„Празникът, който празнуваме днес е заради победа – победата на Сина Боижий, Царя на цялата вселена. На този ден дяволът е победен от Разпнатия; нашия род е изпълнен с радост от Възкръсналия. Заради моето възкресение в Христа този ден извиква:
‘По моя път съзрях ново чудо – отворен гроб, мъж, възкръснал от мъртвите, възкликващи кости, възрадвани души, мъже и жени пресътворени, небесата отворени и силите възклицаващи: ‘Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!’ На този ден видях Царя на Небесата, облечен в светлина, да се възкачва над светкавиците и лъчите на небето, над слънцето и източниците на вода, над обиталището на ангелските сили към града на вечния живот.’
Първом скрит в утроба от плът, Той освети човешкото рождение чрез собственото Си; след това скрит в утробата на земята, той даде живот на мъртвите с възкресението Си. Страдание, болка и въздишки вече избягаха. Защото кой е познал ума на Бога, или кой е бил Негов Съветник, ако не Словото направено Плът, Който беше прикован на Кръста, Който Възкръсна от мъртвите, и Който беше възнесен на небето?
Този ден носи послание на радост: това е денят на възкресението на Господа когато, с Него, Той въздигна рода на Адам. Роден заради човешките същества, Той Възкръсна от мъртвите с тях.
На този ден раят е отворен от Възкръсналия, Адам е възстановен в живот и Ева е утешена.
На този ден Божествения повик е чут, Царството е подготвено, ние сме спасени и Христос е почитан.
На този ден, когато Той беше стъпкал смъртта под крака си, направил тиранина затворник, плячкосал подземния свят, Христос се въздигна на небето като Цар в победа, като властващ в слава, като непобедим колесничар.
Той каза на Отца: ‘Ето ме, Боже, с децата, които ми даде’. Той чу отговора на Отца: ‘седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти.’
Не Него слава, сега и винаги, во век и веков. Амин!“
Св. Исихий Йерусалимски, Проповед за Пасха,
(Source chrétiennes 187, 66-69)
В Светата и Велика Неделя на Пасхата празнуваме самото живоносно Възкресение на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос.
Настоящият празник наричаме Пасха, което на еврейски език значи преминаване, превеждане, защото това е денят, в който в началото Бог привел света от небитие в битие; в същия ден, превеждайки народа Израилев през Червено море, Той го избавил от ръцете на фараона; в същия ден Той слязъл от небето и се вселил в утробата на Девата. Сега пък, изтръгвайки от преизподните на ада цялото човешко естество, Той го възвел на небесата и го привел в първоначалното достойнство на нетлението. Впрочем, слизайки в ада, Той възкресил не всички, а само пожелалите да повярват в Него. А душите на светиите, държани от века насилствено в ада, Той освободил и на всички открил достъпа до небесата. Ето защо ние, преизпълнени с извънмерно голяма радост, светло празнуваме Възкресението, ознаменувайки благодатта, с която нашето естество се обогатило от даровете на Божественото милосърдие. Изразявайки както прекратяването на враждата, така и съединението с Бога и самите ангели, ние се поздравяваме един друг със свято целувание.
А Възкресението на Господа станало тъй: когато вóйните пазели гроба, около полунощ станало земетресение, защото ангел слязъл и отместил камъка от гроба, а стражата в ужас се разбягала, с което след изтичането на съботния ден, приблизително около полунощ, се открил пътя на жените. Възкресението станало известно преди всички на Божията Майка, която както разказва св. Матей, седяла срещу гроба с Магдалина. Но за да няма място за съмнение във Възкресението поради родството с Майката, евангелистите казват: яви се първо на Мария Магдалина. Тя видяла и ангела на камъка, а приближавайки се още, вижда в гроба ангелите, които й възвестили за Възкресението на Господа. Възкръсна, казали те, няма Го тук; ето мястото дето Го положиха. Чувайки това, тя тръгнала към най-пламенните от учениците му Петър и Йоан и им благовестила за Възкресението. Когато се връщала с другата Мария, срещнал ги Христос, казвайки им: „Радвайте се!”, защото на същия женски род, който преди чул „с болки ще раждаш децата си”, се полагало първи да чуе и тази радост. В порив на неудържима любов, те се приближили и искайки осезателно да се уверят, докоснали се до пречистите Му нозе. Дошли на гроба и апостолите – Йоан само надникнал и тръгнал, а Петър влязъл вътре и особено внимателно разгледал, докосвайки се до плащаницата и кърпата за главата.
