Новини от православна България

На 16 и 17 май Българската православна църква отбелязва паметта на светите Баташки мъченици.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений – викарий на митрополита, отслужи в навечерието на празника Празнична вечерня с петохлебие в старинния храм „Св. вмчца Неделя“.

В съслужение с архиерея бяха: свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Любомир Траянов – архиерейски наместник на Пещерска духовна околия, свещеноиконом Виктор Христев, свещеноиконом Димитър Семерджиев – председател на храма, свещеници от Пещерска духовна околия и епархията, митрополитският протодякон Илиян Александров.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

Стотици пристигнаха в Батак, за да се поклонят на светите мощи на Христовите страдалци в историческия храм. Сред присъстващите бяха кметът на Община Батак г-н Георги Харизанов, командирът на СКСО ген.-майор Явор Матеев, председателят на Общинския съвет г-н Димитър Балабанов, държавни и общински служители, общественици и гости на града.

На следващия ден Преосвещеният епископ Арсений възглави Архиерейската света Литургия в старинния храм в съслужение със свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Виктор Христев, свещеноиконом Георги Глухчев, свещеноиконом Димитър Семерджиев – председател на храма, свещеници от Пещерска духовна околия и епархията.

Преди началото на богослужбата викарният епископ пострига Христо Цеков от Батак и Крис Благоев от Ракитово за четци на Българската православна църква.

Десетки православни християни участваха в това велико тържество на вярата в чест и прослава на нашите родни български свети мъченици от многострадалния Батак.

По време на причастния епископ Арсений се обърна към всички с прочувствено и трогателно слово за мъченическия подвиг на светите страдалци, и преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

Празнична вечерня с петохлебие

Архиерейска света Литургия

18.05.2024_12:37 | Източник: Българска патриаршия 18.05.2024 09:57 |
Автор: Пловдивска митрополия

В навечерието на Националния празник в чест на светите братя Методий и Кирил, славянобългарската азбука, просвета и култура – на 22 май 2024 г. в Енорийския център при столичния храм “Св. св. Кирил и Методий” ще се проведе поредната открита беседа, част от просветния цикъл, който се реализира в Енорийския му център. Темата на предстоящата лекция е “СВ. БРАТЯ, СВЕЩЕНИТЕ БУКВИ И АНТИПРАВОСЛАВНАТА ПОДМЯНА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ФИЛМА “ВОЙНАТА НА БУКВИТЕ””.

Беседата ще проведе д-р Десислава Панайотова, директор на Енорийския център и ЦРИК “Св. св. Кирил и Методий” при едноименния храм и катехизатор на курсистите по Православие в духовно-просветната програма на храма, която без прекъсване се осъществява от 2005 г. насам.

Д-р Панайотова ще обърне внимание върху същината на светото Кирило-Методиево дело, върху ролята на Православието, глаголицата и кирилицата в духовното изграждане на християнска България и редица други европейски държави. Лекторката ще набележи основните завоевания, които дължим на св. Братя и техните ученици, положили основите на нашата православна култура, образование и идентичност. Ще бъде подложен на критичен анализ филмът “Войната на буквите”, който влиза в пълно противоречие с държавната ни и църковна история като драстично засяга религиозните чувства на православните християни у нас. Водещата ще разясни защо са абсурдни филмовите внушения за възникване на българските букви преди IX век, за “безличност” и “слабост” в управлението на свети цар Петър Български, за магичност вместо свещеност на нашата азбука. Ще бъде разгледана и проблематиката, свързана с богомилството, представено във филма като идеал за духовност, противопоставян на “институционалната църква”. Опитите за поддържане на езичеството, магията и окултизма и за пропагандиране на различни ереси за сметка на чистата православна вяра съпътстват Църквата още от I век, така ще бъде и до свършека на света. Важно е къде заставаме ние в своя избор на вероизповедание, морал, ценности и принадлежност. Въпросите са много сериозни и предполагат задълбочена дискусия, в която присъстващите ще могат да изразят своите позиции и мнения, както и да отправят към водещата различни питания по темата.

ЗАПОВЯДАЙТЕ!
22 май (сряда) 2024 г.
Начало: 18,30 ч.
Енорийска лекционна зала, ет. 1
ВХОД СВОБОДЕН
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
За повече информация:
Адрес: ул. „Г. Вашингтон” 47, гр. София
Моб. 0878 44 54 57
Е-мейл: crsc_st_cyril_st_methodious@abv.bg
Уеб сайт: www.symvol.org

18.05.2024_12:10 | Източник: Българска патриаршия 17.05.2024 18:09 |
Автор: Софийска митрополия

На 17 май Православната църква почита българския великомъченик св. Николай от Янина, убит с камъни от мюсюлмани на този ден през 1555 година. В София се намира храм, посветен на софийския светец, построен в негова чест, в близост до лобното му място в столицата – на ул. „Пиротска“.

