На 16 август 2026 г., нeделя 11-та след Петдесетница, Русенският митрополит Наум възглави св. Литургия в девическия манастир „Изворът на Муреш“, окръг Харгита. На архиерея съслужиха архим. Емануил, ефимерий при св. Обител, ставр. ик. Захария, служащ в манастира, прот. Кирил Синев, протодяконите Щефан-Александру Марин, епархийски секретар, Киприан-Илие Марин и Йосиф-Йоан Сусану. Песнопенията на св. Литургия изпълниха сестрите, ръководени от игуменията ставрофорна Мириам. След бoгослужението архим. Емануил благодари на митрополит Наум за поредното му гостуване в св. обител. По време на споделената братска трапеза в непринуден разговор се обсъдиха предизвикателствата пред съвременното ни общество, с които се сблъскват вярващите от двете страни на р. Дунав

17.08.2026_10:03 | Източник: Българска патриаршия 17.08.2026 |
Автор: Русенска митрополия

Канцеларията на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия съобщава, че на 7 август 2026 г. Негово Високопреосвещенство Българският митрополит на САЩ, Канада и Австралия Йосиф претърпя пътен инцидент в Ню Йорк, при който бе блъснат от автомобил. Непосредствено след инцидента той бе откаран с линейка в болница, където му бяха извършени необходимите медицински изследвания и бе приет за лечение.

За около 24 часа администрацията на епархията не разполагаше с информация относно местонахождението и състоянието на митрополит Йосиф. Оказа се, че при приемането му в болница, Негово Високопреосвещенство е бил регистриран в болничната система с бащиното си име вместо с фамилията си. Поради това многократните опити той да бъде открит по официалните му имена не дадоха резултат. Със съдействието на полицията в Ню Йорк местонахождението на митрополит Йосиф бе установено и връзката с него бе възстановена.

Слава Богу и благодарение на закрилата на Пресвета Богородица, Негово Високопреосвещенство се е разминал без сериозни травми. При инцидента е получил счупване на малкия пръст на левия крак, по повод на което бе извършена успешна хирургична интервенция.

Към настоящия момент митрополит Йосиф се възстановява добре, състоянието му е стабилно и обнадеждаващо и се очаква скоро да бъде изписан от болницата.

Епархийското ръководство е в постоянна връзка с Негово Високопреосвещенство и изказва своята дълбока благодарност към всички духовници и миряни, които през тези дни отправят молитви и проявяват загриженост за неговото здраве.

Благодарим на Всемилостивия Бог и на Пресвета Богородица, че запазиха нашия обичан архипастир от по-тежки последствия, и призоваваме духовенството и верния Божи народ да продължат своите молитви за скорошното и пълно възстановяване на Негово Високопреосвещенство митрополит Йосиф.

Канцелария на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия

12.08.2026_12:22 | Източник: Българска патриаршия 11.08.2026 |
Автор: Митрополия на САЩ, Канада и Австралия

На 7 август вечерта Вселенският патриарх Вартоломей предстоеше от архиерейския трон на богослужението с Молебния канон към Пресвета Богородица в храма „Св. Йоан Рилски Чудотворец“ на българската православна общност в Истанбул, в двора на Българската екзархия в квартала Шишли. В словото си патриарх Вартоломей говори за почитта на християните към Божията майка и обясни защо тази година посещението му в българския храм се извършва през август, а не около празника на св. Йоан Рилски през октомври. Той съобщи, че през октомври ще посети България по официална покана на Св. Синод на Българската православна църква, за да участва в тържествата в Рилския манастир и София, посветени на 1150-годишнината от рождението и 1080-годишнината от успението на св. Йоан Рилски Чудотворец.

 

Патриарх Вартоломей определи сегашното си посещение в българския храм в Истанбул като своеобразно предвестие на предстоящите чествания в България и като още едно свидетелство за почитта на Цариградската църква към Рилския светец. „Макар да е живял в аскетическа неизвестност в Рила планина, той се превърна в извор на освещение не само за българския народ, но и за цялото Православие“, каза патриархът.

 

В словото си патриарх Вартоломей се спря и на историческите и духовните отношения между Цариградската патриаршия и Българската православна църква, като ги определи като „връзка на кръвта и на Духа“ и като многовековно историческо и духовно родство. Той подчерта, че от Константинопол е дошло просвещението в православната вяра на българския народ, и заяви, че Вселенската патриаршия „не е преставала и няма да престане да обгръща с майчина грижа своята възлюбена дъщеря – Църквата в България“.Като свидетелство за тези отношения той посочи и личните си връзки с Българския патриарх Даниил, като припомни посещението на патриарх Даниил на остров Имврос на 11 юни тази година, когато Българският патриарх заедно с Румънския патриарх Даниил участва в честването на именния ден на патриарх Вартоломей. Патриархът разказа и за особено личен момент от това посещение. По предложение на Българския патриарх Даниил в гробището при храма „Св. Георги“ в родното село на патриарх Вартоломей – Св. Теодори на Имврос – е бил отслужен трисагий за неговите родители Христо и Меропи и за покойната му сестра Захаро. Вселенският патриарх благодари на патриарх Даниил за този жест, който според него надхвърля рамките на църковния протокол и представлява „дело на братство“, свидетелстващо за любовта между двете църкви.

Отделно място в словото си патриарх Вартоломей посвети на българоезичната православна общност в Истанбул, която канонично се намира под омофора на Вселенската патриаршия.

Той подчерта, че тази принадлежност не означава загуба на нейната идентичност. По думите му Константинополската църква се стреми да съхранява езика, богослужебните традиции и културните особености на различните православни общности, които се намират под нейна пастирска грижа. Като подобни примери той посочи православните вярващи от украински, румънски, руски и грузински произход в Истанбул.

В края на словото си патр. Вартоломей пожела Пресвета Богородица да пази единството и любовта в българската общност. Той отбеляза служението на предстоятеля на храма архим. Харалампи Ничев и сътрудничеството му с църковното настоятелство, оглавявано от Димитър Йотев.

На богослужението присъстваха генералният консул на България в Истанбул Васил Вълчев, председателят на Българската федерация по таекуондо и заместник-председател на Българския олимпийски комитет Слави Бинев, поклонници от България и членове на българската православна общност в града.

09.08.2026_15:38 | Източник: Двери на Православието 08.08.2026 |
Автор: Двери на Православието

ОБРЪЩЕНИЕ от свещеници и миряни от Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия във връзка с публичните изявления на архимандрит Никанор (Мишков) срещу Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил

Ние, свещеници и миряни от Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, се обръщаме към духовенството и верния народ на Българската православна църква, водени не от желание да участваме в обществени полемики, а от чувството за духовен и църковен дълг да дадем свидетелство за Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, когото познаваме лично и с когото в продължение на години сме споделяли църковен живот и служение.

Ние живеем далеч от пределите на България и не бихме си позволили да вземаме отношение по въпроси, свързани с вътрешния живот на Софийската епархия, ако случващото се не засягаше човек, когото познаваме непосредствено, и ако породеното обществено напрежение не се беше отразило болезнено и върху живота на нашите енории.

В продължение на седем години Негово Светейшество патриарх Даниил беше викарен епископ на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия. През тези години духовенството и вярващите в нашата епархия имаха възможност непосредствено да се докоснат до неговото архипастирско служение.

Познаваме го като човек на искрената молитва, смирението, кротостта и безусловната вярност към светата Православна църква. Той винаги поставяше духовната полза на повереното му паство над личните си интереси, умееше да помирява, да насърчава и да носи с достойнство тежестта на архипастирското служение. В негово лице срещнахме архиерей, който не търсеше човешка слава, а служеше с жертвоготовност, търпение и отговорност към поверените му духовници и вярващи.

Поради това приехме с дълбока болка и тревога многократните публични изявления на архимандрит Никанор срещу Негово Светейшество Българския патриарх Даниил. По своя език, съдържание, системност и публичен характер тези изявления далеч надхвърлят границите на допустимото лично несъгласие или на добросъвестната църковна критика.

В тях се съдържат обидни квалификации, фактически неверни твърдения, клеветнически внушения, иронични подмятания и открито неуважение към Предстоятеля на Българската православна църква. Те не могат да бъдат възприемани като отделни или случайни изказвания, продиктувани от моментно раздразнение, а очертават трайна, последователна и целенасочена линия на публично поведение.

Подобно поведение е несъвместимо с отговорността на православния клирик, с дължимото уважение към каноническото свещеноначалие и с обещанието за послушание, дадено при ръкоположението. Свободата да бъде изразено несъгласие не може да служи като оправдание за публичното оскърбяване на църковния Предстоятел, за разпространяването на непроверени обвинения и за съзнателното насаждане на недоверие към църковната йерархия.

Чрез тези изявления се накърняват не само личното достойнство и доброто име на Негово Светейшество, но се уронва и авторитетът на неговото първосветителско и митрополитско служение. Подкопава се доверието към свещеноначалието, пораждат се съблазън, противопоставяне и разделение сред вярващите и се нанася вреда на обществения образ на Българската православна църква.

Особено обезпокоително е, че тези думи се разпространяват многократно и публично, достигат до широк кръг от вярващи и невярващи и се превръщат в средство за насаждане на подозрение и неприязън не само към личността на Българския патриарх, но и към самата Църква и нейния канонически ред.

Последиците от това поведение не останаха ограничени в пределите на Софийската епархия или на България. Изявленията на архимандрит Никанор породиха смущение сред духовенството и миряните, съблазниха мнозина вярващи и станаха причина за недоумение и в нашите енории. Те внесоха напрежение и принудиха православни християни, намиращи се на хиляди километри от Родината, да стават свидетели на публично противопоставяне, чуждо на духа на църковното единство, послушанието и братолюбието.

Като хора, които лично познават патриарх Даниил, сме длъжни да свидетелстваме, че отправяните срещу него твърдения и внушения не съответстват на истината такава, каквато сме я познали и преживели през годините на неговото служение сред нас.

Затова не можем да останем безмълвни пред системното и несправедливо уронване на неговото добро име, на достойнството на първосветителското му служение и на авторитета на Българската православна църква. Мълчанието пред подобни действия би означавало примирение със съблазънта и безразличие към раните, които се нанасят върху църковното тяло.

С настоящото обръщение ясно и единодушно заявяваме, че Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил се ползва с нашето пълно доверие, дълбоко уважение и синовна обич.

Ние сме убедени, че неговото служение винаги е било насочено към запазването на единството на Църквата, утвърждаването на православната вяра и грижата за повереното му паство. Именно затова считаме за свой християнски и църковен дълг да застанем зад него със своето лично и общностно свидетелство.

Вярваме, че публичните действия на всеки клирик, които накърняват доброто име на Църквата, подкопават доверието към нейното свещеноначалие, разпространяват клеветнически и недоказани твърдения и стават причина за смущение и разделение сред вярващите, не могат да бъдат оправдавани като обикновено изразяване на лично мнение. Те изискват ясна духовна, нравствена и канонична оценка от компетентните църковни органи.

Нашето обръщение не е израз на лична неприязън и не е призив за разправа. То е свидетелство за истината такава, каквато сме я преживели, и израз на убеждението ни, че църковният ред съществува, за да пази единството на Църквата, достойнството на нейното служение, авторитета на каноническото свещеноначалие и духовното благо на Божия народ.

Милостта и братолюбието не изключват отговорността. Истинското покаяние предполага осъзнаване на нанесената вреда, прекратяване на поведението, което причинява съблазън и разделение, и искрено търсене на помирение в истината.

Призоваваме архимандрит Никанор да прекрати езика на оскърблението и публичното противопоставяне, да осъзнае тежките последици от своите думи и действия и да потърси пътя на покаянието, църковното послушание и помирението.

Призоваваме също духовенството и вярващите да не се поддават на внушения, които пораждат вражда и разделение, а да пазят мира, единството и добрия църковен ред, като помнят, че думите на един клирик имат особена тежест и могат както да изграждат, така и да нанасят дълбоки рани.

Молим Всемилостивия Бог да дарува Негово Светейшество Българския патриарх Даниил със здраве, духовна крепост и дълголетно първосветителско служение за благото на светата Българска православна църква.

Същевременно се молим Господ да вразуми всички нас и да ни дарува дух на покаяние, смирение и братолюбие, за да пребъдваме в единството на светата православна вяра и в Христовия мир.

Следват подписите на свещеници и миряни от Българската източно­православна епархия в САЩ, Канада и Австралия.

Събирането на подписи продължава

–––––––-

ADDRESS by the Clergy and Faithful of the Bulgarian Eastern Orthodox Diocese  in the USA, Canada, and Australia concerning the public statements of Archimandrite Nikanor (Mishkov) against His Holiness Daniil, Patriarch of Bulgaria and Metropolitan of Sofia

30 July 2026

We, the clergy and faithful of the Bulgarian Eastern Orthodox Diocese in the USA, Canada, and Australia, address the clergy and faithful of the Bulgarian Orthodox Church, moved not by a desire to engage in public controversy, but by a sense of spiritual and ecclesiastical duty to bear witness concerning His Holiness Daniil, Patriarch of Bulgaria and Metropolitan of Sofia, whom we know personally and with whom we shared many years of ecclesiastical life and ministry.

We live far from the borders of Bulgaria and would not presume to express an opinion on matters concerning the internal life of the Diocese of Sofia were it not that the present circumstances involve a man whom we know personally, and were the resulting public turmoil not to have affected the life of our own parishes as well.

For seven years, His Holiness Patriarch Daniil served as Auxiliary Bishop of the Bulgarian Eastern Orthodox Diocese in the USA, Canada, and Australia. During those years, the clergy and faithful of our Diocese were blessed with the opportunity to experience his archpastoral ministry firsthand.

We know him as a man of sincere prayer, humility, meekness, and unwavering faithfulness to the Holy Orthodox Church. He consistently placed the spiritual welfare of the flock entrusted to his care above his own personal interests, sought to reconcile rather than divide, encouraged those under his pastoral care, and bore the burdens of his episcopal ministry with dignity. In him we came to know a bishop who sought neither human praise nor personal recognition, but served with self-sacrifice, patience, and a profound sense of responsibility toward the clergy and faithful entrusted to his care.

For this reason, we received with profound sorrow and grave concern the repeated public statements made by Archimandrite Nikanor against His Holiness Patriarch Daniil. By their language, content, persistence, and public character, these state­ments extend far beyond the bounds of legitimate personal disagreement or good-faith ecclesiastical criticism.

They contain insulting characterizations, factually false assertions, defamatory insinuations, sarcastic remarks, and open disrespect toward the Primate of the Bulgarian Orthodox Church. They cannot be regarded as isolated or incidental comments made in a moment of frustration, but rather reveal a sustained, deliberate, and consistent pattern of public conduct.

Such conduct is incompatible with the responsibility borne by an Orthodox cleric, with the respect owed to the canonical hierarchy of the Church, and with the promise of obedience undertaken at ordination. The freedom to express disagreement can never justify the public disparagement of the Primate of the Church, the dissemination of unverified accusations, or the deliberate fostering of distrust toward the Church’s sacred hierarchy.

Through these public statements, not only are the personal dignity and good name of His Holiness injured, but the authority of his patriarchal and metropolitan ministry is likewise undermined. Confidence in the Church’s sacred hierarchy is weakened, scandal, discord, and division are sown among the faithful, and the public witness of the Bulgarian Orthodox Church is seriously harmed.

It is especially troubling that these statements have been made repeatedly and publicly, reaching a wide audience of both believers and non-believers alike, thereby becoming a means of fostering suspicion and hostility not only toward the person of the Bulgarian Patriarch, but also toward the Church herself and her canonical order.

The consequences of this conduct have not remained confined to the Diocese of Sofia or even to Bulgaria. Archimandrite Nikanor’s public statements have caused distress among clergy and faithful, scandalized many believers, and brought confusion even to our own parishes. They have introduced tension into our diocesan life and have compelled Orthodox Christians living thousands of miles from their homeland to witness a public confrontation wholly foreign to the spirit of ecclesiastical unity, obedience, and brotherly love.

As those who know Patriarch Daniil personally, we consider it our duty to bear witness that the accusations and insinuations directed against him do not correspond to the truth as we have come to know and experience it throughout the years of his ministry among us.

For this reason, we cannot remain silent in the face of the systematic and unjust assault upon his good name, the dignity of his patriarchal ministry, and the authority of the Bulgarian Orthodox Church. To remain silent before such actions would mean acquiescing to scandal and showing indifference to the wounds inflicted upon the Body of Christ.

With this Address, we declare clearly and unanimously that His Holiness Daniil, Patriarch of Bulgaria and Metropolitan of Sofia, enjoys our complete confidence, profound respect, and filial love.

We are convinced that his ministry has always been directed toward preserving the unity of the Church, upholding the Orthodox faith, and caring faithfully for the flock entrusted to him. It is precisely for this reason that we consider it our Christian and ecclesiastical duty to stand beside him through our personal and collective witness.

We believe that the public actions of any cleric which damage the good name of the Church, undermine confidence in her sacred hierarchy, disseminate defamatory and unsubstantiated allegations, and become a cause of scandal and division among the faithful cannot be justified as merely the expression of a personal opinion. Such actions require a clear spiritual, moral, and canonical assessment by the competent ecclesiastical authorities.

Our Address is not an expression of personal animosity, nor is it a call for retribution. Rather, it is a witness to the truth as we have known and experienced it, and an expression of our conviction that the order of the Church exists to safeguard her unity, the dignity of her sacred ministry, the authority of her canonical hierarchy, and the spiritual welfare of the People of God.

Mercy and brotherly love do not exclude accountability. Genuine repentance presupposes acknowledging the harm that has been caused, abandoning conduct that gives rise to scandal and division, and sincerely seeking reconciliation in the truth.

We therefore call upon Archimandrite Nikanor to cease his language of insult and public confrontation, to recognize the grave consequences of his words and actions, and to seek the path of repentance, ecclesiastical obedience, and reconciliation.

We likewise call upon the clergy and faithful not to yield to words or influences that foster hostility and division, but rather to preserve peace, unity, and good ecclesiastical order, remembering that the words of a cleric carry particular weight and possess the power either to build up or to inflict deep wounds.

We pray that Almighty God may grant His Holiness Daniil, Patriarch of Bulgaria, good health, spiritual strength, and many blessed years in his patriarchal ministry for the benefit of the Holy Bulgarian Orthodox Church.

At the same time, we pray that the Lord may enlighten us all and grant us a spirit of repentance, humility, and brotherly love, that we may abide in the unity of the Holy Orthodox Faith and in the peace of Christ.

The signatures of the clergy and faithful of the Bulgarian Eastern Orthodox Diocese in the USA, Canada, and Australia follow.

06.08.2026_15:29 | Източник: Българска патриаршия 05.08.2026 |
Автор: Софийска митрополия

Излезе новият епизод на подкаста „Мост на вярата“, съвместен проект на Западно- и Средноевропейската митрополия на БПЦ – БП, Българското национално радио (БНР) – „Радио България“ и „Църковен вестник“, който разказва за живия корен на българския дух и първата ни църковна община в Европа – в Будапеща. В този брой авторите и водещи Александра Карамихалева и Дарина Григорова ни повеждат на вълнуващо пътуване до унгарската столица Будапеща. Там, край Дунав, преди малко повече от век се ражда първата Българска православна църковна община (БПЦО) на територията на Стария континент. Градът става и първото официално седалище на митрополита на БПЦ за Западна и Средна Европа – в лицето на приснопаметния митрополит Симеон.

Епизодът ни среща с потомците на българските градинари, които пренасят в Унгария не само земеделски умения, но и засаждат семето на българското слово и православна духовност. Със собствени средства през 1918 г. те изграждат училище, през 1922 г. – читалище, а през 1932 г. съграждат и своя храм, посветен на светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Засадените наскоро около църквата три чинара символизират именно тези три крепителя на българския корен: църквата, дружеството и училището.

„Мост на вярата“ е съвместен проект на Западно- и Средноевропейската митрополия с Българското национално радио и програмата за чужбина на БНР – „Радио България“. Излиза всеки последен петък от месеца и се разпространява на уебсайта на БНР – „Радио България“, в платформата за подкасти на радиото – „Бинар.бг“, както и в YouTube канала на „Радио България“. Избрани части от поредицата се публикуват в мултимедийни материали на всички езикови версии на уебсайта на „Радио България“, както и в предаването „Часът на Радио България“ по програма „Христо Ботев“.

02.08.2026_20:10 | Източник: Българска патриаршия 01.08.2026 |
Автор: Западно- и Средноевропейска митрополия

Подписана бе конвенция за литургичното ползване на храм „Св. Георги и английските мъченици“ от Българската православна църковна община „Свети Седмочисленици“ в Рим.

След продължил повече от три години процес на подготовка, преговори и съгласуване между страните бе подписана Конвенция за литургичното ползване на храма „Св. Георги и английските мъченици“ в Рим между Конгрегацията на бедните служителки на Божията Майка „Mater Dei“, представлявана от нейния законен представител сестра Мери Уилън и Българската православна църковна община „Св. Седмочисленици“ в Рим, представлявана от ставрофорен иконом проф. д-р Иван Иванов – архиерейски наместник на Западно- и Средноевропейската епархия за Италия и Малта и председател на БПЦО в Рим.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний Конвенцията за литургичното ползване на новия храм в Рим бе подписана от отец проф. Иван Иванов, въз основа на изрично митрополитско пълномощно.

На 26 май 2026 г. в Рим, преди подготвянето на Конвенцията, Н.ВПр. митрополит Антоний, съвместно с архимандрит доц. д-р Авенир Георгиев от Испания, ставр. иконом Юлиян Ангелов – духовен надзорник и старши епархийски съветник на Западно- и Средноевропейската ни епархия и ставр. иконом проф. Иван Иванов от Рим, посети храма „Св. Георги и английските мъченици“, благослови и одобри неговото литургично и пастирско използване.

Подписването на Конвенцията се състоя на 16 юли 2026 г.от 15:00 часа в сградата на Викарията на Рим, в Заседателна зала на Службата за богослужебни нужди на Римския викарият. На церемонията присъстваха Негово Превъзходителство г-н Иван Кондов – извънреден и пълномощен посланик на Република България в Италианската република, г-жа Силвия Станоева – представител на Посолството на Република България при Светия Престол, монсеньор Марко Гняви – отговорник за междуцърковния диалог при Викариата на Рим, г-жа Франческа Де Мартино – секретар на кардинал-викария на Рим Негово Високопреосвещенство Балдасаре Рейна, г-н Иван Костов – старши настоятел на БПЦО „Св. Седмочисленици“, сестра Мери Уилън – председател на Конгрегацията „Mater Dei“ в Рим, адвокатите и сътрудници.

Конвенцията е изготвена от юристите на Викариата на Рим, на Конгрегацията „Mater Dei“ и на Българската православна църковна община в Рим. С нейното подписване се уреждат условията за редовното литургично използване на храма от българската православна общност във Вечния град.

Съгласно подписаното споразумение Конгрегациятапредоставя за нуждите на Българската православна община храма „Св. Георги и английските мъченици“ за извършването на Божествената света Литургия и осъществяването на пастирска дейност. Според Конвенцията и изискванията на домакините православните богослужения може да се извършват в нeделя през две седмици от 9:00 до 12:00 часа, а при необходимост – и до 13:00 часа за извършване на светите тайнства и църковни обреди. Предвидена е също възможност за богослужения през Господските и Богородичните празници, включени в православния църковен календар, за които Българската православна община ще уведомява Конгрегацията в началото на всяка календарна година. Българската православна община ще има възможност да постави мобилен иконостас и да осигури необходимите богослужебни принадлежности – свещени съсъди за извършването на светата Литургия и светите тайнства, свещници, богослужебни книги, икони и всички необходими вещи за достойното извършване на православното богослужение. От своя страна Конгрегацията запазва правото да използва храма за своите литургични и институционални дейности, като своевременно уведомява Българската православна община. В преамбюла на Конвенцията се подчертава, че предоставянето на храма е израз на братско сътрудничество, взаимно уважение и общо християнско свидетелство в диоцеза на Рим, в духа на евангелската любов и доброто сътрудничество между Българската православна църква и римокатолическата общност.

Особено значение за успешното осъществяване на това споразумение има съдействието на директора на Temple University Rome доц. д-р Емилия Занкина, българка по произход. Храмът „Св. Георги и английските мъченици“ се намира на територията на университетския кампус, където се помещава и Българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови“. По този начин храмът ще бъде достъпен както за студентите на университета, така и за възпитаниците на българското училище и техните семейства.

През последните години това място постепенно се утвърди като естествен духовен и културен център за българската емигрантска общност в Рим. Българските сънародници с благодарност си спомнят посещенията на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний по повод празниците, посветени на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, както и участието на отец проф. Иван Иванов в празниците и инициативите на Българското неделно училище, където те многократно са се срещали с деца, родители и сънародници, споделяйки тяхната радост и насърчавайки ги в съхраняването на православната вяра и българската духовна традиция.

Новата Конвенция открива още по-широки възможности за развитие на духовния живот на българската православна общност в Рим, както и за задълбочаване на сътрудничеството между Българската православна църква, Българското неделно училище и българските културно-просветни институции в италианската столица. Тя създава необходимите условия храмът да се утвърди като духовен дом на православните българи в Рим, където наред с редовния богослужебен живот ще могат да се развиват образователни, просветни и културни инициативи, насочени към съхраняването на православната вяра, българската духовност, език и национални традиции сред нашите сънародници.

По време на срещата отец проф. Иван Иванов предаде архипастирското благословение на Н. В. Пр. митрополит Антоний и благодари от негово име за предоставената възможност българските православни християни отново да имат свое богослужебно място в Рим, и запозна присъстващите на срещата с историята на Българската православна църква, като акцентира върху ролята и мисията ѝ през вековете за утвърждаването на християнската вяра и реализирането на мира Господен в национален и международен контекст. Участниците изразиха удовлетворението си от успешното приключване на продължилия повече от три години процес на подготовка и договаряне, като подчертаха, че подписването на Конвенцията представлява важна стъпка за укрепването на духовния живот на православните българи в Италия.

Исторически път на Българската православна църковна община в Рим

Историята на Българската православна църковна община в Рим е свързана с дългогодишната грижа на Българската православна църква за духовното обгрижване на българите, живеещи в Италия, както и с установените през годините добри църковно-дипломатически отношения между Българската православна църква – Българска Патриаршия и Светия Престол.

Исторически, официално организираното българско църковно присъствие в Рим датира от 1923 г., когато започват първите официални църковни и държавни поклонения, организирани от България и българската емиграция в Италия, съпътствани с православни служби в чест на светите братя Кирил и Методий и техните ученици в древната базилика „Сан Клементе“ при мощите на св. Климент папа Римски, св. Игнатий Антиохийски Богоносец и българската светиня св. Константин-Кирил Философ.

Началото на съвременния организиран православен живот на българската общност в Рим е поставено през 2002 г., по времето на блаженопочиналия Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон. Тогава Българската православна църковна община носи името „Св. св. Кирил и Методий“ и с благословението на Светия Престол, в духа на добрите църковни отношения, българските православни вярващи в Рим получават възможност да извършват своите богослужения в храма „Санти Винченцо и Анастасио“, разположен до площад Фонтана ди Треви. Тази възможност е естествено продължение на задълбочаването на отношенията между Българската православна църква и римокатолиците след историческото посещение на Светия отец папа Йоан Павел II в България през 2002 г., неговите срещи с Негово Светейшество Българския патриарх Максим и членовете на Светия Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия.

Особено място в новата история на Българската православна църковна община „Св. Седмочисленици“ в Рим заема грижата и духовното ръководство на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. След своето встъпване в служение като архиерей на Западно- и Средноевропейската епархия митрополит Антоний последователно полага усилия за укрепването на църковния живот сред българските православни общности в Европа, като особено внимание отделя на духовната грижа към българите в Италия и Рим – място с изключително значение за християнската история и за отношенията между Изтока и Запада. С неговото благословение Българската православна църковна община в Рим продължава своето развитие и утвърждаване като духовен дом за българските православни вярващи. Под неговото архипастирско ръководство се задълбочават отношенията на братско сътрудничество между Българската православна църква и църковните институции в Рим, което създава условия за последователно намиране на подходящи храмови пространства за богослужебния живот на българската общност.

Следващ важен етап в развитието на общината настъпва през 2014 г., именно с благословението на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний и при понтификата на Светия отец папа Бенедикт XVI. Тогава Българската православна църковна община в Рим приема новото си име „Св. Седмочисленици“, като по този начин подчертава духовната си връзка с великото дело на светите равноапостолни братя Кирил и Методий и техните ученици – просветители на славянския свят и покровители на българската духовна традиция. През този период общината получава възможност да използва за своите богослужения храма „Сан Паоло ала Регола“, намиращ се в близост до еврейския квартал на Рим – място с особено историческо значение, свързано с пребиваването на свети апостол Павел, който според църковното предание е живял там три години по време на своя домашен арест.

Нов период в живота на Българската православна църковна община настъпва през 2021 г., с благословението на Светия отец папа Франциск, след неговото посещение в България през 2019 г. и срещите му с Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и членовете на Светия Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия.

В трудните условия на световната пандемия от COVID-19 от 2022 г., при спазване на всички строги санитарни и противоепидемични изисквания, Българската православна църковна община „Св. Седмочисленици“ продължи своя богослужебен живот благодарение на предоставената възможност да използва храма „Санта Мария ин Монтичели“ в Рим.

От 2024 г., с благословението на Светия Престол и съдействието на църковните власти в Рим, общината получи възможност да извършва своите богослужения в храма „Санта Джована Антида“, разположен в непосредствена близост до Ватиканските музеи, като тази възможност осигури приемственост и стабилност в духовния живот на православните българи в Рим.

Кулминация на този многогодишен духовен път е подписването през 2026 г. на Конвенцията за литургично ползване на храма „Св. Георги и английските мъченици“, разположен в близост до Испанските стълби в сърцето на Рим.

Историята на Българската православна църковна община в Рим е свидетелство за живото присъствие на Българската православна църква в Европа, за грижата към православните българи зад граница и за силата на християнското сътрудничество, основано на взаимно уважение, братска любов и общо свидетелство на вярата.

За храма „Св. Георги и английските мъченици“ в Рим

Църквата „Свети Георги и английските мъченици“ се намира в института „Матер Деи“, на улица „Сан Себастианело“, в квартал „Кампо Марцио“. Историята на тази църква е тясно свързана с историята на института, в който се намира – Институтът „Матер Деи“, който първоначално е бил наричан Англо-италиански институт и се управлява от „Бедните слугини на Божията Майка“ – религиозна конгрегация, посветена предимно на подпомагането на бедните. Основана през 1869 г. в Лондон от майка Магдален Тейлър, жена, родена като протестантка, която приема католицизма, и одобрена през 1900 г., тя е основана.

През 1886 г. Александър Джордж Фулъртън дарява на тази нова конгрегация сграда в Рим, построена през 1875 г. в семпъл нео-стил от XVI век, в която в момента се помещава Институтът. Именно тук майка Магдалена построява конгрегационалната църква, отново за сметка на Фулъртън, която е посветена на свети Георги, покровител на Англия, и други свети мъченици от родния град на Тейлър. Църквата е проектирана от архитект Карло Мария Бусири Вичи, член на известната династия на римските архитекти Бусири Вичи. Както много църкви в рамките на институтите, тя няма истинска фасада, а само отделен портал във фасадата на института, който я отличава от останалите пространства. Това е прост портал с веранда, увенчана с келтски кръст. Изключително малката планировка на църквата е неправилна, тъй като е трябвало да се адаптира към съществуващите пространства на сградата, закупена от Фулъртън, за да помещава института. Поради тази причина Бусири Вичиразделя пространството на три кораба с четиринадесет колони от розов гранит. Интериорът на църквата е богат на стенописи, някои от които изобразяват символите на английските мъченици, а други – монашеските добродетели Смирение, Медитация, Чистота и Умереност, всички произведения на Еудженио Чистерна. Главният олтар обаче е дарен на църквата от принц Торлония и произхожда от църква, която е разрушена, но не е напълно идентифицирана. Мариано Армелини пише, че това е „Санта Тереза ​​але Четири фонтана“. Въпреки това, както пише Антонио Федерико Кайола в том „Roma Sacra“, пчелите – символ на семейство Барберини – присъстващи на олтара, подсказват църква, поръчана от папа Урбан VIII Барберини. Близо до църквата „Санта Тереза“, спомената от Армелини, се е намирала и църквата „Сан Кайо“ и „Въплъщението на Барберини“, две църкви, свързани със семейство Барберини и разрушени през втората половина на 19 век. Картината на същия олтар, изобразяваща свети Григорий Велики между свети Георги и Елена и английски деца, е от Чезаре Диес и А. Диес, датираща от 1887 г. Трансептният олтар, който включва картина на Благовещението, датираща от 1885 г., от същия художник като главния олтар, произхожда от църквата „Сант Елизабета деи Форнари Тедески“, която е разрушена през тези години, за да се построи Ларго деи Киавари като част от строителството на новия Корсо Виторио Емануеле.

Автор: Ставр. иконом проф. д-р Иван Иванов

18.07.2026_10:20 | Източник: Българска патриаршия 17.07.2026 |
Автор: Западно- и Средноевропейска митрополия