Ваши Високопреосвещенства,

Ваши Преосвещенства,

Боголюбиви отци,

Обични в Господа братя и сестри,

Днес, прекланяйки своята глава пред престола на Всемогъщия Бог, не заради чест и слава; не заради личен интерес и обогатяване, влизам със смирение към сонма на епископите на Христовата Църква. Спомняйки си думите на св. ап. Павел (1 Тим.4:14), всячески ще се старая да пазя дара, който днес ми бе преподаден от вас при ръкополагането ми, тази моя лична огнена Петдесетница. Всичко, което ми се случва в този паметен ден, се извършва с благодатта на Пастиреначалника, а не по мои заслуги.

Сърцеведецът Бог ме призова към това отговорно дело и ми връчи жребия на епископството, за да бъда ревностен и безстрашен водач на словесното Христово стадо.

Призован към апостолско служение ясно разбирам своя дълг – това да бъдa в жертвено служение на ближния с любов, усърдие и пълна отдаденост на тези, които Бог ми е дал; на нуждаещите се от подкрепа; на тези, които се лутат в тъмнината, за да открият Истината.

Днес над мен Господ постави кръста, да бъда пастир на своите по-малки братя – особено към онези, които са загубили надежда; онези, в които любовта е пресъхнала. Заради всички Господ извърши подвига на изкуплението на Кръста, заради всички поемам с любов службата на епископското служение да споделя плодовете на тази велика жертва с всеки човек по всяко време – бидейки грижовен баща, духовен наставник, търпелив учител, стараейки се да давам пример на достоен служител на олтара Господен и вдъхновяващ другите към християнски дела и пламенна вяра.

Всемилостивият Бог днес ми даде дял от Своето земно лозе, на което усърдно да се трудя. И тази Негова благодат получих даром по Негово безкрайно човеколюбие, така че даром и аз ще даря себе си в полза на спасението на повереното ми словесно стадо. Този дар не ще скрия в земята, а таланта, даруван ми от Господаря, ще се старая да преумножа, за да не загубя животворните течения на благодатта и да не стана като безплодната смоковница.

С пламенна вяра, непоклатима надежда и искрена любов ще се подвизавам в усърдната и плодотворна дейност на църковния виноград, който ми е поверен, за да вкуся колко щедър и милостив е Господ (Пс.102:8).

Смирено изказвам своята благодарност към Св. Синод на Българската православна църква и най-вече към моя епархийски митрополит – дядо Григорий Великотърновски, за това, че ме призова да бъда негов викарен епископ. Осъзнавам, че съгласно думите на св. Василий Велики епископът трябва да бъде опора на отечеството, украшение на Църквата, стълб и утвърждение на Истината. Затова с търпение и упование в Божията помощ ще вървя по отредения ми спасителен път, като не опозорявам вашия избор и извършеното над мен ръкоположение за епископ на древнопросиялата Никополска епископия.

Умолявам всички Вас, да се молите за мене грешния, за да вървим заедно в пътя, който ни води към спасение. И при свършека на своя живот по Неговата милост да получа наградата на мъдрите и верни служители. Амин.

27.04.2024_13:06 | Източник: Българска патриаршия 27.04.2024 12:24 |
Автор: Великотърновска митрополия

 
Ваше Преосвещенство,

Преосвещени Епископ Матей,

Господ Иисус Христос ни призова чрез своите апостоли да Му служим с думите „не вие Мене избрахте, нο Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод и плодът ви да пребъдва, та каквото и да поискате от Отца в Мое име да ви даде. (Йоан 15:16)

Вие послушахте гласа на Господа, Който чрез Своята благодат и велика милост споделя „както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам” (Йоан 20:21).

На Лазарова събота, както всеки ден, е редно винаги да възгласяме, че „Христос на живеещите на земята се яви със Своята благодат и стана образ на Възкресението, даващ на всички Божественото опрощение (из кондака на Лазаровден).

Намираме се в древнопросиялия Търновград, на Божествена Литургия.

По единодушно благословение на целия Свети Синод на БПЦ, в съборно съслужение с нашите Високопреосвещени и Преосвещени събратя Архиереи, най-вече по благодатта на Всесветия и Животворящ Дух и воля Божия – сме в радостта на Вашата епископска хиротония. Апостолското приемство и съборността в Светата Православна Църква са дар Божий, верен лакмус и непоклатима основа на благодатното свещенство.

Епископът, носейки на плещите си най-високото призвание и отговорност, винаги пренебрегва своите човешки нужди и потребности и бди денонощно над повереното му от Бога паство. Трудовете са безкрайни, Божията нива необятна, предизвикателствата и пречките са зад всеки ъгъл. Впрочем така е било в земния живот със Самия Господ Иисус Христос и неговите свети апостоли; така е било с нашите предшественици, така ще бъде и до края на света. Всичко това не ни отчайва, Преосвещени братко Матее, защото макар и на високо поставени в църковната йерархия, ние вършим нашето смирено послушание към Кормчията на спасителния кораб. Кормчията е Господ Иисус Христос, а корабът – Светата Православна Църква. Уверявам Ви, че Той Господ Иисус Христос не закъснява (а често предваря) за да ни помогне в изпитанията и да превърне скръбта в утеха, да ни направлява премъдро и правилно в съработничество по съзиждане на Божието домостроителство.

Познаваме Вашето битие на изряден и боголюбив монах. Не се съмняваме в искренността на Вашата любов към Бога и Църквата. В годините се доказахте като съвестен изпълнител в закона на Божията любов – състрадателна любов към Животворящия Кръст Господен; любов към Пастиреначалника, който полага душата Си (Йоан 10:11) за онези, които са се отдалечили от Него, за да ги спаси. Вижадайки благоволението на Вашето сърце, Господ Ви призова към епископски подвиг. Върху Вас се постави омофорът – изгубената овца, която Вие с цената на своя живот ще трябва да намерите и спасите от погибел.

Ставате надзорник на Църквата, но помнете коя е тази Църква: не подчинена на силите на деня; не Църква, която да Ви даде Ваш специален живот, а Христовата Църква, която Сам Господ придоби за Себе Си, чрез Своята кръв (Деяния 20:28). Грижете се ежедневно, непрестанно да спасявате човешките души; живейте живота на стадото си – страдайте с техните болести, носете немощите им. Помнете, че стадото поверено на епископа, е Божие и ние не сме призовани да господстваме над Божието наследство, а да дадем пример на вяра, молитва и благочестие.

Най-красноречивият език, най-възвишените думи няма да намерят отклик в сърцата на онези, които Ви слушат, ако говорите не от личен духовен опит, а наставлявате в това, което сами не сте придобили. Да говорите едно и да правите друго е лицемерие. Стадото ще слуша гласа Ви – не толкова с ума, колкото с дълбините на сърцето си. Там в глъбините на човешкото битие ще се отсее истината. Преди да се обърнете към Вашето паство, помолете се Господ да вложи правилните мисли и думи в устата Ви, да Ви напътства, да Ви просвети; да Ви даде способност да говорите с любов към хората и искрено желание да ги водите към спасение. С Вашето служение като Никополски епископ, докажете своята вярност към единството на Светото Православие.

Титлата на Никополската древнопросияла епископска катедра, която приемате днес, е чест за Вас, но и висока отговорност. Съвременният Никопол е достоен наследник на античния град Никополис ад Иструм още от времето на Римския император Марк Улпий Траян (началото на втори век). Още през късната Античност, градът е седалище на епископ. Като доказателство са и двете раннохристиянски базилики през втората половина на пети век и през шести век – голяма трикорабна и по-малка еднокорабна, открити при археологически разкопки.