Празничната литургия в тържествуващия храм бе възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, с когото съслужиха архимандрит Василий, протосингел на Софийска света митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, свещеник Христо Пашов от храмовото духовенство, свещеник Арсений Каньов, свещеник Спиридон Николов от Ловчанска епархия, протодякон Иван Петков, йеродякон Вартоломей и иеродякон Поликарп.

Песнопенията на утренята бяха изпълнени от доц. д-р Иво Янев и Никола Антонов, а литургийните – от храмовия смесен хор. Празничната богослужба бе уважена от кмета на район „Въздраждане“ г-н Станислав Илиев и общински служители.

В края на богослужението пастирско слово за вярата, за съвременното изповядване на Православието и за примера на св. Николай Софийски произнесе епископ Поликарп. Той припомни важни моменти от живота и мъченическата кончина на св. Николай Софийски. Владиката призова християните да бъдат ревностни Христови подражатели и духовни чеда на св. Николай Софийски, като подчерта, че св. Николай Софийски е един от небесните покровители на столицата ни.

Изпълнили храма, богомолците слушаха с внимание духовните слова и духом се ободряваха и вдъхновяваха за ревностен християнски живот. В края на словото си епископът поздрави предстоятеля на храма ставрофорен иконом Спас Михайлов, храмовото духовенство, църковното настоятелство и всички, които се трудят в храма, и им благопожела здраве, благодатен успех и преуспяване в делата.

В София това е единственият храм, посветен на софийския светец. Величествен, с прекрасната архитектура на видния наш архитект Торньов (според някои сведения той е първият храм построен по негов проект в България), с изящни образци на църковна иконопис, той е вторият по големина (след храм „Св. Александър Невски“) в столицата. Осветен е на 3 декември 1900 г. от тогавашния софийски митрополит Партений. Украсен с прекрасния си иконостас, дърборезбован от представители на Дебърската школа и с фината иконопис, дело на видния иконограф Николай Ростовцев (1898-1988).

Текст и снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

18.05.2024_12:04 | Източник: Българска патриаршия 17.05.2024 18:08 |
Автор: Софийска митрополия

В град Анкира в малоазийската област Галатия (днес Анкара, Турция) в началото на IV век живели няколко жени християнки – Текуса, Александрия, Клавдия, Фаина, Евфрасия, Матрона и Юлия. Момичетата се посветили на вярата си в Иисус Христос и на служение в подкрепа на бедните и слабите, затова останали да живеят в девство. С всички сили и средства били в помощ на дейността на местната християнска община. Стремели се с проповед и с личен пример, особено с дела на милосърдие и благотворителност, да привличат жени езичнички към спасителната Христова вяра.

Но успехът на тяхната дейност привлякъл вниманието на властите по време на поредното гонение срещу християните по времето на император Диоклетиан. Тези вече възрастни жени девици били привлечени към отговорност, защото не само отказвали да почитат езическите богове и да принасят жертви на техните идоли, но и убеждавали езичниците да не го правят, а да вярват в единия истински Бог, Който е казал: „милост искам, а не жертва“.

Седемте девици били заловени и предадени на съд, защото не почитали държавния култ, а с това вършели престъпление срещу установения от властта ред. Затворът, заплахите и мъченията не уплашили тези жени християнки, и затова била издадена заповед да ги умъртвят, като ги удавят в близкото езеро. Тогава един християнин на име Теодот, който бил племенник на една от тези свети жени, Текуса, заедно с други християни, извадил останките им през нощта и ги погребали с почит. Скоро Теодот бил разкрит и понеже се разбрало, че той също е християнин, го подложили на мъчения, за да се отрече от Христос. Но той бил непреклонен и за нищо на света не желаел да се откаже от вярата си. Затова след много мъчения бил обезглавен. Това се случило в 304 г.

18.05.2024_09:40 | Източник: БТА 18.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 20 май от 13 ч. в зала 8 на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се проведе работен семинар, посветен на дигитализацията на църковното историческо наследство. Той се организира от катедра „Практическо богословие“ на Богословския факултет. На семинара ще бъдат представени проекти на манастири и епархии за дигитализация на книжни фондове, архитектурни обекти, икони и стенописи, създаване и оборудване на музейни експозиции. В работата на форума ще вземат участие преподаватели от СУ, клирици, музейни работници, служители от митрополии, специалисти в областта на новите технологии.

