Новини от православна България

Софийската света митрополия представя на зрителите новия епизод на предаването „Стълба към небето“ в YouTube канала на „Епархийски глас ТВ“. Можете да го гледате във видеото по-долу.

В първата част на програмата ще чуем текста „Последната страшна събота“ на писателя и православен християнин Александър Шпатов, публикуван в Портал Култура.

След това ще преминем през Разпети петък, Велика събота и Възкресение Христово заедно с Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.

А накрая ще посрещнем в студиото на „Стълба към небето“ Пламен Михайлов, който е част от редакторския екип на официалното списание на Софийска света митрополия „Епархийски глас“. С Пламен ще представим неговия нов актуален брой, посветен в голямата си част на блаженопочиналия приснопаметен Български патриарх Неофит.

Предаването „Стълба към Небето“ може да гледате и в телевизионния ефир на „Канал 3“ в нeделя след 10:30 ч., както и да го слушате по радио „Епархийски глас“ в понеделник и сряда от 13:30 ч.

07.05.2024_22:41 | Източник: Българска патриаршия 06.05.2024 12:34 |
Автор: Софийска митрополия

И тази година бе отслужен тържествен водосвет по повод празника на св. Георги Победоносец и Деня на храбростта и Българската армия. Молитвеното последование бе възглавено от Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Светия Синод.

По повод празника днес на площада пред Патриаршеската катедрала бяха строени представителни части от всички войски на Българската армия, носейки със себе си трибагреника и бойните знамена – светини. На тържествения молебен присъства президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев, който прие почетния строй на представителните гвардейски части. Сред присъстващите бяха още Росица Кирова, заместник-председател на Народното събрание, служебният министър-председател Димитър Главчев, служебният министър на отбраната Атанас Запрянов, Н.В. Симеон II, княгиня Мария Луиза, кметът на София Васил Терзиев, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, висши офицери от Българската армия, както и представители на държавното ръководство, на военно-патриотичните съюзи, дипломати.

Държавният глава поднесе венец пред Паметника на Незнайния воин, след което се състоя тържествен марш на представителните блокове на Въоръжените сили. При изпълнението на националния химн по време на водосвета на бойните знамена бяха произведени 20 артилерийски салюта. В края на тържествения ритуал над площад „Александър Невски“ прелетяха три изтребителя МиГ-29.

Митрополит Григорий отправи и слово, в което каза: „В този пресветъл ден, пребъдвайки в пасхалната радост, честваме и паметта на един от най-дивните Христови свидетели и угодници – светия великомъченик и верен Христов воин Георги Победоносец. Следвайки стародавната традиция, за всички нас това е и деня, който отбелязваме като празник на славната и непобедима Българска армия. В този ден ние молитвено почитаме светлата памет на всички, отдали живота си за свидното ни отечество, молим се и за тези, които, като достойни приемници на достойни предци, с чест и достойнство носят и днес воинската служба, в защита на суверенитета и териториалната цялост на нашата родина. Имайки всякога в молитвите си славното българско войнство, днес Православната ни църква извършва освещаването на знамената на бойната слава на Българската армия – в молитва и вечна памет за всички знайни и незнайни наши воини и с майчинска грижа за днешните защитници на майка България“.

Митрополит Григорий поръси със светена вода знамената и представителните воински части на Българската армия. В тържествения ритуал участва и Гвардейският представителен духов оркестър, знаменен блок със знамената-светини и представителни блокове на Националната гвардейска част.

07.05.2024_22:35 | Източник: Българска патриаршия 06.05.2024 11:05 |
Автор: Българска патриаршия

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ВЪРХОВЕН ГЛАВНОКОМАНДВАЩ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НАЧАЛНИК НА ОТБРАНАТА,

ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ГЕНЕРАЛИ, АДМИРАЛИ, ОФИЦЕРИ, СЕРЖАНТИ И ВОЙНИЦИ,

ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,

ПОЧИТАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ,

БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ, ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Във втория ден на Пасха, ликувайки с радостната вест за Възкръсналия от мъртвите Господ и Спасител наш Иисус Христос, тържествуваме с Неговата всеславна победа над смъртта – победа, която Той жертвено извоюва заради всички човеци, за да имаме живот в Негово име и да ходим в светлината на Неговата истина и „в обновен живот“ (Рим. 6:4).

