Тя представи и опита на френските музеи и технологиите, които се използват там.
С кратка презентация беше представена дейността на д-р Татяна Николова-Хюстън от Университета в Остин, столица на щата Тексас, САЩ, сега независим изследовател, за първите опити за дигитализиране на част от ръкописите в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. Г-жа Николова-Хюстън отправя апел да се работи активно за дигитализирането на църковното културно наследство с цел неговото запазване, описване и популяризиране. Тя посочва примери за изчезване и унищожаване на ценни артефакти вследствие от бедствия, пожари, кражби, военни конфликти и други събития. Чрез дигитализацията те могат да бъдат съхранени за бъдещето, както и да бъдат достъпни за по-широк кръг изследователи от целия свят.
Милен Бакалов, завеждащ културно-просветния отдел на Русенска митрополия, разказа за два проекта за дигитализация на книжния фонд на библиотеката към митрополията, осъществени съвместно с градската библиотека в Русе. Сред сканираните в рамките на проекта издания са седемдесет и две стари богослужебни книги, старопечатни ценни екземпляри от музея към митрополията, местни църковни периодични издания, както и други експонати. Почти напълно е дигитализиран архивът на блаженопочиналия Български патриарх Неофит от времето, когато управляваше Русенска епархия. Продължава работата по цифровизиране на част от библиотеката на епархията и предстои да се разширят дейностите по дигитализацията на манастирското църковно наследство на Русенска митрополия.
Евгения Иванова, библиотекар на Рилската св. обител, която съдържа над шестдесет хиляди тома и е най-голямата органична манастирска библиотека у нас, разказа за продължаващия процес по дигитализация на ръкописите и старопечатните книги, съхранявани там. Те са над девет хиляди, а сред тях има музикални ръкописи, уникални пергаментни листове на глаголица от 10 и 11 в. и много други безценни произведения.
Г-жа Иванова показа специално оборудваното студио за дигитализация на ръкописите, разположено в хранилището на библиотеката. Тя обясни каква техника се използва за качествено заснемане на текстовете, която да щади уникалните ръкописи и книги.
Евгения Иванова обясни какви са изискванията за използване на дигиталните копия на ръкописите от манастира, какъв е достъпът до тях и сподели личното си мнение, че работата с реални ръкописи носи повече вълнение и усещане за истинско общуване с текста и неговия създател, отколкото дигитализираните копия.
Евгения Иванова разказа и за музея на Рилския манастир, чиято първоначална сбирка се датира от края на 19 в. Съвременният музей на св. обител е изграден и подреден според най-новите изисквания. Той е ремонтиран и модернизиран през 2007 г. при сегашния игумен, разказа г-жа Иванова. Освен музейната сбирка посетителите могат да разгледат други части на експозицията: иконната галерия, манастирското стопанство, етнографските гостни стаи, сбирките с етнографски артефакти, Хрельовата кула.
Проф. Андрей Бояджиев, ръководител на катедра Кирилометодиевистика към факултета по славянски филологии на СУ, представи работата по описване, каталогизиране и дигитализиране на библиотечния фонд на Зографската св. обител. Той разказа подробности от работата на Света гора и вълнението от общуването с древните текстове.
Участниците в семинара бяха запознати от Георги Балджиев и неговите колеги с конкретни хардуерни и софтуерни продукти за съхранение, описание и представяне пред широката публика на църковното културно наследство. Той разказа за съвместната им дейност с о. Серафим Янев, и. д. игумен на Кремиковския манастир, свързана с идеята за създаване на информационен център в св. обител и запознаване на поклонниците и с другите манастири от т. нар. Софийска Света гора. Г-н Балджиев представи възможностите за популяризирането на дейностите на манастирите в интернет чрез социалните мрежи, онлайн-търговията на манастирски продукти, създаването на електронни игри, които да стимулират децата и младите хора да се запознаят с манастирите около София др. под. Бяха демонстрирани устройства, които могат да се използват в манастирски музейни сбирки, като холограмна пирамида, 3D-реалност с VR-очила, добавена реалност и др.
Г. Балджиев отбеляза големите технологични възможности, които се разкриват пред дигитализирането на църковното наследство, както и отварянето на нови европейски и регионални проекти за финансиране на тази дейност.
Участниците в семинара активно се включваха с въпроси към презентаторите, възникнаха дискусии и обсъждания. Създадоха се полезни контакти и бяха очертани нови теми за разработване.
В края присъстващите се обединиха около мнението, че темата за дигитализацията е актуална и в сферата на църковното културно наследство, а форумът в БФ на СУ даде възможност за създаване на много нови сътрудничества.
Създадените чрез дигитализацията електронни продукти могат да се използват в много сфери: от богословието, останалите науки, образованието и изкуството до туризма и търговията. Работата в това направление е в самото начало, но съвместните усилия могат да доведат до създаване на забележителни продукти, които да съхранят църковното наследство за поколенията, да дадат възможност то да бъде по-добре изучено и осмислено.
Снимки: Елена Дюлгерова
Зрителите бяха заинтригувани от презентациите: