Св. Епифаний, който се прославил със своя живот, ученост и чудеса, бил син на беден еврейски земеделец във Финикия. Той от детство останал без баща, и майка му с труда си издържала двете си деца – син и дъщеря. Живеели в голяма бедност, случвали се дни, когато нямали дори хляб.
Веднъж майката на Епифаний пратила сина си в близкия град да продаде магарето, понеже нямало с какво да си купят хлаб. Добичето било твърде упорито и негодно за работа. Момчето повело магарето на пазара и скоро дошъл един евреин, който пожелал да го купи. Като видял, че Епифаний е негов сънародник той му казал:
– Ние с тебе се покланяме на един и същ Бог, Който обича справедливостта и истината, затова не трябва да ощетяваме никого. Да оценим твоето добиче по истинската му цена, за да не би, измамвайки се един друг, да прогневим Бога!
Момчето отговорило:
– Аз няма да ти продам магарето, защото не го бива за работа. Майка ми от нужда ме прати да го продам, понеже нямаше какво да ядем. Но щом ти ми говориш, че е грешно заради печалба да се ощетява ближния, то аз няма да ти го продам, понеже се боя от Бога и не ти желая зло.
Евреинът бил поразен от ума и честността на момчето, дал му пари за хляб и Епифаний се отправил за дома си заедно с добичето.
На връщане го срещнал човек, който също така искал да купи магарето, но Епифаний отказал да го прададе, като му обяснил – защо. В това време магарето започнало да рита и хвърлило момчето, което се ударило. Непознатият го дигнал и му оказал помощ, като го прекръстил и молитвено призовал името на Иисуса Христа.
– Кой е тоя Иисус Христос, Когото ти призоваваш? – запитало момчето.
– Син Божи, Когото разпнали евреите – отговорил непознатият.
Епифаний като чул, че евреите разпнали Сина Божи, не посмял да каже че сам е евреин, и тръгнал за дома си, като мислел за Разпнатия Христос и желаел да узнае повече за Него.
Сиромашията на семейството му още повече се усилила. Майката била принудена да продаде нивата си и търсела някъде да нареди сина си да учи на занаят, когато изведнъж им дошла неочаквана помощ. Един богат еврейски законоучител на име Трифон, се съжалил над тяхната сиромашия, помогнал им и взел при себе си Епифаний. Той го обикнал и започнал да го учи.
Момчето, което било разсъдливо и умно, скоро придобило големи знания по закона и Библията. Трифон го осиновил и го направил наследник на целия си имот. Майката на Епифаний по това време се поминала. Той взел сестра си при себе си и те живеели заедно в доволство и благоденствие.
Станало нужда Епифаний да отде в село, за да прегледа останалото му наследство. По същия път вървял един инок на име Лукиан, който пишел книги, и с парите, получени от продажбата им, хранел просяците. Епифаний влязъл в разговор с него и те тръгнали заедно, когато неочаквано ги срещнал просяк, който паднал в нозете на Лукиан и извикал: „Смили се над мене, човече Божи! Ето вече три дни не съм ял нищо!“ Лукиан нямал пари, но снел горната си дреха и я дал на просяка, като му казал: „Продай тази дреха и си купи хляб!“
Епифаний се чудел на милосърдието на инока и изведнъж се удостоил с чудно видение: той видял, че от небето слиза към Лукиан светла, бяла дреха. Епифаний паднал пред нозете на инока, като го молел да му каже от каква вяра е. Лукиан разбрал, че благодат свише се е докоснала до душата на младия момък и че Господ го призовава. Той почнал да му говори за Христа и му обяснил истините на християнската вяра.
Думите му дълбоко трогнали Епифаний. Той повярвал от цялото си сърце и помолил инока да дойде при него в къщи. Лукиан се съгласил и скоро Епифаний и сестра му повярвали и пожелали да се кръстят. Когато те чрез молитва и изучаване на християнския закон се приготвили да приемат светото тайнство Кръщение, епископът на тоя град един неделен ден ги повикал в църква, за да ги кръсти. По време на богослужението епископът погледнал случайно Епифаний и видял, че лицето му е озарено от необикновена светлина и че над главата му сияе венец. Той разбрал, че Божията благодат почива върху него.
Скоро след това Епифаний поверил сестра си на благочестиви жени и постъпил в манастир. С удивителна ревност тоя започнал да изучава Свещеното писание и скоро със своя строг и свят живот спечелил уважението на всички иноци. Бог му дал сила да прави чудеса и мнозина започнали да прибягват до неговата помощ и молитви. След като проживял доста дълго в манастира, Епифаний пожелал пустинен живот. Но славата на неговите чудеса, мъдрост и светост привлякла към него и в пустинята ревностни подвижници, които се заселили близо до него.