В този пресветъл ден, пребъдвайки в пасхалната радост, честваме и паметта на един от най-дивните Христови свидетели и угодници – светия великомъченик и верен Христов воин Георги Победоносец. Следвайки стародавната традиция, за всички нас това е и деня, който отбелязваме като празник на славната и непобедима Българска армия.

В този ден ние молитвено почитаме светлата памет на всички, отдали живота си за свидното ни отечество, молим се и за тези, които, като достойни приемници на достойни предци, с чест и достойнство носят и днес воинската служба, в защита на суверенитета и териториалната цялост на нашата родина.

Имайки всякога в молитвите си славното българско войнство, днес Православната ни църква извършва освещаването на знамената на бойната слава на Българската армия – в молитва и вечна памет за всички знайни и незнайни наши воини и с майчинска грижа за днешните защитници на майка България.

Нека Всемогъщият Бог всякога да бъде с вас в изпълнението на воинския ви дълг и във вашето себежертвено служение, и Победителят на смъртта да ви укрепва, като силен в бран (срв. Изх. 15:3), да пазите с чест славата и достойнството на българското войнство.

По молитвите на Божията майка, на светия Великомъченик и Победоносец Георги и всички отвека Свои дивни угодници Победителят на смъртта Господ Иисус Христос да бъде ваш закрилник и да ви дарува Своята благодат и Своето вечно спасение!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

7.05.2024_22:24 | Източник: Българска патриаршия 06.05.2024 10:59 |
Автор: a.karadakov

На 5 май тази година Православната църква отбелязва най-светлия от всички празници Възкресение Христово. В обедните часове на деня по традиция в софийския катедрален храм „Св. Неделя“ бе отслужено пасхалното последование т. нар. „Второ Възкресение“. То бе предстоявано от Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол.

В съслужение с митрополит Григорий в празничната богослужба взеха участие: Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архимандрит Василий, протосингел на Софийска епархия, представителят на Московската патриаршия у нас протойерей Владимир Тишчук, представителят на Румънската патриаршия у нас ставрофорен иконом Нелуц Опря, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Николай Георгиев, ставрофорен иконом Кирил Попов, иконом Николай Цурев, иконом Петър Славов, протойерей Димитър Шумов, свещеник Никола Чочев, свещеник Кирил Попов и дякони, ръководени от протодяконите Иван Петков и Деян Коруноски.

Пасхалните песнопения бяха вдъхновено изпълнени от мъжкия хор при катедралния храм, с диригент протопсалт проф. Мирослав Попсавов.

По време на Пасхалната служба беше изпят велик прокимен и бе прочетено определеното Евангелско четиво на различни езици – в знак на това, че много народи са повярвали в проповедта на Възкресението. Евангелският текст беше прочетен на църковнославянски, гръцки, латински, еврейски, руски, румънски, английски, френски, немски, персийски, турски и български език.

В края на празничното пасхално богослужение митрополит Григорий прочете пред събралите се вярващи Синодалното Пасхално послание за Възкресение Христово към освещения клир и христолюбивото паство, което завърши с пасхалния поздрав: „Христос воскресе!“

„Воистину воскресе!“ – последва общият отговор на богомолния народ, изпълнил храма, след което всички получиха пасхално благословение, целувайки св. Кръст, напрестолното Евангелие и иконата на Възкресение Христово.

Текст: Весела Игнатова

Снимки: Димитър Цонков

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

07.05.2024_22:15 | Източник: Българска патриаршия 05.05.2024 19:20 |
Автор: Софийска митрополия

Предлагаме ви подробен фоторепортаж от тържествената Архиерейска св. Литургия по повод празника Възкресение Христово, която бе възглавена, в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, от Негово Високопреосвещенество Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод.

Повече за тържественото богослужение може да прочетете тук.

Синодалното пасхално послание може да прочетете тук.

Приветствието на митрополит Григорий може да прочетете тук.

07.05.2024_22:06 | Източник: Българска патриаршия 05.05.2024 14:06 |
Автор: Българска патриаршия

Христос воскресе!

На Възкресение Христово Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод възглави тържествената пасхална света Литургия в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

Малко преди полунощ митрополит Григорий прочете полагащото се евангелско четиво, което говори за радостта и удивлението на жените, отишли рано да помажат тялото на Спасителя, и възвести Христовото възкресение. В словото след провъзгласяване на Възкресение Христово той каза: „В светлия ден на Христовото Възкресение душите на вярващите се изпълват с благодарност към Твореца и нашето земно битие придобива истински смисъл. Възкресението е празник на живота, носещ любов, мир и духовна промяна за всеки, който го приема с чисто сърце и увереност в невидимото като видимо (Евр. 11:1). Празнувайки Великден, Възкръсналият Господ обновява човешката природа, укрепва ни в изпитанията и ни дава сили да вършим добри дела. Великденското послание, промени целия последващ ход на световната история, и ни насърчава към морална промяна и духовно обновление, което е жизнено необходимо в съвременното общество. То напомня на всички хора за произхода на християнството, както и за идващото Божие царство. В светлите дни на Пасхалното тържество сме призвани да споделим радостта със семейство, приятели и най-вече с онези братя и сестри, които се намират в нужда, като проявим действена любов и милосърдие…

Нека Възкръсналият Господ дари всички нас да продължим земния си път душеспасително, като помним високата християнска отговорност и призив да укрепваме себе си и околните в твърда вяра, искрена любов и непоклатима надежда. Радостта от този празник ни вдъхновява за добри дела и сила, сред буйните вълни на житейското море, да запазим мир и спокойствие, да устоим на изкушенията, та с Божия помощ да преодолеем раздорите на този свят. Сега повече от всякога е нужно да сме миротвроци и да проявим своята любов на дело към ближния“.

На Пасхалната богослужба в съслужение с митрополит Григорий бяха Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, архим. Евтимий, духовен надзорник на Софийска св. митрополия, ставр. ик. Костадин Гаврилов, прот. Антоний Милушев, столични свещеници, протодяконите Александър Нешев, Иван Петков и Деян Коруновски.

Молитвено участие в богослужението взе служебният министър председател Димитър Главчев. Очаквайте подробен фоторепортаж.

07.05.2024_21:58 | Източник: Българска патриаршия 05.05.2024 03:23 |
Автор: Българска патриаршия

Светли вторник е днес. Той е третият ден на Великден – вторник от Светлата седмица, която цялата е посветена на Христовото Възкресение.

Почитаме и паметта на християнския мъченик свети Акакий. Той е от ранните християнски мъченици, пострадал за вярата си в Иисус Христос в началото на четвърти век. Това били годините на последните, но не по-малко жестоки гонения на християните. Наистина с Миланския императорски едикт от 313 г. християнството било обявено за позволена религия в римската империя, но гоненията не престанали отведнъж.

Един от късните гонители на християните бил Лициний (308-324 г.). Макар и съимператор на Константин Велики, който се постарал да узакони християнската вяра, Лициний скоро се отказал да проявява търпимост към християните и станал върл техен гонител. Това било част от политиката му на противопоставяне на император Константин. Така Лициний получил поддръжка от онези слоеве на имперската администрация, които не били доволни от признаването на християнството за позволена религия. И Лициний останал в историята като не по-малък противник на християнството от императорите Деций и Диоклетиан. Като управляващ източната част на империята, негови жертви станали хиляди християни в Мала Азия и в други области в днешния Близък изток.

Акакий бил млад мъж християнин от малоазийската област Кападокия и служил в императорската войска. Заради пламенната си вяра в Иисус Христос той бил докладван на началника на войсковата част Фирм, който по заповед на Лициний организирал разследване кои от войниците били християни. Добрият и изпълнителен Акакий бил подходящ да бъде наказан за назидание на останалите войници. Първо започнали с увещания да се откаже от вярата си, като му обещавали повишение по чин и парична награда. Но като видели, че не е склонен да се отрече от вярата си, подложили го на изтезания.

Акакий с твърдост понесъл различните мъчения и затова мъчителите решили да го обезглавят, за да не се повлияят от примера му и други войници. Така на 25-годишна възраст той станал мъченик за вярата, почитан от християните и до днес.

07.05.2024_08:46 | Източник: БТА 07.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

По установена от последните години традиция някои от епархийските митрополити, наред с общото синодално послание, се обръщат за празника Възкресение Христово и с лични послания към своите пасоми.

Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф в своето обръщение акцентира върху спасителното дело на Господ Иисус Христос и отражението му в живота на всеки човек. „Смирен като жертвен агнец, нашият Спасител посрещна страданията и като Бог ги понесе и победи смъртта. Неговото Възкресение е реалност и същевременно пророчество за нашето бъдещо възкресение, „защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкъснат първом”. (1 Сол. 4:16).

Някой ще запита: „Как може да се твърди, че Възкръсналият Господ е унищожил смъртта, когато хората продължават да умират?” Онези, които са дошли на този свят от майчината си утроба, ще го напуснат, като минат през смъртта и гроба. Това е така, само с тази разлика, че за нас, които умираме в Христа, смъртта не е вече тази тъмна бездна, а началото на новия живот и завръщането у дома. Гробът не ни обрича на вечен мрак, а е порта, където ни очакват Божиите пратеници, ангелите.

Други желаят да знаят, защо казваме, че Възкръсналият Христос е победил греха, когато хората все още грешат? А Той наистина победи греха, благодарение на Своето непорочно зачатие, на Своя чист и безгрешен живот на Земята, на Своето страдание на Кръста за изкупление на нашите грехове, и на Своята окончателна победа над греха чрез славното Си Възкресение. За нас Той се превърна в най-доброто и незаменимо средство срещу греха. Всеки, който е завладян от грях, може да бъде излекуван само от Христос; и всеки, който иска да не греши, може да постигне това само с помощта на Спасителя“.

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отбелязва в посланието си мястото на Богочовека Христос в човешката история и ролята на Неговото славно Възкресение. „Без Възкресението Христово не би възникнала Църквата – обществото от хора, които живеят с вярата в Господа, които чрез тази вяра реално се съединяват с Него и получават сила за своето вътрешно духовно усъвършенстване.

Възкресението на Господа свидетелства за това, че Той не само е Син Човечески, но Син Божи, Той е победител на смъртта и греха, и съединявайки се с Него, ние се съединяваме с Бога, а това значи, че получаваме Божията благодат, която ни помага да преодоляваме всякакви трудности, изпитания и скърби, да излезем победители от различни жизнени колизии, защото силата Божия лекува нашите немощи и възпълва човешките недостатъци. Когато човек сам се бори със злото, надявайки се само на себе си, то победата над злото се оказва непосилна. Но ако той призове Божията помощ, то заедно с Бога, с Възкръсналия Спасител ще излезе от тази битка победител.

В този ден човекът не само чувства пасхалната радост на емоционално равнище, но я постига и чрез разума и ние разбираме колко е убедително, логично и всеобхватно християнското учение. То е вдъхновяващо и жизнеутвърждаващо.

Но най-главното – това е радостта от светлия празник на Христовата Пасха, която ние преживяваме в сърцето си. Защото вече не само с ума познаваме силата на християнското учение, не чрез разума постигаме значението на Възкресението Христово, но със сърцето чувстваме, че Възкръсналият Господ реално живее в Църквата и преподава Своята благодат. Той се докосва до нашето естество. Това съприкосновение в пасхалната нощ усещат милиони и милиони хора по целия свят. Ние всички празнуваме това вселенско тържество, прославяйки Христос Възкръсналия, и радостта, която по време на Пасхалното богослужение влиза в сърцето на човека, остава с него задълго“.

Митрополит Йоан представя човешките измерения на Възкресение Христово, като посочва, че „Всеки път, когато вършим добри дела, когато помагаме на болните, слабите, немощните, когато протягаме дружеска ръка към нашите ближни, ние изпитваме вътрешно удовлетворение, а това е и отблясък на пасхалната радост. Ако нашите постъпки и действия отговарят на заповедите Господни, ако ние следваме това, към което ни призовава Бог, животът ни ще се изпълни с радост и щастие. Защото да живееш в съответствие с Божиите заповеди – това значи да бъдеш щастлив.“

Неврокопският митрополит Серафим в своето послание насочва вниманието към радостта от Христовото Възкресение, като заявява: „Велико е чудото на Христовото възкресение! То преобръща логиката на този свят и временния живот тук, защото от гроба възсиява животът. Господ Иисус Христос победи смъртта и ни подари тази победа, за да живеем и се спасяваме чрез нея. Затова небесата достойно се веселят, земята се радва, видимият и невидимият свят празнуват възкресението Христово, в което ние се утвърждаваме.

Велико щастие ни е дарувал нашият Господ Иисус Христос чрез Своето възкресение. Всяка година този дивен Празник ни преобразява със своята обновяваща сила. В това прекрасно духовно тържество можем да отложим скърбите и несгодите на сегашния измамен, временен живот и да устремим сърцата и умовете си към истинския, вечен и небесен живот във възкръсналия от мъртвите Христос Господ“.

Митрополит Серафим насочва вниманието на слушателите си към проблемите в съвременния свят. „За да видим непристъпната светлина на Възкресението, трябва да очистим чувствата си, както ни призовава и църковният химнописец. За нас християните това означава да живеем в подвига на борбата с греховете и страстите, но също така и със стремежа към обогатяване с добродетели и към духовно усъвършенстване. Да носим отговорностите си пред Бога, пред Родината си, пред обществото и към всеки отделен човек, с когото сме поставени заедно в този свят. Да помним винаги, че всяка човешка душа, всеки един човешки живот, е по-ценен от целия свят с всичките му богатства, както ни уверява Господ Иисус Христос.

За съжаление днес живеем в свят, в който като че ли всичко това се обезцени. Днес чуваме повече пъти думата война от думата мир. В живота ни нахлуха враждебност, недоверие, жестокост, разделение, зависимости…Господстващо място се опитват да заемат лицемерието, лъжата, безотговорността. Затова нека в Празника на празниците, възкресение Христово, се обновява надеждата и радостта ни, нека да се изпълваме с Христовия мир“.

Русенският митрополит Наум в своето Пасхално послание посочва, че поздравът Христос Воскресе „предава цялото съдържание и смисъл на вярата, с която живеем и в която се спасяваме. Да, Христос наистина възкръсна от мъртвите! Той победи смъртта и ни дарува живот, който, по собствените Му думи, е „живот… в изобилие“ (Иоан 10:10).

Чудото на Христовото Възкресение е изпитание за човешкия ум, но то е осезаемо от човешкото сърце, което дълбоко в себе си усеща истинността на дивното тайнство на Възкресението. Защото със сърцата си ние знаем, че независимо от заобикалящите ни лоши неща, има Един, Който е Самото Добро; че въпреки цялата ненавист, която тържествува сред човеците, има Един, Който е милостив и Човеколюбец; че наред с целия ужас на войната и смъртта, на които продължаваме да бъдем свидетели, има Един, Който дарува живот, защото Самият Той е живот и Подател на живота.

Пасхалният поздрав неизменно ни напомня и думите, с които Сам Иисус беше приветствал жените-мироносици непосредствено след Своето славно Възкресение: „Радвайте се!“ (Мат. 28:9). Тази единствена по дълбочината на своето съдържание радост, присъстваща в нашия свят още от мига на Благовещението (срв. Лука 2:10), е радост, която можем да наречем всепобеждаваща. Към нея сме призвани, независимо от онова, което наблюдаваме в живота си тук на земята – в нашия свят, който всекидневно самите ние творим и в който поводите за радост изглежда като че ли стават все по-малко. Но радостта, възвестена от Спасителя, е едновременно и земна, и небесна, така както и в Богочовека Христос е съединено небесното и земното“.

Старозагорският митрополит Киприян в посланието си посочва: „Пасха е венецът на вярата, надеждата и любовта, ликуване от истинната победа над тъмнината, злобата и безнадеждността, тържество на свободата ни от властта на отчаянието. Величествен ден на изстрадана обич сияе пред нас. Спасителят, Богочовекът Иисус Христос, понесъл кръста от греховете на човешкия род, с разпятието Си завършва светлото Божие домостроителство, дарувайки сили за духовна борба против „поднебесните духове на злобата“ /Еф.6:12/. Изкупителният подвиг на Спасителя ражда Новия Завет на Бога с човека, ново учение за братство и мир, за истинност и доброта.

