Който, виждайки и чувайки тези неща, ще бъде подтикнат от това възвръщане на собствените си грехове, които ще посеят съмнение в ума му: „Дали Бог, ако Го попитам, ще ми прости тези неща, които принасят страдания и паметта за които ме измъчва, неща, които макар и да ме отвращават, непрестанно се връщам към тях. Дори и след като те са се случили, болката от тях е по-голяма от жилото на скорпион. Макар и да ме отвращават, още съм посред тях, и когато се кая за тях злочестиво се връщам към тях отново.“ Така мислят много имащи страх Божий хора, които насърчават благодетели и са убождани със страданието на угризенията, които оплакват своя грях; но човешкото благоденствие ги притиска да издържат връщането назад, което произлиза от това. Те живеят между греха и покаянието непрекъснато. Нека не се съмняваме, скъпо човечество, относно надеждата за спасението ни, виждайки Този, Който понесе страдания за нас и Който е много загрижен за спасението ни; Неговата милост е много по-голяма, отколкото можем да си представим, Неговата благодат е повече, отколкото можем да измолим. Защото десницата на Господа е простряна нощ и ден, докато той търси да помогне, утеши и окуражи всички (особено да види дали ще има някой, който да може малко страдание и тъга да понесе, та да са му простени греховете) хора, които са мъчени от малката им праведност.“
Св. Исаак Сирин (CSCO, SP, 40:1-2)
Любещият Господа, преди това възлюби своя брат. Защото второто е показание за първото; Любещият ближния, никога не ще търпи клеветниците, като ги отбягва повече от огън; Който казва, че обича Господа и се гневи на своя брат, е подобен на този, който в сън мисли, че тича; Силата на любовта е надеждата. Заради нея очакваме наградата на любовта; Надеждата е обогатяване с неведомо богатство. Надеждата е несъмнено притежаване на съкровище преди съкровището. Тя е покой в трудовете. Тя е врата на любовта. Тя убива отчаянието. Тя е образ на несъществуващото тук. Оскъдяването на надеждата е изчезване на любовта. С него са свързани болестите. На него се дължат нашите трудности. Надеждата окръжава милостта; Обнадежденият инок е заколител на унинието. С ножа на надеждата, той го побеждава; Надеждата ражда дара Господен за вкусилите я. Невкусилите пък пребивават не без съмнение; Надеждата разорява гневливостта, защото надеждата не посрамва (Рим. 5:5). Гневлив мъж пък е неблагообразен (Притч. 11:25 – слав. превод); Любовта е подателка на пророчеството. Любовта е ходатайка за чудеса. Любовта е бездна на осиянието (озарението). Любовта е източник на огъня, който изтича толкова много, че разпалва жадуващия. Любовта е ангелско служение. Любовта е изобилие на вечните;
из Стъпало 30, Лествица
На 16-годишна възраст, бидейки вече съвършен по разум, Йоан принесе себе си като непорочна жертва пред Бога, изкачвайки се на планината Синай. Като изминаха още 19 години той премина към попрището на безмълвието, на пет стадия от храма Господен. След това, отивайки в обителта Палестра в Тола, Йоан прекара там 40 години, горейки с Божествена любов, непрестанно разпалван от нейния огън. Той ядеше от всичко, което не е забранено от монашеския устав, но твърде умерено, съкрушавайки премъдро чрез това гордостта. Но кой е в състояние да опише с думи извора на неговите сълзи? Той спеше толкова, колкото е необходимо, за да не се увреди ума от бденията. Целият му живот бе непрестанна молитва и неизмерима любов към Бога. Така богоугодно подвизавайки се, Йоан написа книга, наречена Лествица, в която изложи учението за спасението и изпълнен с благодат, достойно почина в Господа, оставяйки и много други съчинения. По неговите молитви, Боже, помилуй и спаси нас. Амин.
Откъси от Лествицата на преподобния Йоан Синайски
1. 10 Ония, които пристъпват към този подвиг, са длъжни от всичко да се откажат, всичко да презрат, над всичко да се надсмеят, всичко да отхвърлят, за да сложат твърда основа. А добра основа, трисъставна или тристълпна, съставляват: незлобието, постът и целомъдрието. Всички младенци в Христа нека започват от тези добродетели, имайки за пример телесните младенци, у които няма нищо злобно, нито лъжливо; у тях няма нито неутолима алчност, нито ненаситно чревоугодие, ни телесно разпалване; то се явява впоследствие, с възрастта и може би след увеличаване на храната.
1. 12 Когато душата, предавайки сама себе си, загуби блажената и въжделена топлота, нека изследва усърдно по каква причина тя се е лишила от нея: и върху тая причина да съсредоточи целия си труд и усърдие; защото изгубената топлота не може да се възвърне иначе, освен през същите врати, през които е излязла.
1. 16. В самото начало на отричането, без съмнение, с труд, принуждение и скръб изпълняваме добродетелите; но като напреднем, ние преставаме да изпитваме в тях скръб, или изпитваме такава, но слабо; а когато нашето плътско мъдруване бъде победено и пленено от усърдието, тогава ние ги извършваме вече с радост и ревност, с копнеж и божествен пламък.
1. 21. Някои хора, които живеят в света нерадиво, ме питаха: „Как ние, живеейки с жени и заплитайки се в светски грижи, можем да подражаваме на монашеския живот?“ Аз им отговорих: „Всичко добро, каквото можете да вършите, вършете; никого не укорявайте, не ощетявайте, не лъжете, пред никого не се гордейте, никого не мразете, посещавайте църковните събрания, бъдете милосърдни към нуждаещите се, никого не съблазнявайте, не се докосвайте до чуждо легло, бъдете доволни от вашите жени. Ако постъпвате така, не ще бъдете далече от Царството небесно“.
2. 6. Трябва да изследваме защо живеещите в света и пребиваващи в бдения, пост и злострадания, когато се отделят от света и пристъпват към монашеския живот като към място на изпитания и подвижническо поприще, те не продължават вече своя предишен подвиг, лъжлив и лицемерен. Аз съм виждал твърде много и различни растения на добродетелите, насаждани от миряни и напоявани от пустославие като подземно течение на нечистотата, окопавани от самохвалството и наторявани от торта на похвалите; но те скоро засъхваха, когато биваха пресадени на земя пуста, недостъпна за светски хора и лишена от вонящата влага на пустославието, защото растенията, които обичат влага, не дават плод на сухи и безводни места.
2. 12 Млади, склонни към плътска любов и чревоугодничество, ако искат да приемат монашество, трябва да се обучават в него с голяма трезвост и внимание, като се принуждават да отбягват всякакво наслаждение и лукавство, та да не би последното да стане за тях по-лошо от първото (Мат. 12:45). Това пристанище става причина и за спасение и за беди: това знаят ония, които са преплували мисленото море. Но жалка картина е, когато спасилите се от морската бездна потънат в самото пристанище.
10. 3 Някои момичета грешат безсрамно, а други тайно и срамежливо, но се предават на още по-тежки пороци, отколкото първите. Същото може да се види и в страстите на безчестието. Много са тайно лукавите момичета, като: лицемерието, лукавството, скръбта, злопаметността и сърдечната клевета, които видимо представят едно, а вътрешно гледат на друго.
10. 6 Аз видях как някой, който бе съгрешил явно, се разкая тайно; и той именно, когото аз осъдих като блудник, беше вече целомъдър пред Бога, като Го умилостиви с чистосърдечно разкаяние.
10. 7 Никога не се срамувай и не мълчи пред оногова, който пред тебе злослови своя ближен; но по-добре кажи му: „Брате, престани! Аз всеки ден падам в най-тежки грехове и как мога да го осъждам?“ По този начин ти ще извършиш две добрини и с един пластир ще излекуваш и себе си и ближния. Това е един от най-кратките пътища за получаване опрощение на греховете, т.е. никого да не осъждаш. Защото е казано: „не съдете и няма да бъдете съдени“ (Лук. 6:37).
10. 17. Макар ти с очите си да видиш някого да греши, не осъждай; защото често очите се лъжат.
15. При начинаещите телесните падения обикновено стават поради услаждане от храните; при средните паденията стават поради надменност и поради същата причина, както и при първите; но при ония, които се приближават до съвършенство, тези неща стават само поради осъждане на ближните.
Според определението на разсъдливите отци, едно нещо е появяване на помисъл, друго е общуване с него, едно е съгласяване, друго – пленяване, едно е борба с него и друго – тъй наречената страст в душата. Те, блажените, определят, че появяване (прилог) е обикновена дума или образ на някой предмет, който се явява за пръв път в ума и влиза в сърцето; а общуване е събеседване с явилия се образ страстно, или безстрастно; съгласяване (пожелаване) пък е съгласие на душата с явилата се мисъл, съединено с услада; пленяване е насилствено и принудително увличане на сърцето, или продължително мислено събиране с предмета, разоряващо нашето добро състояние; борба наричат равенство на силите на борещия и боримия в борбата, дето последният доброволно или побеждава, или бива победен; страст наричат вече самия порок, който от дълго време се е вгнездил в душата и чрез навика е станал като естествено нейно свойство, тъй че тя вече доброволно и сама се стреми към него. От всички тези състояния първото е безгрешно; второто не е съвсем без грях; а третото се съди според състоянието на подвизаващия се; борбата става причина за венци или мъчения; пленяването иначе се съди във време на молитва, иначе в друго време, иначе по отношение на безразлични предмети, т. е. ни лоши, ни добри, и иначе в лошите помисли. А страстта, без съмнение, е осъдителна във всички случаи и подлежи или на съответно покаяние, или на бъдещи мъки! Но който се отнася към първото (т. е. към появяването на мисълта) безстрастно, той изведнъж отсича всичко следващо.
30. 1. А сега, след всичко казано, остават тези три, които всичко свързват и всичко съдържат: вяра, надежда, и любов, но по-голяма от тях е любовта (1Кор. 13:13), защото с нея се именува Бог (1Иоан. 4:8,16).
30. 10. Според мярката на намаляване на любовта у нас се явява страх; защото, у когото няма страх, той или е изпълнен с любов, или е умрял по душа.
30. 13. Който истински обича, той винаги си представя лицето на любимия и с наслада обгръща неговия образ в душата си. Това желание не му дава покой дори насън, но и тогава неговото сърце беседва с възлюбения. Така става обикновено при физическата любов, както и при духовната. Някой, който бил наранен от такава любов, е казал за себе си (на което аз се удивлявам): аз спя, поради нужда на естеството, но сърцето ми бди (Песен на песн. 5:2), поради голямата ми любов.
30. 37. Но аз искам да узная как Те видя Иаков – утвърдена на върха на стълбата? Кажи ми какъв е бил видът на онова изкачване? Какво означава самият образ на стълбата и разположението на нейните стъпала, на ония изкачвания, които е слагал в сърцето си (Пс. 83:6), някой любител на Твоята красота? И какво е числото на стъпалата, жадувам да узная? И колко време е нужно за това изкачване? Онзи, който Те е видял и се е борил с Тебе, ни е казал само за ръководителите по тази стълба (Ангелите); но нищо повече не е пожелал, или по-точно, не е могъл да открие. Тогава Тя, тази царица, ми се яви като от небето и като че беседвайки на ухото на моята душа, казва: „Докато ти, любителю мой, не се освободиш от тази веществена плът, не можеш да познаеш каква е Моята красота. А стълбата, която Иаков видя, нека те научи да съставиш духовна стълба на добродетелите, на чийто връх стоя Аз, както и Моят велик таинник казва: А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по- голяма от тях е любовта (1Кор. 13:13).
Източник
Имахме нужда от Въплътен Бог, Бог, който да бъде умъртвен, за да можем ние да живеем. Ние бяхме умъртвени заедно с Него, за да можем да бъдем очистени; възкръснахме с Него, защото бяхме умъртвени с Него; бяхме прославени с Него, защото възкръснахме с Него. Наистина много са чудесата от онова време: Бог разпнат; слънцето помръкна и отново се разпали; тъй като беше подобаващо творението да страда със своя Творец; завесата се раздра; Кръвта и Водата се проляха от Неговата страна; едното като от човек, другото като над човек; скалите се срутват в името на Скалата; мъртвите възкръсват като обещание за окончателното Възкресение на всички хора; Знаменията при Гроба и които следват погребението, които никой не може достойно да пoчете; и въпреки това нито едно от тях не е равно на Чудото на моето спасение. Няколко капки Кръв сътворяват наново целия свят и стават за всички хора това, което е сирището за млякото, събирайки ни заедно и сплотявайки ни в единство.
В този ден, в третата Неделя на Великия пост, празнуваме поклонението на Честния и Животворящ Кръст поради следната причина. Тъй като по време на 40-дневния пост и ние по някакъв начин се разпъваме, умъртвявайки страстите, и чувстваме мъка, унивайки и изнемогвайки, то затова и се полага пред нас Честния и Животворящ Кръст, който ни носи прохлада и ни укрепва, като ни напомня за страданията на нашия Господ Иисус Христос и така ни утешава: защото, ако нашият Бог се разпна заради нас, то колко повече на нас подобава да полагаме усилия заради Него — Кръстът облекчава нашите трудове със спомена за скърбите на Господа. Защото както нашият Спасител, възкачвайки Се на Кръста, Се прослави чрез унижението и огорчението, така и на нас подобава да правим, че да се прославим с Него, ако някога претърпим нещо печално и скръбно. Иначе казано, както изминалите дълъг и труден път уморени пътници, намирайки някъде сенчесто дърво, си отдъхват, присядайки под него, и със свежи сили продължават напред, така и сега, във времето на поста, по пътя на скърбите и подвига, по средата му, светите отци са поставили източващото живот дърво на Кръста, което ни дава облекчение и прохлада, и нас – уморените прави силни и способни за по-нататъшен труд. Или както при приближаването на царя, отначало носят неговите знамена и скиптри, а после и самият той пристига, радвайки се на победата, и поданиците се веселят заедно с него, така и Господ наш Иисус Христос, желаейки да яви окончателната победа над смъртта и със слава да дойде в деня на Възкресението, първо ни изпраща Своя скиптър, царското знаме — Животворящия Кръст, който ни изпълва с много радост и утешение и ни приготвя подобаващо да приемем и колкото можем да вместим Самия Цар и радостно да Го възхвалим като Победител.
Установено е това в средната седмица, по средата на Светата Четиридесетница – защото тя е подобна на горчив извор заради нашето съкрушение и настоящата мъка и печал, които ни носи поста. Затова както в средата на този извор божественият Мойсей хвърли дървото и го направи сладък — така и Бог, превел ни през духовното Червено море и избавил ни от духовния фараон, чрез Животворящото Дърво на Честния и Животворящ Кръст услажда горчивината на 40-дневния пост и ни утешава, както пребиваващите в пустинята, докато не ни възведе чрез Своето Възкресение към горния Йерусалим. Или доколкото Кръстът се нарича и е Дърво на живота, а това дърво е посадено посред рая — Едем, съобразно с това и божествените отци посадиха Кръстното Дърво посред Светата Четиридесетница, едновременно напомняйки с това Адамовото сластолюбие, и заедно с това полученото чрез Дървото избавление, защото вкусвайки от него, ние повече не умираме, но напротив, оживяваме.
С неговата Сила, Христе Боже, опази ни от изкушенията на лукавия, сподоби ни радостно да преминем 40-дневния път на поста, да се поклоним на божествените Ти страдания и на живоносното Ти Възкресение и помилуй ни, защото само Ти си благ и Човеколюбец. Амин.
Източник
Свети Григорий, този син на божествената и незалязваща Светлина, истински Божи човек и дивен Божи служител, бе родом от Цариград и имаше благородни и благочестиви родители. Той се стараеше да украси с добродетел и ученост не само външния и чувствения човек, но особено – вътрешния и съкровения. Когато бе още много млад, неговият баща се спомина; майка му възпитаваше в строгост и учеше на заповедите и Св. Писание както него, така и всичките му братя и сестри, а го пращаше и при учители, та добре да научи от тях и светската мъдрост. Благодарение на природните си дарби и прилежността в учението, той скоро изучи всички философски науки.
Когато Григорий навърши 20 години, той счете всичко земно за по-безполезно от сън и пожела да се устреми към Бога, Източника и Подателя на всяка премъдрост, и целия себе си да посвети на Него в съвършен живот. Тогава той откри на майка си своето богоугодно намерение, голямата си любов към Бога и пламенното си желание и разбра, че тя подобно нему дълго време тъгуваше по това и в еднаква степен с него се зарадва от решението му. Тя веднага събра всичките си деца и радостно каза: “Ето ме мене и децата, които Бог ми даде” (Ис. 8:18; Евр. 2:13). Изпитвайки техните добри помисли, тя им съобщи за намерението на великия Григорий. А той, обръщайки се към тях с поучителни слова, скоро убеди всички тях да се съгласят и усърдно да последват бягството от света, скланяйки ги към подобна на неговата любов. След това, в съгласие с евангелската заповед, раздавайки цялото си състояние на бедните, той великодушно презря царската милост, славата и дворцовите почести и последва Христа.
Той насочи майка си и сестрите си към женски манастир, а братята си взе със себе си на светата Атонска планина. Там той ги убеди да се подвизават в различни обители, защото по-трудно щяха да водят богоугоден живот, ако останат заедно. Самият той се връчи в послушание на един чуден старец – Никодим, който живееше в безмълвие само за Бога. Със смирение на духа се научи от него на дело да изпълнява всички заповеди и всички добродетели. Там, по ходатайството на Пречистата Богородица, св. Григорий получи в тайно видение непобедима помощ от апостол и евангелист Йоан Богослов.
След блажената кончина на своя старец, св. Григорий отиде във Великата лавра на св. Атанасий Атонски и прекара там няколко години, подвизавайки се с голямо усърдие и съвършена разсъдителност. От любов към безмълвието, той се отдалечи от Лаврата и се засели в пустинята. Постоянно възраствайки в любовта и желаейки винаги да пребъдва с Бога, той се посвети на най-сурови подвизи, като с трезвено внимание винаги укротяваше страстите, а ума въздигаше към Бога. Молейки се непрестанно и поучавайки се, той извънредно преуспя в божествените неща. С Божията помощ победи всички изкушения на бесовете и очисти душата си с потоци сълзи по време на всенощните бдения, стана избран съсъд на даровете на Светия Дух и често съзерцаваше Бога в чудни образи.
Поради нападенията на турците, св. Григорий замина за Солун, във Верийския скит, и там се принуди да беседва с някои жители на града. После, усърдно преминавайки жизнения път, очиствайки напълно и тялото и душата си, вече в преклонна възраст, по Божия заповед прие свещен сан и като някой безплътен [ангел], бидейки като в изстъпление, извършваше тайнството на Литургията, така че се умиляваше всяка душа, която го видеше.
Св. Григорий бе наистина велик и на живеещите богоугодно се откриваше, че той е богоносец, а дори и за виждащите само външното това бе явно: имайки власт над бесовете, той избавяше обладаните от тяхната прелест и козни; безплодните дървета правеше плодоносни; имаше дар на пророчество, а също бе украсен и с други плодове и дарования на Божествения Дух.
Обаче, доколкото извършването на добродетелите е в наша власт, а падането в изкушения – не зависи от нас, а без изкушения не можем да станем съвършени и да докажем вярата си в Бога, защото апостолът казва, че съпътстващото добродетелите страдание прави човека с Божия помощ съвършен в доброто (Ср.: Сир. 2:1-5; Иак.1:2-4; 1 Пет. 1:7), – та затова бе допуснато и преподобният да пада в различни и чести изкушения, за да стане чрез това действително съвършен.
Кой ум знае и кое слово може да изрази идващите от всички страни и по-големи от предишните козни на лютия враг, набези и обвинения против свети Григорий на новопоявилите се еретици, и как той отстояваше православието в продължение на цели 23 години, претърпявайки от тях многочислени скърби и нападения? Защото италианският звяр, монахът Варлаам от Калабрия, блестейки с външна ученост и мислейки, че всичко знае със своя земен ум, започна люта борба против Църквата Христова и нашата православна вяра, и срещу всички, които строго се придържаха към нея. Той безумно считаше за сътворени общата на Отца, Сина и Светия Дух благодат, и светлината, в която праведните ще възсияят като слънце в бъдещия век, пред-открита от Христос, Който Се преобрази на Таворската планина, – т. е. считаше за тварни всяка сила и енергия на Триипостасното Божество и всичко различно от Божествената същност. А православно признаващите тази божествена светлина и всяка сила и енергия за несъздадени, нетварни (защото няма нищо ново и тварно от пребиваващото у Бога по естество), в своите слова и пространни творения наричаше двубожници и многобожници, както ни наричат и иудеите и Савелий, заедно с Арий.
По тази причина, като защитник на православието и проповедник на Таворската светлина, свети Григорий, който преди всичко за това се сражаваше и търпеше клевети, бе изпратен от Църквата в Константинопол, където и пристигна, когато благочестивият цар Андроник, четвъртият от Палеолозите, свика Събор за защита на православието, на който се яви и Варлаам със своите гнусни учения и нечестиви обвинения срещу Православието. Тогава великият Григорий се изпълни с Дух Божий, обличайки се свише в непобедима сила, и затвори устата на Варлаам, която хулеше Бога, и напълно посрами еретика. Със своите проникнати от огън вдъхновени слова и писания той изгори като сухи клони неговата ерес. Противникът на православието, като не изтърпя позора, избяга при латинците, откъдето бе дошъл. Скоро след тези многочислени беди, свети Григорий на нов Събор отново изобличи и опроверга неговите съчинения с противоположни доводи. А онези, които бяха съпричастни на тази гибелна ерес, така и не престанаха да нападат Църквата Божия.
Затова свети Григорий, силно принуждаван от Събора и самия император – Йоан Кантакузин, и преди това убеден от Божие повеление, бе възведен на архиерейския престол и поставен за пастир на Солунската църква. Там той мъжествено и търпеливо извърши подвизи в защита на православната вяра, много по-големи от предишните. Защото се появиха много и зли приемници на Варлаам и Акиндин, люти чеда на дивите зверове, чиито учения и творения свети Григорий по различни начини громеше и напълно победи в своите речи и чрез Божествените Писания, при това не веднъж и дваж, а много пъти, и не при един цар или патриарх, а при трима императори, сменили се един друг на престола, и при толкова патриарси, както и на безброй събори. А някои упорстващи, не зачитайки висшия съд, продължиха да държат на своето заблуждение и остатъците от всички еретичестващи, още безсрамно нападаха победилите ги светии, като тук дори не говорим за най-дръзкия юдейски род, даже и до днес ненавиждащ Христа. Такива бяха накратко победите на великия Григорий над нечестивите.
Бог пък по чуден начин го изпрати като учител на Изток, в Азия. Свети Григорий, като началстващ, бе изпратен от Солун в Константинопол, за да примири скараните царе. По пътя бе хванат от агаряните и цяла година прекара в плен мъченически, преминавайки от място на място, от град в град, проповядвайки безстрашно Евангелието Христово, едни укрепяваше във вярата, като ги учеше и убеждаваше да я пазят, а други, които се съмняваха и задаваха различни въпроси, богомъдро наставляваше, давайки по всички предмети на разговора изчерпателни разяснения. На иноверците-мохамедани и на преминалите към тях окаяни християни, отрекли се от нашата вяра, често и без страх говореше за въплътеното домостроителство на Господа, нашия Бог, за поклонението на Честния Кръст и на светите икони. Те също спореха с него за Мохамед и за много други неща, и едни му се възхищаваха, а други в ярост го подлагаха на побои и щеше да пострада даже до мъченически венец, ако, по Божи Промисъл, агаряните не го пощадиха, надявайки се да получат за него откуп. След като измина време, едни християни (българи) откупиха светията и безкръвният мъченик отново радостно се върна при своето паство. Към многото други велики дарования и преимущества, които имаше, той се украси и с раните Христови, както и пише божествения Павел, “носейки на себе си раните на Христа” (ср. Гал. 6:17).
И за да си съставим някаква представа за него, нека изброим какви бяха неговите качества: ненадмината кротост и смирение (но не и когато говореше за Бога и Божественото, защото в това той бе много ревностен); съвършена незлопаметност и доброта, така че се стараеше по силите си да въздава с добро на тези, които са му сторили някакво зло; неприемане на клевети против ближните; търпение и великодушие в постоянно случващите се скърби; издигане над всяко сластолюбие и тщеславие; постоянна бедност и невзискателност във всички телесни нужди; безмълвен и тих живот в търпение, и благодатта винаги му се даваше толкова изобилно, че това бе явно за всички, които го виждаха; постоянна разсъдителност, внимателност и съсредоточеност; като следствие на това, очите му никога не бяха сухи, но жадуваха за източване на сълзи. Така той от началото до самия си край мъченически се подвизаваше против страстите и бесовете, и прогонвайки еретиците далеч от Христовата Църква, изясни православната вяра в своите речи и творения, запечатвайки ги като с печат с цялото Боговдъхновено Писание, защото неговото житие и слово бяха като някакъв преразказ или отпечатък на словата и житията на светиите.
Освен това, свети Григорий по апостолски и богоугодно пасеше своето стадо 13 години, поучавайки го и водейки го към небесната паша. И може да се каже, че той стана проповедник за всички – и съвременни и бъдещи православни, и премина в другия свят, достигайки 63 годишна възраст. Духът той предаде в Божиите ръце, а тялото, към края на живота особено просветено и прославено, остави на паството като наследство и скъпоценно съкровище, защото чрез него Христос всеки ден облагодетелства идващите с вяра и подава чудни изцеления от различни болести, много от които са описани в неговото житие.
По неговите молитви, Боже, помилуй ни. Амин.
Източник
