Картина на живо от Храма

Православен календар

<< февр. 2020 >>
пнвтсрчтптсбнд
27 28 29 30 31 1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 1
Anafora.bg

…взе в Своите свети и пречисти и непорочни ръце хляба, благодари и благослови, освети, разчупи и даде на Своите свети ученици и апостоли, като каза:
Вземете, яжте, това е Моето тяло, което за вас се преломява за опрощаване на греховете.
Пийте от нея всички, това е Моята кръв на Новия Завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощаване на греховете.

Богословие | anafora.com

Новини

Православна България

С молебен и послание Св. Синод ще отбележи годишнината от учредяването на Екзархията

С молебен и послание Св. Синод ще отбележи годишнината от учредяването на Екзархията

Двери / 12 Февруари 2020

5760b648458d6962d55f3c47c795e3b7

По повод 150 години от издаването на султанския ферман за учредяването на Българската екзархия Св. Синод на БПЦ ще излезе с Патриаршеско и синодално послание. На заседанието си на 20 януари архиереите са взели решение бележитата годишнина да бъде почетена на 28 февруари, когато в диоцеза на БПЦ от 10 ч. ще бъде отслужен тържествен благодарствен молебен, придружен с празничен камбанен звън. В края на богослужението да бъде прочетено специалното послание.

Църковното календарче на БПЦ тази година също е посветено на годишнината от учредяването на Българската екзархия. Засега няма информация за други събития, посветени на бележитата дата.

Прави впечатление лаконичността на съобщението за честването, както и акцентът, поставен върху султанския ферман. Подобни кръгли годишнини на дати, свързани с ключови събития от развитието на църковната институция, обикновено са придружени с патос и подчертаване на значимостта на случилото се за съвременното състояние на Църквата.

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,69225/view,article/

Предстои публикуването на неизвестни документи за историята на БПЦ, съхранявани в ЦИАИ

Предстои публикуването на неизвестни документи за историята на БПЦ, съхранявани в ЦИАИ

Двери / 08 Февруари 2020

Metr Meletios of Sofia

В края на отминалата 2019 г., във връзка с честванията на предстоящата 150-годишнина от издаването на султанския ферман за Българската екзархия, в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия (ЦИАИ) е открит неизвестен досега документ, принадлежал на първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий. Документът представлява берат за назначаването на митр. Мелетий от османската власт и е намерен от доц. д-р Христо Темелски – дългогодишен директор на ЦИАИ и водещ изследовател на историята на БПЦ.

Както и всички други такива документи, бератът на митр. Мелетий е бил неговата легитимация пред местната власт в София, съдържал е ясни указания за границите на епархията (обхващала тогава три кази: Софийска, Брезнишка и Берковска), правомощията му като кириарх и др. Първоначално документът се съхранява в библиотеката на Св. Синод, където се пази част от екзархийската архива, а през 1921 г. постъпва в колекцията църковноисторически документи, събирани в създадения тогава Църковен историко-археологически музей. Там е заведен под № 9099 от първия директор на музея, акад. прот. Иван Гошев, със следната бележка: „Турски ферман, неразчетен. Из екзархийската архива. Да се разчете“.

С помощта на османиста проф. Стефан Андреев документът е преведен и така става ясно, че в случая става дума не за ферман, а именно за берата на първия Софийски екзархийски митрополит Мелетий. От текста става ясно, че бератът е издаден на 4.3.1873 г., независимо от избора на митр. Мелетий още на 15.10.1872 г., което се обяснява с обстановката в София по онова време – съдебния процес срещу дякон Игнатий (Васил Левски), завършил с неговото обесване през февруари 1873 г. Така, от османската столица митрополитът се отправя за София едва на 12 март, а пристига в престолния си град на 29 март с. г. А ето и някои от по-интересните положения от текста на берата, в превод на проф. Андреев:

„Никой няма право чрез застъпничество и просба да насилва и оскърбява митрополита като му казва „направи този калугер епископ“ или „уволни този свещеник и предостави църквата му на онзи поп“.

Митрополитът има право да забрани на онези отшелници калугери и свещеници, които без разрешение обикалят от място на място в епархията му и причиняват безредие да ги изпровожда обратно в манастирите, в които са пребивавали по-рано, както и да им налага наказания в съответствие с църковните разпоредби…

Никой да не се намесва, когато митрополитът лично изпраща писмено афоресмо за да вразуми и превъзпита някой от християните.

Да не се противостои на митрополита в случаите, когато реши да провери сметките на пълномощниците на църквите и манастирите, когато злоупотребяват с получените доходи, както и в случаите, когато ги уволнява и назначава…

Никой да не го възпрепятства, когато държи в ръце жезъла си.

Никой няма право насилствено да прави някого мюсюлманин, а за онези, които в действителност искат да приемат исляма, служителите на моята височайша държава следва да внимават да извършват потребното съгласно установените норми и предписания“.

От тези и други положения в берата става ясно, че османската власт не се е месила пряко в делата на Църквата, а митрополитът е имал правата да се разпорежда с християнското население както повеляват църковните канони.

Документът е с размери 82 х 56.5 см., като в средата на най-горната си част има т. нар. императорска „тугра“ – стилизиран подпис или монограм на султана, поставян върху документи, издадени лично от неговата канцелария. Бератът съдържа шестнадесет реда текст, написани през ред с червено и черно мастило. Изписването му с два вида мастило е признак за особената важност на този документ.

Предстои документът да бъде публикуван от своя откривател в Известия на държавните архиви, заедно с друг новооткрит и много интересен документ: „Синодно послание по избора на митрополит Мелетий за Софийската катедра“ от 24.10.1872 г. Освен тези два документа, доц. Х. Темелски е открил и част от кореспонденцията на митр. Мелетий с първия Български екзарх Антим I, които също предстои бъдат публикувани.

Доц. д-р Христо Темелски е автор и съставител на над 40 книги, над 600 научни и научно-популярни студии и статии, над 40 сценария на документални филми, осъществени от различни телевизии и др. Докторската му дисертация е върху манастирите във Великотърновско през епохата на Възраждането. Освен изследовател на църковното ни минало и директор на ЦИАИ той е преподавал история на БПЦ в Православния богословски факултет на ВТУ и във филиала на Пловдивския университет в гр. Кърджали.

Първата му научна публикация е от 1975 г., когато е студент по история в СУ, и е свързана с живота и дейността на Търновския патр. Йоаким I. Писал е за манастирите по времето на св. княз Борис-Михаил и други теми от живота на Църквата ни през Средновековието, но най-много по въпросите на Българската екзархия и особено личността и делото на Българския екзарх Йосиф I, чийто служебен дневник той открива и издава през 1992 г., последван от обемен том със събрани и публикувани 110 спомена за екзарха от негови съвременници – духовници, политици и общественици.

За повече подробности по темата виж: „След 100 години бе открит ценен исторически документ за първия Софийски митрополит от създаването на Екзархията“ – тук.

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,32/catid,18/id,69212/view,article/

Инициатива за построяване на храм в чирпанското село Стоян Заимово

Инициатива за построяване на храм в чирпанското село Стоян Заимово

Двери / 07 Февруари 2020

Църковното настоятелство „Св. Пантелеймон“ в с. Стоян Заимово, общ. Чирпан, повече от десет години се опитва да построи малък православен параклис в местността „Голямата черква“, на 1.5 км от селото. На мястото е имало седем черковища и манастири, разказва инициаторката на строежа Златка Колева.

За каузата „Голямата черква“ Зл. Колева е привлякла родолюбиви българи от страната и чужбина. За изминалите десет години общината в Чирпан е предоставила терен за строеж, а църковното настоятелство е закупило земята.

За строителството на храма са нужни 30 000 лв, а досега са събрани 10 656 лв. Църковното настоятелство моли за помощ и подкрепа на начинанието.
Банкова сметка за дарения в полза на храм „Св. Пантелеймон“: BG50UNCR70001523085895

Повече информация може да се получи от Златка Колева, главен инициатор на проекта, на тел. 0898 79 23 51 или на e-mail: zlatka_koleva@abv.bg

На снимката: Църковното настоятелство на храм „Св. Пантелеймон“

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,69210/view,article/

Национална конференция на учители по религия в Област Сливен

Национална конференция на учители по религия в Област Сливен

12 февруари 2020 14:36, Сливенска митрополия

Началникът на Регионалното управление на образованието в Сливен, г-жа Милена Чолакова, бе домакин на областно представяне на добрите практики в работата на групите по православно християнство, работещи на територията на област Сливен през учебната 2019/2020 година. Срещата се оказа изключително успешна и ползотворна и предизвика много положителни емоции. В нея се включиха ръководителите на всички групи по православно християнство в нашата област, а специални гости бяха Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий и инж. Иван Господинов – председател на Общински координационен съвет на Синдикат на българските учители – Сливен.

Добрите практики бяха представени в три групи – начален етап, прогимназиален етап и гимназиален етап. Те бяха оценявани от жури в състав: ставрофорен иконом Силвестър Янакиев, Йорданка Стоилова – старши експерт за обучението в начален етап и Кристиана Станкова – старши експерт по обществени науки, гражданско образование и религия в Регионално управление на образованието – Сливен.

В начален етап на първо място беше отличена Ирена Мирчева от СУ „Христо Ботев“ –Нова Загора. На второ място се класира Анна Илиева от ОУ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен, а на трето място – Ивета Митева, НУ „Любен Каравелов“ – Нова Загора и Марияна Сярова, ОУ „Елисавета Багряна“ –Сливен. За отлично представяне беше наградена Дияна Христова от НУ „Христо Ботев“ – село Оризари.

В прогимназиален етап първо място зае Славка Кисьова от СУ „Неофит Рилски“ –Твърдица. На второ място се класира Иван Стойков от ОУ „Хаджи Димитър“ – село Бяла. На трето място – Красимира Стоева от ОУ „Найден Геров“ – село Гавраилово и Паолина Василева от ОУ „Св. Климент Охридски“ – село Блатец.

В гимназиален етап на първо място беше отличена Маргарита Маркова от ПГПЗЕ „Захарий Стоянов“ – Сливен.

През последните две години Министерството на образованието и науката в сътрудничество със Синдиката на българските учители провежда обучение на деца и ученици в извънкласни дейности по православно християнство. За да бъдат представени пред обществеността добрите практики на тези групи и да се мотивират за по-нататъшна работа се предвижда те да бъдат популяризирани в рамките на областни форуми и на шест регионални конференции. На 10.04.2020 г. ще се проведе Национална конференция на тема „Хуманизъм и вяра“, на която ще бъдат представени отличените разработки.

Текст и снимки: Образование-Сливен – https://www.facebook.com/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD-420275588818682/

https://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=312755

Излезе от печат брой 3 на „Църковен вестник“

Излезе от печат брой 3 на „Църковен вестник“

12 февруари 2020 14:01, Българска Патриаршия

Празникът на светите Трима светители, който в традицията на нашата света Православна църква е празник и на висшите ни богословски школи е водещото събитие на бр. 3 на Църковен вестник. Богословският факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ отбеляза тази година своя празник с архиерейски богослужения възглавени от Негово Високопреосвещенство митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, при молитвеното участие на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. Събитието отразяваме на стр. 1-2. Хрониката в броя се допълва от други емблематични събития от живота на Църквата през изминалия период.

Под рубриката „Светци на нашето време” публикуваме статия на Анна Паралингова, посветена на един малко известен съвременен светец, който заедно със свети Лука Симферополски е наречен „бърз лечител и безсребреник на 20-и век” – преподобни Никифор Прокажени, светецът на прокажените. Жизнеописанието на светеца и свидетелства за чудесни изцерения по неговото молитвено застъпничество, четете на стр 1-4, 5.

На стр. 5 под рубриката „Колонка на редактора”, този път намериха място разсъждения на водещия редактор на тема „Образът на големия син от притчата за Блудния син”.

На живота и служението на първият български патриарх от периода на Второто българско царството св. патриарх Йоаким, и писмените източници от които черпим сведения за неговия живот е статията на Николина Александрова в рубриката „Българската святост”. Стр. 1-7

Страницата се допълва от мисли за смирението на св. Серафим Софийски Чудотворец, чиято памет честваме на 26 февруари.

На стр. 6 продължаваме публикуването на беседи на архим. Максим от манастира „Симонопетра” на Света Гора посветени на помислите и психическото здраве, под рубриката „Православие и съвременност”.

На стр. 8 под рубриката „Църковно изкуство” намериха място статията на Николина Александрова „Иконография на празника Сретение”, както и материал за представянето на църковния хор към Катедралния храм на Стара Загора „Св. Николай“, по време на Московския рождественски фестивал на църковната музика.

„Църковен вестник“ се разпространява в православните храмове и в църковните магазини, както и чрез абонамент.

Цена на един брой – 0,70 лв.

Цената за годишен абонамент за 2019 г. е 30 лв.

Абонирането се извършва на адреса на издателството: София 1000; ул. „Оборище“ №4; Синодално издателство; МОЛ Танка Тончева Христова, или на e-mail: sinizdat@gmail.com с точно упоменаване на адреса на получателя. Средствата се превеждат по пощата или по банкова сметка: УниКредит Булбанк – София; IBAN BG97UNCR96601018147018; BIC код: UNCRBGSF

Отговорен редактор за броя: Александра Карамихалева

https://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=312744

Православния Свят

Албанският архиеп. Анастасий до Йерусалимския патриарх: Вашата идея няма да помогне за единството

Албанският архиеп. Анастасий до Йерусалимския патриарх: Вашата идея няма да помогне за единството

Двери / 11 Февруари 2020

Албанският архиепископ Анастасий (Янулатос) също е отказал участие в срещата на предстоятелите в Йордания, свикана от Йерусалимския патриарх Теофил по идея на Москва. Това стана ясно от публикувано вчера в гръцките медии негово писмо до Йерусалимския патриарх от 8 януари т. г.

В писмото-отговор се казва, че архиеп. Анастасий е прочел внимателно писмото от 12 декември 2019 г., с което Йерусалимският патриарх кани предстоятелите на православните автокефални църкви на една „братска среща в любов“ в Йордания в края на февруари. Той заявява, че и досега продължава да е убеден, че решаването на всички проблеми в православието се решава по съборен път.

„Затова Православната автокефална църква на Албания отправи гореща молба към Вселенската патриаршия (в писмо от януари 2019 г.) да използва своята привилегия за съгласуване между православните църкви и да свика възможно най-скоро всеправославен синаксис или събор, за да се преодолее видимата опасност от създаването на печална схизма. След това отправихме и призив-молба за преодоляване на църковното разделение, изпратено на 20 ноември 2019 г. до всички предстоятели, където също подчертахме, че „инициативата за оздравителния процес в новосъздалите се обстоятелства принадлежи несъмнено на Вселенската патриаршия. Но и всички автокефални църкви, всички без изключение православни, имаме отговорността да допринасяме за помирението.
Вашето предложение обаче за среща в Йордания, както е вече очевидно, вместо да допринесе за укрепване на единството, ще усложни още повече оздравителния процес. Поради тази причина не можем да участваме в предложената среща“.

Няма яснота защо Албанската архиепископия дава гласност да писмото месец по-късно. Вероятно това е свързано с наближаващата, неофициално обявена, дата за срещата в Йордания в края на февруари. Неотдавна в Тирана пристигна делегация на Украинската православна църква (Московска патриаршия), водена от Баришевския еп. Виктор и прот. Николай Данилевич, зам.-председател на отдела за външно-църковни отношения на УПЦ. Украинската делегация е запознала предстоятеля на Албанската архиепископия „с превземането на храмове и действията на разколниците“, което е традиционното послание на този тип визити от украинска страна. От своя страна архиеп. Анастасий е отговорил, че от дете обича Русия и Украйна и че поддържа редовна кореспонденция с Киевския митр. Онуфрий, „който е човек на молитвата и възлага цялата си надежда на Бога“. Въпреки приятелския дух на срещата обаче до промяна на позицията на Албанския архиепископ не се е стигнало.

Подобно писмо-покана е изпратено и до предстоятеля на БПЦ, но българският Св. Синод досега не е коментирал по никакъв начин инициативата за среща в Йордания.

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,69223/view,article/

България се присъедини към Международния алианс за религиозна свобода

България се присъедини към Международния алианс за религиозна свобода

Двери / 10 Февруари 2020

САЩ заедно с още двадесет и шест държави, сред които и България, създадоха нов Международен алианс за религиозна свобода, чиято цел е да намали религиозните преследвания по света.

„Ние заедно заявяваме, че свободата на изповеданията или убежденията не е западен идеал, а истинската основа на обществото“, заяви държавният секретар Марк Помпео при откриването на алианса в Държавния департамент на 5 февруари в присъствието на представители на всяко правителство.

Първата среща на алианса се проведе в навечерието на Националната молитвена закуска, която събира международни религиозни и дипломатически лидери веднъж в годината, организирана от членове на конгреса на САЩ.
Следващата среща на страните от алианса ще се проведе във Варшава, Полша, през юли т. г. Страните ще могат да обсъждат различните подходи и гледни точки в дух на взаимодопълване и решаване на проблемите, които застрашават свободата на религиозните изповедания или убеждения. Освен това на варшавската среща ще се обсъдят възможностите за „мобилизация на действията и повишаване на осведомеността относно мащабите на преследванията против религията или убежденията в целия свят“.

В алианса влизат, освен САЩ, също и Албания, Австрия, Босна и Херцеговина, Бразилия, България, Великобритания, Гамбия, Грузия, Гърция, Естония, Израел, Колумбия, Косово, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Полша, Сенегал, Словакия, Словения, Того, Украйна, Унгария, Хърватия, Чехия.

Държавният департамент публикува и принципите на алианса, между които „правото да имаш всякаква вяра или убеждения, или да нямаш религиозна вяра, и свободата да променяш вярата си“. В приоритетите на новата организация ще бъде обжалването на законите за богохулство и отказ за регистрация на нерелигиозни и религиозни групи, както и правна помощ на хора, които са в затвора поради своята религия или убеждения.

В публикуваните принципи не се визират конкретни страни, но Марк Помпео напомни, за преследването на религиозните малцинства в Ирак, Пакистан, Нигерия и Мианмар. Той говори и за „враждебността на комунистическата партия на Китай към всички конфесии“, добавяйки: „Ние знаем, че някои от вас смело са отхвърлили китайския натиск и са се съгласили да бъдат част от този съюз, за което сме ви благодарни“.

Помпео и посланикът на международната религиозна свобода Сам Браунбек нарекоха алианса „първата в света“ глобална група, която се съсредоточава върху религиозната свобода. Доналд Тръмп също спомена за алианса през септември по време на мероприятие за свободата на вероизповеданията в ООН, като го нареча „алианс на нации-съмишленици, посветили се на противопоставянето на религиозните преследвания в целия свят“.

Източник: Christianity Today

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,69221/view,article/

„Призован в последния час“ за ре-евангелизацията в Турция

„Призован в последния час“ за ре-евангелизацията в Турция

Иван Димитров

При системните си действия за възстановяване на православните църковни общини, унищожени при масовото прогонване на християнското население от Турция през 1922-1923 г., Цариградският патриарх Вартоломей подбира млади, дейни епископи, както и зрели, опитни митрополити. Така в Измир (Смирна) беше поставен роденият през 1972 г. митр. Вартоломей (Самарас), а в Анкара – вече 85-годишният митр. Йеремия (Калигьоргис). Десетилетия наред служил като митрополит в Париж, а после и в Женева, същевременно заемайки постта на президент на Kонференцията на европейските църкви (КEЦ), този митрополит има необходимите умения и опит, за да се утвърди в столицата на Ердоган. Подобен е случаят и с Писидийския митр. Сотирий (вече на 91 г.), бивш Корейски митрополит на патриаршията, който от 12 години обгрижва православните християни в Южна Турция. Наистина, някогашните православни храмове са разрушени или са превърнати в сгради за светски нужди, но архиереите полагат усилия да откупят и възстановят тези сгради за нуждите на макар и епизодични богослужения, тъй като липсват както свещеници, така и най-важното: постоянни православни богомолци.

Във възстановяваните стари православни общини в европейската и азиатската част на Турция, извън Истанбул, досега патриаршията изпращаше предимно по-млади духовници. Сега като „призован в последния час“ за новата евангелизация на Мала Азия е ръкоположен на 75-годишна възраст изтъкнатият астрофизик и член на Атинската академия на науките проф. Емануил Сарис. Той беше ръкоположен за дякон на 25 януари 2020 г. в метох на атонския манастир „Симонопетра“ в Атика, а ръкоположението за свещеник стана на следващия ден в манастира „Пендели“ на едноименната мраморна планина, североизточно от Атина.
Ръкоположенията бяха извършени от Вриулския митр. Пантелеймон (някогашният град Вриула, сега Урла, е на почти 40 км западно от Измир, Мала Азия) и сръбския епископ д-р Атанасий (Йевтич). Те са пожелали така да подчертаят междуправославния характер на рехристиянизацията на онези места в Турция, които някога са били цветущи християнски центрове. Защото особено в районите с развита промишленост и туризъм днес живеят много православни християни от бившия „Източен блок“. Те не са турски граждани, но живеят и работят много години вече по тези места. А през 20-те години на миналия век християните насила са били прогонени извън пределите на Турция.

Друга християнска група, за която о. Емануил (Сарис) говори в първата си проповед след ръкоположението и заяви своето желание да се погрижи за тях, са турскоезичните православни, някои от които все още се намират в района на Коня (Икония) и Кайсери (Кесария) в Кападокия. Според някои историци това са предосмански турци, преминали от ислям в християнство и запазили доднес своята християнска вяра. Наричат се караманлии по името на гр. Караман. За тях са правени преводи на турски език на християнска книжнина, включително и на Св. Писание, отпечатвани през 19 в. с гръцки букви. Любопитен факт е, че когато християните са били изгонени преди почти 100 години от тяхната област Кападокия, канонизираният наскоро новомъченик Иконийски митр. Прокопий (Лазаридис; 1859-1923 г.) напразно се е опитвал да убеди Кемал Ататюрк да освободи тези християнски турци от така наречената „размяна на населението“ с Гърция. Някои в крайна сметка останали, но живеели като тайни християни.

Отец проф. Емануил (Сарис) сега иска да се грижи за тези доскоро тайни християни. Те досега не са имали епископ на място, само титлата „Иконийски“ се носи от митрополита на Вселенската патриаршия Теолипт (Фенерлис). Самата титла е възстановена още през 1950 г. в лицето на тогавашния преподавател и после ректор на Халкинската богословска школа (затворена от властите в Анкара през 1971 г.) Яков. Самият Иконийски митр. Яков (Стефанидис) е по произход караманлия. Той умира млад и само е имал титлата без да упражнява някакви епархийски функции, както впрочем и сега митр. Теолипт.

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,69213/view,article/

В Руската църква ще обсъдят предложение да не бъде благославяно ядрено оръжие

В Руската църква ще обсъдят предложение да не бъде благославяно ядрено оръжие

Двери / 07 Февруари 2020

Архиерейският събор на Московска патриаршия ще обсъди предложението на Междусъборното присъствие да се преустанови освещаването на оръжия за масово унищожение и особено на ядрено оръжие. Междусъборното присъствие е съвещателен орган към РПЦ, създаден, за да обсъжда и подготвя различни документи, които се предлагат за одобрение от Архиерейския събор на РПЦ. Състои се от близо 200 души архиереи, клирици, монаси и миряни.

На първото заседание за новата година Междусъборното присъствие прие документ, предлагащ промяна на съществуващата в момента практика да се освещават ядрени и други оръжия за масово унищожение. Според авторите на предложението, в Руската църква традицията да се освещава оръжие започва от 12 в., но тогава тя е била свързана с освещаване на княжеското оръжие като символ на статута на владетеля, както и като израз на готовността „да се изпълнява военна служба и да се участва в отбраната на своите земи“. В последните осем века обаче оръжията се променят съществено и вече има междуконтинентални балистични ракети, атомни подводници, бойни лазeри и др.
Комисията призовава да се изключи от пастирската практика освещаването на всички видове оръжие, които „могат да доведат до смъртта на неопределен брой хора“. Предлагат да се освещават само военните транспортни средства, тъй като от тях зависи запазването на живота на войниците, както и личното оръжие на войниците, „което е за тяхна защита“.

Препоръчва се дейността на свещениците в средите на армията да се изразява в отслужването на молебени за здравето и спасението на войниците, при участие в миротворчески мисии и завръщане от военна мисия, при завършване на военно училище и др. под.

Предстои документът да бъде изпратен до епархиите, където ще бъде обсъден и след това внесен за одобрение от Архиерейския събор на РПЦ.

Предложението на Междусъборното присъствие идва в момент на все по-засилващи се критики срещу „военизирането“ на Руската църква, разбирано като подчиняване на църковната мисия на целите на държавата и проникване на военната риторика в църковното слово. Снимки с благославяне на ядрени ракети се разпространяват във всички медии, предизвиквайки негативни реакции в обществото. Медиен символ на тази тенденция стана новостроящият се „храм на войната“ на руската армия, издържан във военна стилистика с батални сцени от новата история на страната, който трябва да бъде осветен на 9 май т. г. по случай 75-годишнината от Великата отечествена война. Неотдавна самият Московски патр. Кирил заяви при среща с военния министър на страната, че „Църквата работи чудесно с армията, защото нашите две организации много си приличат по дух“.

Предполага се, че новият документ ще срещне активна съпротива в някои църковни кръгове и в крайна сметка може и да не бъде одобрен. Известният със скандалните си изказвания прот. Димитрий Смирнов, който въпреки преклонната си възраст продължава активно да се изказва в медиите в качеството си на председател на Патриаршеската комисия по въпросите на семейството, вече коментира предложението така: „Нас ни спасяват само ракетите, корабите, подводниците, носещи ядрено оръжие. Никак не е лошо те да се благославят от църквата“.

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,69208/view,article/

Св. Синод не е позволил изнасянето на църковни ценности за изложбата в Лувъра

Св. Синод не е позволил изнасянето на църковни ценности за изложбата в Лувъра

Двери / 10 Февруари 2020

На заседанието си от 20 януари т. г. Св. Синод на БПЦ е взел решение да не позволи експонати от Бачковския манастир, Църковноисторическия и архивен институт (ЦИАИ) и Националния църковен историко-археологически музей (НЦИАМ) при Българската патриаршия да бъдат изнесени от страната за участие в изложбата „Изкуство и култури в България (16-18 в.)“ в Лувъра. Това стана ясно след оповестяването на преписка (виж тук и тук) на министъра на културата Боил Банов със Св. Синод. В писмо до Негово Светейшество и архиереите министърът е помолил за благословение Българската православна църква да участва с експонати в планираната изложба – по предложен от директора на Лувъра Жан-Люк Мартинез списък от църковни ценности, които да бъдат изложени в департамента за ислямско изкуство: кръстове, икони, кадилници, напрестолни евангелия, обкови на евагелия, олтарни двери и т. н. – общо шестнадесет на брой експонати.

В отговор Св. Синод е отказал разрешение за изнасяне на исканите ценни църковни експонати, позовавайки се на свое сходно и по-старо решение от 2004 г. и въз основа на докладна записка по случая от ст. н. с. д-р Христо Темелски, директор на ЦИАИ. Сред аргументите на д-р Темелски са, че изложбата е с неясна и сбъркана концепция (първоначалното заглавие на исканата изложба е „Ислямско изкуство в България: 16-18 в.“), че подготовката ѝ е „хаотична и лошо прецизирана“, както и че съществува риск за сигурността на самите църковни експонати.
Пред сайта „Площад Славейков“ д-р Темелски разказва, че е запознат с организацията на спорната изложба още от самото ѝ начало. През лятото на 2019 г. той е приел в ЦИАИ г-жа Шарлот Мори, куратор в Лувъра (в публикацията на „Площад Славейков“ неточно е посочено, че директорът на ЦИАИ е присъствал на работна среща в Министерство на културата по този повод), но е останал с впечатлението, че липсва истинска професионална организация на планираното изложение. Освен това кураторите са поискали пряк достъп до църковните хранилища, за да си подберат експонатите, а това е недопустимо, смята той.

Също така, славянските богослужебни ръкописи, към които са проявили интерес от Лувъра, са твърде ценни, за да заминат в чужбина без съответната застраховка и без придружител от Св. Синод. Според д-р Темелски става дума за артефакти на стойност над 1 млн лв, а френските организатори от Лувъра са обещали застраховане само на френска територия.

Д-р Темелски е поискал да научи и къде ще бъдат изложени евентуално църковните ценности, на което е получил отговор, че това ще стане в малка зала, предвидена за до шестдесет експоната в зоната за Ислямско изкуство на Лувъра. Нещо, което според него е недопустимо за подобни църковни експонати, които нямат нищо общо с исляма.

Предвид всичко това, директорът на ЦИАИ е бил задължен да напише докладна записка до Св. Синод, в която да изброи всички негативни материални и духовни последици, ако исканите експонати бъдат предоставени.

Д-р Темелски е изразил опасения, че в Министерство на културата и до днес нямат яснота кой ще застрахова, пакетира, изпрати и придружава експонатите за изложбата. Той припомня и неприятен случай от 1981 г., когато ЦИАИ предоставя на държавата единадесет ценни славянски ръкописа, също за изложба в Лувъра. След връщането им в България обаче властта отказва да ги върне на мястото им, присъединявайки ги към каталога на новосъздаващия се тогава Национален исторически музей. Едва в края на миналия век, дълго след началото на прехода, БПЦ успява да си върне ръкописите след дългогодишни настоявания на д-р Темелски пред тогавашния директор на НИМ Божидар Димитров.

* Още по темата: Третата „българска“ изложба в Лувъра ни представя като европейска Турция

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,69222/view,article/

Anafora.bg