Преди разсъмване Магдалина отново дошла с другите жени, за да се увери още повече във видяното. Спирайки се пред гроба, тя заплакала и навеждайки се вътре в него, видяла два ангела, с бляскави светли дрехи, които успокоявайки я й казали: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Търсите Иисус Назарянина, Разпнатия? Той възкръсна, няма Го тук”. И веднага с трепет се изправили, забелязвайки Господа. А после, като се обърнала назад, и тя видяла стоящия там Христос, но Го помислила за градинаря (понеже гробът бил в градина) и му рекла: „Господине, ако ти си Го взел, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.” А когато тя отново се обърнала към ангелите, Спасителят казал на Магдалина: „Марийо!” А пък тя, чувайки сладостния и познат глас на Христа, искала да падне в нозете Му, но Той й казал: „Не се докосвай до Мене, защото още не съм възлязъл при Моя Отец, както и ти самата признаваш, приемайки Ме още за човек, но отиди при братята Ми и им кажи за всичко, което видя и чу.” И Магдалина изпълнила това, а на разсъмване отново отишла на гроба с останалите. Другите с Йоана и Саломия дошли, когато слънцето било вече изгряло. Изобщо трябва да се каже, че по различно време идвали на гроба жените, сред които била и Богородица, защото тя е онази Мария, която Евангелието нарича Иосиева майка – този Иосия бил син на Йосиф.
Впрочем, неизвестно е в кой точно час възкръснал Господ. Някои казват, че по първи петли, други – когато станало земетресението, а трети – по друго време.
Междувременно докато се случвало всичко това, някои от стражата отишли при първосвещениците и им съобщили за станалото. Те ги подкупили с пари и ги накарали да казват, че учениците Му дошли през нощта и Го откраднали.
Вечерта на същия ден, когато учениците, страхувайки се от юдеите, се събрали заедно при здраво заключени врати, при тях влязъл Иисус, понеже бил в нетленно тяло и по обичая ги благословил с мир. Като Го видели, те премного се възрадвали и чрез духването на Възкръсналия възприели Всесветия Дух в още по-съвършена степен.
Как Възкресението на Господа се оказва тридневно разбирай така: вечерта на четвъртъка и денят на петъка (защото така евреите измерват денонощията) – един ден; после нощта на петъка и цялата събота – втори ден; а после нощта на събота и денят на неделята (защото част от началото се приема за цяло) – ето го и третия ден. Или може да се изчисли така: в третия час на петъка Христос бил разпнат; после, от шестия до деветия настанала тъмнина, – считай това за нощ, и ето от третия час до деветия става един ден; после след тъмнината пак идват денят и нощта на петъка – ето го и вторият ден; след това с денят на събота и следващата нощ стават три дни. И ако Спасителят ни е обещал на третия ден да ни дари с това велико благодеяние, но е направил това в най-кратко време, то нека Му въздадем слава и власт во веки веков. Амин.
Заради всичко което Той бе направил обикновените хора вярваха в Господа не само с тиха вяра, но с вяра, която провъзгласявала божествеността му със слово и дело. След като въздигнал Лазар, който бил мъртъв четири дни, Господ намерил младото магаре, което учениците Му довели за Него, както разказва евангелистът Матей. Възседнал го Той влязъл в Йерусалим, изпълвайки пророчеството на Захария:
„Не бой се [ликувай от радост], дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница.“ (Зах. 9:9). С тези думи пророкът показва, че Христос е Царят, Когото е предричал, единственият истински Цар на Сион. Той казва:
Твоят Цар няма да плаши гледащите го; Той не е насилник или злодей. Той не идва с пазачи, въоръжен конвой, предхождан от конница и войници. Нито пък живее чрез изнудване, изисквайки данъци и приношения или услуги, нараняващи даващите ги. Не, Той е познаван по своето примирение, строгост и бедност, защото влиза в града яздейки магаре и без тълпи пазещи Го… Този, Който въздигна Лазар от мъртвите днес влиза в Йерусалим като цар, възседнал магаре. Почти изведнъж всички хора, децата и възрастните, младите и старите, проснали дрехите си на пътя; и взимайки палмови клонки, символи на победата, те отидоха при Него като Животодавец и завоевател на смъртта. Те го почитали. Вътре и вън от храма и пееха с един глас: „Осана Сину Давидову! Осана във висините!“ Това е възхваление насочено към Бога и означава „Господи, спаси ни“. Другите думи „във висините“ показват, че Бог е възхваляван не само на земята от човеци, но и във висините от ангелите небесни.
Св. Григорий Палама
В тоя ден празнуваме славния и пресветъл празник Вая поради следната причина.
След възкресяването на Лазар от мъртвите мнозина като видяха станалото, повярваха в Христа; затова иудейското събрание утвърди присъдата: да бъдат убити Христос и самия Лазар. Иисус Се скри, избягвайки от злобата им, а те решиха непременно да Го убият на празника Пасха, но известно време Му се даде да избегне това. “Шест дни преди Пасха – пише евангелист Йоан – Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата”, а сестра му Мария помаза с миро нозете на Христа. На другия ден Господ изпрати Своите ученици, за да му доведат ослица и младо осле. И Този, на Когото небето служи за престол, седна на ослето и влезе в Иерусалим. И едни постилаха по пътя Му своите одежди, а други режеха клони от финиковите палми и също ги постилаха на пътя. Еврейските деца пък с клонки в ръце викаха: „Осанна на Давидовия Син! Благословен Идещият в името Господне, Царят Израилев!” Така беше, защото Дух Светий движеше езиците им за прослава и възхвала на Христа. С клонките те ознаменуваха победата на Христа над смъртта, тъй като те за евреите са символ на оживлението. Имало е обичай — да се оказва почест на победителите в борбите или в някакви войни, съпровождайки ги в тържествена процесия с клонки от вечнозелени дървета. А младото необяздено осле, което възседна Христос, тайнствено означава за нас езическите народи, защото покорявайки ги на Своята власт, Той стана Победоносец и Победител, Цар на целия свят. За тоя празник възвестил пророк Захария: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница”, а също Давид казва за децата: „От устата на младенци и кърмачета Си стъкмил похвала”. И когато влезе в Иерусалим – казва Евангелието – цял град се потресе, а хората подстрекавани от първосвещениците поради завист, искаха да Го убият. Но Той Се таеше, скривайки Се, а когато Се появяваше, говореше им с притчи.
Христе Боже наш, по неизказаното Си милосърдие направи ни победители на безразсъдните страсти, сподоби ни да видим Твоята славна победа над смъртта – светлото и даряващо с живот Твое Възкресение и помилуй ни сега и винаги и во веки веков. Амин.
Източник
Който, виждайки и чувайки тези неща, ще бъде подтикнат от това възвръщане на собствените си грехове, които ще посеят съмнение в ума му: „Дали Бог, ако Го попитам, ще ми прости тези неща, които принасят страдания и паметта за които ме измъчва, неща, които макар и да ме отвращават, непрестанно се връщам към тях. Дори и след като те са се случили, болката от тях е по-голяма от жилото на скорпион. Макар и да ме отвращават, още съм посред тях, и когато се кая за тях злочестиво се връщам към тях отново.“ Така мислят много имащи страх Божий хора, които насърчават благодетели и са убождани със страданието на угризенията, които оплакват своя грях; но човешкото благоденствие ги притиска да издържат връщането назад, което произлиза от това. Те живеят между греха и покаянието непрекъснато. Нека не се съмняваме, скъпо човечество, относно надеждата за спасението ни, виждайки Този, Който понесе страдания за нас и Който е много загрижен за спасението ни; Неговата милост е много по-голяма, отколкото можем да си представим, Неговата благодат е повече, отколкото можем да измолим. Защото десницата на Господа е простряна нощ и ден, докато той търси да помогне, утеши и окуражи всички (особено да види дали ще има някой, който да може малко страдание и тъга да понесе, та да са му простени греховете) хора, които са мъчени от малката им праведност.“
Св. Исаак Сирин (CSCO, SP, 40:1-2)
Любещият Господа, преди това възлюби своя брат. Защото второто е показание за първото; Любещият ближния, никога не ще търпи клеветниците, като ги отбягва повече от огън; Който казва, че обича Господа и се гневи на своя брат, е подобен на този, който в сън мисли, че тича; Силата на любовта е надеждата. Заради нея очакваме наградата на любовта; Надеждата е обогатяване с неведомо богатство. Надеждата е несъмнено притежаване на съкровище преди съкровището. Тя е покой в трудовете. Тя е врата на любовта. Тя убива отчаянието. Тя е образ на несъществуващото тук. Оскъдяването на надеждата е изчезване на любовта. С него са свързани болестите. На него се дължат нашите трудности. Надеждата окръжава милостта; Обнадежденият инок е заколител на унинието. С ножа на надеждата, той го побеждава; Надеждата ражда дара Господен за вкусилите я. Невкусилите пък пребивават не без съмнение; Надеждата разорява гневливостта, защото надеждата не посрамва (Рим. 5:5). Гневлив мъж пък е неблагообразен (Притч. 11:25 – слав. превод); Любовта е подателка на пророчеството. Любовта е ходатайка за чудеса. Любовта е бездна на осиянието (озарението). Любовта е източник на огъня, който изтича толкова много, че разпалва жадуващия. Любовта е ангелско служение. Любовта е изобилие на вечните;
из Стъпало 30, Лествица
