Тези свещеномъченици пострадали за Христовата вяра през времето на император Юлиан Отстъпник (361–363 г.) в гр. Пруса, наричан още Бруса (във Витиния, Мала Азия). Царският наместник Юний, управител на Витиния, който дошъл на лечение в Бруса, където имало прочути горещи минерални води, довел тези християни – духовни лица при горещите води и запитал Патрикий. – Кой е създал тия лековити води, ако не нашите богове Ескулап и други, на които ние се кланяме? Свети Патрикий отговорил: – Ваши богове са демоните, а тия води, както и всичко друго, е създал Христос, нашият Господ и Бог. Тогава наместникът го запитал: – А дали твоят Христос би те спасил, ако аз те хвърля в тая вряла вода? Светителят отговорил: – Ако иска, Той може да ме запази цял и невредим, макар аз да желая в тая вряла вода да се освободя от тоя временен живот, за да живея вечно с Христа. Но нека бъде върху мене Неговата свята воля, без която ни косъм не пада от главата на човека! Като чул това наместникът заповядал да хвърлят Патрикий във врялата вода. Горещи капки се пръснали по всички страни и попарили мнозина от присъствуващите, но светителят Божи, който пребивавал в постоянна молитва, останал невредим, като да е стоял в хладка вода.
Виждайки това, наместникът се вбесил от ярост и срам и заповядал да отсекат със секира главите на епископ Патрикий и тримата негови свещеници. Незлобивите Христови последователи се помолили и навели главите си под секирата на палача и един след друг преминали в блаженото безсмъртие на небесните селения, в които има „много жилища“ (Йоан 14:2) за всички, които са възлюбили явяването на нашия Господ и Спасител Иисус Христос (2Тим. 4:8).
Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
В самия ден на Възкресението апостолите чули от мироносиците, от Петър, от Лука и от Клеопа, че Господ е жив и им се явил, но те не повярвали. Заради това Той ги порицал, когато Им се явил по-късно, когато били събрани заедно. След като той им се показал по много начини и случаи, че Е жив не само, че те всичките повярвали, но и проповядвали навсякъде:„Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената“ (Пс. 18:4) „и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше„. (Мк. 16:20). Защото личбите били необходими докато словото не било проповядвано из целя свят. Ако е трябвало да има велики личби, които да доказват, че учението е вярно, то е имало и личби, не толкова велики, които доказвали вярата на онези, които получили Словото. Какви личби имам предвид? Свидетелството на техните дела. „Покажи ми“, казано е „своята вяра чрез деля“ и „Кой е верен? С неговия добър живот нека покаже делата си“ (Срв. Иак. 3:13). Как можем да вярваме, че някои е наистина велик, небесен, дори разбиращ небесните неща, ако същият се придържа към мръсни дела и е вплетен в земните дела?
Безсмислено е за някого да казва, че има вяра в Бога, ако той няма делата, които вървят с вярата. Какво благо са донесли лапите на девиците, които нямали масло, а именно дела на любов и състрадание? Какво добро е допринесло викането към Авраам на богатия в неутолимия огън за неговата липса на състрадание към Лазар? Каква полза за привидното приемане на поканата от онзи мъж, който пропуснал да си придобие дреха достойна за сватбата и брачния чертог на безсмъртието. Той е бил поканен и порицан, защото очевидно вярвал, и седнал заедно със светите гости, но след това бил изгонен и унижен, защото бил облечен в развратни навици и дела и бил изхвърлен в пъкала, където има плач и скърцане със зъби.
Нека никой, който бъде повикан от Христос да няма този опит, не нека всички да проявяваме този начин на живот, който подхожда на вярата ни, за да можем да влезем в брачния чертог на нестихващата радост и да прекараме вечността със светиите при всички онези, които се радват. Амин!
Св. Григорий Палама
Св. Епифаний, който се прославил със своя живот, ученост и чудеса, бил син на беден еврейски земеделец във Финикия. Той от детство останал без баща, и майка му с труда си издържала двете си деца – син и дъщеря. Живеели в голяма бедност, случвали се дни, когато нямали дори хляб.
Веднъж майката на Епифаний пратила сина си в близкия град да продаде магарето, понеже нямало с какво да си купят хлаб. Добичето било твърде упорито и негодно за работа. Момчето повело магарето на пазара и скоро дошъл един евреин, който пожелал да го купи. Като видял, че Епифаний е негов сънародник той му казал:
– Ние с тебе се покланяме на един и същ Бог, Който обича справедливостта и истината, затова не трябва да ощетяваме никого. Да оценим твоето добиче по истинската му цена, за да не би, измамвайки се един друг, да прогневим Бога!
Момчето отговорило:
– Аз няма да ти продам магарето, защото не го бива за работа. Майка ми от нужда ме прати да го продам, понеже нямаше какво да ядем. Но щом ти ми говориш, че е грешно заради печалба да се ощетява ближния, то аз няма да ти го продам, понеже се боя от Бога и не ти желая зло.
Евреинът бил поразен от ума и честността на момчето, дал му пари за хляб и Епифаний се отправил за дома си заедно с добичето.
На връщане го срещнал човек, който също така искал да купи магарето, но Епифаний отказал да го прададе, като му обяснил – защо. В това време магарето започнало да рита и хвърлило момчето, което се ударило. Непознатият го дигнал и му оказал помощ, като го прекръстил и молитвено призовал името на Иисуса Христа.
– Кой е тоя Иисус Христос, Когото ти призоваваш? – запитало момчето.
– Син Божи, Когото разпнали евреите – отговорил непознатият.
Епифаний като чул, че евреите разпнали Сина Божи, не посмял да каже че сам е евреин, и тръгнал за дома си, като мислел за Разпнатия Христос и желаел да узнае повече за Него.
Сиромашията на семейството му още повече се усилила. Майката била принудена да продаде нивата си и търсела някъде да нареди сина си да учи на занаят, когато изведнъж им дошла неочаквана помощ. Един богат еврейски законоучител на име Трифон, се съжалил над тяхната сиромашия, помогнал им и взел при себе си Епифаний. Той го обикнал и започнал да го учи.
Момчето, което било разсъдливо и умно, скоро придобило големи знания по закона и Библията. Трифон го осиновил и го направил наследник на целия си имот. Майката на Епифаний по това време се поминала. Той взел сестра си при себе си и те живеели заедно в доволство и благоденствие.
Станало нужда Епифаний да отде в село, за да прегледа останалото му наследство. По същия път вървял един инок на име Лукиан, който пишел книги, и с парите, получени от продажбата им, хранел просяците. Епифаний влязъл в разговор с него и те тръгнали заедно, когато неочаквано ги срещнал просяк, който паднал в нозете на Лукиан и извикал: „Смили се над мене, човече Божи! Ето вече три дни не съм ял нищо!“ Лукиан нямал пари, но снел горната си дреха и я дал на просяка, като му казал: „Продай тази дреха и си купи хляб!“
Епифаний се чудел на милосърдието на инока и изведнъж се удостоил с чудно видение: той видял, че от небето слиза към Лукиан светла, бяла дреха. Епифаний паднал пред нозете на инока, като го молел да му каже от каква вяра е. Лукиан разбрал, че благодат свише се е докоснала до душата на младия момък и че Господ го призовава. Той почнал да му говори за Христа и му обяснил истините на християнската вяра.
Думите му дълбоко трогнали Епифаний. Той повярвал от цялото си сърце и помолил инока да дойде при него в къщи. Лукиан се съгласил и скоро Епифаний и сестра му повярвали и пожелали да се кръстят. Когато те чрез молитва и изучаване на християнския закон се приготвили да приемат светото тайнство Кръщение, епископът на тоя град един неделен ден ги повикал в църква, за да ги кръсти. По време на богослужението епископът погледнал случайно Епифаний и видял, че лицето му е озарено от необикновена светлина и че над главата му сияе венец. Той разбрал, че Божията благодат почива върху него.
Скоро след това Епифаний поверил сестра си на благочестиви жени и постъпил в манастир. С удивителна ревност тоя започнал да изучава Свещеното писание и скоро със своя строг и свят живот спечелил уважението на всички иноци. Бог му дал сила да прави чудеса и мнозина започнали да прибягват до неговата помощ и молитви. След като проживял доста дълго в манастира, Епифаний пожелал пустинен живот. Но славата на неговите чудеса, мъдрост и светост привлякла към него и в пустинята ревностни подвижници, които се заселили близо до него.
Епифаний се стараел да избягва славата и известността и често оставял мястото, където се бил прославил чрез някое чудо, и заминавал другаде, за да може в усамотение и безмълвие да се предаде на молитва. Но навсякъде се събирали при него ученици, понеже той бил твърда мъдър, с удивителна яснота обяснявал Свещеното писание и с поученията си обърнал много езичници към истинския Бог.
Епифаний бил на около 60 години, когато по чудесен начин бил възведен в сан епископ Кипъркси. Веднъж Епифаний говорел на свети Иларион Палестински за своето желание да живее в усамотение. Иларион му отговорил:
– Иди в град Саламин! Там трябва да живееш.
Но Епифаний предпочел да отиде в Аскалон и Газа, като се надявал там да заживее усамотено.
– Аз ти казвам – повторил Иларион, – иди в Саламин, там ти трябва да живееш!
Епифаний обаче на послушал съвета на стареца, а постъпил по собственото си желание. Отишъл на пристанището, където имало два кораба – единият трябвало да отиде в Саламин, а другият в Аскалон. Епифаний се качил на последния и тръгнал. Изведнъж се вдигнала страшна буря. Корабът дълго се носел по вълните и най-после бил изхвърлен на брега близо до Саламин.
В това време в Саламин ставал избор на епископ, на мястото на неотдавна умрелия. Там се събрали епископите от разни градове на острова и били в затруднение – кого да изберат. И поискали съвета на един свят старец, епископ Папий, когото всички уважавали за неговите добродетебли и за страданията му по време на последното гонение. Папий бил на повече от сто години. Той молил Бога да го научи и молитвата му била чута.
Епифаний, след като си поотпочинал малко в Саламин, се готвел да напусне града и с един свой ученик отишъл на пазара да си купи нещо за път. Той взел два хубави грозда и искал да заплати за тях, когато изведнъж около него тълпата взела да тича насам-нататък и да говори, че идат епископите. Епифаний погледнал: двама дякони водели под ръка почтения старец и подир тях вървели няколко епископи. А какво било учудването на Епифаний, кагото видял, че те идват направо към него и пред него спират!
– Чедо Епифание – нарекъл го старецът по име, – остави гроздовете и дойди с нас в църква!
Изуменият Епифаний тръгнал подир тях. В църква духовенството го посрещнало с думите:
– Бог те е пратил при нас! Бъди архиепископ на тоя град и на целия Кипърски остров!
Епифаний започнал да отказва и със сълзи молел епископите да изберат другиго. Тогава Папий му казал:
– Би трябвало да замълча за даденото ми откровение. Но понеже ти се отказваш, аз съм принуден да ти съобщя, че Господ те е избрал. Тези свети отци, епископите, в недоумението си кого да изберат, възложиха това на мене грешния. Аз дълго се молих и Господ насън ми каза: „Иди на пазара! Там ще видиш един инок да купува грозде: той да бъде тук епископ! Името му е Епифаний.“
След това Епифаний не могъл повече да се съпротивлява. Той бил ръкоположен за епископ и със своите добродетели и мъдрост заслужил любовта и уважението на паството си.
Не много време преди смъртта си Епифаний, вече обременен от годините, трябвало да отиде в Цариград. Там в това време императрица Евдоксия, съпруга на Аркадий, преследвала св. Йоан Златоуст. Тя се стараела да склони на своя страна епископ Епифаний, като му представяла Йоан за еретик. Епифаний я увещавал към милосърдие и кротост и не се съгласил да изпълни волята й. Йоан предсказал, че Епифаний няма да се върне в Кипър, а Епифаний предсказал, че Йоан няма да стигне до мястото на изгнанието си. Двете предсказания се изпълнили. Йоан бил върнат, без да стигне до определеното му място за изгнание, понеже императрицата се уплашила от народното вълнение. А Епифаний заболял на връщане и чувствайки, че болестта му е смъртна, повикал учениците си, които били с него на короба, дал им наставления, благословил ги и на третия ден с молитва починал в Господа на 115-годишна възраст. Известието за неговата смърт опечалило всички жители на острова.
Епифаний бил много учен, знаел пет езика – гръцки, латински, еврейски, египетски и сирски – и написал няколко духовни книги, между които „Изложение на ересите“ и „Тълкуване на библейските пророци“.
Източник: Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Изповедта на Тома дойде бързо, когато, осем дни, след като беше показал своето нежелание да повярва Христос му показа белезите от гвоздеите и премахна всяко възможно съмнение.
Нашият Господ Иисус Христос чудно влезе в стаята, когато вратата беше заключена. Тъй като това би било невъзможно за обикновено, земно тяло Той уверил Тома и чрез него останалите ученици, като му дал да види ребрата Му и раните в Своята плът.