Епифаний се стараел да избягва славата и известността и често оставял мястото, където се бил прославил чрез някое чудо, и заминавал другаде, за да може в усамотение и безмълвие да се предаде на молитва. Но навсякъде се събирали при него ученици, понеже той бил твърда мъдър, с удивителна яснота обяснявал Свещеното писание и с поученията си обърнал много езичници към истинския Бог.
Епифаний бил на около 60 години, когато по чудесен начин бил възведен в сан епископ Кипъркси. Веднъж Епифаний говорел на свети Иларион Палестински за своето желание да живее в усамотение. Иларион му отговорил:
– Иди в град Саламин! Там трябва да живееш.
Но Епифаний предпочел да отиде в Аскалон и Газа, като се надявал там да заживее усамотено.
– Аз ти казвам – повторил Иларион, – иди в Саламин, там ти трябва да живееш!
Епифаний обаче на послушал съвета на стареца, а постъпил по собственото си желание. Отишъл на пристанището, където имало два кораба – единият трябвало да отиде в Саламин, а другият в Аскалон. Епифаний се качил на последния и тръгнал. Изведнъж се вдигнала страшна буря. Корабът дълго се носел по вълните и най-после бил изхвърлен на брега близо до Саламин.
В това време в Саламин ставал избор на епископ, на мястото на неотдавна умрелия. Там се събрали епископите от разни градове на острова и били в затруднение – кого да изберат. И поискали съвета на един свят старец, епископ Папий, когото всички уважавали за неговите добродетебли и за страданията му по време на последното гонение. Папий бил на повече от сто години. Той молил Бога да го научи и молитвата му била чута.
Епифаний, след като си поотпочинал малко в Саламин, се готвел да напусне града и с един свой ученик отишъл на пазара да си купи нещо за път. Той взел два хубави грозда и искал да заплати за тях, когато изведнъж около него тълпата взела да тича насам-нататък и да говори, че идат епископите. Епифаний погледнал: двама дякони водели под ръка почтения старец и подир тях вървели няколко епископи. А какво било учудването на Епифаний, кагото видял, че те идват направо към него и пред него спират!
– Чедо Епифание – нарекъл го старецът по име, – остави гроздовете и дойди с нас в църква!
Изуменият Епифаний тръгнал подир тях. В църква духовенството го посрещнало с думите:
– Бог те е пратил при нас! Бъди архиепископ на тоя град и на целия Кипърски остров!
Епифаний започнал да отказва и със сълзи молел епископите да изберат другиго. Тогава Папий му казал:
– Би трябвало да замълча за даденото ми откровение. Но понеже ти се отказваш, аз съм принуден да ти съобщя, че Господ те е избрал. Тези свети отци, епископите, в недоумението си кого да изберат, възложиха това на мене грешния. Аз дълго се молих и Господ насън ми каза: „Иди на пазара! Там ще видиш един инок да купува грозде: той да бъде тук епископ! Името му е Епифаний.“
След това Епифаний не могъл повече да се съпротивлява. Той бил ръкоположен за епископ и със своите добродетели и мъдрост заслужил любовта и уважението на паството си.
Не много време преди смъртта си Епифаний, вече обременен от годините, трябвало да отиде в Цариград. Там в това време императрица Евдоксия, съпруга на Аркадий, преследвала св. Йоан Златоуст. Тя се стараела да склони на своя страна епископ Епифаний, като му представяла Йоан за еретик. Епифаний я увещавал към милосърдие и кротост и не се съгласил да изпълни волята й. Йоан предсказал, че Епифаний няма да се върне в Кипър, а Епифаний предсказал, че Йоан няма да стигне до мястото на изгнанието си. Двете предсказания се изпълнили. Йоан бил върнат, без да стигне до определеното му място за изгнание, понеже императрицата се уплашила от народното вълнение. А Епифаний заболял на връщане и чувствайки, че болестта му е смъртна, повикал учениците си, които били с него на короба, дал им наставления, благословил ги и на третия ден с молитва починал в Господа на 115-годишна възраст. Известието за неговата смърт опечалило всички жители на острова.
Епифаний бил много учен, знаел пет езика – гръцки, латински, еврейски, египетски и сирски – и написал няколко духовни книги, между които „Изложение на ересите“ и „Тълкуване на библейските пророци“.