Програма на семинара:

17.05.2024_16:07 | Източник: Двери на Православието 17.05.2024 |
Автор: Двери на Православието

На 20 май, понеделник, в Обучителния център на Софийска св. митрополия ще се проведе поредна беседа от дискусионния цикъл „Православните богослужения“. Тема на беседата от 18:30 ч. ще бъде „От Пасха до Петдесетница – нашата причастност в Тялото Христово“.

Водещи ще бъдат протойерей Сава Кокудев, преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, и свещеник Любомир Янъков.

Заповядайте!

+++

Беседите в Обучителния център на Софийската св. митрополия се провеждат всеки понеделник от 18:30 ч., на четири тематични цикъла:

+ „Светите отци и съвремието“ – четене и обсъждане на душеполезни слова от светиите;
+ „Православните богослужения“ – смисъл и символика на вечернята, утренята, литургията, тайнствата;
+ „Изграждане и опазване на семейството“ – срещи за духовна и психологическа подкрепа;
+ „Живата история на Църквата“ – разкази за свети места и събития от миналото с отражение в духовния живот днес.

Обучителният център на Софийска митрополия се намира на ул. „Съборна“ № 11, вратата вдясно от входа на старинната църква „Св. Петка“, по стълбите на последния етаж.

Записите на беседите се излъчват в сряда, петък и нeделя от 18:00 ч. в ефира на православно радио „Епархийски глас“ на адрес: https://radio-glas.mitropolia-sofia.org/ . Архивните издания са достъпни също така в каналите на „Епархийски глас“ в Youtube и Spotify.

17.05.2024_15:59 | Източник: Българска патриаршия 17.05.2024 12:17 |
Автор: Софийска митрополия

На 16 май, в навечерието на празника на св. мъченик Николай Софийски, в едноименния столичен храм, който се намира на кръстовището на улиците „Пиротска“ и „Опълченска“, бе отслужено архиерейско вечерно богослужение с петохлебие.

То бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, който бе в съслужение с: архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, иконом Стилиян Табаков, протойерей Иван Йонов от храмовото духовенство, протойерей Стоян Димитров, свещеник Христо Пешов, свещеник Арсений Каньов, протодякон Иван Петков, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.

Църковните песнопения бяха изпълнени от софийски певци, ръководени от д-р Андрей Касабов. Техните изпълнения допринесоха за молитвеното настроение и духовната радост на многобройните вярващи, събрали се в храма да отдадат молитвена почит към родния светец.

Вечерната богослужба бе уважена от кмета на район „Въздраждане“ г-н Станислав Илиев и от зам.-кмета г-н Димитър Белев.

По установена традиция по време на вечерното богослужение беше извършено литийно шествие до лобното място на мъченика, като тържествено бе пренесена и частица от неговите св. мощи.

На мястото, известно с името „Търницата“, пред вратите на параклиса и гроба на софийския светец бе отслужен водосвет от епископ Поликарп, в края на който той поръси със светена вода боголюбивите християни. С кратко слово владиката се обърна към вярващите, които бяха изпълнили двора, въпреки непрестанния дъжд, който се изливаше с часове над града.

„Бог да благослови всеки един от нас, укрепявайки ни с този благословен дъждец, да живеем достойно и да бъдем чеда на св. Николай Софийски, който в 555-а година даде духовно свидетелство на Христовата вяра, за православния живот и дух, и за това, че България ще пребъде в православна вяра и дух, в православни традиции и добродетели и ще даде в свое време и тя свидетелство в семейството на християнския свят. Нека бъдем благодарни, че стоим на кръвта на светите мъченици и да им подражаваме на силната вяра, на безконечната надежда и най-вече на онази Христова любов, с която се украсиха, като се молеха за всички знайни и незнайни човеци. Нека тази вяра, надежда и любов туптят в сърцата на всички нас! Да знаем, че в нашия живот не сме сами, а имаме наши светии, български закрилници, пътеводители и най-вече насърчители в духовния и чистия, свят живот“ – каза в словото си епископът.

Под звуците на църковната камбана и църковни песнопения, шествието отново се отправи към величествения софийски столичен храм, където продължи вечерното богослужение с отслужване чина на петохлебието. В края на вечернята епископ Поликарп отново се обърна с поучително слово към присъстващите и призова всички достойно да почитат паметта на родните ни светци и според своите сили и възможности да се поучат от св. Николай Софийски как да обичат Бога, да Му служат и да бъдат в Неговата радост. Владиката поздрави предстоятеля на храма ставрофорен иконом Спас Михайлов, духовенството, районните кметове, на които благопожела здраве и преуспяване във всичко. Кметът Станислав Илиев поднесе на владиката красива кошница с цветя и му отправи благопожелания за съвместна успешна работа.

Текст и снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

17.05.2024_15:54 | Източник: Българска патриаршия 17.05.2024 10:45 |
Автор: Софийска митрополия

На 13 и 14 май в 150-о училище „Цар Симеон“ в София беше проведен държавният практически изпит на студентите от Богословския факултет, които се подготвят за учители по Религия. Тази година беше възстановена практиката практическият изпит да се провежда в реална училищна среда. Пандемията рязко промени начина за организиране на стажантската практика на бъдещите учители, както и формата на държавния практико-приложен изпит. Голяма част от училищата спряха факултативните часове в електронна среда от разстояние, за да улеснят провеждането на задължителните дисциплини, което направи невъзможно воденето на занимания по Религия. Завръщането на студентите в базовите училища стана веднага след края на здравните ограничения, но едва тази година беше възможно провеждането на практическия изпит в училище.

Изпитните уроци се проведоха с ученици от 1. и 2. клас, а сред темите, подготвени от студентите, бяха „Доброто побеждава злото“, „Християнски празници – как празнуваме у дома“, „Св. Георги“, „Устройство на храма“, „Вяра и добри дела“ и др.

17.05.2024_10:07 | Източник: Двери на Православието 16.05.2024 |
Автор: Двери на Православието

Свети Николай Софийски бил християнин, роден в град Янина (днес в Гърция) в първата половина на XVI век. От дете усвоил обущарския занаят и за по-добро препитание се преселил в София. Тук хората го обикнали и Николай създал семейство. Но някои мюсюлмани решили да го привлекат към своята вяра, често го безпокоели и го убеждавали да смени вярата си. Един ден го поканили на обяд, упоили го и в такова състояние го обрязали.

Когато се събудил, Николай разбрал какво е станало и с плач избягал в дома си, откъдето от срам не излязъл цяла година. Но имамът най-после го предупредил, че занапред ще трябва да посещава техните молитви. Николай твърдо му заявил, че той за нищо на света няма да промени християнската вяра на своите предци.

Оттогава започнал неговият мъченически подвиг. Много мохамедани искали смъртта на Николай. Хвърлили го в затвора, където го подложили на страшни мъчения. На съдебно заседание съдията обявил, че Николай е невинен. Но фанатизираната тълпа не се подчинила на отсъдената присъда. Мъченикът бил изведен вън от тогавашния град и в местността Юч бунар („Три кладенци“, днес мястото е на столичната улица „Цар Симеон“ 125), Николай бил убит с камъни на 17 май 1555 г. Житието му е написано от дякон Матей Граматик, съвременник и очевидец на страданията и смъртта му. Недалеч от лобното място на свети Николай Софийски през 1900 г. е осветен голям храм в негова чест.

Баташките новомъченици са български православни свещеници, мъже, жени и деца, избити в село Батак, Пещерско, в първите дни на май 1876 г. при потушаването на Априлското въстание. Те са канонизирани от Българската православна църква през април 2011 г. заедно с новомъчениците от Новоселския манастир „Св. Троица“ (днес в град Априлци), чиято памет се чества на 9 май.

17.05.2024_09:55 | Източник: БТА 17.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Преподобният Теодор е роден в Египет и живял в IV век – време на разцвет на православното монашество. Произхождал от семейство, което имало възможност да му даде добро за онова време образование. Освен обичайната грамотност, Теодор изучил християнските науки и особено се задълбочил в изследването на Свещеното писание.

Определят го като мъж учен, красноречив и силен в Писанията. От младежките си години отишъл и станал послушник в обителта на преподобния Пахомий Велики на остров Тавена, където бил един от любимите негови ученици. Великият подвижник видял в него истинско призвание към монашески живот.

Теодор, укрепен от Божията благодат, с радост понасял всякакви трудове и лишения, и от ден на ден преуспявал по пътя на светостта. Младият монах бил щастлив, че поученията и личните беседи на преподобния старец с него му посочвали верния път към достигане на монашеско съвършенство. Макар да бил все още млад, скоро Теодор бил поставен от Пахомий за учител на останалите монаси. Това не се понравило на някои от братята, но старецът с благост уверил всички, че ще имат голяма полза от познанията на Теодор. Още повече, че младият брат, освен с ученост и красноречие, се отличавал и с доброта, и голямо смирение. Съумявал да убеди останалите монаси, че познанията помагат на духовния подвиг и че на Бог се служи най-добре със съчетание на разум, чувства и воля.

Не бил лесен монашеският живот на самия Теодор, защото имал някои телесни страдания, но той търпеливо ги понасял и не преставал да върши своя ежедневен подвиг на монах и на духовен наставник. След време преподобният Пахомий се оттеглил в друг от своите манастири, а в Тавена оставил Теодор за свой заместник. Така преподобният ръководил обителта двадесет години след кончината на стареца си Пахомий и се упокоил в 368 г.

16.05.2024_08:04 | Източник: БТА 16.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев