С радост Българската православна църковна община в Париж посрещна, по вече установена традиция, Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, във връзка с празника Вход Господен в Йерусалим, свързан исторически с въвеждането  на общината ни в настоящия молитвен дом преди 18 години.

На 26 април 2024 година митрополит Антоний се срещна Нейно Превъзходителство госпожа Радка Балабанова-Рулева, Посланик на Република България в Париж.

По време на разговора той благодари за доброто сътрудничество между Църква и Държава, което в Париж се изразява най-вече с традиционните изложби на православни икони, както и с празника на Българската писменност и култура, който всяка година събира, в най-близката нeделя до 24 май, много българи и всички български училища в китното градче Моренвилие.

В Златоустовата света литургия оглавена от митрополит Антоний за Вход Господен в Йерусалим, участваха енорийските свещеници, предстоятелят на общината ни архимандрит Емилиян Боцановски и протоиерей Иван Карагеоргиев, както много сънародници, отделили от времето си, за да благодарят на Бога за всички получени блага и благодеяния, и да се потопят в тържествената атмосфера и споделят празника.

Митрополит Антоний напомни, в проповедта си, чиито пълен текст побликуваме по-долу, за живота и делото на покровителя на църковната община, свети Патриарх Евтимий Търновски, положил душата си за своето паство, българският народ, в тежкия момент на завземането на българските земи и столицата Търново, и възсиял близо до Бога с молитвеното си застъпничество за народа си през последвалите 5 тежки века. Застъпничество, което продължава и до днес.

Той също така подчерта значението на принадлежността към семейството на Църквата, където всеки член намира утеха от скърбите и споделя успехите си. Носейки един другиму кръстовете си е израз на Божествената кръстна любов. Поради присъствието на тази невеществена Божия любов, „която е над всичко, над всички, която покрива всички грехове, всичко извинява, всичко претърпява, която винаги остава и никога не отпада“, тази църковна община вече толкова години живее благодатният живот на Църквата, устоява на житейските бури.

Много сънародници откриват Църквата в тази общност, усещат Божията благодат, която присъства в храма и която като компас ги насочва по пътя им.

„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си”. Как да се научим да усещаме, да придобием, да култивираме и опазим тази Божествена любов? В Евангелието на Йоан намираме следния отговор:  „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему“ (Йоан 14:21). В този смисъл, Църквата е изпълнение на заповедите и на главното поръчение, дадено от Господ Иисус Христос: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мой спомен“ (Лука 22:19).

Причастяването в едно Тяло Христово позволява на човека да се просвети, да се доближи до Бога, с молитвеното застъпничество на ангелските войнства и на светиите.

Като част от „тялото Христово“, т.е. от Църквата, изолацията, страданията дължащи се на разделенията и греха стават по-поносими, могат да бъдат преодолени по-лесно. Стане ли част от общността, човек е намерил съкровище, пристан в духовната бран : „От властта на ада ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ (Ос.13:14).

С Божието благословение, предадено ни чрез нашия митрополит Антоний на този светъл празник,  нека в службите на идната страстна седмица, да придружим Иисус Христос по пътя към Голгота, да съпреживеем Кръстните страдания Христови, за да можем да споделим и Неговото Свето Възкресение!

Слово на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний по повод празника Вход Господен в Йерусалим 

Благословен е Идещият в Името Господне!

Ваше Високо Преподобие,

Ваше Всеблагоговенство,

уважаема Госпожо Посланик,

обични в господа братя и сестри,

В днешният неделен ден Църквата отбелязва с особена тържественост празникът Вход Господен в Йерусалим. Тази тържественост  се съпровожда от дългогодишното очакване на Боговъплъщението, а именно, изпращането – от безпределната любов към човеците на Бог Отец – на Своят Единороден Син, който де се въплъти чрез Пречистата Дева Мария, която се превръща от обикновена жена в майка на всички човеци. Това ни помага да изминем този дългоочакван път на Боговъплъщението, да преминем през всички онези свещени моменти от обществената проповед и земен път на Господ Иисус Христос, и да стигнем до днешният тържествен ден на влизането на Спасителя, заедно с Неговите ученици, в град Йерусалим.

Църквата ознаменува този ден като начало или вход към Христовите страдания, през които преминавайки, да се срещнем отново с Христос както в Неговата смърт, разпятие, така и след броени дни, в нестихващата радост на Неговото Възкресение.

Бог е устроил премъдро света, още от неговото сътворение, поставяйки венеца на Неговото Творение за домоуправител, разпоредител тук на земята, съ-работник на Бога, на Божията воля. Бог така премъдро е устроил света, че да постави човека, като Негов венец, който да се грижи за това Творение, което му е поверил. Но поради слабата човешка природа, и свободна воля, човек понякога избира не онзи, правилният път, който ще ни изведе до Христос и ще ни дарува венецът на вечния живот, а избира широкият път на падението, на погубването на своята душа. От Светото Писание знаем, че мнозина са звани, но малцина от тях са избрани. Изборът ни е в зависимост от нашата свободна, човешка воля, от делата който вършим всекидневно с ръцете си.

И така, Божественият син възседнал скромно осле, заедно със своите ученици, премина портите на град Йерусалим, и бе посрещнат като истински цар. Той не е земен, светски цар, а Той е онзи Небесен Цар на царете, който овенча със своята царска корона Царството Божие, Царството на Духа, към което се числят имената на всички онези светии, изгрели на небосвода на православната святост, а и на нашата родна такава, за да можем всички ние да се причислим един ден в Неговото Божествено Царство. Той бе посрещнат от народа, който бе слушал за Неговите чудеса, който бе слушал Неговото слово, който усещаше още радостта от Вестта за възкресяването на Лазар, близо до град Йерусалим, разнесла се като мълния и светкавица по всички краища на онзи район, та да могат всички да повярват, че това е наистина Божественият Син, Който дойде на земята за да понесе греховете на всички човеци, за да ни изкупи от първородния грях, да възстанови онази разрушена, поради непослушанието на Адам и Ева, връзка между Бога и човеците, та отново ние, синовете човешки да имаме възможността да станем и да се наречем синове Божии, в Неговото Царство.

Христос, който бе сърцеведец, знаеше много добре какво ще се случи с Него, че много скоро, след броени дни, тези тържествени, радостни призиви „Осанна! Благословен е Идещият в Име Господне!“, ще се заглушат от яростния вик на тълпат : „Разпни Го! Разпни Го! Разпни!“.

Христос знаеше, че ще трябва да понесе и да изпие онази горчива чаша, която няма да го отмине. Чрез молитва си в Гетсиманската градина, Христос ни показа, че е подобен на всички нас във всичко, освен в греха, тъй като Той усещаше страха, знаеше, че ще усети и неописуемата болка от Кръстните Си страдания. Той се молеше с кървави сълзи на челото, ако може да го отмине тази чаша, но да бъде не Неговата, а Божията – на Отец Бог, воля. Христос знаеше, че ще трябва да понесе върху своите плещи, всичко това, в името на човеците, за да може да ни остави следа, диря, път, който да следваме, за да се стремим в житейския ни път да се Богоуподобим, да наследим вечния живот.

Радостни и честити сме, че можем и тази година да се поздравим с празника на Входа Господен в Йерусалим, който по стародавна, вече установена традиция, да отпразнуваме в нашата Българска Православна Църковна Община в град Париж. Тази Църковна община е под благодатния покров на един от великите български светци, патриарси в нейната история свети Патриарх Евтимий Търновски, последният български Патриарх преди падането на столицата тогавашна на Българското царство – Търново. При превземането от турците, свети Патриарх Евтимий не се поколебал, не се страхувал от тълпата, която прииждала, превземайки града, но застанал пръв пред всички, непоколебимо със своята твърда вяра, за да защити своето паство, българският народ.

Затова и тази църковна община вече десетки години живее своя благодатен живот, в сърцето на Франция, в нейната столица, в Париж, събирайки се всяка нeделя в този малък, но благодатно осенен параклис, който да се превърне в дом на всеки един българин, който живее благодатния живот на Христовата Църква, който е дошъл тук, за да удовлетвори своите духовни потребности.

Благодарни сме и честити, че имаме такива достойни свещенослужители като свещено-архимандрит Емилиан Боцановски, дългогодишен енорийски свещеник, ваш духовен отец изповедник, и като протойерей Иван Карагеоргиев, като всички вие, които се числите към общото семейство на Църквата и живеете тук, в град Париж, живеете с радостите и с трудностите в житейския ви път, споделяйки и носейки един другиму кръста Христов. А знаем, че „по това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си” (Йоан 13:35)… Онази невеществена, нестрастна, нелицемерна любов, за която говори свети апостол Павел в своето първо послание до Коринтяни, онази любов, която е над всичко, над всички, която покрива всички грехове, всичко извинява, всичко претърпява, която винаги остава и никога не отпада. Благодарение на тази любов, тази църковна община вече толкова години живее благодатния живот на Църквата, обединени под омофора на Българската Православна Църква.

Дерзайте отци, служете с вяра както досега, и водете стадото, което Бог ви е поверил, към благодатния път на спасението.

Благодарни сме, честити сме, че можем да се приютим тук, макар и далеч от нашата родина, за да можем да живеем вярата, с която сме закърмени, онази вяра, която сме приели от нашите дядовци и баби, майки и бащи, роднини, близки и приятели. Макар и далеч от своята родина, имаме тук късче от България, където можем да намерим утеха в скърбите, удовлетворение от постигнатите си успехи.

Искам да изкажа и своята благодарност към нейно превъзходителство госпожа Радка Балабанова-Рулева, която е посланик на българската държава тук във Франция, искаме да и благопожелаем един успешен плодотворен и изпълнен с много удовлетворения мандат, защото тя е в началото на своята мисия.

И знаем, че Бог, който гледа не на лица, а на сърце, вижда вярата, вижда усърдието, на всеки един от нас, та Бог да й въздаде благодатно и всещедро със своите благодатни милости, та да изпълнява нейното служение, отстоявайки достойнството и авторитета и на нашата Родина.

Защото знаем, че живеем в размирни времена, трудни времена, но знаем, че когато Бог е с нас, кой ще бъде срещу нас. Дерзайте, благодатен и успешен мандат, госпожо Посланик, и знайте, че в лицето на нашата Църковна общност, на нашата епархия, имате верни съработници, приятели, молитвеници пред Бога, които да работят заедно с вас за преуспяването на нашата Родина, на нашата Църква.

Благодарим на госпожа Бинева, от Българския културен институт, която също е сред нас, във връзка с нейното сътрудничество за филма за свети Патриарх Евтимий Търновски, подготвян в момента от БТВ. Знаете, че от миналата година, Църковната Община тук прие частица от мощите на свети Патриарх Евтимий Търновски, които донесохме от България след неговата прослава, по решение на Светия Синод на Българската Православна Църква.

Затова благодарим на госпожа Бинева за съдействието, за заснемането, за кадрите, които тя се съгласи доброволно да направи, за да можем наистина да реализираме този прекрасен проект. С госпожа Бинева и Българския Културен Център имаме много общи проекти, като дългогодишни изложби на тема Християнско изкуство.

Чрез тези проекти се популяризира Българското православно иконографско творчество, талантът на наши родни иконописци в България.

Надяваме се и занапред да продължим доброто ни сътрудничество, да организираме поредната изложба в края на тази година, и отново да можем, както да бъдем полезни на нашите сънародници тук, така и да популяризираме Християнското изкуство пред гражданите на Република Франция.

Благодаря на всички вас, че днес сте тук, намерили време в неделния ден, да отделите за Бога, и Бог на милостта и щедростта да ви укрепи благодатно и да ви дарува благодатни сили. На добър час, и нека Божието благословение да е с всички вас, сега и во веки. Амин!

30.04.2024_15:10 | Източник: Българска патриаршия 29.04.2024 14:42 |
Автор: Западноевропейска митрополия

 
В петък сутринта, на 26 април, ученици от „Музикалното училище на Коринт“, придружени от техните учители, посетиха Коринтската света митрополия, за да изпълнят химни от „Опело Христово“, както и да поздравят Коринтския митрополит Дионисий за настъпващия Великден.

Младежите бяха поздравени от Високопреосвещения Коринтски митрополит Дионисий и Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, който е на посещение в Коринтската митрополия, заедно с архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.

Негово Високопреосвещенство пожела на децата, както и на придружаващите ги учители и директора на училището „благодатно посрещане на Пасха Христова“, а в края на срещата митрополит Дионисий благослови децата и подари на всеки от книгите Библия и Двете послания на апостол Павел до Коринтяните, за духовна подкрепа и спомен.

28.04.2024_12:53 | Източник: Българска патриаршия 27.04.2024 14:54 |
Автор: Софийска митрополия

 
Традиция вече стана ние, клириците на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, през петата седмица на Великия пост да напускаме домовете и енорийските си църкви и с благословението на епархийския архиерей за няколко дена да се оттегляме на молитва. Това оттегляне сме го нарекли „говение”. Всяка година се събираме в различни църкви-домакини. Настоящето уединение беше в новата българска църква „Св. Георги” в град Орландо, щата Флорида. 28 свещенослужители от Америка и Канада и двама миряни четци от наши енории в Охайо „по монашески” се уединихме за няколко дена в усърдна молитва, която включваше целия канон на св. Андрей Критски, целия Богородичен акатист, вечерни и утринни богослужби по Великопостния триод и св. Златоустова литургия в съботния ден.

Разбира се, централно място в духовното вглъбяване имаха смирението, покаянието, изповедта и приобщаването със светите Тайни. Всичко това ставаше в единомислие, та чрез пост, молитва, богослужба, взаимна прошка и цялостно преобразяване, с помощта на Божията благодат, нашите души да се приближат колкото е възможно по-близко до Господ Иисус Христос.

Бяха организирани и шест сесии за дискусии, събеседване, но и за възхвала на Св. Дух, Който явно ни счита за „служители Христови и разпоредници на тайните Божии” (1 Кор. 4:1).

През тези дни свещенослужителите споделяха помежду си пастирски опит, та по съвета на стареца Паисий Атонски да помогнем на пасомите си и на нас „да достигнем до Бога без машини“.

От голямо значение за нас беше това духовно събиране, с оглед единението на епархията. Всеизвестна истина е, че като са разединени, народите не могат да бъдат в единен свят. През тези дни беше направено много, за да бъде клирът ни единен и то не само административно, но и по сърце и ум в Бога. За наша утеха и Господ винаги беше сред нас.

Чрез пост и молитва също имахме възможност заедно да възхвалим Бога, св. Богородица и св. Георги, да изпитаме сърцата си и да се презаредим духовно за по-успешно освобождаване от греха по пътя на спасението.

Особено оживена беше дискусията по въпросите: Как трябва да мислим за себе си? Как да се променяме и какъв диалог да проведем с душата си? За кого и за какво да се молим на Бога? Кого да имаме за пример в Свещ. Писание? Какво трябва да правим, за да не забравяме да се молим, да четем Библията, да благодарим на Бога и да не се отдалечаваме от Неговото присъствие?

Участието в отговорите на въпросите обаче е само първата крачка за духовния вървеж. Другата страна на монетата е съгласието ни да променим нещата в нас в съответствие с отговорите на въпросите, пак с надеждата ”сами себе си и един другиго, и целия наш живот на Христос Бог да отдадем”.

Плод на нашето усамотяване бяха и кратките становища по неотложни проблеми относно еволюцията на творението, даряването на органи, кремирането на умрели, хомосексуализма, абортите, брака, разводите, кръщението, миропомазването, покаянието, изповедта, св. Причастие, приемането на неправославните, масонството в нашите среди и възпитанието на децата. Окончателните текстове подлежат на приемане от Епархийския годишен събор, след което ще се разпространят като становища на епархията ни.

Винаги благодарим на Бога, че чрез Божията благодат нашето молитвено усамотяване или както го нарекохме в заглавието оттегляне, е действително време на преображението и духовно обновление на душите и умовете ни.

Гореща благодарност изказваме на енорийския свещеник отец протоиерей Атанас Мегеров, на председателя на църковното настоятелство г-н Бисер Георгиев, на членовете на църковната община за топлото им гостоприемство, вкусната им постна храна, както и за старанието им да са в наша услуга през целия ни престой.

25.04.2024_15:24 | Източник: Двери на Православието 25.04.2024 |
Автор: + На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

На 4 април Русенски митрополит Наум гостува на Вселенския патриарх Вартоломей в Константинополската патриаршия, където стана официалното представяне на българския превод на книгата Среща с тайнството. Съвременен поглед към Православието, чийто автор е патр. Вартоломей. Изданието беше осъществено през 2023 г. от Русенската св. митрополия. То съдържа също така богословско приложение от Диоклийски митрополит Калистос (Уеър) и биографични бележки на архидякон Йоан Хрисавгис.
 
В предговора към книгата митр. Наум пише, че за неговата митрополия е чест, отговорност и радост да издаде тази книга, която е написана с „топлота и лично отношение, с голяма ерудиция“ и разказва за богатата духовност на Православната църква. Митрополитът я определи като „покана за разговор, който да се води без предубеждения и страхове, но добронамерено и открито с всички хора с добра воля, независимо от техния етнос и религия“.

Книгата съдържа исторически поглед към православието и към Вселенската патриаршия през вековете до днес, богословски есета за дара на богословието, литургията и иконописта, монашеството като избор и призвание, за духовността и тайнствата в живота на християните. Един особен и ценен нюанс в нея са богословските и пастирски размисли върху темите за чудото на творението и отношението християнство-екология в съвременността, за вярата и свободата, за глобализацията в съвременния свят. Размислите за тревожните тенденции на фундаментализма и расизма, за войната и надеждата, както и за пътя на помирението правят тази книга особенно ценна за християните днес.

Книгата може да бъде закупена освен в Русе също и в някои от църковните книжарници в София, в храм „Св. Седмочисленици“, както и да бъде поръчана онлайн от книжарница „Български книжици“ – тук.

04.04.2024_23:49 | Източник: Двери на Православието 02.04.2024 |
Автор: Двери на Православието

На 22 март вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова беше на посещение в българското неделно училище „Йордан Йовков“ към посолството ни в Букурещ и се срещна с ученици и техните родители. Прот. Кирил Синев, представител на Българска патриаршия в Букурещ, също присъства на срещата и ѝ подари новоизлезлия годишник Братска любов на българската православна църковна общност в Румъния.
 
По-късно същия ден в Националната опера на Букурещ г-жа Йотова откри изложбата „Осемдесет години от спасяването на българските евреи в документи от фонда на НБКМ“. В своето слово тя изтъкна и решителната роля на Българската православна църква в този исторически акт.
 
Дни преди това, на 23 март – Тодоровден, в румънския град Търговище се състоя честване на празника Тодорица, организирано от местното българско сдружение „Заедно“. На събитието почетен гост беше вицепрезидентът Йотова. Програмата започна със среща на г-жа Йотова и посланика на България в Румъния г-н Радко Влайков с кмета на Търговище г-н Кристиян Даниел Стан и ръководството на Окръг Дъмбовица.

Вицепрезидентът се срещна и с архиепископа на Търговище д-р Нифон, почетен митрополит и патриаршески екзарх. Архиереят изказа своите съболезнования към българския народ за загубата на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. По време на разговорите беше обсъдена ролята на Православната църква в съхраняването и насърчаването на националната идентичност, както и в преодоляването на различни съвременни предизвикателства към православната вяра. Подчерта се нуждата от по-интензивно присъствие на православието в Европейския съюз. Беше изтъкната ролята на етническите българи в Румъния за усилване на сътрудничеството между двете страни и поместните ни църкви.

В храма „Св. Нифон“, построен от българи, по местна традиция бяха осветени традиционни за деня хлябове, наречени кончета или колачета. В отслужването на молебена се включи и прот. Кирил Синев. Проповед произнесе епархийският викарий свещ. д-р Йонуц Адриан Гибану. В богослужението съслужиха също свещ. съветник Гавриил Войчила, Мариус Стан, протопоп на Търговище-юг, свещ. Петре Георге и дяконите Евсевий Брату и Джеордже Михуц. Песнопенията изпълни хорът за източноцърковно пеене „Християнска Влахия“.

От храма домакини и гости се насочиха към Културния дом на българите, организирани в сдружението „Заедно“, в българския квартал „Матей войвода“. Там бяха произнесени речи от кмета на Търговище, вицепрезидента на Република България, депутата в Румънския парламент, представляващ българското малцинство, г-н Георги Наков и председателя на сдружение „Заедно“ Мариан Костаке. Направено беше традиционното за празника Тодоровден дефиле на коне и каруци, като жури оценяваше представянето им. След това в залата на Културния дом беше представена богата фолклорна програма с участието на български ансамбли от Търговище и различни населени места в Румъния с българско население – ансамбъл „Българче“ от Винга, окръг Арад, ансамбъл „Хоро“ от Бълени Сърби, окръг Търговище, ансамбъл „Кукери“ от Бранещи, окръг Илфов, и ансамбъл „Босилче“ от Търговище.

На следващия ден, 24 март, Неделя православна, в Букурещ прот. Кирил Синев участва в отслужването на утринна и св. Литургия в църквата – университетски параклис „Св. Николай“ – Гика. Песнопенията бяха изпълнени от хора за източноцърковна музика „Псалтирион“. След прочитането на евангелския откъс проповед върху празника Тържество на православието произнесе предстоятелят на храма свещ. д-р Васил Гаврила. Църквата беше изпълнена до краен предел от богомолци от града и студенти от местните университети.

Вечерта на същия ден се състоя концерт на Софийска филхармония в пищната зала „Атенеум“ в Букурещ, построена в далечната 1888 г. Изсвирени бяха Четвърти концерт и Четвърта симфония на Бетовен. Концертът се провежда след цели осемдесет и две години от предходното гостуване на филхармонията в румънската столица през 1942 г. Диригент беше маестро Найден Тодоров. Всичките осемстотин места в залата бяха запълнени. На събитието присъстваха посланикът на България в Румъния, служителите на посолството, прот. Кирил Синев и Милен Бакалов, служител на Русенска митрополия. Концертът завърши в бурни овации от публиката.

Честване на Тодоровден с българите в гр. Търговище:

О. Кирил Синев и вицепрезидентът Йотова в българското училище в Букурещ:

О. Кирил с Георги Тоадер, председател на сдружение „Българска радост“ на българите от общ. Бълени Сърби (отляво), и с Мариан Костаке, председател на сдружение „Заедно“ на българите от Търговище:

Фолклорна програма на българите, живеещи в Румъния в Културния дом на Търговище:

В концертната сграда Ateneul român – Румънски атенеум, която е построена със средства на братята Евлоги и Христо Георгиеви, до скоро плоча е указвала това, но днес тя е „изчезнала“:

29.03.2024_11:31 | Източник: Двери на Православието 28.03.2024 |
Автор: Милен Бакалов

На 13 март в Българското неделно училище (БНУ) „Йордан Йовков“ към Посолството на България в Букурещ беше представен първият Годишник на българската църковна общност в Румъния, озаглавен Братска любов. Той е съставен от прот. Кирил Синев – представител на Българската патриаршия в румънската столица. В книгата на 96 страници са публикувани преглед на важни събития, свързани с българо-румънските църковни отношения през 2023 г., богословски текстове на съвременни български автори – преподаватели и общественици, слова и обръщения от съвместни съслужения на български и румънски клирици, новини и много снимки.

На представянето на изданието в Букурещ присъстваха посланикът на България в Румъния Радко Влайков, директорът на Дипломатическия институт към Външно министерство на България Таня Михайлова, българи от Букурещ, Извоареле и други части на Румъния. О. Кирил Синев разказа какво го е вдъхновило да издаде годишника. „Това, което ме провокира, е нуждата да съхраним това, което ние, цялата общност, преживяваме“, каза о. Кирил. Той благодари на богослова проф. Иван Желев Димитров за редакцията на текстовете в книгата.

Като по-значими и емоционални събития, описани в изданието, той открои откриването на учебната година в Българското неделно училище „Йордан Йовков“, седмата международна среща на православната младеж, организирана от Румънската патриаршия, получаването на дрехата на св. Петка в Яш.

Свещеникът разказа и защо така е озаглавил годишника: „В даден момент, четейки книги за българите в Румъния на г-н Лука Велчов, попаднах на информация, че в Букурещ е имало българско читалище „Братска любов“. Не е просъществувало дълго, но самото име много ми допадна. Още повече, че най-голямата Божия заповед е да обичаме Бога, а втората – да обичаме ближния като себе си. Говорейки за взаимоотношенията между ближните, между християните, в частност българо-румънските, мисля, че това е много подходящ призив, тази братска любов да бъде пътеводна светлина на нашите взаимоотношения“.

По думите на свещеника православната вяра е най-силната спойка, която сближава българи и румънци и сплотява двата народа.

В рамките на събитието публиката имаше възможност да разгледа и специално обособен кът с ценни предмети от личния архив на о. Кирил Синев, сред които отличия и нагръдни кръстове.

На първо време годишникът ще се разпространява сред българите в Румъния, а след това и в богословските среди в България – най-вече във Варна и в София, където вероятно ще има интерес към съдържанието.

Той се надява със събраните средства от продажба на годишника да направи възможно ежегодното му издаване и призова представителите на българската общност също да се включат в процеса, като събират и изпращат свои снимки, преживявания, текстове от важни събития през годината.

О. Кирил отбеляза, че изданието е подходящ инструмент за мисия и опознаване на двата православни народа.

В София годишникът вече се продава в три храма: „Св. Неделя“, „Св. Седмочисленици“ и в румънската църква. Цената е 15 лв.

Снимки: БТА Букурещ

Накрая участниците в представянето си направиха обща снимка за спомен:

20.03.2024_13:28 | Източник: Двери на Православието 18.03.2024 |
Автор: Двери на Православието