Източник: Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Изповедта на Тома дойде бързо, когато, осем дни, след като беше показал своето нежелание да повярва Христос му показа белезите от гвоздеите и премахна всяко възможно съмнение.
Нашият Господ Иисус Христос чудно влезе в стаята, когато вратата беше заключена. Тъй като това би било невъзможно за обикновено, земно тяло Той уверил Тома и чрез него останалите ученици, като му дал да види ребрата Му и раните в Своята плът.
Само за Тома ни е предадено, че казал „Ако не видя на ръцете му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.“, но донякъде всички ученици били виновни поради неверие. Съмнение останало в тях дори и след като казали на Тома, че са видели Господа. Св. Лука ни казва, че „понеже от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тука нещо за ядене? Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. И като взе, яде пред тях.“ (Лк. 24:41-44)
Това със сигурност показва, че не само в ума на Тома още се спотайвали съмнения, но и в другите ученици също. Самото им учудване ги направило мудни по сърце да вярват, но когато станало невъзможно да не вярват това, което могли да видят със собствените си очи, блажения Тома направил своята изповед: „Господ мой и Бог мой!“
Иисус им казал: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.“ Зад тези думи на Спасителя имало чудно провидение и те могат много да помогнат и на нас. Те ни показват отново колко Го е грижа за нашите души, защото Той е благ и, както Писанието казва „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.“ (Тим. 2:4) И дори тогава тези Негови думи ни учудват.
Както винаги, Христос трябваше да прояви търпение към Тома, когато той казал, че няма да повярва и със другите също, когато те си мислели, че виждат дух. Заради желанието Си да убеди целия свят, той нарочно им показа белезите от гвоздеите и раната на ребрата Си, защото искаше онези, които имат нужда от такива знамения за укрепване на вярата си да нямат никаква причина да се съмняват и даже прие храна, дори и да нямаше нужда от нея. Но, когато някой приеме онова, което не е видял, вярвайки в думите на учителя си, вярата, чрез която почита Онзи, Когото учителят му проповядва е достоен за похвала. Блажени, тогава, всички, които вярват в посланието на Светите Апостоли, които, както Лука казва, бяха „очевидци и служители на словото“ (Лк. 1:2)
Ако желаем вечен живо и копнеем за жилище на небето, трябва да ги слушаме.
– Св. Кирил Александрийски, Тълкувание на Йоановото Евангелие, Книга 12, 706
„Празникът, който празнуваме днес е заради победа – победата на Сина Боижий, Царя на цялата вселена. На този ден дяволът е победен от Разпнатия; нашия род е изпълнен с радост от Възкръсналия. Заради моето възкресение в Христа този ден извиква:
‘По моя път съзрях ново чудо – отворен гроб, мъж, възкръснал от мъртвите, възкликващи кости, възрадвани души, мъже и жени пресътворени, небесата отворени и силите възклицаващи: ‘Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!’ На този ден видях Царя на Небесата, облечен в светлина, да се възкачва над светкавиците и лъчите на небето, над слънцето и източниците на вода, над обиталището на ангелските сили към града на вечния живот.’
Първом скрит в утроба от плът, Той освети човешкото рождение чрез собственото Си; след това скрит в утробата на земята, той даде живот на мъртвите с възкресението Си. Страдание, болка и въздишки вече избягаха. Защото кой е познал ума на Бога, или кой е бил Негов Съветник, ако не Словото направено Плът, Който беше прикован на Кръста, Който Възкръсна от мъртвите, и Който беше възнесен на небето?
Този ден носи послание на радост: това е денят на възкресението на Господа когато, с Него, Той въздигна рода на Адам. Роден заради човешките същества, Той Възкръсна от мъртвите с тях.
На този ден раят е отворен от Възкръсналия, Адам е възстановен в живот и Ева е утешена.
На този ден Божествения повик е чут, Царството е подготвено, ние сме спасени и Христос е почитан.
На този ден, когато Той беше стъпкал смъртта под крака си, направил тиранина затворник, плячкосал подземния свят, Христос се въздигна на небето като Цар в победа, като властващ в слава, като непобедим колесничар.
Той каза на Отца: ‘Ето ме, Боже, с децата, които ми даде’. Той чу отговора на Отца: ‘седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти.’
Не Него слава, сега и винаги, во век и веков. Амин!“
Св. Исихий Йерусалимски, Проповед за Пасха,
(Source chrétiennes 187, 66-69)
В Светата и Велика Неделя на Пасхата празнуваме самото живоносно Възкресение на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос.