„Мир вам!“, казва Възкръсналият Господ на учениците си и колко нужда има сега светът да чуе и се вслуша в думите Му. Себичността и себелюбието в суетата на съвремието затулва духовността, отдалечава ни едни от други. Очите на сърцата ни понасят омраза и тя пуща корени в душата. С нея преставаме да виждаме себе си и човека до нас, и болката му. Огънят на войните и в момента, в тези светли дни, не само отнема човешки животи и помита плодове на съзидателен труд, но променя и нравствените упори на милиони човеци по света“.

Врачанският митрополит Григорий в посланието си отбелязва, че „Великден е самата сърцевина и същност на християнството. Това е победата, дарувана ни от Бога!“ Архиереят припомня, че от създаването си „Църква проповядва Възкресението Христово като най-голямото чудо в историята на човечеството. Тя благовести за него не само като за евангелска действителност, а като за особено съдбоносно събитие за всички, приели пасхалното благовестие. Синът Божий „бе разпнат, слънцето потъмня и отново засвети, понеже подобаваше и творението да страда заедно с Твореца“ (Из слово на св. Григорий Богослов „За светата Пасха“). Ето защо Христовите страдания, кръстна смърт и Възкресение имат най-пряко отношение към цялото творение и към всеки един от нас.

В светлия ден на Христовото Възкресение душите на вярващите се изпълват с благодарност към Твореца и нашето земно битие придобива истински смисъл. Възкресението е празник на живота, носещ любов, мир и духовна промяна за всеки, който го приема с чисто сърце и увереност в невидимото като видимо (Евр. 11:1). Празнувайки Великден, Възкръсналият Господ обновява човешката природа, укрепва ни в изпитанията и ни дава сили да вършим добри дела.

Великденското послание, промени целия последващ ход на световната история, и ни насърчава към морална промяна и духовно обновление, което е жизнено необходимо в съвременното общество. То напомня на всички хора за произхода на християнството, както и за идващото Божие царство.

В светлите дни на Пасхалното тържество сме призвани да споделим радостта със семейство, приятели и най-вече с онези братя и сестри, които се намират в нужда, като проявим действена любов и милосърдие.

Днес молитвата ни към Възкръсналия Господ и Спасител е да се възстановят изгубените връзки между отделните народи и отново да се възцари братолюбие, мир по света и благоволение между човеците!“

Видинският митрополит Даниил в своето Пасхално послание посочва „Чудото на Христовото възкресение е толкова изумително и необикновено, но в същото време е толкова и присъщо и неотнимаемо от Неговата Богочовешка личност. „В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците.“ (Ин. 1: 4), свидетелства божественият апостол и евангелист Йоан. И действително, не се ли докосва до нас жизнената сила на Господните слова, колчем четем или слушаме Светото Евангелие? Или когато извършим, дори малко, но безкористно благодеяние, както ни е заповядал Христос?

За жалост, светът, който не разпозна и разпна Царят на славата (1 Кор. 2:8), днес също както в дните на земния живот на Господа не търси вечния живот, а живее по законите на този свят, за който удовлетворяването на всяко желание „тук и сега“, се е превърнало в химера и идол. Затова и сме свидетели на ужасни страдания и престъпления включително в земята осветена от стъпките на Спасителя, но и на гонения заради Божията правда на Христови ученици и служители на много места по света. Но Господ дойде, за да имаме живот и да имаме Неговия живот в изобилие (Ин. 10:10). Като съкруши царството на мрака, Той ни е призвал „от тъмнина към чудната Своя светлина“ (1 Петр. 2: 9). Затова и благодатния Христов живот се усвоява от верните, чрез вяра в Спасителя и живот по Неговите заповеди. „Нова заповед ви давам“, ни казва Той, „да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго“ (Ин. 13: 34), и „Никой няма любов по-голяма от тая да положи душата си за своите приятели.“ (Ин 15:3).

07.05.2024_08:51 | Източник: Двери на Православието 30.04.2024 |
Автор: Двери на Православието

Светли понеделник е днес. По подобие на Страстната седмица и тази, следваща седмица има свое название. Нарича се светла заради божествената светлина на Христовото Възкресение, а това определение носят и отделните й дни.

