Двери / 11 Февруари 2020

Албанският архиепископ Анастасий (Янулатос) също е отказал участие в срещата на предстоятелите в Йордания, свикана от Йерусалимския патриарх Теофил по идея на Москва. Това стана ясно от публикувано вчера в гръцките медии негово писмо до Йерусалимския патриарх от 8 януари т. г.

В писмото-отговор се казва, че архиеп. Анастасий е прочел внимателно писмото от 12 декември 2019 г., с което Йерусалимският патриарх кани предстоятелите на православните автокефални църкви на една „братска среща в любов“ в Йордания в края на февруари. Той заявява, че и досега продължава да е убеден, че решаването на всички проблеми в православието се решава по съборен път.

„Затова Православната автокефална църква на Албания отправи гореща молба към Вселенската патриаршия (в писмо от януари 2019 г.) да използва своята привилегия за съгласуване между православните църкви и да свика възможно най-скоро всеправославен синаксис или събор, за да се преодолее видимата опасност от създаването на печална схизма. След това отправихме и призив-молба за преодоляване на църковното разделение, изпратено на 20 ноември 2019 г. до всички предстоятели, където също подчертахме, че „инициативата за оздравителния процес в новосъздалите се обстоятелства принадлежи несъмнено на Вселенската патриаршия. Но и всички автокефални църкви, всички без изключение православни, имаме отговорността да допринасяме за помирението.
Вашето предложение обаче за среща в Йордания, както е вече очевидно, вместо да допринесе за укрепване на единството, ще усложни още повече оздравителния процес. Поради тази причина не можем да участваме в предложената среща“.

Няма яснота защо Албанската архиепископия дава гласност да писмото месец по-късно. Вероятно това е свързано с наближаващата, неофициално обявена, дата за срещата в Йордания в края на февруари. Неотдавна в Тирана пристигна делегация на Украинската православна църква (Московска патриаршия), водена от Баришевския еп. Виктор и прот. Николай Данилевич, зам.-председател на отдела за външно-църковни отношения на УПЦ. Украинската делегация е запознала предстоятеля на Албанската архиепископия „с превземането на храмове и действията на разколниците“, което е традиционното послание на този тип визити от украинска страна. От своя страна архиеп. Анастасий е отговорил, че от дете обича Русия и Украйна и че поддържа редовна кореспонденция с Киевския митр. Онуфрий, „който е човек на молитвата и възлага цялата си надежда на Бога“. Въпреки приятелския дух на срещата обаче до промяна на позицията на Албанския архиепископ не се е стигнало.

Подобно писмо-покана е изпратено и до предстоятеля на БПЦ, но българският Св. Синод досега не е коментирал по никакъв начин инициативата за среща в Йордания.

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,69223/view,article/

Двери / 10 Февруари 2020

САЩ заедно с още двадесет и шест държави, сред които и България, създадоха нов Международен алианс за религиозна свобода, чиято цел е да намали религиозните преследвания по света.

„Ние заедно заявяваме, че свободата на изповеданията или убежденията не е западен идеал, а истинската основа на обществото“, заяви държавният секретар Марк Помпео при откриването на алианса в Държавния департамент на 5 февруари в присъствието на представители на всяко правителство.

Първата среща на алианса се проведе в навечерието на Националната молитвена закуска, която събира международни религиозни и дипломатически лидери веднъж в годината, организирана от членове на конгреса на САЩ.
Следващата среща на страните от алианса ще се проведе във Варшава, Полша, през юли т. г. Страните ще могат да обсъждат различните подходи и гледни точки в дух на взаимодопълване и решаване на проблемите, които застрашават свободата на религиозните изповедания или убеждения. Освен това на варшавската среща ще се обсъдят възможностите за „мобилизация на действията и повишаване на осведомеността относно мащабите на преследванията против религията или убежденията в целия свят“.

В алианса влизат, освен САЩ, също и Албания, Австрия, Босна и Херцеговина, Бразилия, България, Великобритания, Гамбия, Грузия, Гърция, Естония, Израел, Колумбия, Косово, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Полша, Сенегал, Словакия, Словения, Того, Украйна, Унгария, Хърватия, Чехия.

Държавният департамент публикува и принципите на алианса, между които „правото да имаш всякаква вяра или убеждения, или да нямаш религиозна вяра, и свободата да променяш вярата си“. В приоритетите на новата организация ще бъде обжалването на законите за богохулство и отказ за регистрация на нерелигиозни и религиозни групи, както и правна помощ на хора, които са в затвора поради своята религия или убеждения.

В публикуваните принципи не се визират конкретни страни, но Марк Помпео напомни, за преследването на религиозните малцинства в Ирак, Пакистан, Нигерия и Мианмар. Той говори и за „враждебността на комунистическата партия на Китай към всички конфесии“, добавяйки: „Ние знаем, че някои от вас смело са отхвърлили китайския натиск и са се съгласили да бъдат част от този съюз, за което сме ви благодарни“.

Помпео и посланикът на международната религиозна свобода Сам Браунбек нарекоха алианса „първата в света“ глобална група, която се съсредоточава върху религиозната свобода. Доналд Тръмп също спомена за алианса през септември по време на мероприятие за свободата на вероизповеданията в ООН, като го нареча „алианс на нации-съмишленици, посветили се на противопоставянето на религиозните преследвания в целия свят“.

Източник: Christianity Today

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,69221/view,article/

Иван Димитров / 08 Февруари 2020

При системните си действия за възстановяване на православните църковни общини, унищожени при масовото прогонване на християнското население от Турция през 1922-1923 г., Цариградският патриарх Вартоломей подбира млади, дейни епископи, както и зрели, опитни митрополити. Така в Измир (Смирна) беше поставен роденият през 1972 г. митр. Вартоломей (Самарас), а в Анкара – вече 85-годишният митр. Йеремия (Калигьоргис). Десетилетия наред служил като митрополит в Париж, а после и в Женева, същевременно заемайки постта на президент на Kонференцията на европейските църкви (КEЦ), този митрополит има необходимите умения и опит, за да се утвърди в столицата на Ердоган. Подобен е случаят и с Писидийския митр. Сотирий (вече на 91 г.), бивш Корейски митрополит на патриаршията, който от 12 години обгрижва православните християни в Южна Турция. Наистина, някогашните православни храмове са разрушени или са превърнати в сгради за светски нужди, но архиереите полагат усилия да откупят и възстановят тези сгради за нуждите на макар и епизодични богослужения, тъй като липсват както свещеници, така и най-важното: постоянни православни богомолци.

Във възстановяваните стари православни общини в европейската и азиатската част на Турция, извън Истанбул, досега патриаршията изпращаше предимно по-млади духовници. Сега като „призован в последния час“ за новата евангелизация на Мала Азия е ръкоположен на 75-годишна възраст изтъкнатият астрофизик и член на Атинската академия на науките проф. Емануил Сарис. Той беше ръкоположен за дякон на 25 януари 2020 г. в метох на атонския манастир „Симонопетра“ в Атика, а ръкоположението за свещеник стана на следващия ден в манастира „Пендели“ на едноименната мраморна планина, североизточно от Атина.
Ръкоположенията бяха извършени от Вриулския митр. Пантелеймон (някогашният град Вриула, сега Урла, е на почти 40 км западно от Измир, Мала Азия) и сръбския епископ д-р Атанасий (Йевтич). Те са пожелали така да подчертаят междуправославния характер на рехристиянизацията на онези места в Турция, които някога са били цветущи християнски центрове. Защото особено в районите с развита промишленост и туризъм днес живеят много православни християни от бившия „Източен блок“. Те не са турски граждани, но живеят и работят много години вече по тези места. А през 20-те години на миналия век християните насила са били прогонени извън пределите на Турция.

Друга християнска група, за която о. Емануил (Сарис) говори в първата си проповед след ръкоположението и заяви своето желание да се погрижи за тях, са турскоезичните православни, някои от които все още се намират в района на Коня (Икония) и Кайсери (Кесария) в Кападокия. Според някои историци това са предосмански турци, преминали от ислям в християнство и запазили доднес своята християнска вяра. Наричат се караманлии по името на гр. Караман. За тях са правени преводи на турски език на християнска книжнина, включително и на Св. Писание, отпечатвани през 19 в. с гръцки букви. Любопитен факт е, че когато християните са били изгонени преди почти 100 години от тяхната област Кападокия, канонизираният наскоро новомъченик Иконийски митр. Прокопий (Лазаридис; 1859-1923 г.) напразно се е опитвал да убеди Кемал Ататюрк да освободи тези християнски турци от така наречената „размяна на населението“ с Гърция. Някои в крайна сметка останали, но живеели като тайни християни.

Отец проф. Емануил (Сарис) сега иска да се грижи за тези доскоро тайни християни. Те досега не са имали епископ на място, само титлата „Иконийски“ се носи от митрополита на Вселенската патриаршия Теолипт (Фенерлис). Самата титла е възстановена още през 1950 г. в лицето на тогавашния преподавател и после ректор на Халкинската богословска школа (затворена от властите в Анкара през 1971 г.) Яков. Самият Иконийски митр. Яков (Стефанидис) е по произход караманлия. Той умира млад и само е имал титлата без да упражнява някакви епархийски функции, както впрочем и сега митр. Теолипт.

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,69213/view,article/

Двери / 07 Февруари 2020

Архиерейският събор на Московска патриаршия ще обсъди предложението на Междусъборното присъствие да се преустанови освещаването на оръжия за масово унищожение и особено на ядрено оръжие. Междусъборното присъствие е съвещателен орган към РПЦ, създаден, за да обсъжда и подготвя различни документи, които се предлагат за одобрение от Архиерейския събор на РПЦ. Състои се от близо 200 души архиереи, клирици, монаси и миряни.

На първото заседание за новата година Междусъборното присъствие прие документ, предлагащ промяна на съществуващата в момента практика да се освещават ядрени и други оръжия за масово унищожение. Според авторите на предложението, в Руската църква традицията да се освещава оръжие започва от 12 в., но тогава тя е била свързана с освещаване на княжеското оръжие като символ на статута на владетеля, както и като израз на готовността „да се изпълнява военна служба и да се участва в отбраната на своите земи“. В последните осем века обаче оръжията се променят съществено и вече има междуконтинентални балистични ракети, атомни подводници, бойни лазeри и др.
Комисията призовава да се изключи от пастирската практика освещаването на всички видове оръжие, които „могат да доведат до смъртта на неопределен брой хора“. Предлагат да се освещават само военните транспортни средства, тъй като от тях зависи запазването на живота на войниците, както и личното оръжие на войниците, „което е за тяхна защита“.

Препоръчва се дейността на свещениците в средите на армията да се изразява в отслужването на молебени за здравето и спасението на войниците, при участие в миротворчески мисии и завръщане от военна мисия, при завършване на военно училище и др. под.

Предстои документът да бъде изпратен до епархиите, където ще бъде обсъден и след това внесен за одобрение от Архиерейския събор на РПЦ.

Предложението на Междусъборното присъствие идва в момент на все по-засилващи се критики срещу „военизирането“ на Руската църква, разбирано като подчиняване на църковната мисия на целите на държавата и проникване на военната риторика в църковното слово. Снимки с благославяне на ядрени ракети се разпространяват във всички медии, предизвиквайки негативни реакции в обществото. Медиен символ на тази тенденция стана новостроящият се „храм на войната“ на руската армия, издържан във военна стилистика с батални сцени от новата история на страната, който трябва да бъде осветен на 9 май т. г. по случай 75-годишнината от Великата отечествена война. Неотдавна самият Московски патр. Кирил заяви при среща с военния министър на страната, че „Църквата работи чудесно с армията, защото нашите две организации много си приличат по дух“.

Предполага се, че новият документ ще срещне активна съпротива в някои църковни кръгове и в крайна сметка може и да не бъде одобрен. Известният със скандалните си изказвания прот. Димитрий Смирнов, който въпреки преклонната си възраст продължава активно да се изказва в медиите в качеството си на председател на Патриаршеската комисия по въпросите на семейството, вече коментира предложението така: „Нас ни спасяват само ракетите, корабите, подводниците, носещи ядрено оръжие. Никак не е лошо те да се благославят от църквата“.

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,69208/view,article/

Двери / 10 Февруари 2020

На заседанието си от 20 януари т. г. Св. Синод на БПЦ е взел решение да не позволи експонати от Бачковския манастир, Църковноисторическия и архивен институт (ЦИАИ) и Националния църковен историко-археологически музей (НЦИАМ) при Българската патриаршия да бъдат изнесени от страната за участие в изложбата „Изкуство и култури в България (16-18 в.)“ в Лувъра. Това стана ясно след оповестяването на преписка (виж тук и тук) на министъра на културата Боил Банов със Св. Синод. В писмо до Негово Светейшество и архиереите министърът е помолил за благословение Българската православна църква да участва с експонати в планираната изложба – по предложен от директора на Лувъра Жан-Люк Мартинез списък от църковни ценности, които да бъдат изложени в департамента за ислямско изкуство: кръстове, икони, кадилници, напрестолни евангелия, обкови на евагелия, олтарни двери и т. н. – общо шестнадесет на брой експонати.

В отговор Св. Синод е отказал разрешение за изнасяне на исканите ценни църковни експонати, позовавайки се на свое сходно и по-старо решение от 2004 г. и въз основа на докладна записка по случая от ст. н. с. д-р Христо Темелски, директор на ЦИАИ. Сред аргументите на д-р Темелски са, че изложбата е с неясна и сбъркана концепция (първоначалното заглавие на исканата изложба е „Ислямско изкуство в България: 16-18 в.“), че подготовката ѝ е „хаотична и лошо прецизирана“, както и че съществува риск за сигурността на самите църковни експонати.
Пред сайта „Площад Славейков“ д-р Темелски разказва, че е запознат с организацията на спорната изложба още от самото ѝ начало. През лятото на 2019 г. той е приел в ЦИАИ г-жа Шарлот Мори, куратор в Лувъра (в публикацията на „Площад Славейков“ неточно е посочено, че директорът на ЦИАИ е присъствал на работна среща в Министерство на културата по този повод), но е останал с впечатлението, че липсва истинска професионална организация на планираното изложение. Освен това кураторите са поискали пряк достъп до църковните хранилища, за да си подберат експонатите, а това е недопустимо, смята той.

Също така, славянските богослужебни ръкописи, към които са проявили интерес от Лувъра, са твърде ценни, за да заминат в чужбина без съответната застраховка и без придружител от Св. Синод. Според д-р Темелски става дума за артефакти на стойност над 1 млн лв, а френските организатори от Лувъра са обещали застраховане само на френска територия.

Д-р Темелски е поискал да научи и къде ще бъдат изложени евентуално църковните ценности, на което е получил отговор, че това ще стане в малка зала, предвидена за до шестдесет експоната в зоната за Ислямско изкуство на Лувъра. Нещо, което според него е недопустимо за подобни църковни експонати, които нямат нищо общо с исляма.

Предвид всичко това, директорът на ЦИАИ е бил задължен да напише докладна записка до Св. Синод, в която да изброи всички негативни материални и духовни последици, ако исканите експонати бъдат предоставени.

Д-р Темелски е изразил опасения, че в Министерство на културата и до днес нямат яснота кой ще застрахова, пакетира, изпрати и придружава експонатите за изложбата. Той припомня и неприятен случай от 1981 г., когато ЦИАИ предоставя на държавата единадесет ценни славянски ръкописа, също за изложба в Лувъра. След връщането им в България обаче властта отказва да ги върне на мястото им, присъединявайки ги към каталога на новосъздаващия се тогава Национален исторически музей. Едва в края на миналия век, дълго след началото на прехода, БПЦ успява да си върне ръкописите след дългогодишни настоявания на д-р Темелски пред тогавашния директор на НИМ Божидар Димитров.

* Още по темата: Третата „българска“ изложба в Лувъра ни представя като европейска Турция

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,69222/view,article/