Настоящият празник наричаме Пасха, което на еврейски език значи преминаване, превеждане, защото това е денят, в който в началото Бог привел света от небитие в битие; в същия ден, превеждайки народа Израилев през Червено море, Той го избавил от ръцете на фараона; в същия ден Той слязъл от небето и се вселил в утробата на Девата. Сега пък, изтръгвайки от преизподните на ада цялото човешко естество, Той го възвел на небесата и го привел в първоначалното достойнство на нетлението. Впрочем, слизайки в ада, Той възкресил не всички, а само пожелалите да повярват в Него. А душите на светиите, държани от века насилствено в ада, Той освободил и на всички открил достъпа до небесата. Ето защо ние, преизпълнени с извънмерно голяма радост, светло празнуваме Възкресението, ознаменувайки благодатта, с която нашето естество се обогатило от даровете на Божественото милосърдие. Изразявайки както прекратяването на враждата, така и съединението с Бога и самите ангели, ние се поздравяваме един друг със свято целувание.
А Възкресението на Господа станало тъй: когато вóйните пазели гроба, около полунощ станало земетресение, защото ангел слязъл и отместил камъка от гроба, а стражата в ужас се разбягала, с което след изтичането на съботния ден, приблизително около полунощ, се открил пътя на жените. Възкресението станало известно преди всички на Божията Майка, която както разказва св. Матей, седяла срещу гроба с Магдалина. Но за да няма място за съмнение във Възкресението поради родството с Майката, евангелистите казват: яви се първо на Мария Магдалина. Тя видяла и ангела на камъка, а приближавайки се още, вижда в гроба ангелите, които й възвестили за Възкресението на Господа. Възкръсна, казали те, няма Го тук; ето мястото дето Го положиха. Чувайки това, тя тръгнала към най-пламенните от учениците му Петър и Йоан и им благовестила за Възкресението. Когато се връщала с другата Мария, срещнал ги Христос, казвайки им: „Радвайте се!”, защото на същия женски род, който преди чул „с болки ще раждаш децата си”, се полагало първи да чуе и тази радост. В порив на неудържима любов, те се приближили и искайки осезателно да се уверят, докоснали се до пречистите Му нозе. Дошли на гроба и апостолите – Йоан само надникнал и тръгнал, а Петър влязъл вътре и особено внимателно разгледал, докосвайки се до плащаницата и кърпата за главата.
Преди разсъмване Магдалина отново дошла с другите жени, за да се увери още повече във видяното. Спирайки се пред гроба, тя заплакала и навеждайки се вътре в него, видяла два ангела, с бляскави светли дрехи, които успокоявайки я й казали: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Търсите Иисус Назарянина, Разпнатия? Той възкръсна, няма Го тук”. И веднага с трепет се изправили, забелязвайки Господа. А после, като се обърнала назад, и тя видяла стоящия там Христос, но Го помислила за градинаря (понеже гробът бил в градина) и му рекла: „Господине, ако ти си Го взел, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.” А когато тя отново се обърнала към ангелите, Спасителят казал на Магдалина: „Марийо!” А пък тя, чувайки сладостния и познат глас на Христа, искала да падне в нозете Му, но Той й казал: „Не се докосвай до Мене, защото още не съм възлязъл при Моя Отец, както и ти самата признаваш, приемайки Ме още за човек, но отиди при братята Ми и им кажи за всичко, което видя и чу.” И Магдалина изпълнила това, а на разсъмване отново отишла на гроба с останалите. Другите с Йоана и Саломия дошли, когато слънцето било вече изгряло. Изобщо трябва да се каже, че по различно време идвали на гроба жените, сред които била и Богородица, защото тя е онази Мария, която Евангелието нарича Иосиева майка – този Иосия бил син на Йосиф.
Впрочем, неизвестно е в кой точно час възкръснал Господ. Някои казват, че по първи петли, други – когато станало земетресението, а трети – по друго време.
Междувременно докато се случвало всичко това, някои от стражата отишли при първосвещениците и им съобщили за станалото. Те ги подкупили с пари и ги накарали да казват, че учениците Му дошли през нощта и Го откраднали.
Вечерта на същия ден, когато учениците, страхувайки се от юдеите, се събрали заедно при здраво заключени врати, при тях влязъл Иисус, понеже бил в нетленно тяло и по обичая ги благословил с мир. Като Го видели, те премного се възрадвали и чрез духването на Възкръсналия възприели Всесветия Дух в още по-съвършена степен.
Как Възкресението на Господа се оказва тридневно разбирай така: вечерта на четвъртъка и денят на петъка (защото така евреите измерват денонощията) – един ден; после нощта на петъка и цялата събота – втори ден; а после нощта на събота и денят на неделята (защото част от началото се приема за цяло) – ето го и третия ден. Или може да се изчисли така: в третия час на петъка Христос бил разпнат; после, от шестия до деветия настанала тъмнина, – считай това за нощ, и ето от третия час до деветия става един ден; после след тъмнината пак идват денят и нощта на петъка – ето го и вторият ден; след това с денят на събота и следващата нощ стават три дни. И ако Спасителят ни е обещал на третия ден да ни дари с това велико благодеяние, но е направил това в най-кратко време, то нека Му въздадем слава и власт во веки веков. Амин.
Заради всичко което Той бе направил обикновените хора вярваха в Господа не само с тиха вяра, но с вяра, която провъзгласявала божествеността му със слово и дело. След като въздигнал Лазар, който бил мъртъв четири дни, Господ намерил младото магаре, което учениците Му довели за Него, както разказва евангелистът Матей. Възседнал го Той влязъл в Йерусалим, изпълвайки пророчеството на Захария:
„Не бой се [ликувай от радост], дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница.“ (Зах. 9:9). С тези думи пророкът показва, че Христос е Царят, Когото е предричал, единственият истински Цар на Сион. Той казва:
Твоят Цар няма да плаши гледащите го; Той не е насилник или злодей. Той не идва с пазачи, въоръжен конвой, предхождан от конница и войници. Нито пък живее чрез изнудване, изисквайки данъци и приношения или услуги, нараняващи даващите ги. Не, Той е познаван по своето примирение, строгост и бедност, защото влиза в града яздейки магаре и без тълпи пазещи Го… Този, Който въздигна Лазар от мъртвите днес влиза в Йерусалим като цар, възседнал магаре. Почти изведнъж всички хора, децата и възрастните, младите и старите, проснали дрехите си на пътя; и взимайки палмови клонки, символи на победата, те отидоха при Него като Животодавец и завоевател на смъртта. Те го почитали. Вътре и вън от храма и пееха с един глас: „Осана Сину Давидову! Осана във висините!“ Това е възхваление насочено към Бога и означава „Господи, спаси ни“. Другите думи „във висините“ показват, че Бог е възхваляван не само на земята от човеци, но и във висините от ангелите небесни.
Св. Григорий Палама
В тоя ден празнуваме славния и пресветъл празник Вая поради следната причина.
След възкресяването на Лазар от мъртвите мнозина като видяха станалото, повярваха в Христа; затова иудейското събрание утвърди присъдата: да бъдат убити Христос и самия Лазар. Иисус Се скри, избягвайки от злобата им, а те решиха непременно да Го убият на празника Пасха, но известно време Му се даде да избегне това. “Шест дни преди Пасха – пише евангелист Йоан – Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата”, а сестра му Мария помаза с миро нозете на Христа. На другия ден Господ изпрати Своите ученици, за да му доведат ослица и младо осле. И Този, на Когото небето служи за престол, седна на ослето и влезе в Иерусалим. И едни постилаха по пътя Му своите одежди, а други режеха клони от финиковите палми и също ги постилаха на пътя. Еврейските деца пък с клонки в ръце викаха: „Осанна на Давидовия Син! Благословен Идещият в името Господне, Царят Израилев!” Така беше, защото Дух Светий движеше езиците им за прослава и възхвала на Христа. С клонките те ознаменуваха победата на Христа над смъртта, тъй като те за евреите са символ на оживлението. Имало е обичай — да се оказва почест на победителите в борбите или в някакви войни, съпровождайки ги в тържествена процесия с клонки от вечнозелени дървета. А младото необяздено осле, което възседна Христос, тайнствено означава за нас езическите народи, защото покорявайки ги на Своята власт, Той стана Победоносец и Победител, Цар на целия свят. За тоя празник възвестил пророк Захария: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница”, а също Давид казва за децата: „От устата на младенци и кърмачета Си стъкмил похвала”. И когато влезе в Иерусалим – казва Евангелието – цял град се потресе, а хората подстрекавани от първосвещениците поради завист, искаха да Го убият. Но Той Се таеше, скривайки Се, а когато Се появяваше, говореше им с притчи.
Христе Боже наш, по неизказаното Си милосърдие направи ни победители на безразсъдните страсти, сподоби ни да видим Твоята славна победа над смъртта – светлото и даряващо с живот Твое Възкресение и помилуй ни сега и винаги и во веки веков. Амин.
Източник