Само за Тома ни е предадено, че казал „Ако не видя на ръцете му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.“, но донякъде всички ученици били виновни поради неверие. Съмнение останало в тях дори и след като казали на Тома, че са видели Господа. Св. Лука ни казва, че „понеже от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тука нещо за ядене? Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. И като взе, яде пред тях.“ (Лк. 24:41-44)
Това със сигурност показва, че не само в ума на Тома още се спотайвали съмнения, но и в другите ученици също. Самото им учудване ги направило мудни по сърце да вярват, но когато станало невъзможно да не вярват това, което могли да видят със собствените си очи, блажения Тома направил своята изповед: „Господ мой и Бог мой!“
Иисус им казал: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.“ Зад тези думи на Спасителя имало чудно провидение и те могат много да помогнат и на нас. Те ни показват отново колко Го е грижа за нашите души, защото Той е благ и, както Писанието казва „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.“ (Тим. 2:4) И дори тогава тези Негови думи ни учудват.
Както винаги, Христос трябваше да прояви търпение към Тома, когато той казал, че няма да повярва и със другите също, когато те си мислели, че виждат дух. Заради желанието Си да убеди целия свят, той нарочно им показа белезите от гвоздеите и раната на ребрата Си, защото искаше онези, които имат нужда от такива знамения за укрепване на вярата си да нямат никаква причина да се съмняват и даже прие храна, дори и да нямаше нужда от нея. Но, когато някой приеме онова, което не е видял, вярвайки в думите на учителя си, вярата, чрез която почита Онзи, Когото учителят му проповядва е достоен за похвала. Блажени, тогава, всички, които вярват в посланието на Светите Апостоли, които, както Лука казва, бяха „очевидци и служители на словото“ (Лк. 1:2)
Ако желаем вечен живо и копнеем за жилище на небето, трябва да ги слушаме.
– Св. Кирил Александрийски, Тълкувание на Йоановото Евангелие, Книга 12, 706
„Празникът, който празнуваме днес е заради победа – победата на Сина Боижий, Царя на цялата вселена. На този ден дяволът е победен от Разпнатия; нашия род е изпълнен с радост от Възкръсналия. Заради моето възкресение в Христа този ден извиква:
‘По моя път съзрях ново чудо – отворен гроб, мъж, възкръснал от мъртвите, възкликващи кости, възрадвани души, мъже и жени пресътворени, небесата отворени и силите възклицаващи: ‘Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!’ На този ден видях Царя на Небесата, облечен в светлина, да се възкачва над светкавиците и лъчите на небето, над слънцето и източниците на вода, над обиталището на ангелските сили към града на вечния живот.’
Първом скрит в утроба от плът, Той освети човешкото рождение чрез собственото Си; след това скрит в утробата на земята, той даде живот на мъртвите с възкресението Си. Страдание, болка и въздишки вече избягаха. Защото кой е познал ума на Бога, или кой е бил Негов Съветник, ако не Словото направено Плът, Който беше прикован на Кръста, Който Възкръсна от мъртвите, и Който беше възнесен на небето?
Този ден носи послание на радост: това е денят на възкресението на Господа когато, с Него, Той въздигна рода на Адам. Роден заради човешките същества, Той Възкръсна от мъртвите с тях.
На този ден раят е отворен от Възкръсналия, Адам е възстановен в живот и Ева е утешена.
На този ден Божествения повик е чут, Царството е подготвено, ние сме спасени и Христос е почитан.
На този ден, когато Той беше стъпкал смъртта под крака си, направил тиранина затворник, плячкосал подземния свят, Христос се въздигна на небето като Цар в победа, като властващ в слава, като непобедим колесничар.
Той каза на Отца: ‘Ето ме, Боже, с децата, които ми даде’. Той чу отговора на Отца: ‘седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти.’
Не Него слава, сега и винаги, во век и веков. Амин!“
Св. Исихий Йерусалимски, Проповед за Пасха,
(Source chrétiennes 187, 66-69)
В Светата и Велика Неделя на Пасхата празнуваме самото живоносно Възкресение на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос.
Настоящият празник наричаме Пасха, което на еврейски език значи преминаване, превеждане, защото това е денят, в който в началото Бог привел света от небитие в битие; в същия ден, превеждайки народа Израилев през Червено море, Той го избавил от ръцете на фараона; в същия ден Той слязъл от небето и се вселил в утробата на Девата. Сега пък, изтръгвайки от преизподните на ада цялото човешко естество, Той го възвел на небесата и го привел в първоначалното достойнство на нетлението. Впрочем, слизайки в ада, Той възкресил не всички, а само пожелалите да повярват в Него. А душите на светиите, държани от века насилствено в ада, Той освободил и на всички открил достъпа до небесата. Ето защо ние, преизпълнени с извънмерно голяма радост, светло празнуваме Възкресението, ознаменувайки благодатта, с която нашето естество се обогатило от даровете на Божественото милосърдие. Изразявайки както прекратяването на враждата, така и съединението с Бога и самите ангели, ние се поздравяваме един друг със свято целувание.
А Възкресението на Господа станало тъй: когато вóйните пазели гроба, около полунощ станало земетресение, защото ангел слязъл и отместил камъка от гроба, а стражата в ужас се разбягала, с което след изтичането на съботния ден, приблизително около полунощ, се открил пътя на жените. Възкресението станало известно преди всички на Божията Майка, която както разказва св. Матей, седяла срещу гроба с Магдалина. Но за да няма място за съмнение във Възкресението поради родството с Майката, евангелистите казват: яви се първо на Мария Магдалина. Тя видяла и ангела на камъка, а приближавайки се още, вижда в гроба ангелите, които й възвестили за Възкресението на Господа. Възкръсна, казали те, няма Го тук; ето мястото дето Го положиха. Чувайки това, тя тръгнала към най-пламенните от учениците му Петър и Йоан и им благовестила за Възкресението. Когато се връщала с другата Мария, срещнал ги Христос, казвайки им: „Радвайте се!”, защото на същия женски род, който преди чул „с болки ще раждаш децата си”, се полагало първи да чуе и тази радост. В порив на неудържима любов, те се приближили и искайки осезателно да се уверят, докоснали се до пречистите Му нозе. Дошли на гроба и апостолите – Йоан само надникнал и тръгнал, а Петър влязъл вътре и особено внимателно разгледал, докосвайки се до плащаницата и кърпата за главата.
Преди разсъмване Магдалина отново дошла с другите жени, за да се увери още повече във видяното. Спирайки се пред гроба, тя заплакала и навеждайки се вътре в него, видяла два ангела, с бляскави светли дрехи, които успокоявайки я й казали: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Търсите Иисус Назарянина, Разпнатия? Той възкръсна, няма Го тук”. И веднага с трепет се изправили, забелязвайки Господа. А после, като се обърнала назад, и тя видяла стоящия там Христос, но Го помислила за градинаря (понеже гробът бил в градина) и му рекла: „Господине, ако ти си Го взел, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.” А когато тя отново се обърнала към ангелите, Спасителят казал на Магдалина: „Марийо!” А пък тя, чувайки сладостния и познат глас на Христа, искала да падне в нозете Му, но Той й казал: „Не се докосвай до Мене, защото още не съм възлязъл при Моя Отец, както и ти самата признаваш, приемайки Ме още за човек, но отиди при братята Ми и им кажи за всичко, което видя и чу.” И Магдалина изпълнила това, а на разсъмване отново отишла на гроба с останалите. Другите с Йоана и Саломия дошли, когато слънцето било вече изгряло. Изобщо трябва да се каже, че по различно време идвали на гроба жените, сред които била и Богородица, защото тя е онази Мария, която Евангелието нарича Иосиева майка – този Иосия бил син на Йосиф.
Впрочем, неизвестно е в кой точно час възкръснал Господ. Някои казват, че по първи петли, други – когато станало земетресението, а трети – по друго време.
Междувременно докато се случвало всичко това, някои от стражата отишли при първосвещениците и им съобщили за станалото. Те ги подкупили с пари и ги накарали да казват, че учениците Му дошли през нощта и Го откраднали.
Вечерта на същия ден, когато учениците, страхувайки се от юдеите, се събрали заедно при здраво заключени врати, при тях влязъл Иисус, понеже бил в нетленно тяло и по обичая ги благословил с мир. Като Го видели, те премного се възрадвали и чрез духването на Възкръсналия възприели Всесветия Дух в още по-съвършена степен.
Как Възкресението на Господа се оказва тридневно разбирай така: вечерта на четвъртъка и денят на петъка (защото така евреите измерват денонощията) – един ден; после нощта на петъка и цялата събота – втори ден; а после нощта на събота и денят на неделята (защото част от началото се приема за цяло) – ето го и третия ден. Или може да се изчисли така: в третия час на петъка Христос бил разпнат; после, от шестия до деветия настанала тъмнина, – считай това за нощ, и ето от третия час до деветия става един ден; после след тъмнината пак идват денят и нощта на петъка – ето го и вторият ден; след това с денят на събота и следващата нощ стават три дни. И ако Спасителят ни е обещал на третия ден да ни дари с това велико благодеяние, но е направил това в най-кратко време, то нека Му въздадем слава и власт во веки веков. Амин.
