На 2 и 3 септември поклонническа група, водена от доц. д-р Павел Павлов, посети Сърбия. Двудневното пътуване е част от програмата поклоннически пътувания, организирани от Поклоническо-просветния център „Св. Йоан Рилски“ към Софийската света митрополия, и с участието на енорията на храм „Св. св. Кирил и Методий“ (кв. „Красно село“), чийто предстоятел протоиерей Стефан Стайков беше и духовен надзорник на групата. 

Пътуването мина под покровителството на св. Милица – съпруга на св. княз Лазар, чийто живот и дела са свързани с местата, които групата посети. Въпреки краткото време поклонниците имаха възможност да видят много светини в братска православна Сърбия, да контактуват с близките до нас и по вяра, и по език сърби, както и да участват в архиерейската богослужба в неделния ден. Добрата организация на пътуването и топлото гостоприемство на съседите ни позволиха на гостите не само да видят и научат много нови неща, но и да станат част от живота на посетените епархии.

Първият обект на пътуването беше манастирът Любостиня край град Тръстеник. Светата обител е основана от св. княгиня Милица в края на 14. век. След битката на Косово поле (15 юни 1389 г.), в която загива сръбският княз, и след като най-големият ѝ син става пълнолетен, тя се оттегля от светския живот и отива в основания малко по-рано от нея манастир. Приема монашество под името Евгения и събира около себе си вдовици на православни воини, загинали в битката срещу османските нашественици. Прекрасната съборна църква е посветена на Успението на Пресвета Богородица и е типичен пример на храм, построен в моравски стил. Край северната стена на притвора, вляво от входа, е гробът на св. Милица, където и досега се покоят нетленните ѝ мощи. В манастира Любостиня се замонашва и вдовицата на серския деспот Углеша, с монашеското име Ефимия. Тя е смятана за най-видна представителка на средновековната сръбска книжовност, автор е на няколко средновековни поетични произведения, най-известното от които е химнът в похвала на св. княз Лазар. Св. Ефимия е и основна фигура при спасяването на мощите на св. Петка от османските нашественици и пренасянето им от Търново през Видин в Сърбия след завладяването на българската столица. Светата княгиня Милица също участва в това богоугодно дело. Поклонниците от България бяха топло посрещнати от една от монахините, която разказа за обителта и за живота на светиците.

Следващата спирка беше манастирът Жича – сръбска царска лавра от началото на 13. век, разположен в покрайнините на град Кралево. Светата обител е изградена от първия сръбски крал – св. Стефан Неман Първовенчани, и е седалище на неговия по-малък брат, първия сръбски архиепископ – св. Сава. Дълго време Жича е традиционно място за коронация на сръбските владетели, а днес девическият манастир е и седалище на жичките епископи. Съборната му църква е изградена в рашки стил и е посветена на Възнесение Христово („Св. Спас“). В нея са запазени два живописни слоя: по-старият е от 13. век – т.нар. „Златен век“ на сръбското църковно изкуство, а по-новият е от 14. век и носи характерните особености на т.нар. Палеологов ренесанс. Манастирът Жича е чудесен пример на християнското разбиране за синергия, на взаимодействието между духовно и светско. Докато другите големи сръбски манастири, основани от Неманичите, като Студеница и Хилендар, са изцяло ориентирани към монашеското отшелничество и откъсването от света, Жича, като център на сръбската архиепископия и място за коронация на светските владетели, е съчетавал в едно двете страни от живота на православните. Характерно за князете и кралете от династията на Неманичите, а и за техните съпруги, е, че в определен момент от живота си всички приемат монашество и се оттеглят в своите „задужбини“ – обители, построени от тях, за спасение на душите им.

С историята на манастира поклонниците се запознаха от презентация, прожектирана в притвора на храма. Към св. обител за неговата 800 годишнина е изграден огромен паркинг за големия поток поклонници от цяла Сърбия, както и голям магазин за църковни книги и сувенири. 

Обедната почивка на групата беше в град Кралево, след което всички посетиха новопостроения катедрален храм, посветен на св. Сава Сръбски.

Последният манастир, посетен от поклонниците в съботния ден, беше Велуче – малък, девически манастир, разположен край река Сребреница, недалеч от гр. Тръстеник. Там гостите бяха посрещнати топло от сестрите, една от които първо разказа за св. обител, а след това почерпи всички с кафе в двора на манастира.

Църквата на манастира е в моравски стил и е посветена на Въведение Богородично. Построена е в края на 14. век от ктиторите Оливер, Деян, Братан и Константин, чиито портрети са изобразени на западната стена на наоса. Има още запазени прекрасни стенописи от 15. век, а иконостасът и иконите на него са от началото на 19. век.

В края на деня, преди настаняването в хотела, поклонниците посетиха за кратко църквата „Лазарица“ в град Крушевац. Този храм е най-старият, изграден в моравски стил, и е построена от св. княз Лазар между 1377 и 1380 година в рамките на крепостта в тогавашната му столица. Посветен е на св. първомъченик Стефан. Няма запазени стенописи вътре, но външната каменна украса с характерните розети е уникална и сравнително добре запазена. Тук се съхраняват и частици от мощите на св. княз Лазар. Според местните предания именно тук воините, тръгнали към Косово поле, получават благослов и последно причастие преди да поемат срещу османските нашественици

В неделния ден групата от София имаше прекрасната възможност да присъства на архиерейската св. Литургия в храм „Св. Иоан Кръстител“. Тази нова църква е издигната на хълма Багдала, над Крушевац, на мястото, където комунистическата власт избива много сръбски свещеници и монаси в средата на 20. век. Св. богослужба беше предстоявана от Негово Преосвещенство Крушевацкия епископ Давид, а в съслужение с него бяха ставр. ик. Живан Коич, ставр. ик. Слободан Пешич, българският протойерей Стефан Стайков и протодякон Андрий Йелич. След литургията поклонниците от България бяха не само щедро нагостени от домакините, но имаха възможност и да си поприказват с тях. Изключително приветлив беше и епископ Давид, който освен владика на епархията, е и професор по Християнска етика в Богословския факултет на Белградския университет, специализирал е в Атина и Париж. 

По съвет на крушевацките свещеници след още едно посещение на църквата „Лазарица“ и обедна почивка в Крушевац, групата посети манастира Наупаре, който иначе не е част от програмата. И определено отклонението си струваше – църквата (посветена на Рождество Богородично) в малката обител, основана през 14. век, е с може би най-красивата фасада – богато орнаментирана, с изключителни розети, особено двете големи от западната страна. Гостоприемен и приветлив се оказа и игуменът, отец Дамаскин, който разказа на гостите историята на манастира.

Последно поклонническата група посети манастир Каленич в Шумадийска епархия, чийто храм „Въведение Богородично“ е изключително красив представител на моравската школа. Построен е в началото на 15. век от протовестиарий Богдан, един от велможите на деспот Стефан, син на св. Лазар и св. Милица. Отново прекрасни розети и богата каменна пластика на фасадата, както и добре запазени стенописи вътре в храма. 

Натрупали красиви впечатления, доволни, духовно обогатени, поклонниците се прибраха в София късно вечерта, благодарни и на организаторите за пътуването, и на прекрасните домакини за посрещането.

Вижте и видеозапис на богослужението в Крушевац (камера: Соня Анкова)

Текст и снимки: Мартин Митов и Албена Раленкова

 

Ловчанска света митрополия стартира нова инициатива в своята издателска дейност под надслов „За децата на България“, включваща издаването на православна детска литература. Новото направление в просветната мисия на епархията ще бъде съсредоточено предимно върху издаването на житията на бълграски и съвременни светии във форма, адаптирана за детската аудитория. Първият плод на това начинание е „Житие на света преподобна Петка-Параскева“, което от днес е вече на българския книжен пазар.

Изданието е луксозно, изпълнено по правилата за най-високо качество за подобна детска литература. Форматът е квадратен, подвързията – твърда с допълнително ламинирано покритие, осигуряващо защита на книжното тяло дори и в ръцете на най-малките свои читатели. Страниците на детската книга са картонени, с богати иконни илюстрации, изпълнени във византийски стил и проследяващи живота на света Петка от нейното детство през живота й в пустинята и завръщането в Епиват, както и откриването на мощите й и едно от чудесните изцеления, станали по нейните молитви. Текстът, разказващ за живота и подвизите на светицата, е адаптиран по житието на св. Петка, съставено от св. патриарх Евтимий. Адаптацията на житийния текст, както и илюстрациите са дело на дългогодишен преподавател в Българското неделно училище в Калгари, Канада, който безвъзмездно дари своя труд и пожела да остане анонимен. Изданието е предназначено за деца и юноши.

Новата детска книга може да бъде поръчана директно от Ловчанска света митрополия на адрес:

redaktori@predanie.bg или на тел. 0888 286 937.

В близките дни очаквайте изданието и в църковните книжарници на София и повечето големи градове в страната.

Снимки

На 27.07.17 г. Българската православна църква ще посрещне честната глава на св. Вмчк Пантелеймон. От 8:55 ч. същия ден започва официалното начало на мероприятията по посрещането на светините в пределите на Софийска епархия.

ПРОГРАМА

09:00ч. – Официално посрещане на патриарх Неофит в храм „Св. Седмочисленици“.

09:20 ч. – Патриарх Неофит и духовенството посрещат честната глава на Св. вмчк и целител Пантелеймон и копието на чудотворната атонска икона на „Св. Пантелеймон“ в храм „Свети Седмочисленици”. (Честните мощи и копието от чудотворната икона на св. Пантелеймон остават в храма за поклонение до 09:00 ч. на 29.07.2017 г.

09:30 ч. – Начало на Патриаршеската св. Литургия.

29.07.17г.

9:20 ч. – Посрещане на Честната глава на св. вмчк Пантелеймон в митрополитския храм „Св. Неделя”. (Мощите остават за поклонение в храм „Св. Неделя“ през цялата нощ до 09:30 ч. на 31.07.2017 г. – понеделник).

30.07.17г.

09:25ч. – Официално посрещане на патриарх Неофит в митрополитския храм „Св. Неделя”.

09:30 ч. – Начало на архиерейската св. Литургия оглавена от Мелнишкия еп. Герасим, главен секретар на Св. Синод.

31.07.17г.

10:00 ч. – Посрещане на Честната глава на св. вмчк Пантелеймон в

храм „Св. Николай”, подворие на РПЦ в София. Св. Литургия. Поклонение пред Светинята.

С вечерня с литийно шествие и заупокойна молитва в храм „Света Троица“, свещенослужителите от Старозагорска епархия отбелязаха 19 юли – Ден на възпоменание на жертвите – православни християни, загинали при опожаряването на града и Старозагорското клане през 1877 г.

Словото на Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан, който отсъства по уважими причини, бе прочетено от секретаря на Старозагорската митрополия отец Михаил. В думите на владиката е представен пътят на старозагорци към Голгота, пътят на саможертвата.

„На 31 юли /19 юли стар стил/ Сюлейман паша, предвождащ 48-хиляден турски отряд, навлиза в града. Следват ужасяващи събития. Мирни граждани са одирани живи, кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Българи са нанизвани на шишове и колове, за да бъдат изпичани върху огън. Други са поливани с газ и запалвани. В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. В града и района са избити над 14 хиляди българи, 1200 умират от глад и гонения, отвлечени са над 10 хиляди млади жени , момчета и момичета. Стара Загора е изпепелена и пет месеца след клането е в ръцете на поробителя.

Със саможертвата си нашите съграждани, нашите братя и сестри, отстояват не само родната ни вяра, но и българщината, мястото, където са родени, българската земя и българския род. Вярата и мъченичеството са тяхната сила. Тя е, която държи буден народа ни през вековното робство, през тъмните нощи на болки и ужаси, на теготи и безнадеждност.“

В суетата на прагматичното ни съвремие всичко това изглежда отдавна отшумяло, безвъзвратно минало, не толкова нужна информация. Днешните медии твърдят, че ние, българите, нямаме чувство за историчност. Тъжна и вярна констатация! Но тя не е ли плод на онова петвековно системно унищожаване на род и вяра, на памет и народно самочувствие? Самочувствие, което народът ни през тези векове и след тях, все няма!

Твърдо съм убеден, че не трябва да бъде така! Колко народи преминават през такова горнило от болки и продължават да вървят напред? Колко от тях успяват да се противопоставят на асимилацията по единствения категоричен начин – чрез саможертвата и мъченичеството?

Нашият народ го прави и то масово! Прави го нееднократно, а непрекъснато през тези страшни пет века! Всеки мъченик е знак на достойнство. Знак на българско достойнство са и хилядите жертви, дадени от нашия град! Това са паметни събития, които никога не трябва да излизат от паметта на народа ни, от полезрението на съвремието ни! Не от суета, не и заради това, че има хора и интереси, които се опитват да ги подменят , а заради нас самите, защото ако ние не обичаме България, няма кой да я обича.

Поклон пред паметта на нашите родни бащи и майки, братя и сестри, загинали мъченически под ятагана на поробителя! Поклон пред паметта на тези мъченици за вяра, род и родина!“, завършва в словото си владиката.

В литийното шествие до Мазволей-костница „19 юлий 1877“ се включиха областният управител Гергана Микова, заместник-областният управител Петя Чакърова, заместник-кметът Иванка Сотирова, народният представител Маргарита Николова, ексминистърът Румен Петков, директорът на Регионален исторически музей Петър Калчев, началникът на отдел „Култура“ към община Стара Загора Диана Атанасова, общинските съветници Ангел Филипов и Михаил Михайлов, представители на патриотични организации и сдружения и десетки миряни, които поднесоха венци и цветя в памет на жертвите. В края на честванията бе открита и изложба, която представя по достъпен и разбираем начин историческите факти от събитията.

Снимки

ДВЕРИ 

22 ДЕКЕМВРИ 2016

 Rating 4.37 (19 Votes)

Св. Синод на Румънската православна църква обяви вчера, че ще информира официално Руската православна църква и Гръцката православна църква за неканоничните действия на техни клирици и миряни в диоцеза на Румънската патриаршия, които „агресивно подбуждат вярващите в Румъния да се отделят от своите канонични архиереи“, заблуждавайки ги, че Съборът на Православната църква в Крит от юни т. г. е приел нови догмати на вярата. 

На заседанието на румънския Св. Синод на 16 декември т. г. с тревога са били разгледани последните събития в живота на Румънската църква, предизвикани от крайните реакции на свещеници и богослови, отхвърлящи Светия и велик събор на Православната църква в Крит, се казва в официалното съобщение на патриаршията.

„Румънската патриаршия няколко пъти подчерта, че Съборът в Крит не е приемал никакви нови догмати, но е изповядал, че Православната църква е Едната, света, вселенска и апостолска Църква на Христос. Затова постоянно призоваваме нашите вярващи с цялата си отговорност да запазят мира и единството на Църквата, за което ни увещава свети Йоан Златоуст, казвайки, че „нищо не обижда Бога повече от разделението на Църквата! Дори да вършим хиляди добри неща, ние, които разкъсваме пълнотата на Църквата, сме не по-малко достойни за наказание от тези, които разпнаха Неговото тяло!“ (св. Йоан Златоуст, Беседи върху Послание до ефесяни, 11, PG 62, 85).

Въпреки това с душевна мъка ние отбелязваме, че някои непокорни хора, подведени от клирици и вярващи, клеветят Събора в Крит, като разпространяват, че той бил провъзгласил икуменизма за догмат на вярата, а някои клирици, повярвали на тази неистина, прекъснаха богослужебното споменаване на своя каноничен епископ и така нарушиха реда и единството на Църквата.

Светият Синод на Румънската православна църква подчертава факта, че нито Съборът в Крит и никой друг православен събор не са обявявали икуменизма за догмат на вярата, както и нито един каноничен православен събор не е обявявал някога икуменизма за „всеерес”. Следователно обвиненията на противниците на Критския събор са несправедливи, безотговорни и вредни за единството на Църквата“, се казва в изявлението на румънския Св. Синод.

Румънските митрополити заявяват също така, че е погрешно да се смята, че всички православни християни, които участват в богословски диалози и сътрудничат на практическо ниво с християни от други деноминации, са предатели на Православието. Разбира се, се казва в обръщението, ако това сътрудничество е съпроводен с опасението, че може да доведе до загубване на православната вяра, то православните християни трябва да се въздържат от такъв вид общуване. Но човек може да остане верен на Църквата православен християнин мирно, без да се фанатизира, ако изповядва православната си вяра в диалог с другите християни, без да прави компромиси с нея. 

„Св. Синод на Румънската православна църква с учудване отбелязва неканоничните действия на агресивни богослови и клирици (свещеници и епископи) от две сестри православни църкви, които идват в епархиите на Румънската патриаршия, за да критикуват йерархията и да подбуждат нашите духовници и вярващи към неподчинение на каноничната йерархия. Поради тази причина Св. Синод на Румънската православна църква реши да уведоми предстоятелите на сестрите православни църкви – Московска патриаршия и Гръцката православна църква – за ситуацията у нас, че техни свещеници и архиереи провеждат неканонична дейност в нашата юрисдикция и подбуждат към неподчинение, бунт и разкол“.

„Призоваваме духовниците, монасите и миряните, които участват в бунта и оклеветяването на Събора в Крит, без да обръщат внимание на факта, че за един Събор може да съди само друг Събор, да се поправят чрез мирен диалог и изясняване на канона за тежестта на разкола и нарушаването на мира и единството на Църквата. Административни и дисциплинарни канонични санкции ще се прилагат за вразумяването на клирици, монаси и миряни, които упорстват в своя бунт и разединение, като нарушават мира и единството на Църквата“.

„Напомняме, че отците-участници във Втория вселенски събор от 381 г. са осъществили десет допълнения или поправки в текста на Символа на вярата, формулиран от светите отци на Първия вселенски събор в Никея през 325 г., за да се изясни пълният смисъл на Символа на вярата. По същия начин и бъдещият Свят и велик събор на Православната църква може да изрази, уточни и развие тезите, формулирани в одобрените документи на Събора в Крит, за да се избегне тяхното неправилно тълкуване, което е вредно за мира и единството на Христовата църква. В тази връзка отбелязваме решението на Св. Синод на Българската православна църква, който въпреки някои критични коментари и предложения за бъдещи изменения на някои документи на Събора в Крит, реши да запази братско общение в Евахристията, в духовно и догматично отношение с всички канонични православни Църкви – както тези, които са присъствали на Събора в Крит, така и онези, които не са участвали“.

В заключение румънските архиереи отбелязват, че всички разяснения върху православната вяра трябва да се правят в рамките на църковното общение, а не в състояние на отхвърляне и разединение, защото Светият Дух е Дух на истината (Йоан 16:13), чрез Когото сме едно в общението на светото Причастие (2 Кор 13, 13).

Публикуваното вчера писмо на румънския Св. Синод е било вече изпратено на предстоятелите на споменатите поместни православни църкви. Св. Синод на Гръцката църква разгледа предложението за низвержение на двамата клирици проф. Теодор Зисис и Николай Манолис, които призовават клириците и вярващите в Северна Гърция към отделяне от каноничната йерархия и „от всички йерарси, признали решенията в Крит“. Във връзка с това Солунският митр. Антим изпрати последно предупреждение за излизащите в разкол двама клирици да преустановят своята пропаганда. Подобно писмо до Гръцката йерархия изпрати и Вселенският патриарх Вартоломей, в което се споменаваха поименно Пирейският митр. Серафим, Калавритският митр. Амвросий и проф. прот. Теодор Зисис заради техните неканонични действия и разпространение на разколнически идеи в чужди юрисдикции в Молдова, Грузия и България.

ДВЕРИ 

20 ДЕКЕМВРИ 2016

 Rating 4.43 (7 Votes)

Вселенският патриарх Вартоломей остро осъди убийството на руския посланик в Анкара Андрей Карлов, с когото Вселенска патриаршия е поддържала много добри връзки, се казва в официаното изявление на Патриаршията.

„Вселенска патриаршия изразява своето остро възмущение и осъжда този нечестив и нечовешки акт срещу живота на един добър човек и достоен дипломат, който работеше единствено за мира. Изразяваме своето съчувствие на неговите близки, съработници и колеги, към църковното и политическо ръководство на Руската федерация и към целия благочестив руски народ за тази загуба, като се молим през новата година да бъдат преустановени всички терористични действия и да се умири светът, чрез братското и творческо сътрудничество на хората и за благосъстоянието на цялото човечество. Вечна памет на Божия раб Андрей! Нека Господ го упокои в земята на живите и в жилищата на праведните“.

ДВЕРИ 

17 ДЕКЕМВРИ 2016

 Rating 3.86 (44 Votes)

Двама от най-яростните гръцки новоразколници-антисъборници получиха последно предупреждение от своя митрополит. С официално писмо от 10.12.2016 г., огласено и публично, Солунският митр. Антим предупреждава клириците си Николай Манолис и проф. Теодор Зисис, че заради системно нарушаване на църковната дисциплина писмено им прави последно предупреждение да престанат да злословят срещу каноничните църкви на светото Православие. Следващата стъпка безспорно ще бъде аргосване или дори низвергване на двамата, които насъскват вярващите срещу каноничната йерархия и предстоятелите на поместните църкви.

Тези свещеници служат в солунски храмове, но същевременно от известно време сдружено водят ожесточена борба срещу всеправославното единство, като за повод взеха свикването на Светия и велик събор на Православната църква. Пенсионираният професор протойерей Теодор Зисис, който сега работи в екипа на известния с крайностите си Пирейски митр. Серафим, дори беше поканен от Ловчанския митрополит Гавриил да изнесе беседи в Ловеч и в София срещу Всеправославния събор. Вероятно под негово влияние двама от българските архиереи тогава предложиха БПЦ да не участва в събора, а тази есен дори наложиха на синода да приеме крайно становище срещу проведения през м. юни Събор на Православната църква.

ДВЕРИ 

15 ДЕКЕМВРИ 2016

 Rating 5.00 (5 Votes)

Кризата в Украинската православна църква (Московска патриаршия), предизвикана от повдигнатите обвинения срещу нейния основен спонсор руския олигарх Вадим Новински, се задълбочава. На 8 декември Украинската Рада свали имунитета на Новински и по този начин даде възможност срещу него да бъде заведено дело. Украинската прокуратура го обвинява в незаконно лишаване от свобода на секретаря на бившия предстоятел на УПЦ Киевския митрополит Владимир (+2014 г.) и опит да бъде извършен преврат във висшето църковно ръководство. 

Междувременно от името на Св. Синод на Украинската църква до украинския президент Порошенко беше изпратено открито писмо в подкрепа на В. Новински. Под него стои единствено подписът на предстоятеля на УПЦ Киевският митрополит Онуфрий. В писмото се твърди, че обвиненията срещу Новински са част от общата дискриминация на православните християни от Московска патриаршия в Украйна, които през последните години са „подложени на гонение“. В обръщението се заявява, че нито блаженопочиналият митрополит Владимир, нито ръководството на УПЦ е сигнализирало властите за такива криминални обстоятелства, а обвиненията демонстрират „непознаване на вътрешния църковен живот“. Переяславският митрополит Александър (Драбинко) не е сезирал църковното ръководство за тези обстоятелства, а е решил да се обърне директно към медиите и светската съдебна власт и така е предизвикал разпространяването на „сплетни и клевети“. В заключение се изразява надеждата, че В. Новински, както всеки гражданин на Украйна, ще се ползва със защитата на държавата „независимо от религиозните си убеждения“. 

От своя страна Переяславският митрополит заяви: „Не искам и не търся отмъщение, а търся и искам истината. Именно затова снемането на имунитета на народния депутат Вадим Новински не предизвиква у мен чувство за удовлетворение. Починалият в Бога митрополит Владимир ме учеше да не се страхувам и да не отстъпвам от борбата за истината. Но той ме учеше и на любов и прошка. Моето участие в този процес не е лично мотивирано. Не искам лична компенсация. Целта ми е друга: искам моите братя и сестри да разберат истината за беззаконията, които вършеше режимът на Янукович спрямо блаженопочиналия митрополит Владимир. Искам да се сложи край на опитите на олигархията на управлява Църквата“.

Руският олигарх Вадим Новински получава украинско гражданство от Виктор Янукович през 2013 г., а няколко месеца по-късно е избран за депутат в Украинската Рада с мажоритарен избор от Севастопол. Този период съвпада с похищението на тогавашния секретар на болния Киевски митрополит Владимир, с цел митр. Владимир писмено да се откаже от Киевската катедра в полза на друг йерарх.

Според информация на украинските медии, почти всички дейности на УПЦ (МП) са финансирани от В. Новински. Последната крупна проява с неговата финансова подкрепа е бил общоукраинският „Кръстен ход за мир, любов и молитва за Украйна“, проведен през юни т.г., когато хиляди вярващи от източните и западните части на страната преминаха стотици киломри в литийно шествие, за да се съберат в Киев по случай годишнината от приемането на християнството в Киевска Рус.

А преди няколко дни Вадим Новински отново демонстрира желанието си да подмага финансово Православната църква. Той съобщи в блога си, че се е срещнал с Йерусалимския патриарх Теофил ΙΙΙ и е обсъдил с него възможността „според силите си да се включи във финансирането на ремонта на кувуклия на Божи Гроб“, в храма на Христовото Възкресение.

Медиите обръщат голямо внимание на делото срещу руския олигарх, съдейки по това за политическото влияние на ключови политически фигури в Украйна, както и за преразпределянето на влиянието на православните юрисдикции в страната.

От друга страна става ясно, че митр. Александър води до голяма степен лична война срещу олигарха Новински, тъй като „незаконно лишеният от свобода“ секретар на вече покойния митр. Владимир е сам владиката Александър (Драбинко). Той е считан за един от лидерите на проукраинската група архиереи в УПЦ, но с избирането на митр. Онуфрий за глава на тази автономна поместна църква надмощие взе проруската група.