Самият Великден, като най-голям християнски празник, се празнува три дни: нeделя, понеделник и вторник. В тези дни богослуженията са тържествени и дори имат едни и същи песнопения. Така тройно се подчертава величието на Възкресението.

Както подобава на голям празник, на християните се препоръчва да празнуват, т.е. тези дни да бъдат „празни“ от делничните работи и грижи, за да почувстват същността на празника.

Християнските празници имат така нареченото попразненство – от един до няколко дни след празника, в които пак се припомня празничното събитие. При Великден този следпразничен период е цели 40 дни, до навечерието на Възнесение Христово. През всички тези дни християните се поздравяват с Христос воскресе! и Воистину воскресе!

Чества се и паметта на свети великомъченик Георги Победоносец. Той бил римски воин, който служил в малоазийската област Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.).

Още като юноша Георги постъпил на служба в римската войска. Бил снажен и умен, но също така храбър и способен младеж, който се отличил в битките и станал добър пълководец. Затова много скоро се издигнал до висок чин в своя легион – военен трибун.

Но когато започнали поредните гонения срещу християните, се разбрало, че и трибунът Георги е християнин. Междувременно от състрадание той освободил робите в дома си и раздал на бедните всичките си средства. Така се подготвил за подвиг в името на Иисус Христос. Сам се явил в императорския дворец в град Никомидия (днес Измит на брега на Мраморно море), източната столица на империята, и смело защитил християнската вяра.

Напразно го увещавали да се отрече от Христос. Заради своята християнска вяра бил подложен на жестоки мъчения. Но доблестният воин ценял много високо вярата си и с голямо търпения понесъл мъченията. Сам Господ Иисус му се явил една нощ, докоснал раните му и ги излекувал. На новите изтезания, приложени от мъчителите, Георги смело отговорил: “По-скоро вие ще се уморите да ме мъчите, отколкото аз – да понасям мъченията”.

Мнозина от войниците и други от присъстващите на изтезанията, като видели какви мъки търпи Георги заради вярата си, също повярвали в Христос. Георги бил осъден на смърт и с достойнство тръгнал към мястото за смъртни наказания. Там спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 303 г.

От средните векове свети Георги се почита сред християнските народи, като закрилник на войската, затова е наречен и победоносец. Той е покровител на много градове и страни по света с християнски традиции. Светецът воин е почитан и от мюсюлманите.

06.05.2024_07:27 | Източник: БТА 06.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Днес е Великден – Възкресение Христово. Този ден Господ е сътворил – да се зарадваме и развеселим в него! Това е един от молитвените призиви в празника на празниците, както се нарича Възкресение Христово. Поради величието на този празник той е наричан още Великден. А по подобие на юдейския празник (след който Христос възкръснал) носи и името Пасха.

За християните това е най-големият празник, за който подготовката продължава седмици наред – както се готвим да посрещнем скъп на сърцето ни гост. Подготовката на тялото за празника е чрез пост, а на душата – чрез молитва и духовна нагласа към смирение и покаяние, върху които трайно се гради любовта към ближния, към хората около нас.

Основният поздрав за Възкресение Христово е Христос воскресе! (Христос възкръсна!) и отговорът е Воистину воскресе! (Наистина възкръсна!). А основната празнична песен на Великден е „Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав“ („Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си порази смъртта и на тези, които са в гробовете, дарува живот“).

Бoгослужението за Възкресение Христово започва в полунощ. Това отговаря на сведението от евангелията, че през нощта на Възкресението Божи ангел дошъл и отстранил камъка от входа на изсечения в скалата гроб. Войниците, поставени да пазят гроба, били заслепени от сиянието на ангела и поразени паднали на земята. Призори в този трети ден от смъртта на Христос дошли някои от жените, Негови последователки, за да помажат според обичая тялото Му с миро (затова наричани и мироносици), но намерили гроба празен. Христос възкръснал с тялото Си, което било преобразено и материални прегради не можели да го задържат.

После дошли двама от апостолите, Йоан и Петър, и също установили, че гробът е празен. Тези първи свидетели на Възкресението по-късно стават най-достоверните проповедници на Христовото учение.

Христос воскресе!

05.05.2024_11:37 | Източник: БТА 05.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев