск в стогодишната история на гимназията.

Водосветът отслужи прот. Георги Янъков от столичния храм „Покров Богородичен“. Той произнесе проповед с пастирски наставления към учениците за техния нов самостоятелен път в живота. В тази столична гимназия се набляга на духовното развитие и подкрепа на младите хора. Догодина се навършват двадесет и пет години откакто всички осмокласници в нея задължително посещават уроци по предмета Религия.

В рамките на честванията на паметта на св. братя Кирил и Методий, от 11 до 24 май, в галерия „Арт Муза“ в София беше открита, станалата вече традиционна изложба „Учителите-художници на НПГПФ“. Тя е вдъхновена също от стогодишнината на НПГПФ и  двадесетгодишнината на галерия „Арт Муза“. За откриването беше избран 15 май, който в Европа се чества като Ден на семейството. Националната гимназия  по полиграфия и фотография се възприема като едно семейство, състоящо се от ръководство, учители, служители и ученици, работещи в единомислие.Изложбата на преподавателите цели да покаже тяхното творчеството в областта на живописта, рисуването, компютърната графика, графичния дизайн, компютърната анимация, фотографията в ролята им на творчески вдъхновители за учениците. Беше изтъкнато, че и на Деня на православното семейство и християнската младеж – 21 ноември, в същата галерия беше подредена експозиция на младите таланти от гимназията. Следването на традициите и връщането в НПГПФ на бившите ученици, но вече като учители и служители, е добра тенденция през последните десетилетия. Единадесет учители от гимназията се включиха в тазгодишната изложба: Александър Сертев, Александра Илчева, Биляна Савова, д-р Боян Блажев, Иван Иванов, Милена Станков, д-р Николинка Климукова, Раймонда Пейчинова, д-р Сандра Блажева, д-р Стефан Маринов, Цветомир Крумов.Отново най-новите си платна показа и секретарката Яна Стоянова, също възпитаничка на НПГПФ. Най-младите преподаватели и участници в изложбата са завършили гимназията. Това са:

Цветомир Крумов, който се представи с шест компютърни рисунки, разкриващи духовността на човека и неговия разнообразен емоционален живот. Някои от творбите му са опит за интерпретация на силата на Иисусовата молитва и са част от подготвяна самостоятелна изложба.

Специална голямоформатна картина „Светите братя българи Кирил и Методий“ в техниката колаж експонира постъпилата на работа само преди три месеца млада учителка Александра Илчева. Дългогодишната преподавателка по живопис Милена Станков претворява в платната си атмосферата на ателието и спецификата на творческия процес.

Стефан Маринов споделя с публиката две свои фотографии от самостоятелната му изложба, преминала в Музея за история на София в края на миналата година.

Иван Иванов се изявява в сферата на графичния дизайн, а Раймонда Пейчинова – в компютърния дизайн.

Класическа живопис с импресионистични нотки виждаме в платното на Сандра Блажева.

Николинка Климукова, като преподавател по Религия, представя своя икона на Иисус Христос и демонстрира приемствеността в обучението по рисуване чрез собствените си етюди с човешки глави.

Александър Сертев, Боян Блажев и Яна Стоянова участват с платна с разнообразна стилистика на абстрактната живопис.

Четирима от учителите в гимназията имат защитена докторска степен в различни сфери на изкуството, което е доказателство за любовта им към науката, а тази любов те се стараят да предат на своите възпитаници.

На откриването на изложбата преподавателят от НПГПФ Стефан Маринов изпълни няколко произведения на пиано, а учителката по физика Маргарита Виденова се представи с оперна ария. Бившата ученичка Патра Цанкова, сега студент в Уни БИТ, поздрави гостите с народна песен. Експозицията с творби на учителите е отворена за посещение до края на м. май.

Голяма група ученици на НПГПФ участваха в св. Литургия в столичния храм „Св. Кирил и Методий“ на 19 май, когато се състоя награждаването на отличените в Националния конкурс на Св. Синод „Петдесетница – Сошествие на Светия и Животворящ Дух“.

Калоян Спасов от 10. клас получи поощрителна награда за рисунка, а Александър Делчев от 9. клас спечели поощрителна награда за фотография. Творбите на наградените участници в конкурса ще бъдат включени в инициативата на Св. Синод „Деца рисуват за деца“. Със събраните в нея средства ще бъде подпомогнато детското отделение към УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ. Рисунката на Калоян Спасов вече е откупена и неговият творчески труд вече е част от една добра кауза.

* Снимки: авторката и Ивон Кючукова

23.05.2024_10:33 | Източник: Двери на Православието 22.05.2024 |
Автор: д-р Николинка Климукова