През тази година продължава да се попълва колекцията от аудиотекстове от различни автори в Двери. След публикуването на текстове от книгите на Лимасолски митрополит Атанасий, прочетени от псалта Никола Антонов (тук), колекцията на Двери се обогатява с нови аудиозаписи на проповеди на Сурожки митрополит Антоний (Блум) с гласа на Аглика Инфанте.

За празника Цветница сме подготвили видео-версия на проповедта на митр. Антоний „Вход Господен в Йерусалим. Страстната седмица. Пасха“. През следващите дни ще бъдат прибавени още два аудиозаписа с текстове на забележителния проповедник на 20 в., прочетени от Аглика Инфанте. Митр. Антоний е един от най-харизматичните пастири и богослови на отминалото столетие, чието слово е въцърковило десетки хиляди млади хора. Част от неговите проповеди, публикувани в нашия сайт Живо Предание: образци на съвременното православно богословие, ще бъдат озвучени в рамките на новия ни проект. Записите ще бъдат публикувани в рубриката „За слепите“, но те са подходящи и за всички, които в забързаното ни ежедневие намират все по-трудно време да остават насаме с писания текст.

28.04.2024_13:09 | Източник: Двери на Православието 27.04.2024 |
Автор: Двери на Православието

 
На 27 април, Лазарова събота, по решение на Св. Синод на БПЦ-БП във Велико Търново бе отслужена архиерейска св. Литургия и бе извършена епископската хиротония на архим. Матей. Преди началото на светата Евхаристия архим. Матей застана пред досточтимите архиереи и изповяда Символа на вярата, даде епископските обещания да пази свещените канони на светите апостоли, на Седемте вселенски събора и на поместните събори, както и обеща да пребивава в послушание съм Светата Църква.

Св. Божествена литургия бе възглавена от Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий, който бе в съслужение със синодалните архиереи: Пловдивски Николай, Старозагорски Киприан и Техни Преосвещенства Велички епископ Сионий, игумен на Бачковския и Троянския манастири, Знеполски епископ Арсений, първи викарий на Пловдивския митрополит, Смоленски епископ Висарион, втори викарий на Пловдивския митрополит и Велбъждски епископ Исаак, втори викарий на Софийския митрополит, архим. Максим, свещеници както и протодяконите Иван Петков и Деян Коруноски и дякони.

По време на светата Литургия, след като три пъти обиколи светия Престол и се поклони в четирите му краища, архим. Матей коленичи и архиереите възложиха върху него светото Евангелие и ръцете си, призоваха Светия Дух над него и измолиха Божията благодат да снизходи над новия епископ.

В края на богослужението митрополит Григорий прочете поздравително слово, в което той насърчава новия епископ Матей: „По единодушно благословение на целия Свети Синод на БПЦ, в съборно съслужение с нашите Високопреосвещени и Преосвещени събратя Архиереи, най-вече по благодатта на Всесветия и Животворящ Дух и воля Божия – сме в радостта на Вашата епископска хиротония. Апостолското приемство и съборността в Светата Православна Църква са дар Божий, верен лакмус и непоклатима основа на благодатното свещенство. Епископът, носейки на плещите си най-високото призвание и отговорност, винаги пренебрегва своите човешки нужди и потребности и бди денонощно над повереното му от Бога паство. Трудовете са безкрайни, Божията нива необятна, предизвикателствата и пречките са зад всеки ъгъл. Впрочем така е било в земния живот със Самия Господ Иисус Христос и неговите свети апостоли; така е било с нашите предшественици, така ще бъде и до края на света. Всичко това не ни отчайва, Преосвещени братко Матее, защото макар и на високо поставени в църковната йерархия, ние вършим нашето смирено послушание към Кормчията на спасителния кораб. Кормчията е Господ Иисус Христос, а корабът – Светата Православна Църква. Уверявам Ви, че Той Господ Иисус Христос не закъснява (а често предваря) за да ни помогне в изпитанията и да превърне скръбта в утеха, да ни направлява премъдро и правилно в съработничество по съзиждане на Божието домостроителство…

Останете с твърда надежда, че чрез закрилата на ревностния Ходатай на целия християнски род – Господа Нашего Иисуса Христа и молитвите на светиите, просияли в Никополската и цялата Българска земя, Господ ще Ви помогне да извършвате новото Ваше служение за слава Божия, за добро на Църквата и Отечеству на пользу. Вашата хиротония по Божия воля се случва в деня на чудото във Витания – Възкресението на Лазар. Господ възкресява Своя приятел и тръгва по пътя към Голгота. Нека епископското служение бъде възлюбено от Вас така, както Христос е обичал Лазар. Бъдете като Лазар – жилище на Светия Дух и извор на духовна благодат. Бъдете и Вие „любим приятел” на Господа! Вашето епископство да изгасява омразата за да осветява с Христовата светлина онези, които все още ходят в тъмнината, за да можем с една уста и едно сърце да пеем слава и хвала на Господа Бога Създателя на всичко. Да възкликваме от радост утре и дай Боже през щастливото православно дълголетие към Господа Нашего: „Благословѐн грядӹй во úмя Госпóдне, благословúхом вы из дóму Госпóдня, Бóгъ Госпóдь, и явúся нáмъ.”“

В отговор на това Никополският епископ Матей изрази своята искрена благодарност, като каза: „Днес над мен Господ постави кръста, да бъда пастир на своите по-малки братя – особено към онези, които са загубили надежда; онези, в които любовта е пресъхнала. Заради всички Господ извърши подвига на изкуплението на Кръста, заради всички поемам с любов службата на епископското служение да споделя плодовете на тази велика жертва с всеки човек по всяко време – бидейки грижовен баща, духовен наставник, търпелив учител, стараейки се да давам пример на достоен служител на олтара Господен и вдъхновяващ другите към християнски дела и пламенна вяра.

Всемилостивият Бог днес ми даде дял от Своето земно лозе, на което усърдно да се трудя. И тази Негова благодат получих даром по Негово безкрайно човеколюбие, така че даром и аз ще даря себе си в полза на спасението на повереното ми словесно стадо. Този дар не ще скрия в земята, а таланта, даруван ми от Господаря, ще се старая да преумножа, за да не загубя животворните течения на благодатта и да не стана като безплодната смоковница. С пламенна вяра, непоклатима надежда и искрена любов ще се подвизавам в усърдната и плодотворна дейност на църковния виноград, който ми е поверен, за да вкуся колко щедър и милостив е Господ (Пс.102:8). Смирено изказвам своята благодарност към Св. Синод на Българската православна църква и най-вече към моя епархийски митрополит – дядо Григорий Великотърновски, за това, че ме призова да бъда негов викарен епископ. Осъзнавам, че съгласно думите на св. Василий Велики епископът трябва да бъде опора на отечеството, украшение на Църквата, стълб и утвърждение на Истината. Затова с търпение и упование в Божията помощ ще вървя по отредения ми спасителен път, като не опозорявам вашия избор и извършеното над мен ръкоположение за епископ на древнопросиялата Никополска епископия“.

След светата богослужба духовниците и православните християни от Великотърновска епархия поздравиха новия епископ и му пожелаха крепки сили и Бог да го подкрепя.

28.04.2024_12:57 | Източник: Българска патриаршия 27.04.2024 17:45 |
Автор: Великотърновска митрополия

 
На 25 април Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий – наместник-председател на Св. Синод и наместник на овдовелия Софийски епархийски престол, посети Кюстендилска духовна околия. Повод за архиерейското посещение бе честването на 25 години от създаването на Областна администрация – Кюстендил. Пристигайки в града, център на една от духовните околии на богохранимата и богоспасяема Софийска епархия – Кюстендилска духовна околия, Негово Високопреосвещенство бе сърдечно посрещнат в обновеното Архиерейско наместничество от Велбъждския епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, заедно с духовници от града. Митрополит Григорий се поклони на светините, съхранявани в храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, а след това посети и сградата на Архиерейското наместничество.

Тържественото отбелязване на 25 години от създаването на Областна администрация Кюстендил започна с празничен водосвет, който се състоя в залата на Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в града. Той бе отслужен от Наместник-председателя на Св. Синод, който бе специален гост на юбилея. Митрополит Григорий отслужи и молебен за здраве и благословение на служителите на Областна управа. Заедно с него съслужиха Негово Преосвещенство Велбъждския епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит и архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, и кюстендилски духовници.

В края на последованието синодалният архиерей поздрави областния управител и служителите на администрация по повод 25-ата годишнина, както и присъстващите гости, благопожелавайки им здраве, Божията помощ и успехи в трудовете им занапред. Синодалният архиерей поднесе дар на Областната администрация – икона с образа на св. равноапостолни Константин и Елена – държавници, управлявали поверения им народ с вяра и мъдрост, овенчани от Бога с венеца на светостта.

Събитието бе уважено от бивши областни и заместник областни управители, заемали длъжностите от създаването на администрацията през 1999 г. до наши дни. На празника присъстваха областните управители от съседни области, представители на регионални институции и на съдебната власт, кметове и председатели на общински съвети, на работодателски и обществени организации.

В своето приветствено слово настоящият областен управител инж. Александър Пандурски изказа специални благодарности за добрата работа и коректното партньорство от страна на всички институции, настоящи и бивши служители на администрацията, областни управители и техни заместници. Той подчерта, че благодарение на всички тях в Кюстендилска област са реализирани редица важни проекти, инвестиции и полезни за обществото идеи.

В края на словото си областният управител излъчи общо послание и призив: „Независимо какво ще бъде политическото представителство след предстоящите избори, ние – държавата, общините и бизнесът, трябва да положим усилия, знания и опит, за да превърнем Кюстендилска област в едно добро място за бизнес, трудова реализация и достоен живот на нашите съграждани. Уверявам ви, че това още повече ще мотивира администрацията да предоставя възможно най-добрите услуги на жителите на област Кюстендил!“

На финала на тържествената част служителите на администрацията, бившите областни и зам.-областни управители си направиха общи снимки за спомен, които да останат за историята и в архива на Областна управа.

Текст: Весела Игнатова

Снимки: Областна администрация – Кюстендил

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

28.04.2024_12:46 | Източник: Българска патриаршия 27.04.2024 14:52 |
Автор: Софийска митрополия

 
Днес е последната нeделя от Великия пост, наричана Вход Господен в Йерусалим или Вайя (от гръцки – Връбница) и Цветница. В този ден честваме тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим няколко дни преди страданията и кръстната Му смърт.

Дни преди юдейския празник Пасха Христос тръгнал за Йерусалим от Витания, където възкресил Лазар. Той поискал учениците Му да вземат едно осле (магаренце) от близкото село, седнал на него и придружен от тях, и от други Свои последователи наближил стените на свещения град.

Когато жители на града и много от поклонниците за празника научили, че Той идва, се стекли да Го посрещнат. Те вече научили за възкресяването на Лазар и били въодушевени от чудото на Христос, мнозина от тях виждали в Него Божи пратеник. Затова едни постилали дрехите си, за да мине Той по тях, други носели палмови клонки в ръце и с тях Го приветствали, като викали: „Осанна! (Да живее!) Благословен е идващият в името Господне, израилският цар!“. Този вид приветствия били обичайни за царете на еврейския народ, а с него евреите посрещнали Иисус Христос като благодатния израилски цар – Месия, Помазаника (на гръцки – Христос), Който бил обещан от Бог като Спасител.

Сам Иисус Христос не обръщал особено внимание на почестите, не се поддавал на празничните чувства на народа, нито се ласкаел от временната слава, защото добре знаел, че всъщност вече пристъпва към страданията и кръстната Си смърт.

Юдейските първенци поискали от Христос да забрани на народа да ликува, но Той им отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще завикат“, т.е. това приветствие на хората било искрено и заслужено.

На този ден у нас вярващите носят върбови клонки, подобно на възторжените посрещачи на Спасителя, за да Го посрещнат в душите си.

От утре започва Страстната седмица (седмицата на Христовите страдания), след която е Възкресение Христово.

27.04.2024_12:27 | Източник: БТА 27.04.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

 
Ваши Високопреосвещенства,

Ваши Преосвещенства,

Боголюбиви отци,

Обични в Господа братя и сестри,

Днес, прекланяйки своята глава пред престола на Всемогъщия Бог, не заради чест и слава; не заради личен интерес и обогатяване, влизам със смирение към сонма на епископите на Христовата Църква. Спомняйки си думите на св. ап. Павел (1 Тим.4:14), всячески ще се старая да пазя дара, който днес ми бе преподаден от вас при ръкополагането ми, тази моя лична огнена Петдесетница. Всичко, което ми се случва в този паметен ден, се извършва с благодатта на Пастиреначалника, а не по мои заслуги.

Сърцеведецът Бог ме призова към това отговорно дело и ми връчи жребия на епископството, за да бъда ревностен и безстрашен водач на словесното Христово стадо.

Призован към апостолско служение ясно разбирам своя дълг – това да бъдa в жертвено служение на ближния с любов, усърдие и пълна отдаденост на тези, които Бог ми е дал; на нуждаещите се от подкрепа; на тези, които се лутат в тъмнината, за да открият Истината.

Днес над мен Господ постави кръста, да бъда пастир на своите по-малки братя – особено към онези, които са загубили надежда; онези, в които любовта е пресъхнала. Заради всички Господ извърши подвига на изкуплението на Кръста, заради всички поемам с любов службата на епископското служение да споделя плодовете на тази велика жертва с всеки човек по всяко време – бидейки грижовен баща, духовен наставник, търпелив учител, стараейки се да давам пример на достоен служител на олтара Господен и вдъхновяващ другите към християнски дела и пламенна вяра.

Всемилостивият Бог днес ми даде дял от Своето земно лозе, на което усърдно да се трудя. И тази Негова благодат получих даром по Негово безкрайно човеколюбие, така че даром и аз ще даря себе си в полза на спасението на повереното ми словесно стадо. Този дар не ще скрия в земята, а таланта, даруван ми от Господаря, ще се старая да преумножа, за да не загубя животворните течения на благодатта и да не стана като безплодната смоковница.

С пламенна вяра, непоклатима надежда и искрена любов ще се подвизавам в усърдната и плодотворна дейност на църковния виноград, който ми е поверен, за да вкуся колко щедър и милостив е Господ (Пс.102:8).

Смирено изказвам своята благодарност към Св. Синод на Българската православна църква и най-вече към моя епархийски митрополит – дядо Григорий Великотърновски, за това, че ме призова да бъда негов викарен епископ. Осъзнавам, че съгласно думите на св. Василий Велики епископът трябва да бъде опора на отечеството, украшение на Църквата, стълб и утвърждение на Истината. Затова с търпение и упование в Божията помощ ще вървя по отредения ми спасителен път, като не опозорявам вашия избор и извършеното над мен ръкоположение за епископ на древнопросиялата Никополска епископия.

Умолявам всички Вас, да се молите за мене грешния, за да вървим заедно в пътя, който ни води към спасение. И при свършека на своя живот по Неговата милост да получа наградата на мъдрите и верни служители. Амин.

27.04.2024_13:06 | Източник: Българска патриаршия 27.04.2024 12:24 |
Автор: Великотърновска митрополия

 
Ваше Преосвещенство,

Преосвещени Епископ Матей,

Господ Иисус Христос ни призова чрез своите апостоли да Му служим с думите „не вие Мене избрахте, нο Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод и плодът ви да пребъдва, та каквото и да поискате от Отца в Мое име да ви даде. (Йоан 15:16)

Вие послушахте гласа на Господа, Който чрез Своята благодат и велика милост споделя „както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам” (Йоан 20:21).

На Лазарова събота, както всеки ден, е редно винаги да възгласяме, че „Христос на живеещите на земята се яви със Своята благодат и стана образ на Възкресението, даващ на всички Божественото опрощение (из кондака на Лазаровден).

Намираме се в древнопросиялия Търновград, на Божествена Литургия.

По единодушно благословение на целия Свети Синод на БПЦ, в съборно съслужение с нашите Високопреосвещени и Преосвещени събратя Архиереи, най-вече по благодатта на Всесветия и Животворящ Дух и воля Божия – сме в радостта на Вашата епископска хиротония. Апостолското приемство и съборността в Светата Православна Църква са дар Божий, верен лакмус и непоклатима основа на благодатното свещенство.

Епископът, носейки на плещите си най-високото призвание и отговорност, винаги пренебрегва своите човешки нужди и потребности и бди денонощно над повереното му от Бога паство. Трудовете са безкрайни, Божията нива необятна, предизвикателствата и пречките са зад всеки ъгъл. Впрочем така е било в земния живот със Самия Господ Иисус Христос и неговите свети апостоли; така е било с нашите предшественици, така ще бъде и до края на света. Всичко това не ни отчайва, Преосвещени братко Матее, защото макар и на високо поставени в църковната йерархия, ние вършим нашето смирено послушание към Кормчията на спасителния кораб. Кормчията е Господ Иисус Христос, а корабът – Светата Православна Църква. Уверявам Ви, че Той Господ Иисус Христос не закъснява (а често предваря) за да ни помогне в изпитанията и да превърне скръбта в утеха, да ни направлява премъдро и правилно в съработничество по съзиждане на Божието домостроителство.

Познаваме Вашето битие на изряден и боголюбив монах. Не се съмняваме в искренността на Вашата любов към Бога и Църквата. В годините се доказахте като съвестен изпълнител в закона на Божията любов – състрадателна любов към Животворящия Кръст Господен; любов към Пастиреначалника, който полага душата Си (Йоан 10:11) за онези, които са се отдалечили от Него, за да ги спаси. Вижадайки благоволението на Вашето сърце, Господ Ви призова към епископски подвиг. Върху Вас се постави омофорът – изгубената овца, която Вие с цената на своя живот ще трябва да намерите и спасите от погибел.

Ставате надзорник на Църквата, но помнете коя е тази Църква: не подчинена на силите на деня; не Църква, която да Ви даде Ваш специален живот, а Христовата Църква, която Сам Господ придоби за Себе Си, чрез Своята кръв (Деяния 20:28). Грижете се ежедневно, непрестанно да спасявате човешките души; живейте живота на стадото си – страдайте с техните болести, носете немощите им. Помнете, че стадото поверено на епископа, е Божие и ние не сме призовани да господстваме над Божието наследство, а да дадем пример на вяра, молитва и благочестие.

Най-красноречивият език, най-възвишените думи няма да намерят отклик в сърцата на онези, които Ви слушат, ако говорите не от личен духовен опит, а наставлявате в това, което сами не сте придобили. Да говорите едно и да правите друго е лицемерие. Стадото ще слуша гласа Ви – не толкова с ума, колкото с дълбините на сърцето си. Там в глъбините на човешкото битие ще се отсее истината. Преди да се обърнете към Вашето паство, помолете се Господ да вложи правилните мисли и думи в устата Ви, да Ви напътства, да Ви просвети; да Ви даде способност да говорите с любов към хората и искрено желание да ги водите към спасение. С Вашето служение като Никополски епископ, докажете своята вярност към единството на Светото Православие.

Титлата на Никополската древнопросияла епископска катедра, която приемате днес, е чест за Вас, но и висока отговорност. Съвременният Никопол е достоен наследник на античния град Никополис ад Иструм още от времето на Римския император Марк Улпий Траян (началото на втори век). Още през късната Античност, градът е седалище на епископ. Като доказателство са и двете раннохристиянски базилики през втората половина на пети век и през шести век – голяма трикорабна и по-малка еднокорабна, открити при археологически разкопки.

През IV век християнските общини изграждат административната си система по аналогия на гражданската, което определя, щото столиците на провинциите да са и главните епископски центрове. Провинция Долна Мизия, ръководена от Архиепископа на Марцианопол включва епископските центрове: Одесос, Нове, Апиария, Доростол, Абритус, Никопол, Палейстинис и др. Така Никопол, възстановен от византийците през V-VI век, след големите варварски нашествия, заедно с други крепости на север от Стара Планина, се изявява като епископско седалище поне от началото на V век. Първият известен епископ на Никопол е Поликарп, преместен от седалището на Сексагинта Приста (Тутракан) преди 430 г. Вторият известен епископ Марцел, подписва през 458 г. писмото на епископите от Втора Мизия до император Лъв I след убийството на Патриарх Протерий и изборът на новия – Тимотей. Последният известен епископ е Аманций, който подписва актовете на събора, проведен в Константинопол през 518 г.

След покръстването, българският св. Княз Борис I създал седем съборни църкви, учредил седем епархии на мястото на унищожените по времето на варварските нашествия раннохристиянски духовни центрове. Първото обстойно изброяване на епископските центрове на БПЦ намираме в трите грамоти на император Василий II (Българоубиец). Втората и третата грамота се явяват допълнение на първата, което показва, че е имало спорове за обхвата на диоцеза на Охридската Архиепископия. Там са посочени епископските центрове: Силистра, Видин, Никопол и други.

В град Никопол резидира и последният ни Търновски цар Иван Шишман, няколко години след падането на столицата ни под турско робство. В 1469 г. на път от Търновград към Рилския манастир, Никопол е благословен от мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец.

В сегашно време организирахме, щото отново – от 01.07.1999 г., по случай 530 години от тогава, да се чества възвръщане честните мощи на преподобния св. Йоан Рилски Чудотворец. Тогава целият Св. Синод, во главе с приснопаметния Патриарх Максим, след св. Литургия, с осветена специална плащаница (пребила няколко месеца в саркофага на великия Светител – неговият Рилски манастир) от този храм, от същото място тук поехме по „Светия път”. През този преход се спирахме на много места, но особенно се отбелязва Никопол. От тогава и досега този поход, този „Свети път” се извършва всяка година без прекъсване, а някои поклонници вече много години посрещат в Никопол групите от този поход (някои от посрещачите и сега присъстват тук на тази радост).

Преосвещений епископ Матей,

Голяма е отеческата ни радост и сега, защото почитаемият Св. Синод на БПЦ благослови да продължите служението си като наш викарий във В.Търновска епархия. Уверени сме, че във Ваше лице ще намерим незаменим помощник; усърден както и досега Божий послушник, мъдър съветник и обичан от епархиотите Преосвещен събрат. От опит потвърждаваме, че дето са двама или трима, събрани в Божие име там е и Господ Иисус Христос посред тях (Матей 18:20). Имайки живата вяра, че Господ е сред нас и ни помага, ще можем сами да засвидетелстваме, че всъщност игото Му е благо и бремето – леко (Матей 11:30). В подвига, който ни предстои помним, че не сме изоставени нито от Господа Иисуса Христа, нито от Пресветата Му Майка Богородица и Приснодева Мария, нито от неизброимия сонм просияли мъченици и светии на Светата ни Църква. С нас са всички християни-епархиоти, свещенството и монашеството, цялото изпълнение на Епархийската ни и на БПЦ. Това ни радва и утешава, но и ни задължава да бъдем наистина светило и квас, способни със скромния ни труд и по Божия благодат, да водим и вдъхновяваме духовенството и паството. Да не допускаме сами да ставяме съблазън и изкушение, защото врага на човешкото спасение не спи и би се възползвал от всяка наша погрешна стъпка. Ние сме Божии слуги и нямаме привилегията да избегнем обещаното ни от Господа: „ако Мене гониха и вас ще гонят” (Йоан 15:20). Но пък имаме дадена силата, по-мощна от всичко на света – Божието слово: „ако Моето слово спазиха и вашето ще спазят” (Йоан 15:20). Доколкото се приближаваме и освещаваме от Евангелските премъдри слова, дотолкова сме плътно свързани с това вечно живо Божие откровение, дотолкова ще бъдем автентични духовници, призвани да водят и надзирават Божието стадо. Добрият Пастир е сам Христос, а ние имаме в дълг да Го следваме в благочестиво съработничество.

Ваше Преосвещенство,

Останете с твърда надежда, че чрез закрилата на ревностния Ходатай на целия християнски род – Господа Нашего Иисуса Христа и молитвите на светиите, просияли в Никополската и цялата Българска земя, Господ ще Ви помогне да извършвате новото Ваше служение за слава Божия, за добро на Църквата и Отечеству на пользу.

Вашата хиротония по Божия воля се случва в деня на чудото във Витания – Възкресението на Лазар. Господ възкресява Своя приятел и тръгва по пътя към Голгота. Нека епископското служение бъде възлюбено от Вас така, както Христос е обичал Лазар. Бъдете като Лазар – жилище на Светия Дух и извор на духовна благодат. Бъдете и Вие „любим приятел” на Господа! Вашето епископство да изгасява омразата за да осветява с Христовата светлина онези, които все още ходят в тъмнината, за да можем с една уста и едно сърце да пеем слава и хвала на Господа Бога Създателя на всичко. Да възкликваме от радост утре и дай Боже през щастливото православно дълголетие към Господа Нашего: „Благословѐн грядӹй во úмя Госпóдне, благословúхом вы из дóму Госпóдня, Бóгъ Госпóдь, и явúся нáмъ.”

Този Архиерейски жезъл да бъде за Вас не само символ на приобщаване към апостолската власт, но осезаемо и видимо напомняне за необходимостта от неизменно следване на православна традиция, в истините на светата Вяра и Предание. Приемете го и Бог да Ви помага в предстоящото епископско служение. Бъдете добър пастир, полагащ душата си за Христовите поклонници. Показвайте се винаги като образец „в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота” (I Тимотея 4:12).

Многая и благая лета!

27.04.2024_12:54 | Източник: Българска патриаршия 27.04.2024 12:10 |
Автор: Великотърновска митрополия