Заради всичко което Той бе направил обикновените хора вярваха в Господа не само с тиха вяра, но с вяра, която провъзгласявала божествеността му със слово и дело. След като въздигнал Лазар, който бил мъртъв четири дни, Господ намерил младото магаре, което учениците Му довели за Него, както разказва евангелистът Матей. Възседнал го Той влязъл в Йерусалим, изпълвайки пророчеството на Захария:
„Не бой се [ликувай от радост], дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница.“ (Зах. 9:9). С тези думи пророкът показва, че Христос е Царят, Когото е предричал, единственият истински Цар на Сион. Той казва:
Твоят Цар няма да плаши гледащите го; Той не е насилник или злодей. Той не идва с пазачи, въоръжен конвой, предхождан от конница и войници. Нито пък живее чрез изнудване, изисквайки данъци и приношения или услуги, нараняващи даващите ги. Не, Той е познаван по своето примирение, строгост и бедност, защото влиза в града яздейки магаре и без тълпи пазещи Го… Този, Който въздигна Лазар от мъртвите днес влиза в Йерусалим като цар, възседнал магаре. Почти изведнъж всички хора, децата и възрастните, младите и старите, проснали дрехите си на пътя; и взимайки палмови клонки, символи на победата, те отидоха при Него като Животодавец и завоевател на смъртта. Те го почитали. Вътре и вън от храма и пееха с един глас: „Осана Сину Давидову! Осана във висините!“ Това е възхваление насочено към Бога и означава „Господи, спаси ни“. Другите думи „във висините“ показват, че Бог е възхваляван не само на земята от човеци, но и във висините от ангелите небесни.
Св. Григорий Палама
В тоя ден празнуваме славния и пресветъл празник Вая поради следната причина.
След възкресяването на Лазар от мъртвите мнозина като видяха станалото, повярваха в Христа; затова иудейското събрание утвърди присъдата: да бъдат убити Христос и самия Лазар. Иисус Се скри, избягвайки от злобата им, а те решиха непременно да Го убият на празника Пасха, но известно време Му се даде да избегне това. “Шест дни преди Пасха – пише евангелист Йоан – Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата”, а сестра му Мария помаза с миро нозете на Христа. На другия ден Господ изпрати Своите ученици, за да му доведат ослица и младо осле. И Този, на Когото небето служи за престол, седна на ослето и влезе в Иерусалим. И едни постилаха по пътя Му своите одежди, а други режеха клони от финиковите палми и също ги постилаха на пътя. Еврейските деца пък с клонки в ръце викаха: „Осанна на Давидовия Син! Благословен Идещият в името Господне, Царят Израилев!” Така беше, защото Дух Светий движеше езиците им за прослава и възхвала на Христа. С клонките те ознаменуваха победата на Христа над смъртта, тъй като те за евреите са символ на оживлението. Имало е обичай — да се оказва почест на победителите в борбите или в някакви войни, съпровождайки ги в тържествена процесия с клонки от вечнозелени дървета. А младото необяздено осле, което възседна Христос, тайнствено означава за нас езическите народи, защото покорявайки ги на Своята власт, Той стана Победоносец и Победител, Цар на целия свят. За тоя празник възвестил пророк Захария: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница”, а също Давид казва за децата: „От устата на младенци и кърмачета Си стъкмил похвала”. И когато влезе в Иерусалим – казва Евангелието – цял град се потресе, а хората подстрекавани от първосвещениците поради завист, искаха да Го убият. Но Той Се таеше, скривайки Се, а когато Се появяваше, говореше им с притчи.
Христе Боже наш, по неизказаното Си милосърдие направи ни победители на безразсъдните страсти, сподоби ни да видим Твоята славна победа над смъртта – светлото и даряващо с живот Твое Възкресение и помилуй ни сега и винаги и во веки веков. Амин.
Източник
Който, виждайки и чувайки тези неща, ще бъде подтикнат от това възвръщане на собствените си грехове, които ще посеят съмнение в ума му: „Дали Бог, ако Го попитам, ще ми прости тези неща, които принасят страдания и паметта за които ме измъчва, неща, които макар и да ме отвращават, непрестанно се връщам към тях. Дори и след като те са се случили, болката от тях е по-голяма от жилото на скорпион. Макар и да ме отвращават, още съм посред тях, и когато се кая за тях злочестиво се връщам към тях отново.“ Така мислят много имащи страх Божий хора, които насърчават благодетели и са убождани със страданието на угризенията, които оплакват своя грях; но човешкото благоденствие ги притиска да издържат връщането назад, което произлиза от това. Те живеят между греха и покаянието непрекъснато. Нека не се съмняваме, скъпо човечество, относно надеждата за спасението ни, виждайки Този, Който понесе страдания за нас и Който е много загрижен за спасението ни; Неговата милост е много по-голяма, отколкото можем да си представим, Неговата благодат е повече, отколкото можем да измолим. Защото десницата на Господа е простряна нощ и ден, докато той търси да помогне, утеши и окуражи всички (особено да види дали ще има някой, който да може малко страдание и тъга да понесе, та да са му простени греховете) хора, които са мъчени от малката им праведност.“
Св. Исаак Сирин (CSCO, SP, 40:1-2)
Любещият Господа, преди това възлюби своя брат. Защото второто е показание за първото; Любещият ближния, никога не ще търпи клеветниците, като ги отбягва повече от огън; Който казва, че обича Господа и се гневи на своя брат, е подобен на този, който в сън мисли, че тича; Силата на любовта е надеждата. Заради нея очакваме наградата на любовта; Надеждата е обогатяване с неведомо богатство. Надеждата е несъмнено притежаване на съкровище преди съкровището. Тя е покой в трудовете. Тя е врата на любовта. Тя убива отчаянието. Тя е образ на несъществуващото тук. Оскъдяването на надеждата е изчезване на любовта. С него са свързани болестите. На него се дължат нашите трудности. Надеждата окръжава милостта; Обнадежденият инок е заколител на унинието. С ножа на надеждата, той го побеждава; Надеждата ражда дара Господен за вкусилите я. Невкусилите пък пребивават не без съмнение; Надеждата разорява гневливостта, защото надеждата не посрамва (Рим. 5:5). Гневлив мъж пък е неблагообразен (Притч. 11:25 – слав. превод); Любовта е подателка на пророчеството. Любовта е ходатайка за чудеса. Любовта е бездна на осиянието (озарението). Любовта е източник на огъня, който изтича толкова много, че разпалва жадуващия. Любовта е ангелско служение. Любовта е изобилие на вечните;
из Стъпало 30, Лествица
На 16-годишна възраст, бидейки вече съвършен по разум, Йоан принесе себе си като непорочна жертва пред Бога, изкачвайки се на планината Синай. Като изминаха още 19 години той премина към попрището на безмълвието, на пет стадия от храма Господен. След това, отивайки в обителта Палестра в Тола, Йоан прекара там 40 години, горейки с Божествена любов, непрестанно разпалван от нейния огън. Той ядеше от всичко, което не е забранено от монашеския устав, но твърде умерено, съкрушавайки премъдро чрез това гордостта. Но кой е в състояние да опише с думи извора на неговите сълзи? Той спеше толкова, колкото е необходимо, за да не се увреди ума от бденията. Целият му живот бе непрестанна молитва и неизмерима любов към Бога. Така богоугодно подвизавайки се, Йоан написа книга, наречена Лествица, в която изложи учението за спасението и изпълнен с благодат, достойно почина в Господа, оставяйки и много други съчинения. По неговите молитви, Боже, помилуй и спаси нас. Амин.
Откъси от Лествицата на преподобния Йоан Синайски
1. 10 Ония, които пристъпват към този подвиг, са длъжни от всичко да се откажат, всичко да презрат, над всичко да се надсмеят, всичко да отхвърлят, за да сложат твърда основа. А добра основа, трисъставна или тристълпна, съставляват: незлобието, постът и целомъдрието. Всички младенци в Христа нека започват от тези добродетели, имайки за пример телесните младенци, у които няма нищо злобно, нито лъжливо; у тях няма нито неутолима алчност, нито ненаситно чревоугодие, ни телесно разпалване; то се явява впоследствие, с възрастта и може би след увеличаване на храната.
1. 12 Когато душата, предавайки сама себе си, загуби блажената и въжделена топлота, нека изследва усърдно по каква причина тя се е лишила от нея: и върху тая причина да съсредоточи целия си труд и усърдие; защото изгубената топлота не може да се възвърне иначе, освен през същите врати, през които е излязла.
1. 16. В самото начало на отричането, без съмнение, с труд, принуждение и скръб изпълняваме добродетелите; но като напреднем, ние преставаме да изпитваме в тях скръб, или изпитваме такава, но слабо; а когато нашето плътско мъдруване бъде победено и пленено от усърдието, тогава ние ги извършваме вече с радост и ревност, с копнеж и божествен пламък.
1. 21. Някои хора, които живеят в света нерадиво, ме питаха: „Как ние, живеейки с жени и заплитайки се в светски грижи, можем да подражаваме на монашеския живот?“ Аз им отговорих: „Всичко добро, каквото можете да вършите, вършете; никого не укорявайте, не ощетявайте, не лъжете, пред никого не се гордейте, никого не мразете, посещавайте църковните събрания, бъдете милосърдни към нуждаещите се, никого не съблазнявайте, не се докосвайте до чуждо легло, бъдете доволни от вашите жени. Ако постъпвате така, не ще бъдете далече от Царството небесно“.
2. 6. Трябва да изследваме защо живеещите в света и пребиваващи в бдения, пост и злострадания, когато се отделят от света и пристъпват към монашеския живот като към място на изпитания и подвижническо поприще, те не продължават вече своя предишен подвиг, лъжлив и лицемерен. Аз съм виждал твърде много и различни растения на добродетелите, насаждани от миряни и напоявани от пустославие като подземно течение на нечистотата, окопавани от самохвалството и наторявани от торта на похвалите; но те скоро засъхваха, когато биваха пресадени на земя пуста, недостъпна за светски хора и лишена от вонящата влага на пустославието, защото растенията, които обичат влага, не дават плод на сухи и безводни места.
2. 12 Млади, склонни към плътска любов и чревоугодничество, ако искат да приемат монашество, трябва да се обучават в него с голяма трезвост и внимание, като се принуждават да отбягват всякакво наслаждение и лукавство, та да не би последното да стане за тях по-лошо от първото (Мат. 12:45). Това пристанище става причина и за спасение и за беди: това знаят ония, които са преплували мисленото море. Но жалка картина е, когато спасилите се от морската бездна потънат в самото пристанище.
10. 3 Някои момичета грешат безсрамно, а други тайно и срамежливо, но се предават на още по-тежки пороци, отколкото първите. Същото може да се види и в страстите на безчестието. Много са тайно лукавите момичета, като: лицемерието, лукавството, скръбта, злопаметността и сърдечната клевета, които видимо представят едно, а вътрешно гледат на друго.
10. 6 Аз видях как някой, който бе съгрешил явно, се разкая тайно; и той именно, когото аз осъдих като блудник, беше вече целомъдър пред Бога, като Го умилостиви с чистосърдечно разкаяние.
10. 7 Никога не се срамувай и не мълчи пред оногова, който пред тебе злослови своя ближен; но по-добре кажи му: „Брате, престани! Аз всеки ден падам в най-тежки грехове и как мога да го осъждам?“ По този начин ти ще извършиш две добрини и с един пластир ще излекуваш и себе си и ближния. Това е един от най-кратките пътища за получаване опрощение на греховете, т.е. никого да не осъждаш. Защото е казано: „не съдете и няма да бъдете съдени“ (Лук. 6:37).
10. 17. Макар ти с очите си да видиш някого да греши, не осъждай; защото често очите се лъжат.
15. При начинаещите телесните падения обикновено стават поради услаждане от храните; при средните паденията стават поради надменност и поради същата причина, както и при първите; но при ония, които се приближават до съвършенство, тези неща стават само поради осъждане на ближните.
Според определението на разсъдливите отци, едно нещо е появяване на помисъл, друго е общуване с него, едно е съгласяване, друго – пленяване, едно е борба с него и друго – тъй наречената страст в душата. Те, блажените, определят, че появяване (прилог) е обикновена дума или образ на някой предмет, който се явява за пръв път в ума и влиза в сърцето; а общуване е събеседване с явилия се образ страстно, или безстрастно; съгласяване (пожелаване) пък е съгласие на душата с явилата се мисъл, съединено с услада; пленяване е насилствено и принудително увличане на сърцето, или продължително мислено събиране с предмета, разоряващо нашето добро състояние; борба наричат равенство на силите на борещия и боримия в борбата, дето последният доброволно или побеждава, или бива победен; страст наричат вече самия порок, който от дълго време се е вгнездил в душата и чрез навика е станал като естествено нейно свойство, тъй че тя вече доброволно и сама се стреми към него. От всички тези състояния първото е безгрешно; второто не е съвсем без грях; а третото се съди според състоянието на подвизаващия се; борбата става причина за венци или мъчения; пленяването иначе се съди във време на молитва, иначе в друго време, иначе по отношение на безразлични предмети, т. е. ни лоши, ни добри, и иначе в лошите помисли. А страстта, без съмнение, е осъдителна във всички случаи и подлежи или на съответно покаяние, или на бъдещи мъки! Но който се отнася към първото (т. е. към появяването на мисълта) безстрастно, той изведнъж отсича всичко следващо.
30. 1. А сега, след всичко казано, остават тези три, които всичко свързват и всичко съдържат: вяра, надежда, и любов, но по-голяма от тях е любовта (1Кор. 13:13), защото с нея се именува Бог (1Иоан. 4:8,16).
30. 10. Според мярката на намаляване на любовта у нас се явява страх; защото, у когото няма страх, той или е изпълнен с любов, или е умрял по душа.
30. 13. Който истински обича, той винаги си представя лицето на любимия и с наслада обгръща неговия образ в душата си. Това желание не му дава покой дори насън, но и тогава неговото сърце беседва с възлюбения. Така става обикновено при физическата любов, както и при духовната. Някой, който бил наранен от такава любов, е казал за себе си (на което аз се удивлявам): аз спя, поради нужда на естеството, но сърцето ми бди (Песен на песн. 5:2), поради голямата ми любов.
30. 37. Но аз искам да узная как Те видя Иаков – утвърдена на върха на стълбата? Кажи ми какъв е бил видът на онова изкачване? Какво означава самият образ на стълбата и разположението на нейните стъпала, на ония изкачвания, които е слагал в сърцето си (Пс. 83:6), някой любител на Твоята красота? И какво е числото на стъпалата, жадувам да узная? И колко време е нужно за това изкачване? Онзи, който Те е видял и се е борил с Тебе, ни е казал само за ръководителите по тази стълба (Ангелите); но нищо повече не е пожелал, или по-точно, не е могъл да открие. Тогава Тя, тази царица, ми се яви като от небето и като че беседвайки на ухото на моята душа, казва: „Докато ти, любителю мой, не се освободиш от тази веществена плът, не можеш да познаеш каква е Моята красота. А стълбата, която Иаков видя, нека те научи да съставиш духовна стълба на добродетелите, на чийто връх стоя Аз, както и Моят велик таинник казва: А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по- голяма от тях е любовта (1Кор. 13:13).
Източник
Имахме нужда от Въплътен Бог, Бог, който да бъде умъртвен, за да можем ние да живеем. Ние бяхме умъртвени заедно с Него, за да можем да бъдем очистени; възкръснахме с Него, защото бяхме умъртвени с Него; бяхме прославени с Него, защото възкръснахме с Него. Наистина много са чудесата от онова време: Бог разпнат; слънцето помръкна и отново се разпали; тъй като беше подобаващо творението да страда със своя Творец; завесата се раздра; Кръвта и Водата се проляха от Неговата страна; едното като от човек, другото като над човек; скалите се срутват в името на Скалата; мъртвите възкръсват като обещание за окончателното Възкресение на всички хора; Знаменията при Гроба и които следват погребението, които никой не може достойно да пoчете; и въпреки това нито едно от тях не е равно на Чудото на моето спасение. Няколко капки Кръв сътворяват наново целия свят и стават за всички хора това, което е сирището за млякото, събирайки ни заедно и сплотявайки ни в единство.