През IV век християнските общини изграждат административната си система по аналогия на гражданската, което определя, щото столиците на провинциите да са и главните епископски центрове. Провинция Долна Мизия, ръководена от Архиепископа на Марцианопол включва епископските центрове: Одесос, Нове, Апиария, Доростол, Абритус, Никопол, Палейстинис и др. Така Никопол, възстановен от византийците през V-VI век, след големите варварски нашествия, заедно с други крепости на север от Стара Планина, се изявява като епископско седалище поне от началото на V век. Първият известен епископ на Никопол е Поликарп, преместен от седалището на Сексагинта Приста (Тутракан) преди 430 г. Вторият известен епископ Марцел, подписва през 458 г. писмото на епископите от Втора Мизия до император Лъв I след убийството на Патриарх Протерий и изборът на новия – Тимотей. Последният известен епископ е Аманций, който подписва актовете на събора, проведен в Константинопол през 518 г.

След покръстването, българският св. Княз Борис I създал седем съборни църкви, учредил седем епархии на мястото на унищожените по времето на варварските нашествия раннохристиянски духовни центрове. Първото обстойно изброяване на епископските центрове на БПЦ намираме в трите грамоти на император Василий II (Българоубиец). Втората и третата грамота се явяват допълнение на първата, което показва, че е имало спорове за обхвата на диоцеза на Охридската Архиепископия. Там са посочени епископските центрове: Силистра, Видин, Никопол и други.

В град Никопол резидира и последният ни Търновски цар Иван Шишман, няколко години след падането на столицата ни под турско робство. В 1469 г. на път от Търновград към Рилския манастир, Никопол е благословен от мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец.

В сегашно време организирахме, щото отново – от 01.07.1999 г., по случай 530 години от тогава, да се чества възвръщане честните мощи на преподобния св. Йоан Рилски Чудотворец. Тогава целият Св. Синод, во главе с приснопаметния Патриарх Максим, след св. Литургия, с осветена специална плащаница (пребила няколко месеца в саркофага на великия Светител – неговият Рилски манастир) от този храм, от същото място тук поехме по „Светия път”. През този преход се спирахме на много места, но особенно се отбелязва Никопол. От тогава и досега този поход, този „Свети път” се извършва всяка година без прекъсване, а някои поклонници вече много години посрещат в Никопол групите от този поход (някои от посрещачите и сега присъстват тук на тази радост).

Преосвещений епископ Матей,

Голяма е отеческата ни радост и сега, защото почитаемият Св. Синод на БПЦ благослови да продължите служението си като наш викарий във В.Търновска епархия. Уверени сме, че във Ваше лице ще намерим незаменим помощник; усърден както и досега Божий послушник, мъдър съветник и обичан от епархиотите Преосвещен събрат. От опит потвърждаваме, че дето са двама или трима, събрани в Божие име там е и Господ Иисус Христос посред тях (Матей 18:20). Имайки живата вяра, че Господ е сред нас и ни помага, ще можем сами да засвидетелстваме, че всъщност игото Му е благо и бремето – леко (Матей 11:30). В подвига, който ни предстои помним, че не сме изоставени нито от Господа Иисуса Христа, нито от Пресветата Му Майка Богородица и Приснодева Мария, нито от неизброимия сонм просияли мъченици и светии на Светата ни Църква. С нас са всички християни-епархиоти, свещенството и монашеството, цялото изпълнение на Епархийската ни и на БПЦ. Това ни радва и утешава, но и ни задължава да бъдем наистина светило и квас, способни със скромния ни труд и по Божия благодат, да водим и вдъхновяваме духовенството и паството. Да не допускаме сами да ставяме съблазън и изкушение, защото врага на човешкото спасение не спи и би се възползвал от всяка наша погрешна стъпка. Ние сме Божии слуги и нямаме привилегията да избегнем обещаното ни от Господа: „ако Мене гониха и вас ще гонят” (Йоан 15:20). Но пък имаме дадена силата, по-мощна от всичко на света – Божието слово: „ако Моето слово спазиха и вашето ще спазят” (Йоан 15:20). Доколкото се приближаваме и освещаваме от Евангелските премъдри слова, дотолкова сме плътно свързани с това вечно живо Божие откровение, дотолкова ще бъдем автентични духовници, призвани да водят и надзирават Божието стадо. Добрият Пастир е сам Христос, а ние имаме в дълг да Го следваме в благочестиво съработничество.

Ваше Преосвещенство,

Останете с твърда надежда, че чрез закрилата на ревностния Ходатай на целия християнски род – Господа Нашего Иисуса Христа и молитвите на светиите, просияли в Никополската и цялата Българска земя, Господ ще Ви помогне да извършвате новото Ваше служение за слава Божия, за добро на Църквата и Отечеству на пользу.

Вашата хиротония по Божия воля се случва в деня на чудото във Витания – Възкресението на Лазар. Господ възкресява Своя приятел и тръгва по пътя към Голгота. Нека епископското служение бъде възлюбено от Вас така, както Христос е обичал Лазар. Бъдете като Лазар – жилище на Светия Дух и извор на духовна благодат. Бъдете и Вие „любим приятел” на Господа! Вашето епископство да изгасява омразата за да осветява с Христовата светлина онези, които все още ходят в тъмнината, за да можем с една уста и едно сърце да пеем слава и хвала на Господа Бога Създателя на всичко. Да възкликваме от радост утре и дай Боже през щастливото православно дълголетие към Господа Нашего: „Благословѐн грядӹй во úмя Госпóдне, благословúхом вы из дóму Госпóдня, Бóгъ Госпóдь, и явúся нáмъ.”

Този Архиерейски жезъл да бъде за Вас не само символ на приобщаване към апостолската власт, но осезаемо и видимо напомняне за необходимостта от неизменно следване на православна традиция, в истините на светата Вяра и Предание. Приемете го и Бог да Ви помага в предстоящото епископско служение. Бъдете добър пастир, полагащ душата си за Христовите поклонници. Показвайте се винаги като образец „в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота” (I Тимотея 4:12).

Многая и благая лета!

27.04.2024_12:54 | Източник: Българска патриаршия 27.04.2024 12:10 |
Автор: Великотърновска митрополия

 
На 25 април в село Горна Малина стартира проект за популяризиране на социалните услуги сред църковната общност. Той се осъществява с благословението на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол, а домакини са Центровете за социална рехабилитация и интеграция „Свети Йоан Рилски“ и „Таланти и иновации“, в които се развиват първите социални услуги към Българската православна църква.

Проектът „Социална свързаност и подкрепа“ се изпълнява от Сдружение „Света Богородица“ и е финансиран от Фонд „Социална закрила“, като целта му е да повиши информираността относно социалните услуги и предоставянето им от страна на Църквата.

Двудневният семинар започна с молебен в храм „Успение Богородично“ в с. Горна Малина, отслужен от Негово Високопреосвещенство митрополит Григорий, с когото съслужиха ставрофорен иконом Михаил Колев, архиерейски наместник на Самоковска духовна околия, иконом Серафим Янев, предстоятел на храма и основен инициатор за създаването на социалните центрове, както и свещеници от Елин Пелин и Самоков.

Първият ден от семинара се проведе в конферентната зала на Социалния център „Свети Йоан Рилски“, намиращ се в двора на църквата. Като домакин отец Серафим приветства гостите и сподели, че услугите, които са създадени в двата центъра, са осъществени с благословението и подкрепата на упокоилия се Български патриарх Неофит.

Гости на събитието бяха зам.-министърът на труда и социалната политика г-н Лазар Лазаров, председателят на парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика г-жа Деница Сачева, председателят на ДАЗД д-р Теодора Иванова, изпълнителният директор на АКСУ г-жа Виктория Тахова и представители на столичното духовенство.

След откриването бяха представени първите презентации, свързани с регистрацията на НПО и лицензиране за предоставяне на социални услуги. Присъстващите бяха запознати какви са възможностите и методите за създаване на неправителствени организации, както и начините за финансиране на различни инициативи. Подчертано бе, че те са естествени продължители на организираните в храмовете през изминалите десетилетия православни християнски братства. Участниците в семинара изслушаха интересни лекции, активно участваха с въпроси и всички останаха удовлетворени от наученото.

Вторият ден от семинара – 26 април, ще се състои в социалния център „Таланти и иновации“, а участие ще вземат представители на академичната общност – проф. дфн Албена Чавдарова и доц. д-р Костадин Нушев. Предвидени са провеждането на още три подобни семинара в страната.

Текст: Весела Игнатова

Снимки: иконом Костадин Тренев

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

26.04.2024_14:22 | Източник: Българска патриаршия 26.04.2024 13:43 |
Автор: Софийска митрополия

 
Свети Василий живял по времето на източния император Лициний (307-323 г.) и бил епископ на град Амасия в северната малоазийска област Понт. Отличавал се с дълбока вяра и голямо усърдие при изпълнение на службата си. Християнството все повече се разпространявало, но гоненията често ставали причина да се разрушава църковната организация, тъй като били избивани преди всичко клириците. Затова отговорността и задълженията на епископите ставали огромни.

Свети Василий се стремял да успокои живота на християнските общини, бързал да отиде навсякъде, проповядвал, съветвал, утешавал, подкрепял, насърчавал вярващите. Възпитавал ги да бъдат духовно силни срещу ученията и практиките на езическия свят. Това обаче станало причина езическите духовни и светски власти да изпитват омраза срещу него.

Сам императорът Лициний бил приел християнската вяра и първоначално се придържал към веротърпимостта, установена от западния съимператор Константин Велики. След разрива между двамата обаче Лициний се върнал към езическите вярвания и от 322 г. започнал да възстановява държавния култ към Юпитер (Зевс в гръцката митология).

Срещу онези, които не се подчинявали, предимно християни, Лициний разпоредил жестоки преследвания. Тогава до него постъпили оплаквания от жреци и властници в Амасия срещу епископ Василий. Заловили го и го откарали на съд пред Лициний в източната столица Никомидия (днес град Измит в Турция). Към обвинението, че не почита езическите божества, се прибавило и друго: епископът защитил и укрил една млада християнка, избягала от двореца, защото самият Лициний искал да я прелъсти. Официално преследването било обаче заради вярата и за отказа на Василий да приеме езическата вяра. Така императорът лично произнесъл присъдата и в същия ден светият епископ бил обезглавен.

26.04.2024_13:56 | Източник: БТА 26.04.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

 
На 27 април се навършват девет месеца от кончината на ставрофорен иконом Николай Танев, дългогодишен предстоятел на столичния храм „Покров Богородичен“.

По този повод на 26 април, петък, от 10:30 ч. в църквата „Покров Богородичен“ ще бъде отслужена панихида.

25.04.2024_15:14 | Източник: Двери на Православието 25.04.2024 |
Автор: Двери на Православието

На 23 и 24 април 2024 г. в Синодната палата се състояха работните заседания на синодалните комисии за оценяване на творбите от Националния конкурс на БПЦ „ПЕТДЕСЕТНИЦА – Съшествието на Светия Животворящ Дух” – 2024. Конкурсът на БПЦ-БП се провежда за единадесета поредна година и преминава при голям интерес от страна на участниците, техните родители, преподаватели и образователни институции.

На 23 април 2024 г. поотделно заседаваха комисиите по „Литература“ и по „Фотография и информационни технологии“.

Комисията по „Литература“ бе в състав: Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Павел Гърбов – председател, д-р Десислава Панайотова и Бисер Божков – членове, д-р Пенка Христова – секретар. Журито внимателно разгледа постъпилите творби в подразделите „Поезия“ и „Проза“ и отличи най-задълбочените, най-искрените и най-издържаните в художествено и тематично отношение. Съобразявайки сложността на конкурсната тема, комисията по „Литература“ със радост установи, че Петдесетница и Бог Св. Дух, светостта, спасителният кораб на Църквата, молитвата и християнските добродетели са попаднали във фокуса на ученическото внимание, ставайки повод за душеполезни размисли и извисяващи духовни преживявания.

Препоръки: комисията насърчава младите творци още повече да се обръщат към Свещеното Писание и Свещеното Предание на Православната църква, от които да черпят опора, исторически и духовни факти, теми и вдъхновение за своите съчинения. Наред със св. Библия подходящ изворов материал има в: житията на светиите, синаксарите, творенията на св. отци, иконографията и химнографията на Църквата, в местните предания при храмовете и манастирите и мн. др. Комисията отново напомня, че имената Божии се изписват винаги с главна начална буква, а името на Богочовека – с две „Ии“ – Иисус (а не – Исус).

Комисията по „Фотография и информационни технологии“ работи в състав: Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Николай Николов – председател, Ангел Карадаков, Нина Комарова и Георги Спасов – членове, д-р Пенка Христова – секретар. Журито определи победителите, които са изпратили разнообразни по жанр конкурсни творби за съответните подраздели.

Препоръки: особено се цени вниманието към каноничното образно представяне на Бог Св. Дух и подходящото графично подчертаване на Неговата божественост и светост с дигитални средства. Журито настоятелно призовава да се използват лични текстове в конкурсните презентации, видеа, електронни страници и проектосайтове.

На 24 април 2024 г. заседава комисията по „Изобразително изкуство“ в състав: доц. Йордан Йорданов – председател, Антони Димитров и Евгений Цанов – членове, д-р Пенка Христова – секретар. В този раздел се включиха стотици деца и ученици от цялата страна. Комисията с радост подчертава, че Втора и Трета възрастови групи са проявили най-голяма находчивост и оригиналност в интерпретациите на конкурсната тема. Най-впечатляващо е представянето на Четвърта възрастова група, чиито участници са изпратили прекрасни икони и рисунки за Петдесетница и за действието на Св. Дух в Църквата. Гимназистите са проявили най-високо художественото равнище и канонична издържаност в своите произведения, за което журито ги поздравява и благодари на техните преподаватели.

Препоръки: За Първа и Втора възрастови групи комисията съветва малките автори да използват в творбите си не само цветни моливи и флумастри, но и други художествени материали за постигане на по-силно изобразително въздействие и идейно внушение. Отново се препоръчва в произведенията да се избягват художествени елементи, които противоречат на православното учение за Св. Дух и Църквата. Да се има предвид, че е по-подходящо творческата свобода и личният прочит на темата за Петдесетница да се изразяват чрез художествения, а не чрез иконописния метод.

Много от творбите от тазгодишното издание на националния синодален конкурс ще бъдат включени в благотворителната кампания на Св. Синод – „Деца рисуват за деца“.

Част от фотографиите, електронните творби, картините, иконите и литературните творби ще бъдат включени в издания на Св. Синод, както и в Официалния сайт на Българската патриаршия. Така младите творци стават съавтори в културното и образователно дело на Църквата и споделят с цялото общество вярата си в Св. Троица. Младите автори по този начин съдействат за прокарването на духовен мост между поколенията и епохите, мост, който се гради върху значимостта и неизменността на православното изповедание, неговото съхраняване и предаване чрез Св. Дух.

Както обикновено, на Велика Сряда (1 май 2024 г.) в „Новини“ на Официалния сайт на БПЦ-БП предстои обявяването на имената на победителите и наградените за съответните раздели и подраздели в синодалния конкурс – 2024 г.

Самото награждаване ще се състои на 19 май 2024 г. в гр. София.

Благодарим на всички участници, които са положили особени усилия в изработването на уникалните си творби за Националния конкурс „ПЕТДЕСЕТНИЦА – Съшествието на Светия Животворящ Дух“ – 2024. Желаем успешно завършване на настоящата учебна година, нови творчески и образователни успехи, възрастване в спасителната православна вяра и в чистата християнска любов.

Текст: д-р Десислава Панайотова, експерт „Програми и проекти“, Културно-просветен отдел при Св. Синод на БПЦ-БП

25.04.2024_15:05 | Източник: Българска патриаршия 25.04.2024 13:43 |
Автор: Българска патриаршия